Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (108) (Разгърни пълния си потенциал!)

Приближаване към абстрактното

Следващото ниво на съзнание, през което минаваме, е едно по-абстрактно концептуализиране на Необятното и неговите качества — сега изграждаме представа за любов, мир и хармония, състрадание и мъдрост. Включваме в търсенето своя ум, интелекта. Самият интелект не може да разреши нищо — той не спира да пренарежда столовете по палубата на „Титаник“. Интелигентността обаче не е продукт на интелекта, който е аспект на ума; интелигентността е съзнателната способност на душата. Докато теолозите използват интелекта, за да говорят за абстрактното, мистиците влизат в директно общение с Реалността, като сливат съзнанието си с нейните качества. Теолозите може да спорят, но мистиците се съгласяват.

В мистичното осъзнаване чуваме недоловимото за слуха и виждаме невидимото — не посредством сетивата, а чрез способностите на душата. Тогава спорът е излишен, безпредметен, защото душата знае — и знае, че знае — онова, което е осъзнала в своето дълбоко общение с Аз-а.

В стиховете и съчиненията си много мистици използват думата възлюбен в опита си да споделят преживяването на екстатично общение и също така описват неописуемото, служейки си с антропоморфизма — това е най-добрият начин, по който могат да изразят интимната природа на Имперсоналното. В блажено състояние можем да изпаднем дори докато четем творбите на Руми, Кабир, Хафиз, Мирабай, Света Тереза от Авила и Свети Йоан Кръстни.