Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (29) (Разгърни пълния си потенциал!)

Медитацията — изкуството да отразяваме истинското си лице

Ако искаме да отидем някъде, да речем на Каймановите острови, можем да стигнем дотам с кораб, катамаран или самолет. По подобен начин до трансформацията има средства с различна скорост и ефикасност — изборът е наш. Ако искаме да спрем по пътя и да се полюбуваме на пейзажа, няма проблеми. Ако желаем да стигнем по-бързо, ще изберем по-експедитивно средство и по-пряк маршрут.

Най-резултатно за вътрешната трансформация е практикуването на медитация. Докато наблюдаваме как мислите и емоциите идват и си отиват, ние осъзнаваме, че не сме тези мисли и емоции. Виждаме, че всичко е в процес на промяна — нищо не остава едно и също — освен този, който наблюдава промяната както отвън, така и във вътрешния пейзаж на ума. Този вътрешен свидетел е измерение на нашата истинска същност. Ако погледнем в себе си, няма да открием счетоводител, актриса, писател, съпруг, съпруга, майка, баща, дъщеря или син — нито дори духовно търсещ! Там е единствено Аз-ът, който няма име, нито определение. Това е съзнанието, нашата душа, онова, което Буда нарича Свидетеля. В медитацията имаме възможността да наблюдаваме ума, да се запознаем отблизо с разнородното му съдържание и да изживеем неговата изначална яснота, сила и покой. Благодарение на нея се научаваме съзнателно да използваме ума, вместо да бъдем използвани от него. Както мъдро казва Ошо:

— „Помнете, като роб умът е чудесен и много полезен. Но като господар е опасен“.^[1]

— Медитацията присъства във всички духовни традиции и е изящна практика за отваряне на сърцето към себе си и другите. Тя е вятърът, който отмята назад косите ни и ни позволява може би за пръв път да зърнем истинското си лице — както казват дзен-будистите, „лицето, което сте имали, преди да се родят родителите ви“ — вашата естествена доброта. В това ново усещане за спонтанност се чувстваме много по-комфортно, защото долавяме, че вътрешната благост е отражение на спонтанната доброта на вселената. Докато светът на явленията се върти и разкрива непрестанно променящия се пейзаж от събития, вътрешното щастие остава неизменно, защото не зависи или не е свързано единствено с външните аспекти на живота. Ние оставаме здраво вкоренени в това, което не се променя — вечния Дух на живота, от който сме дошли.

Себереализация, просветление, нирвана — това са все опити да се изрази неизразимото. Учителите като Иисус Христос, Бхагаван Кришна, Гаутама Буда, техните ученици, светци, мъдреци и мистици от всички традиции на мъдростта, след като са постигнали състоянието на пробудено съзнание, са използвали думи и дефиниции, за да ни вдъхновят и мотивират да поемем по своя път към себе си. Процесът на лична трансформация изглежда по-примамлив, когато умът успее да види цел, затова описанията засилват в нас ентусиазма и отдадеността и подхранват сърцето.

Изборът, който направите по отношение на средството за трансформация, ще определи напредъка ви. Проучвайте и експериментирайте в лабораторията на своето съзнание и живот. Независимо дали се спрете на едно или на няколко „превозни“ средства, отдайте се напълно на всяко от тях, за да дадете живот на всички дарове, които сте дошли да споделите, и да получите всичко, което напълно заслужавате.