Румяна Каменска-Донкова
Следи в снега

Прибирам се. Във къщата ми празна

пак вечерта единствена ме чака.

Следи в снега небрежно ми разказват,

че преди нея тук е идвал някой.

 

Приятел някой сигурно е минал,

та двама самотата да разсеем

със думи прости и необходими,

които ни напомнят, че живеем.

 

Усмихнат на вратата е почукал,

отишъл си е без да се оглежда.

А стъпките останали са тука

като следи от кратката надежда.

 

Но вечерта е някак по-студена,

смразява ме предчувствие тревожно

и питам се за стотен път при мене

да дойдеш ти дали е невъзможно.

 

Дошъл си, пълен с чувства неразбрани,

отминал си замислен, но спокоен.

А стъпките в снега сега са рани,

разкъсали очакването мое.