Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (17) (Разгърни пълния си потенциал!)

Визуализацията и прошката

Визуализацията се практикува по три причини. Първата и може би най-разпространената е търсенето на щастие, като визуализираме начина и стандарта на живот, който искаме да имаме; втората е стремежът към състрадание, когато практикуваме това, което нашите братя индианци наричат „да извървиш една миля в мокасините на друг“; и третата е, за да се учим на прошка.

Една техника за визуализация, която преподавам и според мнозина се е оказала много полезна в практикуването на прошка, е следната. Изберете си тихо място вкъщи, където да бъдете необезпокоявани за няколко минути. Седнете в поза, излъчваща сила, с изправен гръб и изпънати назад рамене. Без да ги отпускате, релаксирайте предната част на тялото, като си представяте как сърдечната област се отваря и омеква. Нежно извикайте образа на човек, на когото искате да простите и наум му пратете послание, например: „Прощавам ти и те пускам на свобода. Действията ти вече нямат власт над мен. Признавам, че правиш най-доброто, на което си способен, и уважавам твоя процес на развитие. Ти си свободен и аз съм свободен. Между нас цари мир“.

Можете също така да използвате това упражнение за ситуации, в които смятате, че някой друг трябва да ви прости, ако сте го наранили — като промените думите по следния начин например:

„Знам, че в теб има великодушна енергия, която ми прощава и ме освобождава. Моите думи и действия нямат власт над теб. Ти си свободен и аз съм свободен. Между нашите духове цари мир“.

Докато експериментирате с тези две техники, е възможно отначало да се почувствате неискрени и да ви е трудно да вложите сила в думите си; нека това не ви учудва или обезкуражава — повтаряйте посланието си с желанието наистина да отворите сърцето си и така ще неутрализирате и ще се освободите от натрупаното огорчение. Любовта е ваше естествено състояние и чрез това упражнение ще установите връзка с нейния източник.

Хора, практикували и двете версии, са ми казвали, че след визуализацията са изпитвали отваряне на сърцето и готовност да общуват с онзи, към когото е насочена тя. По думите им, след като са успели да почувстват истинска, дълбока прошка, другият човек се е свързвал с тях или когато следващия път са се срещнали, са били в състояние да общуват с лекота и да разрешат конфликта. Така или иначе процесът на прошката е завършен и без да има директен контакт.