Майкъл Бърнард Бекуит
Духовно освобождение (127) (Разгърни пълния си потенциал!)

Въплъщение

Тези думи изричам с пълно основание от дълбините на вярата си, воден от непоклатимо упование в силата и присъствието на Бога. Знам, че това присъствие е повече от закон и принцип — то е истинско! То е живо и обитава собственото ми съзнание, призовавайки ме да се отворя за пълнотата му. Може досега да съм спял, но повече не мога да пренебрегвам Духа, похлопващ на вратата на сърцето ми. Предавам се, заобиколен от божествена любов, мир, радост и трансформираща мъдрост. Готов съм за екзистенциална среща със себе си. Булото на невежеството се надига и съзнанието ми се насища със светлината на истината за съществуванието, озарява се от божественото познание, че аз съм в центъра на Реалността.

Всичко допреди миг, което е вече минало и би могло да попречи на пробуждането ми, се върна в небитието, от което и дойде. Не е нужно да насилвам просветлението, трябва само да го приканя — и това аз правя сега. Напразният страх, че животът ми никога повече няма да бъде същият, че ще трябва да пожертвам онова, което ми е скъпо, е вече безсилен. Отварям се за осъзнаването, че се намирам в постоянно общение с Реалността, с Христовото съзнание на истинската ми природа.

Знам, че когато Духът ме е създал по свой образ и подобие и се е нарекъл с моето име, това не е бил безсмислен акт. Аз съществувам с намерение, с цел и от този момент ще се отнасям към себе си в светлината на тази истина. Така ще гледам и на другите, знаейки, че и те са еманации на Духа на живота.

Всички стари споразумения с посредствеността, които волно или неволно съм сключвал, са вече анулирани. Осъзнавам себе си по нов начин. Изпитвам ново чувство за единство с моята Свръхдуша. Присъединявам се към всички преди мен, които са се пробудили за истинската си природа. Призовавам своите учители и водачи от този свят и от невидимата сфера и знам, че имам божествената им подкрепа. Те ме насърчават, докато извисявам съзнанието си и приемам наметалото на просветленото съществуване. Дори да се препъна и да падна, знам, че вселената е моя майка и ме държи в скута на безграничното си състрадание, търпение и безусловна любов. Затова с лекота си прощавам погрешните стъпки и отново се настройвам към духовните намерения да живея и обичам, както е правел това Иисус Христос, а също и Буда и всички светци и мъдреци. Знам, че като тях и аз съм много скъп на Неизразимото.

Отказвам се от всички умствени модели, които биха оспорили заявлението ми за истинското в моя живот. Приемам се така, както Бог ме вижда — с искрено, чисто желание да узная кой и какво съм наистина. Сега усещам това желание. Чувствам сияйността на съществото си и му се прекланям с огромна благодарност. За това и още много-много съм неизразимо признателен.

В енергията на това послание включвам всички чувстващи същества. Нека сърцата им се успокоят, нека всички получат физическа и божествена храна. Нека мирът изпълни всички сърца и планетата. Знам, че това е направено, и просто казвам „благодаря ти“.