Румяна Каменска-Донкова
Безсънно

Стреснати трепват от допир нечакан

будни стихове.

Питат ли те или зов са към някой,

който вика ме.

 

Може би споменът просто ме връща

към сегашното,

всякакви грешки животът поглъща,

и най-страшните.

 

Жадно летяло е моето време

пред годините.

Нищо не искам назад да си взема,

то е минало.

 

Сплита съдбата житейските тайни

в странни сънища.

Нищо не мога напред да узная,

то е бъдеще.

 

Само тревожната власт ми остава

на надеждата.

Може би нещо все пак ще поправя

поне в днешното.