Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Journey of the Magi, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe(2010)
Корекция
NomaD(2010)

Издание:

Томас Стърнс Елиът. Избрани стихове

Послеслов: Владимир Левчев

Съставител на бележките: Владимир Левчев

Рецензент: Александър Шурбанов

Водещ редактор: Федя Филкова

 

Английска. Първо и второ издание

 

Редактор: Владимир Трендафилов

Редактор на издателството: София Бранц

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Людмила Стефанова

Формат: 70×90/32. Тираж: 2,000. Печатни коли: 7,50

 

ЕООД „Народна култура“ — София

ДФ „Полиграфически комбинат“ — София

Народна култура, София, 1993

ISBN–954–04–0075–9

 

Книгата е издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване.

 

T. S. Eliot. The Complete Poems and Plays, Faber and Faber, London, 1969

История

  1. —Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)

„Настудувахме се тогава,

точно в най-лошия сезон за пътуване,

а то беше дълго пътуване:

пътищата затрупани, времето остро,

мъртвешка дълбока зима.“

Ами камилите — изпожулени, с подути крака, вироглави

лягаха долу в мекия сняг.

Имаше мигове, в които съжалявахме

за летните дворци по склоновете; за терасите

и за милите девойки, дето поднасят шербет.

После камиларите ругаят, роптаят,

някои забегнаха, други искаха пиене и жени;

и нощните огньове догарят и не достига подслон,

и градовете — враждебни, и паланките — зли,

и селата — мръсни, и навсякъде високи цени:

намъчихме се тогава.

Накрая решихме да пътуваме нощем,

да спим из канавките и щом задремеш,

глас запява в ушите ти, казвайки

„всичко това е лудост“.

 

Една заран се спуснахме в мека долина,

влажна под снежните върхове, ухаеща на злак,

бълбукаше поток, воденица млатеше мрака,

три дървета стърчаха под ниския свод.

И стар бял кон, препуснал в ливадите.

Дойдохме после до кръчма с асма,

шест ръце хвърляха зар за сребърници, вратата зееше

крака ритаха празните винени мехове.

Но нямаше сведения, затова продължихме

и пристигнахме привечер, точно навреме

на мястото; то беше (речи го) добро.

Всичко бе толкоз отдавна, сещам се аз,

и пак бих постъпил така, но запишете

това запишете

това: за какво бяхме отведени по тоя ПЪТ,

за Рождество или Смърт? Имаше Рождество, спор няма,

знак несъмнен ни се даде. Виждал бях и смърт, и рождение,

но все съм си мислил, че са различни; това Рождество бе

тежко и горко страдание за нас, като Смърт, като наша смърт.

Прибрахме се после по разните краища, по своите Царства,

но вече нямаме мир тук, сред старата вяра,

с тия диви хора, сграбчили своите идоли,

Ще ми се втори път да умра.

Бележки

[0] „Пътуване на влъхвите“ е публикувано през 1927 г., а „Анимула“ — през 1929-та.

Край