Томас Стърнс Елиът
Свиней сред славеите ^[0]

ωμοι πεπληγμαι χαιριαν πληγην εσω.^[1]

 

Изхилва се с ръце маймунски

Свиней, разтворил колене.

В петна жирафски се издува

зеброобразното чене.

 

Луната с бурни ореоли

на запад бяга — към Ла Плата.

Гарван и Смърт кръжат, и пази

Свиней врата — от рог вратата.

 

Помръкват Куче, Орион.

Повяхва стихнало морето.

Гледа Свиней — с испански плащ

една му сяда в коленете,

 

но пада и покривка дръпва:

с кафена чаша пода цапа;

на пода вече настанена,

с прозявка вдига си чорапа.

 

Зяпнал, облегнат на перваза,

мълчи облечен в мока мъж.

Донася келнер портокали,

банан, смокиня изведнъж.

 

Без звук кафявото гръбначно

прихваща, после изоставя.

Рахил, родена Рабинович,

със лапа гроздето разравя.

 

Тя и онази дама с плащ

в комплот, в съюз са подозрени.

Затуй човекът с поглед чер

гамбит отказва уморено.

 

Напуска стаята, отвън е

и през прозореца наднича:

където клони на глицинии

златно ухилване обкичват.

 

Хазайката встрани, до входа,

говори с някакво лице.

И славеите пеят близо

до манастир „Свето сърце“.

 

В гората кървава те пяха^[2],

когато викна Агамемнон:

цедиха капки по савана —

опозорен е той, втвърден е.