Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (143) (Разгърни пълния си потенциал!)

Как да предотвратим кражбата на самоличността

В мен нещо стана.

Станах Себе си.

Спрях и Духът ме хвана.

Нещо ме преобърна!

Наскоро откраднаха името и адреса ми от интернетния ефир, след което в пощата постъпила молба за пренасочване на кореспонденцията ми към Кения. За мое облекчение всичко се разреши без сериозни последствия и тъй като всяко зло е за добро, случката ми напомни, че нищо не дава възможност на сърцето да се отвори за състраданието така, както директният личен опит.

Безспорно самоличността е това, което смятаме за единствено наша собственост, и крадците не са добре дошли в законно частната ни територия — особено в интимния свят на самоличността. За съжаление с помощта на техниката кражбата й е възможна дори когато прилагаме най-съвременни предохранителни мерки.

Франк Абигнейл, най-дръзкият крадец на самоличности в историята, днес преподава в академията на ФВР и споделя, че всичко, което ти трябва, за да откраднеш самоличност на човек жив или починал е компютър — и не повече от половин час, за да се сдобиеш с цялата налична информация за индивида.

Моето виждане е, че всичко, което се случва в живота ми, е част от духовната ми практика. Подозирам, че именно това ме накара да премина от изследване на смисъла на самоличността като цяло към размишление върху следните въпроси: кое е по-дълбокото значение на самоличността — нещо установено ли е тя, или се променя? Как се определяме с физическа, умствена, емоционална и духовна точност? Кой е монолитният „аз“, когото описваме в автобиографиите, на интервюта за работа, във въпросниците в сайтовете за запознанства, различните формуляри, данъчни декларации и един ден смъртния акт? Доближава ли се изобщо някое от тези описания до реалната същност на всеки един от нас?

След като за себе си отговорих на тези въпроси, стигнах до заключението, че най-опасният крадец, от когото трябва да се пазим, сме самите ние. Ако това ви изненадва, проверете връзката, която имате със своята самоличност, като отговорите на следните въпроси: бързо ли предавате самоличността си на неповторимо, уникално същество, за да отговорите на очакванията и да бъдете приети от родители, партньор, приятели, клиенти, работодатели, религиозни водачи, организации или социални клубове? Поддавате ли се на влиянието на медии и реклами, правейки компромис с визията си за живота, външността, избора на приятелите, мястото на живеене, марката кола, магазините и храната? Действате ли противоположно на вътрешния подтик, боейки се от мнението на хората? Учи ли вашата вяра, че да поставяш под съмнение доктрините е грешно и против Божията воля?

Ето как с няколко думи Ошо предава есенцията:

Най-големият страх е, че може да изгубим самоличността си, образа, егото, табелката с името.^[1]

Затова ли лепим стикери по колата, които осведомяват околните шофьори каква е позицията ни по най-различни въпроси — от политика, аборти, духовност, любимо радио и съобщението, че детето ни е ученик на месеца, до това, къде сме ходили на почивка? Повечето от нас влагат огромна енергия в самоличността, която създават, но до каква степен тази инвестиция, съзнателна или несъзнателна, се корени в мъдростта или в незнанието?

Обществото упражнява силно влияние, внушавайки нуждата от създаване на самоличност, която според него е успяла, красива, модерна и т.н. Повечето негови институции са замислени да функционират така, че да гарантират „правилното ни социализиране“ от първите до последните мигове на живота ни — ние, от своя страна, така усърдно се стараем да отговорим на критериите, че дори не забелязваме как отдаваме силата си и изпадаме в посредственост, вместо да поемем инициатива за промените, които искаме да видим.