Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (93) (Разгърни пълния си потенциал!)

Архитекти на възлюбената общност

Живея, за да бъда посланието, което копнея да видя.

Жадувам да бъда пътят, който търся, и да блестя със светлината, която искам да ме озари.

Обичам да проучвам дефинициите на думите в речника. В произхода им често откривам духовни нюанси и те ме карат още повече да оценявам начина, по който вибрационната сила на езика може да мотивира индивиди и цели общности да предприемат действия за трансформиране на живота си. Отличен пример за това е случаят, когато размишлявах над беседата си за „Сезон на ненасилие“, ежегодна програма, ознаменуваща делото и живота на д-р Мартин Лутър Кинг и Мохандас Ганди. Докато правех проучвания, открих, че думата „общност“^[1] идва от латинското communitas. Communitas пък произхожда от communis, съчетание от латинския префикс com, „заедно“, и munis, предаващо идеята за обслужване.

Терминът „Възлюбена общност“ е въведен в началото на XX век от философа и теолог Джосая Ройс, основател на „Братство на помирението“, организация, която и до днес е една от най-големите междуверски групи в Съединените щати, отдадена на каузата да насърчава мира и ненасилието.

Д-р Мартин Лутър Кинг, член на организацията, дава един по-дълбок смисъл на термина, като го асоциира с християнската идея за безкористна любов, и през 1959 г. в своя проповед я провъзгласява за основна ценност в своята общност:

Тази любов може да превърне противниците в приятели. Тази любов ще извърши чудеса в сърцата на хората.