Добри Жотев
Орел

Сто кокошки качулати,

качулати, глуповати

се превиваха от смях,

че не мога като тях

да прелитам над огради

между ниски стари сгради,

над градинки и лехи,

край прозорци и стрехи!

Рекох: „Мога, но крилата

носят ме към небесата,

а светът, видян оттам,

е прекрасен и голям!“

Сто кокошки качулати,

качулати, глуповати

пак превиха се от смях,

че не мога като тях…

Литнах над поля и друми

и на себе си продумах:

 

„Виж кокоши ум незрел,

смеят се, че съм орел!“