Румяна Каменска-Донкова
Душата ми плаче

Душата ми плаче, отхвърлила маската,

измъчена от непосилните роли.

Тя моли нощта за пристанище ласкаво,

за малко утеха отчаяно моли.

 

Душата ми плаче, на всичко готова е,

за дума една — скъпоценна и проста,

а всяка сълза като капка отрова

болезнено моята обич докосва.

 

Душата ми плаче — сълзи на скъперница,

мъчително чисти като изповед няма.

Те щедро обливат ненужната вярност,

но знам, за неверие още е рано.

 

Душата ми плаче, безсилна от чакане,

обезличена от натрапвани роли.

Пощадена от враг, лъгана от приятел,

пред новия ден за подкрепа душата се моли.