Томас Стърнс Елиът
Хипопотамът

След като се прочете това послание у вас,

наредете да се прочете и в Лаодикийската църква…^[1]

 

С корем в калта се излежава

хипопотам широкогръб.

Гранитен в нашата представа,

той всъщност е от плът и кръв.

 

От плът и кръв е — слаб и краен,

от нервни шокове люлян.

А Истинският Храм е траен —

стои на камък основан.

 

Блуждае по пътеки земни

хилавоногия ’потам.

А без да мърда, ще си вземе

парите Истинският Храм.

 

До манговия плод не стига

под клоните ’потамът стар.

Към Истинския Храм пристигат

задморски ананас и нар.

 

При съвкупление издава

хипопотамът глас чудат.

Ликува паството — възпява

на Храм и Бог съюза свят.

 

Ловува Хипо в доби късни,

деня прекарва в сън дълбок.

А Храмът хапва и в съня си —

по тайнствен път работи Бог.

 

Видях — над влажната савана

лети, възнася се ’потам.

И рой от ангели „Осанна“

за Божа слава пеят там.

 

Кръв на Агнец ще го умие,

небесна длан ще го държи,

между светци — ще видим ние —

със златна арфа да кръжи.

 

От деви праведни целуван,

ще бъде чист — от сняг по-бял.

А долу храмът ще си плува

в зловонни пари, в земна кал.