Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Духовно освобождение
Разгърни пълния си потенциал! - Оригинално заглавие
- Spritual Liberation Fulfilling Your Soul’s Potential, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Снежана Милева, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,1 (× 9гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон(2010 г.)
- Корекция и форматиране
- проф. Цвети(2010 г.)
Издание:
Майкъл Бърнард Бекуит. Духовно освобождение
Американска, първо издание
Коректор: Людмила Петрова
Компютърна обработка: Стела Иванова
Художник на корицата: Румен Хараламбиев
Издателство: „Изток-Запад“, 2009
ISBN: 978–954–321–582–9
История
- —Добавяне
Личност или характер?
За да бъдете творчески неприспособени, трябва да сте наясно със съществената разлика между личност и характер. Думата „характер“ идва от старофренската caractere и означава „отпечатък върху душата“. Етимологията на думата личност[1] прави връзка с външния блясък и произхожда от латинското persona — маска, носена от актьорите. Характерът се разкрива, когато свалим маската.
Лесно може да се разбере дали живеете от позиция на характера или на личността — когато нещата не се развиват според очакванията ви, личността се цупи, докато характерът остава спокоен и се учи от преживяното. Когато се намирате на емоционално или психологически несигурна територия, личността се паникьосва; характерът, от друга страна, се носи по превратностите на живота с присъща невъзмутимост. Личността се стреми да извлича щастие от преживяванията, докато характерът осъзнава, че щастието е вътрешно качество на живота, което намира отражение в преживяванията.
Вашата личност е изкована от ценностите на външния свят, като се започне от фантазиите на родителите ви за това, кои сте и като какви трябва да израснете, и се мине през образованието, вероизповеданието и влиянието на обкръжението — все начини да се гарантира оцеляването на егото и защитата ви от нараняване. Егото е продукт, чието предназначение е да пасне, да следва статуквото; то е споразумение с посредствеността, което ни позволява да се движим в коловозите на света, без да причиняваме твърде много трусове и да дразним останалите. Рано или късно подобно съществуване става стерилно, клаустрофобично, мъчително. Решението е да се научим да различаваме его личността, която се стреми да оцелее и да се предпазва, от характера, свързан с увереното изразяване на дарбите и уменията ни. Помнете, егото се опитва да защити преходната личност, проектирайки неразрешени въпроси като чувството за отделеност от цялото, липсата и недостига.
Жертвате ли индивидуалния си дух, за да сключите споразумение с посредствеността? Нейното егоистично съзнание се бунтува срещу достойното съществуване, казвайки: „О, нищо няма да се получи. Никоя друга страна не е успяла да изхрани всичките си жители!“ или „Какво? Да си отглеждам сам зеленчуци? Това някак не се връзва със седемте ми телевизора с плосък екран, да не говорим за поливането на моите пет акра морава!“ Противопоставянето на новите идеи, на новите начини за съществуване показва пълна липса на градивност и продължава да държи света в мрежите на илюзорния страх, безсмислените войни, алчността и глобалното затопляне.
Вместо да се предаде на вътрешния зов за съзидателност, човешката природа прави едни и същи неща отново и отново дори след като многовековният опит е доказал тяхната безрезултатност.
„Свършва ни това и това — хайде да си измислим оправдание да нападнем държава, която има нещата, които ни трябват“.
Още един „Омагьосан ден“[2].