Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (158) (Разгърни пълния си потенциал!)

Ключове към професионалния и личен успех

Все по-нарастващото признание за взаимосвързаността на тяло, ум и дух е отлична новина за обществото ни, защото потвърждава факта, че успехът в което и да е начинание изисква да подходим с цялото си същество. Пренебрегването на един или друг аспект възпрепятства способността ни да функционираме хармонично и като част от обучението на служителите на „Агапе“ ние им преподаваме седем ключа към постигане на благоденствие в личния и професионалния живот.

Започваме, като подчертаваме колко важно е да поддържаме в отлично здраве телесния си храм, тъй като това на свой ред гарантира нужното обновяване на клетките и върховата ни творческа форма. Когато сме здрави, имаме по-голям шанс да бъдем проводници на търсещото да се прояви в дадения момент от еволюцията на планетата.

И така, първият ключ е правилното хидратиране, тоест приемането на чиста вода. В Библията този аспект е предаден в метафизичния му смисъл, когато Иисус е при кладенеца и казва на самарянката:

А който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.^[1]

Така Иисус представя своето учение като основаващо се на живата вода на духовната реализация. Днес можем да изтълкуваме думите му в смисъл, че като живеем според духовните принципи, няма да изпитваме жажда за бързо забогатяване и участие в масовите тенденции, които дават само повърхностно щастие; като пием от извора на вътрешната мъдрост, душата ще се засити.

Вторият ключ е доброто хранене. На физическо ниво това е свързано с поемането на храни, носещи в себе си жизнената сила и светлината на естествения свят. Като даваме на тялото си нещо, докоснато от слънцето, което то може да усвои и превърне в енергия, ние подкрепяме имунната система и поддържаме добро здраве.

От метафизична гледна точка храната се отнася до качеството на думите в живота ни — както казва Иисус:

Слушайте Ме всички и разбирайте: нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.^[2]

Това включва не само храната, която ядем, но и разговорите, които водим, книгите, които четем, филмите, които гледаме, хората, с които прекарваме времето си — защото начинът, по който приемем тези въздействия, отпечатъкът им върху съзнанието ни определят вибрацията на нещата, които изразяваме, „които излизат от нас“.

Третият ключ е движението. За да може тялото напълно да усвои витамините и минералите в храната и водата, то трябва да се движи. Ето защо все повече фирми отделят пространство и време за гимнастика, йога, тай-чи и други форми на циркулиране на енергията, които поддържат тялото жизнено и стимулират ума за творческо изразяване. На метафизично ниво вътрешното упражнение присъства, когато сме верни на своята духовна практика, когато претворяваме в действия онова, за което твърдим, че е наше убеждение.

Да се съгласите с полезността на тези три ключа е едно, а съвсем друго е да ги прилагате на практика. Нея нищо не може да замени. Добре е да четете, да изучавате и разговаряте за духовните принципи, но ако не ги направите част от живота си, няма да ги усвоите — тоест няма да се възползвате от тях. Запитайте се:

„Как мога сега да премина от теория към практика?“

Ако просто продължавате да събирате духовна информация, без да я претворявате в действия, ще развиете единствено лошо духовно храносмилане и запек. Първо се доверете, а после практикувайте. Дори отначало да изпитвате съмнения, продължете и резултатите ще ви покажат, че на вселената може да се разчита.

Четвъртият ключ е детоксикацията. На физическо ниво това означава да се подлагаме на пости, за да се освободим от токсините в кожата и другите отделителни органи. Ако здравословното ви състояние го позволява, добре е поне един ден от седмицата да пиете само течности или да поемате по-малко храна от обикновено, за да се пречисти тялото и да си почине храносмилателната система. Освен това може да потърсите допълнителна информация и, разбира се, да говорите с вашия лекар или със специалист по хранене, за да разберете коя програма за постене или пречистване е най-подходяща в зависимост от вашия тип тяло и здраве.

На духовно ниво прошката е това, което ще пречисти сърцето и ума ни. Чувствата на гняв, обида и огорчение, особено когато са потискани, се натрупват в телесния храм и се превръщат в отрова. Ние, хората, понякога не можем да се решим да простим — и на себе си, и на другите, — защото си мислим, че с това освобождаваме себе си или тях от отговорност. Истината е, че всеки човек отговаря за поведението си, затова не е нужно ние да произнасяме окончателната присъда — нека вместо това се погрижим да държим чист от негативни емоции своя вътрешен дом. Прошката често е онова, което сърцето очаква, за да се освободи от миналото и да се установи в настоящия момент.

Петият ключ е признаването на истината, че живеем в дружелюбна вселена, която ни подкрепя и на която можем да се доверим. На физическо и умствено ниво, за да сме изпълнени с енергия, от първостепенно значение е всеки ден да се събуждаме с усещането и увереността, че вселената се грижи като майка за нас. Животът е на наша страна и ни вдъхва сили, но ако ние поддържаме отровната нагласа, че вселената е хаотична и враждебна настроена към нас, тогава сами си изпращаме посланието, че положението ни е несигурно, че животът е несигурен, че сме жертви на неизвестното. Тогава в съзнанието ни властват страхът, съмнението и безпокойството и като стимулират произвеждането на токсични, вместо на тонични химикали, те разклащат основите на нервната и имунната система и създават условия за болести.

Когато осъзнаете, че можете да се уповавате на фундаменталната доброта на вселената, това означава още, че вярвате във възможностите — а те са безгранични. През лятото на 1998 г. премествахме нашия Международен духовен център и трябваше да ремонтираме новата сграда, преди да се нанесем. Това означаваше да плащаме едновременно новия наем и престоя в хотела, където бяхме наели най-голямата им заседателна зала за нашите служби в сряда и неделя; а също и разходите по ремонта и заплатите на служителите. За мен и останалите от управителния съвет финансовото положение беше изключително натегнато.

Някои смятаха, че не разполагаме нито с парите, нито с времето да изпълним сроковете на градската инспекция, за да отворим вратите си за отпразнуването на дванадесетгодишнината ни през ноември. Ето че имахме отлична възможност да приложим на практика вярата, че „Агапе“ съществува с визия и мисия, вдъхновени и подкрепяни отгоре, и че средствата за по-нататъшния ремонт и заплатите ще ни бъдат дадени. В някои моменти ни се струваше, че намираме изход от привидна безизходица, че утвърждаваме невъзможното.

По време на срещата, на която трябваше да вземем кардинално решение, призовах всеки от осемте члена на съвета да даде безусловното си съгласие за отварянето на новия ни храм навреме за честването. „Не ви питам дали ние можем да го направим — обясних им аз, — а дали е възможно да бъде направено. Не е нужно да знаем как, а само дали е възможно“ Това явно се оказа по-предизвикателно, отколкото бях очаквал, затова станах и заключих вратата, добавяйки: „Никой няма да излезе оттук, докато не почувстваме, че всичко е възможно“. Стигнахме до единодушно решение — възможно беше. Нашият предприемач, който не беше член на „Агапе“, но присъстваше на срещата, замислено попиваше съдържанието на разговора ни. Бяхме отпечатали две брошури — едната съобщаваше, че ще прекъснем службите в хотела и ще затворим врати, докато не бъде завършен ремонтът; втората обявяваше отварянето на новата сграда през ноември. Всички решихме да разпратим втората.

Изминаха два дни без знак, че ще успеем да съберем достатъчно пари. Вече бяхме подали молба за заем от банка, с която досега не бяхме работили. На третия ден ни позвъниха оттам. Оказа се, че президентът — когото аз не познавах — забелязал свой служител по заемите да преглежда папка с документи и го попитал какво изучава толкова съсредоточено. Когато разбрал, че става дума за молба от „Агапе“, той казал:

„На Бекуит ли? Дайте му заема“.

После нашият строителен предприемач дойде и сподели, че е останал много развълнуван от срещата, на която беше присъствал, и е решил да удвои броя на работниците и да завърши ремонта, без допълнително заплащане и в срок, така че градският инспектор да даде съгласието си. Отворихме врати през ноември, макар и на циментен под и без климатици при 30-градусова топлина.

Представете си радостта ни, когато на освещаването на новия ни храм се събраха хиляди! От този ден до днес, когато изникнат трудности — а с такива се среща всяка организация — си спомняме времето, когато непоколебимата ни вяра във фундаменталната доброта на вселената ни даде силата да приемем, че всичко е възможно.

Шестият ключ е светлината. На физическо ниво това означава, че се нуждаем от всекидневна доза слънчева светлина. Самото слънце не е вредно, защото вселената не е създадена хаотично; така че поне по 20 минути на ден трябва да прекарваме под слънчевите лъчи за производството на витамин D, както и на други витамини и химикали. Нека всеки сам намери своя баланс.

„Квантът“ е дискретно количество електромагнитна енергия, експлозия на светлина, която непрестанно лумва и угасва. Вселената е изградена от тези квантови експлозии, които създават усещането, че нещата са твърди или непрекъснати. Макар да изглеждаме като същества с плътност, ние всъщност сме съставени от светлинна енергия. Колкото и твърди да се струват нещата на петте сетива, всичко е просто вибриране на светлинна енергия с различна скорост. Посредством вътрешни практики като медитацията можем да видим със светлината на душата, че сме нещо повече от тялото — че сме същества от светлина.

Седмият ключ е почивката. Трябва да намираме време за дълбок вътрешен покой, за да могат клетките на тялото и умствената и емоционална нервна система да се възстановят. Това означава да се отдаваме на не мислене, на състоянието, в което няма движение, а само тишина, да се стремим да осъзнаем, че присъствието в не действие е изпълнена с живот форма на действие. Този е седмият ключ към изживяването на присъщата ни органична Цялост.

Заниманието, което сме избрали за свое препитание, и духовните практики, които включваме във всекидневието си, имат една и съща цел — да ни дадат възможност да изживяваме изобилието. Вселената не признава човешката склонност да разделя на категории, така че законите на истинския успех действат еднакво и в сферата на професионалното поприще, и в аспектите на най-личния ни живот. И в двата случая за наше добро е да осъзнаем тези закони и да ги прилагаме на практика. Когато споделяме своите дарби и ресурси, истинският успех ще ни навести със сигурността, с която слънцето изгрява всяка сутрин, и ще се броим сред щедрите и състрадателните, които побират в сърцето си целия свят.