Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (47) (Разгърни пълния си потенциал!)

Законът за задържане на повърхността

Всеки от нас е индивидуално изражение на разгръщаща се колективна космична съдба и когато започнем да осъзнаваме това, се отдаваме на духовните занимания с все повече съсредоточеност и ентусиазъм, изследваме съзнателно и съдействаме на законите, управляващи вселената. Същността на живота и неговите закони са невидими, но за съществуването им получаваме емпирични доказателства, когато са налице подходящите условия и подходящият съд.

Да вземем за пример закона за задържане на повърхността, сам по себе си невидим. Той се разкрива, когато поставим правилно построена лодка във вода и тя не потъне. Не можем да кажем:

„Лодката ми плава в американски води, но не и във водите на Таити“.

Универсалните закони не действат с предпочитание към определени хора, места или неща.

Законът за задържане на повърхността се проявява във всички водни пространства за всички хора, които имат правилно построена лодка. Без значение дали са контрабандисти, или служители на Бреговата охрана, лодката им няма да потъне.

За нещастие осъзнаването ни е замъглено от вярата в липсата, ограниченията, самомнението, вината и срама — ето защо не можем да видим истинската реалност. До тези убеждения сме стигнали, гледайки през „парата“ на дуалността, и под тяхно влияние казваме:

„Ами аз произхождам от семейство, в което никой не остава на повърхността. Това не го може нито дядо ми, нито баба ми, нито някой от братовчедите ми. Всъщност в целия род няма и един, който да може да се задържи, затова, ако обичате, стига сте ми говорили за това!“.

По наследство не можем да получим неща като егоизма и коравосърдечието — или пък щедростта и състраданието. Въздействат ни обаче мисловните модели, убеждения и навици, характерни за семейната среда, в която израстваме, и социалните институции, чиято цел е „приобщаването“ на индивида. Тези неща се наследяват не по кръвен път, а по свойствени мисловни пътища. Именно това е смисълът на библейското твърдение „за беззаконието на бащите наказва децата“.^[1]

Ние обаче имаме космична наследственост, която измества всички други; и ако изпробваме закона за задържане на повърхността при подходящите условия, няма да потънем! Дали някога сме се носели по повърхността, дали някой от рода ни го е правил — това е без значение; ако във време, когато мъглата на съмнението, липсата, ограничението и оскъдицата ни заобикаля ние възприемем състояние на наблюдение, можем да се освободим. Съзнанието ни държи на повърхността.