Румяна Каменска-Донкова
Кестенова мъдрост

Един човек донесе ми награда,

ЧЕ ДАЛ МУ МИГ НАДЕЖДА МОЯТ СТИХ.

Усмивка и два кестена ми даде

и каза: — Нека с тях да ти върви.

 

Два кестена обикновени, диви.

Как хубаво е, нямат те цена.

Аз взех ги и усетих как се влива

в душата ми човешка топлина.

 

Застанах срещу дребните тревоги,

закриляна от верен талисман.

Два кестена на мене са ми много,

единия на някого ще дам.

 

Ще му го дам със искрено желание

и зная, ако вярва като мен,

добрият с него по-щастлив ще стане,

от обич злият ще е победен.

 

Но ето, будна час след час прекарвам,

в ума ми се върти въпрос нелек.

На кестенова мъдрост да повярва

ще може ли практичният човек.