Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (48) (Разгърни пълния си потенциал!)

Задаване на аеродинамично духовни въпроси

Както инженерът, който строи самолет, тества аеродинамичността на крилата му в специален ветрови тунел, ние пък можем да отправим своите аеродинамично съобразени въпроси в тунела на Вселенския ум, за да се уверим, че ще се издигнем над временните житейски преживявания. Например когато човек Възприеме нагласа на жертва, той е склонен да пита:

„Господи, защо все на мен?“

Това звучи по-скоро като обвинение, като заявление за отказа ни да поемем отговорност, стоварвайки я вместо това изцяло върху обстоятелствата. Ако сме от особено твърдоглавия тип, няма да потърсим причината по-дълбоко и преживяванията ни ще се повтарят. Този цикъл ще продължи, докато не се научим да задаваме по-аеродинамично духовни въпроси, които да ни издигнат над „парата“ — илюзията — в която живеем. Примери за такива въпроси са: какво качество трябва да култивирам, за да променя обстоятелствата, в които се намирам? Какви са уменията, които ми е дадено да развия? Какво иска от мен Животът?

Така наречената негативност няма причина — тя е просто мъгла; в противен случай щеше да е вечна и нищо нямаше да може да я трансформира. Тя е резултат от чувството на егото за отделеност от Цялото. Не всяка болка е лоша, въпреки че ние определяме като такава всяка нейна форма и се стремим да я избегнем. Позитивната негативност е онова обстоятелство, което ни кара да търсим по-дълбоко в себе си, да спрем да обвиняваме за страданията си другите хора и външните условия и да поемем лична отговорност.

Трудностите идват в живота ни, за да ни дадат възможност да израснем, да еволюираме. Обичам да казвам, че „лошият ден за егото е добър ден за душата“. Когато си припомним някои от най-големите предизвикателства, които сме преживели, няма как да не признаем, че спечелената от тях трансформация не бихме заменили за предишното си състояние. Нещо в нас знае, че именно в такива моменти, когато сякаш сме приклещени от всички страни, се научаваме да бъдем по-великодушни, да вярваме в себе си и в другите и да прощаваме. Научаваме се да се възраждаме, да се предаваме.