Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1996 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване
- ?
- Сканиране и корекция
- Sociosasho
Издание:
Румяна Каменска. Небесен хляб
Издателство „Нов живот“, София, 1996
Редактор: Иван Коларов
Предпечат: Николай Миланов
История
- —Добавяне (пратено от автора)
В дома на умората плахо се скрих —
ненужна, сама, неразбрана.
Животът щастливите мои сестри
на бала си шумен покани.
Светът беше моята мащеха зла,
с бездушие той ме отхвърли.
Мечти и надежди пред мен разпиля —
подреждах ги в стихове скръбни.
Глас ведър съчувствено чух да шепти,
глас, който тъгата лекува:
— В небесното царство не искаш ли ти
навеки със мен да царуваш?
Но как ще отида в небесния двор
със старата дрипава дреха,
тъкана от рано прекършен възторг,
от скрита печал без утеха.
Опасния порив за да издържи
на зли ветрове неуморни,
закърпих я с куп неумели лъжи
и лошо прикривана гордост.
С разбираща мъдрост Спасителят мой
докосна ми нежно сърцето.
Загърна ме в Своя целебен покой,
във дреха от слънце по-светла.
Погледна нозете ми прашни с тъга,
вървели след много заблуди.
На вярата в пътя да ходят сега
в кристални пантофки обу ги.
— На бала житейски без страх отиди
и щедро показвай на всички
на Моята обич добрите следи.
Да знаят, че Аз ги обичам.