Кир Буличов
Приключение в бъдещето (39)

Глава XXIV
Сбогом, супергърл!

Децата побързаха долу, към мазето, откъдето така стремително излетя пиратът.

Там беше полутъмно и единственият лъч светлина, в който плуваха разтревожените от пирата прашинки, осветяваше лицето на лежащия на пода Коля.

Алиса се наведе над него.

— Коля, чуваш ли ме?

Под окото си Наумов имаше голям оток и бузата му беше одраскана. Той с мъка отвори мътните си очи.

— Не се и надявайте — каза той със сънен глух глас. — Все едно, нищо няма да намерите… миелефонът е скрит на сигурно място… на сигурно място.

— Коля! — рече Юлка Грибкова. — Не ни ли познаваш? Но това сме ние, от шести „Б“!

— Ох! — Коля се помъчи да си повдигне главата. — Момчета… аз нищо не съм казал… Те стреляха по мен с нещо и аз заспах… После ме биха и казваха, че няма да изляза оттук… но аз нищо не съм им казал… Алиса…

— Аз съм тук, Коля, не се тревожи. Намерихме миелефона…

Коля изведнъж се развълнува:

— По-бързо… — каза той. — Аз нищо няма да издам, тичай… че ще те настигнат… По-бързо!…

— Коленка — Фима преглътна сълзите си, — ти си герой… ти…

— Аз съм глупак, а не герой — каза Коля. — Алиса… тичай…

— От нищо не се страхуваме — отговори Алиса. — Ние сме много… Няма да ни направят нищо…

Но тя сбърка.

Зад тях се чу глас:

— Никой да не мърда! Това момче беше право, Алиса. Трябваше веднага да бягаш, а не да спасяваш чужди хора. Никога не се грижи за другите, защото непременно ще загубиш. Дай миелефона, глупачке.

Децата се обърнаха.

На вратата на мазето стоеше пиратът Плъс. Този път отново се беше преоблякъл като Наполеон Бонапарт. В ръката му блестеше пистолет.

— Тука, тука — помами той Алиса с пръст. — Тук никой няма да чуе вашите викове, пъргави деца. С един изстрел ще приспя четирима. Не съм жесток… Но ми трябва миелефонът. Е! Още ли ще чакам?

— Опитай се да го вземеш — каза Алиса.

Тя забеляза, че Коля Сулима не загуби самообладание и внимателно, за да не го види Плъс, го заобикаля.

— Вземи го — повтори Алиса, която с крайчеца на окото си следеше как Коля крадешком се доближава до Плъс.

— Дай! — Плъс направи крачка напред.

И в този момент Коля Сулима се хвърли върху него. Наистина не бе много майсторски, защото беше лош спортист, Плъс успя да си подложи лакътя, Коля се удари в него, пистолетът се кривна и стреля в тавана.

В този момент в боя се включи Юлка Грибкова — нали беше добра спортистка. Тя подскочи и увисна на ръкава на Наполеон. Алиса извърши най-добрия си скок в живота — излетя като птица, успя да се добере до вдигнатия нагоре пистолет и при падането така изви ръката на пирата, че той изпусна оръжието.

В този миг върху Плъс се нахвърлиха и другите, и то така, че пиратът просто изчезна под камарата от врагове.

— Ох! — извика изведнъж Катя. — Изплъзва се!

В полумрака на мазето всички видяха как пиратът се превърна в хлъзгав жилав балон и се търкулна в ъгъла. Никой освен Алиса не знаеше, че той се превърна в „скитника“ от планетата Всик.

Децата примряха. Но Алиса държеше в ръката си пистолета.

— Не мърдай, Плъс от планетата Плаплъс! — каза тя. — Защото стрелям.

Балонът се затъркаля към изхода.

Алиса вдигна пистолета и се прицели.

Спря я глас от вратата:

— Не стреляй, Алиса, той никъде няма да избяга. На стълбата за мазето стоеше висок, слаб мъж със син костюм.

Алиса отпусна ръка. Гласът на мъжа звучеше толкова уверено, че беше невъзможно да не го послушаш.

— Плъс — каза той, — приеми някаква разумна форма. Няма къде да се денеш.

И в същия миг отново се появи Наполеон Бонапарт.

— Николай Николаевич — каза Коля Наумов, — аз съм виновен за всичко…

— Вие ли сте дежурният на станцията на времето? — попита Алиса.

— Да — отговори Николай Николаевич. — За всичко съм виновен само аз. Така че сега няма да търсим виновните.

— Николай Николаевич — каза Алиса, — другият пират избяга.

— Не можа да избяга надалеч — отговори Николай Николаевич. — Лежи сред двора в дълбок нокаут. И трябва да го махнем оттам колкото може по-бързо, защото започнаха да се събират съседи. Да вървим, страшилище на космическите трасета, и не се опитвай да бягаш.

— В никакъв случай — побърза да отговори Плъс. — Аз бях само сляпо оръдие в ръцете на негодника Веселчак У, той насила ме караше.

Всички от шести „Б“, които участвуваха в операцията „Космически пирати“ — така я нарече Фима Корольов, — се събраха у Коля Наумов.

Николай Николаевич му даде лекарство и му заповяда до вечерта да лежи на дивана, да не тича и да не се върти насам-натам. Коля полулежеше на възглавници и имаше горд и виновен вид.

Николай Николаевич стоеше сред стаята.

— Бих искал да кажа няколко думи — започна той. — Няма да търсим кой е прав и кой крив за това, което се случи. Преди всичко съм виновен аз, защото не се грижех за здравето си и неочаквано се разболях, като оставих апаратурата си без надзор. Виновен е и Коля, когото никой не е молил да си пъхна носа там, където не му е работа. Виновна е и Алиса, която отлично знае, че не трябва да се доближава без разрешение до машината на времето. В резултат двама опасни престъпници проникнаха в наше време. И все пак добре, че не успяха да извършат нещо.

— Ние нямаше да им позволим — прекъсна го Фима Корольов, който беше дълбоко убеден, че именно той е спасил всички и е победил пиратите.

— Добре, ще смятаме, че много от грешките поправи шести „Б“ клас. За това му благодаря от името на двадесет и първия век.

— Моля, няма защо — отговори за всички Коля Садовски. — И за в бъдеще можете да разчитате на нас.

— А как ни намерихте? — попита Мила Руткевич.

— Автоматичните прибори в Института на времето зарегистрирали няколко прехода във времето, и то всички без разрешение. Тогава ме извикали. Моят пункт не отговарял. Изпратили сътрудник на института. Той видял, че ме няма. За съжаление младият сътрудник, който дошъл да ме търси, се объркал и не се сетил да попита съседите. И докато ме открие, били изпуснати скъпоценни часове. Изчислителната машина между другото изчислила с точност до милиграм теглото и габаритите на нарушителите на времето и започнала детективската история. Служителите в Института на времето търсили свидетели, разпитали десет хиляди души и най-после разбрали кой е ползувал машината. Бързо ме излекуваха, подмениха ми сърцето и аз побързах да дойда във вашия шести „Б“. Дотичах, а класа го няма — хукнал да лови космическите пирати. Затова закъснях.

— Добре, че закъсняхте — каза Фима Корольов, — че нямаше да имаме възможност да се справим с космическите пирати в Москва.

— Няма да спорим — усмихва се Николай Николаевич. — Алиса, след пет минути тръгваш. Така че, сбогувай се, и да вървим…

Николай Николаевич излезе и всички се обърнаха към Алиса.

— Жалко, че заминаваш — каза Юлка. — Винаги съм искала да имам сестра, а ти напълно подхождаш да ми бъдеш такава.

— И на мен не ми се заминава — отговори Алиса. — Но трябва. Нали вече живея в бъдещето. Не може да се живее едновременно в две времена.

Всички млъкнаха.

— Не мили се сърдиш, Алиса? — попита Коля Наумов.

— Не. Радвам се, че се запознах с вас.

— Слушай, Алиска — рече Фима Корольов. — Ние така и не те попитахме: ти чула ли си нещо за нас там, в бъдещето?

— Тези работи не се разказват — каза Мила Руткевич. — Това е нарушение на законите.

— Знаеш ли какво, Алиска — предложи Юлка Грибкова, — тогава ти измисли нещо, а ние ще се преструваме, че ти вярваме.

— Добре — съгласи се Алиса. — Само че не ми вярвайте. Съгласни ли сте?

— За нищо на света няма да ти повярваме — съгласи се Лариса. — Обещаваме. Но ти непременно ни кажи приятни неща.

— Тогава слушайте. Боря Месерер ще стане знаменит художник. Ще работи в Болшой театър и ще рисува декори. Само че няма да порасне и ще си остане дребничък.

— Готов съм за това — каза Борис. — Нека… Ще работя със стълба.

— А Коля Садовски ще бъде знаменит писател — майстор на приказките. Ще пише чудесни фантастични приказки.

— Които няма да издават — добави Фима Корольов.

— Фима Корольов ще стане инженер. Той би бил велик инженер, ако по-малко се хвалеше. Лариса ще бъде знаменита киноартистка. Снимката й ще бъде окачена във всички кина.

— Аз ви казах, че няма да повярвам — каза Лариса, като се изчерви от радост и с крайчеца на окото си се огледа в огледалото.

— Коля Наумов ще строи сгради.

— Благодаря — каза Коля. — Дори знам какви.

— Юлка ще бъде детски лекар. При нея ще идват да се лекуват от всички краища на света. Катя Михайлова ще спечели Уимбълдънския турнир в Англия. Мила Руткевич ще стане учителка, директор на училище. Ще бъде строга…

— Странно — Коля Сулима прекъсна Алиса. — Според теб всички трябва да станат знаменити и велики. А кой ще бъде обикновен?

— Но това е приказка, Коля, не разбираш ли! — възмути се Лариса. — Аз мога да стана и не много велика артистка.

— Не, не сте прави — отговори Алиса, — аз по-добре знам. Аз съм от бъдещето. В него няма да има обикновени хора. На земята ще живеят пет милиарда изключителни, знаменити, надарени хора. И сред тях — тук Алиса коварно се усмихна — ще има само един обикновен човек — Коля Сулима. При него специално ще идват на екскурзия от други страни. Той ще бъде най-обикновен в историята на човечеството световен шампион по шах и изобретател на машината на времето. Сега доволен ли си?

— Разбира се — отговори Коля Сулима.

Влезе Николай Николаевич.

— Алиса, сбогува ли се? Време е да тръгваме.

— Ах — въздъхна Юлка Грибкова и в очите й се показаха едри сълзи. — Какво ще кажа на майка и баба?

— Не се тревожи — успокои я Николай Николаевич. — Днес аз ще дойда у нас като баща на Алиса. Ще ми повярват…

Юлка и Алиса се разцелуваха. Алиса успя да й пошепне на ухото:

— Ние скоро ще се видим.

— Впрочем, деца каза Николай Николаевич, — зная, че не бива да ви моля за това, вие сами всичко разбирате, по все пак ще ви напомня: щом излезете от тази стая, ще трябва да ме забравите. Никога не сте ме виждали. Никакви космически пирати не сте виждали, Алиса е дошла от друг град и си е заминала. От това, доколко добре ще пазите нашата тайна, зависи много. Това не е играчка. Това е време.

— Разбрахме се — каза Катя Михайлова.

Алиса за последен път огледа всички, каза тихо: „Сбогом, деца“ — и излезе от стаята.

Завинаги.

 

И кое е чудното: в шести „Б“ клас учат различни хора. На някои, например на Фима Корольов или Лариса, не бива да се поверяват никакви тайни — още утре ще ги раздрънкат. Но нито един от тях на никого нито веднъж не е разказал за приключенията и невероятните събития, които се случиха през ония априлски дни.