Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (24) (Разгърни пълния си потенциал!)

Билет към трансформацията

Вече съм готов да слушам. Твоят глас го знам добре. Пътят ти отдавна ме зове и ето, че прекрачвам прага.

Като живо проявление на съществуванието вие сте сключили съглашение с универсалния план да разгърнете най-висшия си потенциал и да дадете най-доброто от себе си на тази планета по уникален и величествен начин. Какво щастие е, че ни е вдъхнат не само вътрешният подтик (инволюция) да се пробудим за истинската си природа и природата на реалността, но и способността да приведем в действие този духовен процес (еволюция)! Като съзнателно се предава на всяка негова стъпка, духовният воин гради моста към себереализацията.

Изглежда парадоксално, че духовната ни практика кулминира в осъзнаването, че през цялото време сме били просветлени! Може да ни се струва точно обратното, но ние винаги сме били цялостни, завършени. Да приемем и да работим с този парадокс, без да изискваме логично обяснение, означава да бъдем духовно зрели.

В такъв случай кое е това нещо в нас, което всъщност се „трансформира“? Трансформацията настъпва, когато идентификацията с егото отпадне в резултат на осъзнаване на истинския Аз. В този процес проникваме през илюзията за съществуване, отделно от Цялото. Съзнанието ни се променя от идентификация с ограничените мисловни форми към изживяване на нашата безгранична природа.

Докато се предаваме все по-дълбоко на трансформиращия процес чрез духовните практики, разбираме, че човек не може да очаква да промени външните обстоятелства, ако вътрешно си остава същият. Егото обаче ни казва, че само ако някак успеем да променим другите или онова, което ни дразни в обкръжението ни, няма защо самите ние да полагаме усилия. Този мошеник, егото, използва много техники и например може да се опита да ни убеди, че като започнем нова работа или нова връзка, най-после ще намерим мир. Ако се преместим в нов град, ще бъдем изцелени от географската промяна. Новите приятели, партньори и новият ни шеф ще ни оценят по достойнство. Дори да съумеем да подобрим дадена външна ситуация и да спечелим временно облекчение, в действителност никаква трансформация не е настъпила. Рано или късно трябва да се изправим пред онова нещо в нас, от което сме бягали. Това се нарича мъдростта на безизходицата.