Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (194) (Разгърни пълния си потенциал!)

Послеслов

Рядко ми се случва да прочета неща и да съм съгласен с всяка дума! За великолепната книга на Майкъл Бърнард Бекуит обаче мога да кажа точно това. Не че нямаше изявления, които ме стреснаха, изненадаха и развълнуваха — а някои от тях ме подтикнаха да преодолея дребните навици на ума; и не че не си давам сметка, че в тях има повече, отколкото съм в състояние да разбера в момента. Работата е там, че докато чета, през свежия му поглед научавам нови неща — и нови начини за изживяване на познати неща.

Да вземем например връзката, която той прави между недуалността и любовта не просто като абстрактни концепции, а като основа на просветления живот.

Какъв е смисълът, вложен от него в думата „недуален“ — една от любимите ми думи, широко застъпена в индийската духовност, индуизма, както и будизма? „Недуален“ означава, че Бог като Универсалната любов и Буда като Универсалното състрадание са с нас тук и сега. Мега-агапе и Маха-каруна — това е реалността. Външният свят, който възприемаме като свят на грубост, недостиг, опасност и страдание, е за нас реален, но за щастие не толкова, колкото Божията любов и състраданието на Буда. Казвам „за щастие“, защото това означава, че вече сме „спасени“, „освободени“ сме от сила, по-могъща от погрешната ни представа.

Любовта на езика на Буда има смисъла на „желание за щастието на любимия“, а състраданието — „желание да се сложи край на страданието на любимия“. Две страни на една и съща монета. Ето защо визията за любовта на Христос и състраданието на Буда като основополагаща енергия на вселената е огромно облекчение — но макар първоначалните проблясъци да можем да получим чрез убеждението на разума, след това трябва да постигнем едно по-дълбоко разбиране за нея.

Всяка дума на всяка страница от „Духовно освобождение“ излъчва това дълбоко осъзнаване на любящата енергия, от която е изтъкано съществото ни.

В потока на това осъзнаване Майкъл разкрива себе си, за да ни даде пример. Напълно открито той споделя своите премеждия, страдания и радости. Неговата осезаема наслада от съществуване в трептящо единство със себе си вдъхновява и нас да се устремим към прегръдката на уникалната си цялост.

За пръв път се срещнахме в неговия Международен духовен център „Агапе“ в един ведър неделен ден. Темата беше „Всичко вече е както трябва“ и докато гласът му се издигаше над общността — самите те невероятно мили и утвърждаващи, — бях трогнат до сълзи. Агапе е гръцка дума за любовта — това е щастието от общението, когато в своето изобилие ни изпълва освобождаващата и поддържаща енергия, която изгражда всяка вселена.

Майкъл говореше за това, че всички вече сме каквито трябва и няма нужда да бягаме от страданието, като се стремим към друго място с мисълта, че когато един ден стигнем там, свободата и добруването ще ни чакат. Не — неговото послание е, че раят е в нас и не трябва да живеем в страх и тревоги. Той цитира думите на Иисус за справянето със „скърбите“:

— Каквото и да става, „Бъдете ведри!“ Къде откриваме тази душевна бодрост дори когато сме под натиск? Тя идва отвътре, от божествената енергия, от която сме направени.

Шантидева, големият будистки мъдрец и светец, го е казал по подобен начин:

Защо да си нещастен заради нещо, ако то може да бъде излекувано? И има ли смисъл да бъдеш нещастен заради нещо, ако то не може да бъде излекувано?^[1].

Чувството на безсилие подхранва горчивината и гнева.

Останете ведри и ще бъдете свободни, каквото и да се случи, в живот или в смърт.

В тази удивителна книга Майкъл ни учи още как да разгърнем своя пълен потенциал.

Едно изречение особено много ме впечатли, когато той описва трансформацията като нещо повече от подобрение и промяна.

Трансформацията се случва, когато идентификацията с егото отстъпи място на осъзнаването на истинската същност.

Това е напълно в съзвучие с юдейските, християнските и суфистките мистици и се потвърждава от психологията на индуизма и будизма. Истинската същност, наричана „върховна същност“ от индусите и „безсъщностна същност“ от будистите, е това, което се разкрива, когато се освободим от егото.

Тази прекрасна книга е пълна с насърчения, които отварят пред нас вратата за недуалния и пълноценен живот на непрекъснато развитие. Тя наистина е път към духовното освобождение. Колкото повече хората се пробуждат за съществуването в изобилие, толкова по-добри ще бъдат един към друг (и към всички създания, разбира се); и толкова по-щастлив ще е светът. Това е може би безкраен процес, но всичко се случва сега, във вечния настоящ момент, в който Майкъл ни въвежда отново и отново, глава след глава, утвърждение след утвърждение, въплъщение след въплъщение.

И накрая, един откъс ме развълнува особено много, тъй като се отнася за моя приятел и ментор Негово Светейшество Далай Лама. Бях силно впечатлен от прозорливостта на следните думи: „Това, което ме възхити, беше как Далай Лама открито изразяваше чувствата си към тибетския народ и съпреживяваше страданията му, а в следващия момент лицето му се озаряваше от трансцендентна усмивка. Дори докато изказваше несъгласие със случващото се в страната му, той оставаше свободен от капана на емоциите. В своята мъдрост Далай Лама осъзнаваше, че животът е поток и тези, които днес страдат, утре може да бъдат свободни. Той виждаше Реалността през булото на привидното и според мен това до голяма степен се дължи на всекидневното му медитиране, което му помага да обитава простора на вътрешната свобода. Докато се намираше в това измерение, той съумяваше да откликне със състрадание на тежките обстоятелства, в които живееше народът му, и не отричаше нито физическата реалност на случващото се в Тибет, нито вътрешната Реалност“.

В чистотата на своята осъзнатост тук Майкъл с абсолютна точност е доловил недуалността на друг автентичен човек. Своята дълбока мъдрост той споделя по уникалния си начин и води читателя към истинското духовно освобождение.

Тази книга е съвършен наръчник за по-възвишено, по-свободно съществуване. Въздействието й е осезаемо.