Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Сън с флейта
Немски разказвачи от XX век - Оригинално заглавие
- Das Recht auf die Stimme, 1975 (Пълни авторски права)
- Превод отнемски
- Венцеслав Константинов, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe(2010)
- Корекция
- NomaD(2010)
Издание:
Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария. Антология
Съставител: Любен Дилов, 1981
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1982
ФРГ, Австрия и Швейцария, първо издание
Литературна група IV
Редактор: Надя Фурнаджиева
Редактор от издателството: Здравка Петрова
Художник: Минчо Панайтов
Худож. редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Найден Русинов
Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова, Жанета Желязкова
Дадена за набор на 6.III.1981 г. Излязла от печат на 30.VIII.1981 г.
Издателски № 1742. Формат 84/108/32. Издателски коли 23,10. Печатни коли 27,50. У.И.К. 23,80. Цена 2,94 лева
Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив
Die Anthologie enthält Erzählungen und Ausschnitte aus folgenden Sammlungen-Stiller © Suhrkarap Verlag, Frankfurt /Main, 1954; Der Ohrenzeuge © Carl Hanser Verlag, München, 1954; Fast alles Möglishe © Verlag Klaus Wagenbach, Berlin, 1975; Science Fiction Story Reader, Spinnenmusik, Eine Lokomotive für den Zaren, Der Zeiter, © Wilhelm Heyne Verlag, 1978, 1979, 1980; Ein Kyborg namens Joe © Insel Verlag, Frankfurt/Main, 1972; Der grüne Komet © Wilhelm Goldmann Verlag GmbH, München, 1964; Leben wie im Paradies © Hoffmann und Campe Verlag, Hamburg, 1964; Welt ohne Horizont © Alle Rechte bei E. Barmeyer u. H. Kamphaus; SF in Deutschland © Fischer Tashenbuch Verlag GmbH, Frankfurt/Main 1974; Das Monster im Park © Nymphenburger Verlagshandlung GmbH, München, 1970; Das Experiment © K. Thiemanns Verlag, Stuttgart, 1975; Sämtliche Erzählungen © Schocken Books Jnc, N.Y.; Phantastisches Österreich © Paul Zolnay Verlag GmbH, Wien/Hamburg, 1976: Die Stadt © Verlags-AG „Die Arche“, Peter Schifferli, Zürich, 1952
Sciehce Fiction von der BRD, Schweiz und Österreich. Anthologie
История
- —Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)
Макар да звучи доста опростено като всички подобни изявления, шефът твърди, че идеята му хрумнала, когато чул за някакъв човек, прославил се с магнетофонни записи на птичи гласове — най-напред в Англия, а сетне и в други страни, които все още имали високо мнение за Англия.
Самият той наистина събираше птичи гласове, но само по изключение, доколкото и птиците издават звуците, които го интересуваха и на чието съхраняване бе посветил остатъка от живота си, откак идеята го бе завладяла — колекционираше предсмъртни стонове.
Предсмъртни стонове на животни в много случаи се набавяха сравнително лесно — чрез участие в ловни излети или пък в някое сафари, чрез подкупване на касапи или управители на кланици и чрез други подобни методи. За щастие не му липсваха средства, без които едва ли би могъл да подхване сериозно тази си дейност. На своята парична щедрост той дължеше дори крайно интересния предсмъртен стон на едно агне, заклано нощем в олтара на някаква църква при отслужването на черна литургия. Този стон бе доста продължителен не само поради особения и необикновено бавен начин на умъртвяване — ехтенето под църковния свод му бе придало своеобразие, постигнато от малко други предсмъртни стонове, нещо като приливи и отливи на отчаянието.
Като убеден хуманист шефът наистина не одобряваше да се убиват хора или животни изключително заради предсмъртните им стонове, ала момчетата, които работеха за него, поне в началото не винаги бяха така добросъвестни. Пускането на множество безстопанствени кучета върху аутобана набави някои предсмъртни стонове, които наистина влязоха в колекцията. Но заради този случай доставчикът им бе уволнен без предупреждение. Шефът обичаше животните, а навярно дори и децата. Той самият едва в последния момент успя да осуети разпръсването на захаросани бадеми на особено опасно кръстовище пред очите на завръщащи се от училище първолаци. Предпочиташе седмици наред търпеливо да чака на известни места, където стават произшествия, за един-единствен органично възникнал предсмъртен стон, вместо да си затваря очите пред някои по-активни снабдителни методи. С това той си спечели сред своите помагачи име на светец.
Сам той, естествено, отхвърляше подобни легенди. Дори признаваше колко горчиво, въпреки всички човеколюбиви съображения, е било понякога разочарованието му, когато някое дете или пък сляпа бабичка, струващи му се вече на път да увенчаят живота си с първокласен предсмъртен стон, в последния миг са били дръпнати от случаен минувач. Ала настояваше да останат верни на принципа за ненамеса в хода на събитията. В един наново и наново обсъждан от сътрудниците му случай, при който някакъв разпален млад помощник бе турил крак на обхванатия от спасителен порив минувач и с това бе сложил кръст на намерението му, шефът, макар да включи в колекцията си така добития стон, все пак порица постъпката на своя помощник. Впрочем в този случай не бе прегазено застрашеното дете — звучащият извънредно внушително дори на лента предсмъртен стон служеше като възпоминание за спасителя, който се бе препънал в крака на помощника и от тласъка на собственото си рязко движение бе полетял върху пътното платно. Естествено, за свое оправдание помощникът изтъкна, че съвсем не ламтял да отнеме живота на спасителя, а само искал да предотврати намесата му в детската съдба. Шефът обаче изрази мнението, че той й неговият екип по никакъв начин не бива да въздействат върху междуличностните отношения на шофьори, проходящи спасители й жертви на пътни злополуки, а всичко това би трябвало да се разглежда като естествен ход на нещата, в който те не се намесват — нито, да речем, с предупредителни призиви, за да спасят някое застрашено момиче, нито пък с одобрителните подвиквания, за да насърчат един многообещаващ шофьор.
На шефа обаче не даваха мира значителните затруднения при записването на предсмъртни стонове тъкмо в случаите, когато те се явяват в най-голямо количество, да речем, при военни кампании или при масови екзекуции. А това означава, че при военните действия от последните години общият брой предсмъртни стонове на неговите собствени фронтови сътрудници, записани от оцелелите им апарати, значително превишава количеството предсмъртни стонове на действителните участници във войната. Още по-трудно бе набавянето на предсмъртни стонове при масови екзекуции в построените специално за целта съоръжения или пък изтребването на жени и деца в някое село или бежански лагер. Въпреки честото им провеждане от някои армии, подобни акции се държаха в най-строга тайна чак до последния миг, а нерядко и дълго подир това. Ако все пак се запишеха сетните стонове на жертвите — истински великолепни екземпляри по своя род — заедно с оргиастичните крясъци на убийците, лентите се конфискуваха на границата на съответната страна и навярно се унищожаваха от добросъвестни и явно неподкупни чиновници — глухи за всякакви възражения, че по този начин на изтребителната акция се отнема голяма част от нейното историческо и културно значение.
Ето че се оказваше по-лесно да се пристигне с извънреден самолет на мястото на железопътна катастрофа или земетресение — често пъти дори преди спасителните отреди. Също така по-големите или по-малките епидемии, които настъпват понякога след бойни действия или гражданска война, нерядко предлагаха много добри възможности за звукозаписи. Наистина някои пуристи в тази област отхвърлят подобни експонати, като твърдят, че това не са предсмъртни стонове в същинския смисъл, а по-скоро ридания, охкания и сетно изхъркване.
Същото важи и за многобройните записи на „финални звуци“, както ги нарича шефът, на умиращите в копторите из градовете на Гватемала или в други страни на свободна Латинска Америка. Сумите, които трябваше да се плащат там на роднините за записването на онези сетни звуци, най-често не бяха по-високи от обичайното в града възнаграждение за любовните услуги на проститутките от двата пола. Изобщо един обигран в статистиката сътрудник обърна внимание на шефа, че местните такси на проститутките предлагат, общо взето, надеждна основа за приблизителната предварителна калкулация на разходите по предсмъртните стонове на гражданите от съответно населено място.
Само сегиз-тогиз особени обстоятелства вдигаха цените неподобаващо високо. Когато, да речем, трябваше да се запишат действително внушителните стонове на млади пациенти, умиращи от белодробен рак — преди всичко онова характерно, особено пронизително хъхрене, — оказа се, че на болничната управа трябва да се изплати непредвидено едра сума. И то защото една контраоферта на цигарените фабриканти бе повишила цената над всяко очакване. Наистина голяма част от тази сума бе прибрана обратно, понеже шефът се задължи пред сразените цигарени фирми все пак да не превръща записаното хъхрене в основа на радиопредаването, за което бе получил предложение.
Още от самото начало шефът бе наясно по въпроса за моралното основание на своята дейност. Негово необоримо убеждение бе, че умиращите имат поне правото да бъде продължен животът на техните последни стонове и издихания, да, че посредством подобни звукозаписи се осигурява свободата на словото in extremis[1], както го наричаше шефът. В началото той наистина удряше на камък с отделни проекти, както, да речем, с известната дългосвиреща плоча „Симфония на предсмъртните стонове“, която смяташе за принос към модерната музика, а намери отклик главно на секспазара като съпровод за садисти и мазохисти, но това никога не успя да го разколебае в неговата дейност.
В последно време шефът привлече вниманието особено с изследванията си чрез звукоусилвателни устройства, с които внесе своя принос за разширяване пределите на науката. Не само от ракообразните, особено когато се варят живи, но и от рибите, дори от умиращите насекоми и някои червеи при достатъчно звукоусилване могат да се доловят ясни предсмъртни стонове. Да не говорим за гъсениците и ларвите, в чиито сетни звуци, както казва той, цялата жалба на техния неизживян живот намира дълбоко покъртителен израз, който се нуждае само от съответното електронно усилване, за да му бъде признато правото на съществуване и му се проправи пътят към нашите сърца. Тъкмо това била задачата, заявяваше отново и отново шефът в последно време — да се помогне на всяка твар поне пред кончината си още веднъж да извиси своя глас. Голямото многообразие на тези гласове си остава удивително — от така наречената предсмъртна песен на морските таралежи и морските звезди до станалото почти също тъй прочуто трополене на мравките. Все още почти непроучени са преди всичко предсмъртните стонове на неоформените живи организми — от воплите на човешкия ембрион до зародишния ропот на различните животински видове. Така че и в тази насока могат да се очакват многобройни, отчасти естетически необикновено богати изненади. Наистина сам шефът често пъти е изтъквал първенството на етиката пред естетиката и в нови и нови настойчиви изявления е давал израз на надеждата си, че разпростирането на познанията за предсмъртните стонове над почти всички твари и стадии на умиране с течение на времето ще засили и задълбочи нашата отзивчивост и чувство на солидарност с всички тези твари и с това ще накара да затрептят в сърцата и душите ни струни, които могат, както той казва, да придадат на живота ни тържествен оттенък и да породят у нас благозвучия, които един ден ще доразвият, разкрасят и облагородят собствените ни предсмъртни стонове, за да станат те достоен принос към величавия край на нашата планета.
1975