Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (54) (Разгърни пълния си потенциал!)

Активиране на универсалния закон

Живеем във вечно еволюираща вселена, управлявана от космичен закон. Въпреки че е имперсонален, тоест не проявява предпочитания и действа еднакво за всички, чрез всеки от нас той намира персонализирано изражение. Електричеството например има един и същи принцип винаги, навсякъде и от който и да се използва. Когато посегнем да включим лампата, не затаяваме дъх в очакване електричеството да ни хареса и да заработи (друг е въпросът, ако не сме си платили сметката), а се доверяваме на закона, скрит зад него.

Има много такива закони, които управляват външния свят, и когато човечеството ги наруши, настъпват последствия като глобалното затопляне, на което сме подложени днес. Това не е гневът на Бог съдник, наказващ ни, задето сме злоупотребили с природата или сме пренебрегнали някакви религиозни забрани, а действието на универсалния закон, когато сме в дисонанс с неговите принципи; по същия начин има принципи, които управляват вътрешния свят на индивида. Това, което наричаме външен свят, и нашият индивидуален, вътрешен свят не са разделени. Универсалният закон функционира и във видимата, и в невидимата сфера. Всички изражения на живота са енергийно свързани в една мрежа и имат един Източник, на който човечеството е дало много имена и определения.

Можем да се заемем съзнателно да изследваме и експериментираме със своите лични житейски закони, водени от практическата цел да разберем какво е въздействието им върху еволюцията ни — например да започнем от един общ за всички ни знаменател: парите. Повечето хора смятат, че колкото по-голяма е банковата им сметка, толкова по-богати са, но подобно ограничено разбиране често поражда скъперничество, алчност и трупане на пари от страх да не останат без нищо. В тези случаи енергията е изцяло насочена към инвестиране, умножаване и най-вече задържане на средствата — това е така нареченото „бедняшко съзнание“. (Вероятно всеки познава някой, който има много пари, но си остава вътрешно беден.)

Ако човек свързва благоденствието само с парите, колкото и да има от тях, няма да са му достатъчни. Стремежът за „още и още“ никога не свършва. Изглежда парадоксално, но когато имаме много повече, отколкото ни трябва, това е знак за оскъдица, а не за изобилие. Ако обаче отношението ни към парите включва и тяхното споделяне и циркулиране, законът за отплащането се активира по такъв начин, че парите лесно се връщат при нас. Дори да нямаме банковата сметка на онзи, който трупа парите си, в живота ни ще има постоянен прилив на финанси.

Когато живеем под мотото „Колкото повече, толкова по-добре“, твърде вероятно е да развием бедняшко съзнание. Дори да имаме собствен замък, накрая той ще се превърне в затвор. Истинското благосъстояние включва способността да осъзнаем реалното значение и място на парите в живота ни. Единствената нагласа за „още“, която не води към бедняшко мислене, е желанието да бъдем все повече своя истински Аз, като по този начин освобождаваме все повече от енергията на живота.

Взимайки за пример природата, виждаме, че сме заобиколени от изобилие. Причината за това изобилие е същата онази Причина, която в творчески акт е приела индивидуализирана форма като всеки един от нас. Тъй като Причината за появата на вселената е изобилието и ние сме направени от същата субстанция, следва, че изобилието е присъщо и на нас. Неговият закон се активира, когато осъзнаем, че всички наши потребности са вече удовлетворени на всяко ниво на съществуването; с други думи, не сме дошли на този свят, за да се мъчим да оцелеем — тук сме, за да хармонизираме своите лични житейски закони с космичните закони, управляващи вселената, и така да процъфтяваме.

Онзи, който вярва, че източникът на благосъстоянието е в материалния свят, е беден по дух. Този, който знае, че е едно с Причината за съществуването, е богат духом, защото е осъзнал, че като се настрои в съзвучие с Първопричината, има всичко, от което се нуждае.