Румяна Каменска-Донкова
Доверие

Щом лодката житейска се разклати

и свъсено небето загърми,

обезумели грабваме веслата,

за да се борим с бурята сами.

 

Дори да управляваме изкусно,

стихията по-силна е от нас.

Надеждата полека ни напуска,

усетила безизходния час.

 

Разтърсваща светкавица проблясва,

след миг последен гръм ще ни срази.

От устните отронва се безгласно:

— Загиваме, о, Господи, спаси!

 

Увлечени в отчаяната битка,

забравяме Учителя любим,

тревожно чакащ нашата молитва

навсякъде със Него да вървим.

 

Със царствен жест Той укротява властно

вълните и настава тишина.

Превръща ураганът яростта си

в попътен бриз за нашите платна.

 

Отново плува малката ни лодка,

черупка сред огромните вълни.

Заплашват я в морето на живота

скали подводни, бури и злини.

 

Но знаем: с нас е Божият избраник,

готов каквото и да ни грози

да отговори кротко на вика ни:

— Доверието в Мен ще ви спаси.