Румяна Каменска-Донкова
Пробуждане

Почукваше на чуждите врати

душата ми, бездомница сиротна

и питаше в отчаяна самотност:

— Тъгата моя кой ще приюти?

 

Ти каза ми, Исусе, с топъл глас:

— На Мене дай на грижите товара,

ако вървиш по Моя път със вяра,

ще те успокоя навеки Аз.

 

Измъчван от съмнения и страх,

умът ми виждаше в недоумение

как истини човешки и учения

със трясък се превърнаха на прах.

 

Ти каза: — Аз съм вечната скала,

на мен гради, щастливо ще живееш,

като звезди делата ти ще греят

и няма да ги срине буря зла.

 

Шептеше в нощ безсънна не една

и съвестта ми, тръпнеща в тревога:

— Срамът и греховете ми са много.

Кой ще изкупи моята вина?

 

— На Мене изповядай ти греха,

Аз имам власт да ти даря прощение,

от теб ще снема грях и унижение

и в чиста правда ще те облека.

 

Аз от греха ти нося свобода

и всяка истина ще ти открия.

От светия ми извор който пие

ще бликне в него живата вода.

 

— О, Господи Исусе, в този час

на милостта Ти аз се доверявам,

с преливащо сърце Ти обещавам,

че до смъртта ще следвам Твоя глас.

 

— Не се страхувай, победих смъртта,

изкупих те с кръвта Си на Голгота,

за да проправя пътя към живота

платих Аз най-високата цена.