Румяна Каменска-Донкова
Делнична изповед

Не идвай в живота ми тих като празник.

Делнично моят свят подреден е.

Празникът тъжни неща ми разказва,

вкъщи става призрачно и студено.

 

Ранява ме всеки щастлив прозорец —

да викам дори ми се иска

от болка, че някога имаше хора,

които наричах родни и близки.

 

А редките празници на душата

скъпернически предлагат ми нещо

чакано, тайнствено и познато

и страшно ми е, че няма пак да го срещна.

 

Не идвай, от времето капка откраднал.

След тебе душата ми двойно по-празна остава.

Сладък е празникът като награда,

а добрите неща делници ги създават.

 

Последвай ме, нищо няма да скрия

от моите истини, до обреченост верни.

Да изстрадаме заедно пътя към най-добрия,

най-празничния човешки делник.