Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (11) (Разгърни пълния си потенциал!)

Въплъщение

В този миг се обръщам навътре и усещам радостта от това, че съм жив — че мога да благодаря за нещо, каквото и да е то. Благодаря ти, божествено присъствие. Благодаря ти, чист Дух. Обръщам се навътре и усещам, че си там. Разпознавам те навсякъде. Където и да се намирам, ти си там. Ставам толкова единен с твоето присъствие, че чувам как ми казваш: „По-близо съм до теб, отколкото е дъхът ти, по-близо и от ръцете и краката ти. Земята, на която си стъпил, е свещена“.

Чувствам това и се потапям в него със съзнанието, че духът в мен се събужда.

Когато дава определение на молитвата, Иисус казва да се моля с вярата, че вече имам това, което искам — и то ще ми се даде. Той не казва да се моля, вярвайки, че може и да го получа или че ще го получа все някога, не! Затова сега аз се моля с убеждението, че раят вече е там, където съм. Всеобхватното добро вече ми принадлежи. То ми се полага като духовно наследство. И така, сега навлизам в измерение, в което осъзнавам, че потребностите ми са удовлетворени. Точно в този момент чувствам това, каквито и да са обстоятелствата в живота ми. Никой не ми пречи да чувствам, че всички мои потребности вече са изпълнени. Няма сила извън мен, която да твърди:

„Знаеш, че все още не можеш да чувстваш това, защото нямаш парите, които искаш да имаш, и не живееш в къщата, в която искаш да живееш. Не, все още не можеш да чувстваш това“.

В този момент аз го чувствам, чувствам и вярвам, че имам всичко, което ми трябва, точно сега. Изобилието е същността на живота. Вече няма да се тревожа за това как ще получа онова, което ми е нужно.

Изричам всичко това за себе си и знам, че в прочувствения тон на тази вибрация животът ми съдържа красота, любов, мъдрост, покой, изобилие и радост. Цялото ми същество е така изпълнено с тази съзнателна енергия, че моето магнитно поле усилва живия дух и аз се нося на гребена на неговата красота. Това заявявам. Това виждам. Това приемам. Това знам. То се случва сега.

Говоря в този свещен настоящ момент, тук и сега. Призовавам в живота си целостта и благосъстоянието. Моят телесен храм отразява хармонията на вселената — реда, силата, красотата, възраждащата мощ. Толкова изумителен е начинът, по който съм сътворен! Божественият разум, обитаващ този храм, може да излекува всичко, когато позволя на условието за изцеление да се прояви. Затова казвам „да“ на всеки орган, действие и функция на моето тяло. Вече съм цялостен и всяка клетка вибрира с онази светлина, която единството с чистия Дух носи. Доброто здраве е моето нормално състояние. Целостта е пълновластен господар.

Навиците и моделите на ума са пречистени, възстановена е тяхната първоначална яснота и аз вече не броя пораженията и пречките — сега броя благата си. През целия ден съм изпълнен с благодарност и започвам да изреждам така:

„Толкова се радвам, че имам маса. Толкова се радвам, че имам под. Толкова се радвам, че имам килим“.

Просто изреждам нещата, с които съм благословен. Няма значение колко големи или малки са те — благодарен съм за всичко.

Моят телесен храм, емоционално тяло, ментално тяло, тяло на делата ми, на взаимоотношенията и съзидателността ми — всички те сега са в съгласие с фундаменталната доброта и хармония на вселената. Виждам и съм благодарен за това. Как вечен, божествен и съвършен е обитаващият в мен дух! Неизразимо благодарен съм за истината, която в този момент пулсира в мен и така ми позволява да имам директен контакт с пълнотата на моето същество.

Знам, че думите, които изричам, стават закон, елиминиращ всички предишни препятствия пред пълното изразяване на живота в мен и чрез мен. И това е условието, в което съвършената духовна идея в мен има възможност да разцъфти. Още докато заявявам това, аз я виждам. Накъдето и да поема, аз вярвам в нея. Тя направлява стъпките ми. Извисява ме. Трансформира в мен всичко, което би могло да ми попречи. Отварям се за прилива на вдъхновение, разширение на съзнанието и откровение за истинската ми природа като пробудено същество още в този момент. Така да бъде.