Трейси Козънс
Синя кръв (12)

Дванадесета глава

Ранд отиде до дивана и подаде на Зара чашата с вино, която бе налял. Беше освободил прислужника, за да останат сами.

Беше освободил цялата прислуга, включително Джералд и Никол.

През последните няколко дни излизаха с яхта, ходиха по планината, имаше пикници — все неща, организирани от Никол. През цялото време се бе правил на заинтригуван ухажор. Такъв би трябвало да бъде. Трябваше да ухажва тази жена, докато се съгласи да му стане съпруга.

Това бе най-трудното нещо, което бе правил.

Беше настоял Никол да ги придружи с напразната надежда, че това ще я извади от равновесие, че може да проличат истинските й чувства, когато го гледа заедно с друга жена. Всъщност тъкмо той бе изваден от равновесие.

Вечерята беше някакъв ад. Буквално се бе задавил със Зара. Никол непрекъснато му напомняше за нейните достойнства всеки път, когато разговорът замираше. А той бе изиграл съвършено ролята на очарован обожател, като същевременно търсеше да намери пукнатина в бронята на Никол. Не намери такава.

Копнееше да остане сам, да бленува невъзможни мечти. Вместо това трябваше да се впуска в роман с гостенката си, както се очакваше от него.

Зара прие чашата и му се усмихна, потупвайки дивана до себе си. Той си пое дъх и седна, после кръстоса крака. Взря се в камината, връщайки се в паметта си към времето отпреди бала, когато можеше да споделя своите грижи и чувства с един специален за него човек.

— Изглеждаш ми угрижен. Какво мислиш? — попита Зара.

— За дима.

— Дима?

Загледан във виещия се нагоре дим в камината, той си спомни пламенното изражение на Никол и думите, с които недвусмислено му бе заявила, че жена му не би трябвало да стои пасивно и да наблюдава как си съсипва дробовете.

— Би ли имала нещо против, ако пушех? — чу се да я пита той. — Не сега. Изобщо. — Прехвърли погледа си на нея. — Това би ли те притеснявало?

Зара сви рамене, явно озадачена.

— Разбира се, че не. Свободно ще можеш да се занимаваш с нещата, които ти доставят удоволствие, както е сега. Мисля, че си свикнал да задоволяваш желанията си. В края на краищата си принц. — Усмихна му се закачливо.

Той отпи глътка вино.

— Не го мислиш наистина. Не съвсем.

Тя повдигна деликатните си вежди.

— Защо пък не?

— Ами ако…

Той се поколеба, разбираше, че въпросът може да я засегне, да унищожи шансовете му. Но много му се искаше да разбере, в сърцето му оставаше още малко надежда.

— Какво мислиш за… интимната страна на кралските бракове?

На устните й се появи усмивка.

— Би ми доставяла удоволствие, ако съм омъжена, за когото трябва.

— Не. — Ранд остави чашата си. — Имам предвид… верността.

— Вярност? Да не би да ми казваш… че ще си имаш любовници?

Ранд не отговори. Просто изчакваше да я чуе. След малко Зара сви рамене.

— Моята страна е по-напредничава от твоята, Ранд. Ние разбираме, че жените и мъжете имат различни нужди и нашето общество го позволява. Моят дядо е имал четири съпруги и дузина наложнички. Но баба ми е била кралицата. Никой не би могъл да й отнеме това. Имала е много власт и е била високо почитана.

Тя му разрешаваше да си вземе любовница! Ранд се втренчи в нея за момент шокиран, опитвайки се да асимилира информацията. Как би могъл да не си представи Никол в същата роля? Защо, по дяволите, не се чувстваше по-щастлив, когато чу тази жена да казва това?

— И няма да имаш нищо против? — попита той отново, без да е сигурен, че я е разбрал правилно.

— Да си кралица, е голяма чест — такава няма да имам в собствената си страна, тъй като там ще управлява брат ми с жена си. Защо би трябвало да се оплаквам за нещо, което означава толкова малко?

Там беше проблемът, помисли си обзетият от отчаяние Ранд. Да бъде с Никол, не би означавало малко. Това би означавало всичко, цялото му сърце и душа. Той се взря в огъня, припомняйки си вечерите, когато отиваше да отдъхне в апартамента й. Ако бе знаял, че времето в рая ще бъде толкова кратко, би ли му се наслаждавал повече.

— Мислиш си нещо.

Ранд си даде сметка, че се е унесъл в мисли — може би за няколко минути. Заблъска главата си какво да отговори. Как, по дяволите, можеше да се престори, че не е мислил за друга жена?

— Нищо особено — излъга той, без много да му мисли, като се молеше Никол да му прости — ако изобщо я бе грижа. Беше изгубил способността да чете чувствата й.

Загледа се изпитателно в лицето на Зара, анализирайки всяка черта — частите, съставящи великолепното цяло. Очите й — макар бляскави и дълбоки — бяха твърде тъмни. Носът й беше прекалено тесен, а лицето й — прекалено дълго. Знаеше, че всъщност не я вижда. Той виждаше друго лице, наложено върху нейното — лице, удивително съчетало красотата с индивидуалност; лице, в което се бе влюбил дълбоко. Никоя друга жена не можеше да се сравни с нея.

Усети, че Зара сяда по-близо до него. Очите й блестяха възбудено, взела неговия оглед за нещо друго.

— Доволна съм, че отпрати останалите. — Ръката й се плъзна по бедрото му, дългият нокът на нейния показалец отиде до коляното, после се върна обратно.

Ранд залепи любезна усмивка на лицето си и се опита да почувства страст към тази жена, да се съсредоточи върху нея. Тя беше приятна, интелигентна, имаше безупречно възпитание и произход.

Произход. Той се почувства като някакво куче, което би могло да бъде съешено единствено с чистокръвна кучка.

Зара очевидно усети липсата му на ентусиазъм, защото отдръпна ръката си и се облегна назад.

— Притеснен ли си?

— Аз? Не, не съм притеснен. — Притеснен беше толкова слаба дума за бушуващите в него болка, съжаление и отчаяние, които го ядяха денем и нощем. Иронията на ситуацията изтръгна горчив смях от устните му.

Зара подскочи при този звук, но бързо се окопити.

На съвършените й устни се появи предпазлива усмивка и тя се засмя тихо.

— Аз почти съжалявам. Толкова ме бива да разведрявам хората. — Тя отново се наведе към него. — Мисля, че би ти харесало, ако те поразведря.

Ранд застана неподвижен — нито я приемаше, нито я отхвърляше. Позволи й да скъси разстоянието между тях. Погледът му обхвана стройното й тяло и той се опита да си представи как я съблича. Как я слага да легне на тази кушетка и я прави своя. Въпреки еротичната представа в главата му в слабините си не почувства нищо. Просто не можеше да повярва, че тялото му остава толкова неотзивчиво. Беше спал с безброй красиви жени. Сега, когато бъдещето на страната му зависеше от това, той не изпитваше ни най-малко желание.

Зара сложи ръка на гърдите му и дойде още по-близо. Полузатворените й очи и разтворени устни му подсказаха, че тя желае тази целувка. Той плъзна ръка по гърба на дивана, после по раменете й, притегляйки я към себе си. Тя наистина беше красива жена. Той бе глупак, че придиря толкова много — особено когато жената, която обича, искаше от него да ухажва тази.

Той наведе глава и долепи устни до устните на Зара.

Зад тях се чу някакво тупване. Ранд стреснато вдигна глава. Вина прониза сърцето му, когато съзря Никол. Тя тъкмо се изправяше с чантичката си в ръка. Явно я бе изпуснала. Беше застанала на входната врата, широко разтворила кафявите си очи.

— Извинете ме — смънка тя бързо. — Бях оставила чантичката си тук. Забравих… забравих да я взема. Съжалявам. Моля не ми обръщайте внимание. — Обърна се на пети и изчезна в коридора.

Ранд отдръпна ръка от гърба на Зара, почувства се зле. Сложи лакти на коленете си, ръцете му се свиха в юмруци. Беше разстроен и объркан. Никол — толкова спокойна, толкова делова, толкова дяволски хладна! Изведнъж той не само изпита нужда да остане сам, но му се прииска и да пийне — нещо много по-силно от вино.

— Тя би трябвало да държи сметка за вещите си — говореше Зара. Небрежно произнесените думи бяха толкова не на място, съпоставени с емоциите, бушуващи в него, че той не можеше да я разбере. — Това е най-ценното в един служител: да се грижи за подробностите. Не си ли съгласен? Когато дойде време да имам собствен дом, ще направя всичко възможно обслужващият персонал да е наясно със задачите си. — Тя прокара пръсти по шията и косата му. — Моят съпруг няма да има грижа за такива обикновени, делнични неща.

Звучеше така, сякаш я интервюираха за работа. Господи, то си беше истина. Ранд застина и застави гласа си да прозвучи спокойно, въпреки вилнеещите в него емоции.

— Може би стига за днес, Зара. Изморен съм от разходката с яхта — повече отколкото си мислех.

Той стана и й помогна да се изправи.

Зара въздъхна. Ранд знаеше, че я е разочаровал. Тя бавно оттегли ръка от рамото му, докато се сбогуваше с него за нощта.

Ранд знаеше, че не би могъл непрекъснато да я отблъсква. Трябваше да се откаже от всякаква надежда да разбере какво се крие в сърцето на Никол. От това зависеше страната му.

Само още една нощ в това чистилище и щяха да се завърнат в двореца.

 

Никол го знаеше, но пак не можеше да заспи. През изминалите четири дни бе изградила хладно, делово поведение. Поздрави се за своето самообладание. Не беше позволила нищо да го наруши — нито ухажването на Ранд, нито фактът, че той поиска всички, освен Зара да ги оставят след вечеря.

Нито онази интимна целувка, която бе прекъснала. Остра болка прониза сърцето й. Защо бе забравила чантичката си? Нямаше нужда да вижда това. Но беше забравила контактните си лещи и си мислеше, че би могла да грабне чантичката си от малката масичка, без те да забележат. Докато не го видя как се навежда да я целуне…

Дали бе прераснала в нещо повече тази целувка? Не. Отказваше да мисли за това. Тя беше човек, на когото се плащаше, за да може този роман да успее. Никой не би могъл да каже, че не е дала своя дял за благото на страната си. След като се завърнеше в Америка, Зара дори би могла да продължи дейността по напредъка на Каледония. Единствено това имаше значение.

И все пак през последните четири дни Никол бе забелязала, че Ранд не се смее много, че бе станал едва ли не мрачен. Може би просто се бе изморил от усилията да развлича принцесата. Или се чувстваше сексуално фрустриран от това, че принцесата не го бе допуснала до леглото си. А може би го бе направила?

Неспокойна, разяждана от съмнения и въпроси, Никол стана от леглото и облече сатенената си роба. Старата дървена къща бе благословено тиха, без ехото от веселия смях на Зара в отговор на някоя от ироничните забележки на Ранд. Поне веднъж бе останала сама.

Излезе в коридора, без да е сигурна къде отива, но изпитваща нужда от свеж въздух. Погледна надолу по коридора към стаята на Ранд. Вратата беше отворена. Вратата на стаята на принцесата бе плътно затворена. Дали не бяха в нейната стая?

Никол силно стисна клепачи, отпъждайки болката със самообвинения. Защо изобщо я занимаваха подобни мисли? Това изобщо не й влизаше в работата.

Почувствала мислите си в безпорядък, Никол бавно се запъти към безмълвната тераса. Почувства хладния ветрец от езерото по топлата си кожа. Спря до парапета и сложи ръце на покритата с мъх повърхност. Наклонила глава, тя се заслуша в нощните звуци: как се удрят вълничките на езерото в брега, хора на жабите и щурците в тъмнината.

Погледна към небето и й се прииска да се изгуби в звездите. Заляха я спомени от друга звездна нощ, от онази магическа среща в гръцкия храм. Сигурно я бе сънувала. Мъжът, който я бе целувал толкова страстно, не бе този, който я бе довлякъл тук, в дълбоката провинция, да гледа как съблазнява друга жена.

— Неспокойна си.

Дълбокият, натежал от ирония глас стресна Никол и тя замръзна. Не беше сама.

Наложи си да запази самообладание, да обуздае бурните си чувства. Пое си дълбоко дъх и се обърна бавно с лице към него.

Стиснал чаша в ръка, Ранд седеше до една маса в дъното на терасата. До лакътя му се виждаше отворена бутилка уиски. Никол знаеше, че не бива, но откри, че погледът й обхожда тялото му. Беше с долницата на пижамата си и копринена роба с монограм, която откриваше леко окосмените му, мускулести гърди.

— Седя тук и си мисля — додаде той бавно, като въртеше чашата с ръце, сякаш изучаваше цвета на течността на слабата светлина на поставена на стряхата лампа. — Беше права за онези оценъчни формуляри. Нямам нужда от тях.

Никол успя да отговори без гласът й да потрепери, без да разкрие вътрешната си болка, копнежа си.

— Зара е изключителна, нали?

Лицето му изглеждаше като изсечено от камък, освен очите, блеснали в мрака. Той заговори, без да я погледне.

— Изключителна е. Наистина.

Отпи още една глътка, после остави чашата на масата. Без да може да откъсне очи, Никол наблюдаваше как гъвкавите му пръсти си играят с нея, как я накланят и разклащат.

— Нещата вървят добре, нали? — додаде тя с колеблив глас. Той не отговори, така че тя се почувства длъжна да обясни, да запълни напрегнатата тишина между тях. — Изглеждате щастлив с нея. Като че ли си допадате. Търсенето май свърши.

Никол изрече с мъка тези думи на глас, но те със сигурност не бяха нещо, за което той самият не бе мислил. И наистина, с всяко свое действие и дума той демонстрираше възхищението си от принцесата. И съвсем скоро ролята на Никол в този процес щеше да приключи успешно. Положително би могла да намери зрънце удовлетворение някъде там, нещо, което би намалило болката й.

— Нещата вървят много добре — призна той. — За съжаление откривам, че съм неспособен да я съблазня — в случай че се питаш.

Значи това го бе изкарало тук толкова късно през нощта. Изгарящото го, неутолено желание към принцеса Зара. Мисълта я бодна в сърцето. Тя си наложи да изрече с безгрижен тон:

— Вероятно вашата репутация ви е изпреварила.

— Имаш предвид Палавия принц? — Той се усмихна печално. — Без съмнение. И все пак не смятам, че принцесата се притеснява от някогашните ми любовни истории. Кралската титла извинява множество пороци.

— Не е само заради титлата, сигурна съм. Тия неща нямат значение, ако тя ви харесва. — В думите й имаше прекалено много чувство и тя се уплаши, че ще се разкрие. Добави бързо: — А знам, че Зара ви харесва.

Никол трябваше да помни, че не е част от уравнението, че принцеса Зара бе тази, която щеше да го има в леглото си всяка нощ, само да пожелаеше. А коя жена не би желала това? Целият този магнетизъм, тази страст, тази чувствена усмивка, начинът, но който целуваше пренасяше в една друга реалност — реалност на истинска наслада и удоволствие.

Поставил чашата си на масата, Ранд се изправи с въздишка. Никол очакваше, че ще отиде до вратата и ще се прибере. Вместо това той се запъти право към нея с бавни, премерени крачки.

Страхувайки се, че ще прочете мислите в очите й, Никол погледна към нощното небе. Обаче го усети как се приближава към нея, почувства топлината на тялото, дъха му, като че ли от присъствието му въздухът около нея завибрира. Толкова близо. Сега точно зад нея.

Силните му и с дълги пръсти ръце се появиха до нейните на парапета. Хвана я в капан с тялото си.

— Тя има фигура на богиня — промълви той ниско, думите затрептяха в собствения й гръден кош. — Тези стройни крака, това изваяно тяло. И все пак не мисля, че си дава сметка колко е очарователна. Ако беше наясно, щеше да бъде шокирана от нещата, до които бих прибягнал, за да я задоволя. — Той въздъхна дълбоко и Никол усети примесения му с уиски дъх по косъмчетата на врата си.

Тя стисна силно очи, сърцето й биеше до пръсване. Господи, нека да престане! Чувстваше се дълбоко наранена от това, че е запленен от друга жена. Но откри, че понася мъчението, закопняла за неговата близост, внимание, докосване. Не можеше да помръдне; едва дишаше, докато чувственият му тон изплиташе еротична омая около нея.

— Тя наистина е въплъщение на грацията и елегантността — продължи той жестоко безмилостно. — Съвършената жена за един принц.

Той говори за друга жена, крещеше умът на Никол. Но не можеше да не си представи, че говори за нея. Не можеше и да се възпротиви на желанието в собственото си тяло при неговата близост, неутолимия копнеж да изпита пламъка на неговото желание. Прехапа устни, опита да спре треперенето си. Ръцете му изчезнаха и за момент тя си помисли, че й е позволил да си отдъхне!

Вместо това горещите му длани изгориха бедрата й и започнаха да се плъзгат нагоре. Възмутителният допир изпрати иглички на удоволствие по цялото й тяло. Почувства устните му толкова близо, че чу тихия шепот до бузата си. Нейните устни също потрепнаха.

— Един принц би трябвало да жадува за жената, която ще му бъде съпруга, не мислиш ли? — прошепна той в ухото й. — В името на кралското потомство.

Объркана от думите, от похотливите му намерения Никол се вкамени в ръцете му.

— Забравяте се, ваше височество — сряза го тя студено.

Той не обърна внимание на тона й и плъзна ръце към талията й, превръщайки тялото й в пулсиращо кълбо от желание. Чу накъсаното си дишане; мускулите на корема й затрепериха, когато усети пръстите му там.

— Малък и стегнат, но напълно в състояние да износи бъдещите принцове на Каледония. Важно съображение. Би трябвало да го включа в онзи проклет формуляр.

На Никол ужасно й се искаше да махне ръцете си от талията й. Той е дявол, помисли си тя, тъй като не бе в състояние да отблъсне ръцете му, въпреки това, което й подсказваше здравият разум. Само едно тънко парче коприна делеше ръцете му от голата й плът, но тя жадуваше за още, искаше да почувства неговите ласки по цялото си тяло.

— Ти трепериш, Никол — прошепна той дрезгаво в ухото й. Лъхащият му на уиски дъх обещаваше порочни удоволствия. Тя яростно си напомни, че е просто заместителка на жената, която той желае в действителност.

Това напомняне не й свърши никаква работа, докато ръцете му изминаваха последните няколко мъчителни сантиметри, покривайки накрая гърдите й. Прониза я тръпка на удоволствие, когато почувства пръстите му върху зърната на гърдите си. Усещаше тялото си като разтопена жарава. Чу го как се задъхва. Затвори очи, забрави всичко, освен томително сладостния допир на неговите длани.

— Може да са гърди на обикновена жена, но имат съвършен размер и форма.

— Престанете, ваше височество — изписка тя с обезпокоително слаб глас. Той все още я желаеше. Въпреки присъствието на съблазнителната принцеса Зара, той желаеше нея. Тя изтласка предателската мисъл от съзнанието си, застави гласа си да прозвучи сурово. — Вие сте пиян.

Той не отлепи длани от гърдите й, галеше ги, мачкаше ги. На Никол нищо не й се бе струвало толкова трудно, колкото опита да стои неподвижно и да не реагира на това греховно и възхитително отношение към тялото й. Всяка частица от тялото й крещеше да се обърне, да се притисне в него и да отстъпи пред погрешно насочената му страст.

— Тъкмо по мярка за моите царствени длани. Несъмнено сладки на вкус. А тези… — леко перна връхчетата на гърдите й и тя настръхна от удоволствие. — Стоиш тук, неподвижна и без да се предаваш, но те те издават. Набъбнали и твърди, молят да бъдат докоснати.

Дрезгавият му глас прозвуча иронично и неприкрито сладострастно. Раздразни оголените й нерви, прииска й се да закрещи. Защо я измъчваше, защо я подлагаше на това? И защо тя не можеше да се пребори с желанието, което бе събудил в нея?

— Бих се обзаложил — продължи горещият шепот, докато плъзгаше едната си ръка отново към корема й, после още по-надолу, — че ако ти смъкна пликчетата, ще открия, че си напълно готова и с желание ще задоволиш моите царствени желания.

Тя реагира бурно и отчаяно, като хванато натясно животно, в каквото той я бе превърнал. Тикна лакътя си в корема му, после се обърна и го зашлеви силно по лицето. Той изохка и се преви на две.

Почти не изпита шок от стореното — всъщност бе посегнала на член на кралското семейство — докато не усети китката си стисната като в менгеме.

Той се изправи и се надвеси над нея, впил искрящ поглед в очите й. Устните му бяха заприличали на черта над силно стиснатите зъби.

— Вървете право в леглото, госпожице Олдридж! Това е заповед. — Той я бутна отново към парапета и освободи ръката й.

Никол се спъна в бързината си да излезе. Тръгна към вътрешната врата. Преди да премине през нея, чу отново името си. Погледна през рамо. Той бе застанал неподвижно на фона на звездното небе, лицето му изглеждаше непроницаемо.

— Затвори вратата на стаята си — додаде той заплашително. — И я заключи.

Никол не отвърна нищо, но побърза да изпълни нареждането му.

Ранд се загледа след нея, ужасен от това, което бе извършил току-що. Стомахът го болеше, бузата му пареше от плесницата. Но тялото му още потрепваше от неутоленото желание да плъзне ръце по цялата дължина на това нейно примамливо тяло. Знаеше, че я е ужасил. Искаше да я изплаши, да я накаже за това, което правеше с него, макар и несъзнателно.

Защото не виждаше никаква причина да не направи принцеса Зара своя съпруга. Освен една.

Как бе допуснал това да се случи? Как? Тази грешка, както Никол се бе изразила, когато говореше за вестникарските статии. Снимки, които не показваха нищо друго, освен истината, но всъщност само загатваха за властното, непреодолимо желание, което го разкъсваше непрекъснато отвътре.

Желание, което никога не би могъл да задоволи, но не можеше и да потисне, въпреки отчаяните си опити да ухажва по-подходяща жена.

До тази вечер и двамата успешно бяха поддържали претенцията за професионални взаимоотношения. Никол вършеше това с лекота. Държеше се хладно и дистанцирано, криеше своята същност от него, наказваше го за това, че я обича, като го окуражаваше да ухажва Зара. Неговата Никол, толкова искрена във всяко отношение, беше открила, че е лесно да се преструва, че не изпитва нищо към него. Освен ако наистина не изпитваше нищо.

Трябва да поправим грешката.

От гърлото му се изтръгна дрезгав смях. Онази сутрин след бала си бе представял, че ще я държи в прегръдките си и ще я успокоява, сваляйки накрая последната бариера между тях. Представяше си как ще признаят истинските си чувства един към друг. Никол не бе имала нужда от успокояване. Вместо това искаше да изтрие всички следи от взаимното им привличане, да се престори, че никога не е било. Да поправи грешката.

Грешка. И нищо друго…

Дали грешката беше изцяло негова, или и Никол страдаше като него? Господи, надяваше се, че не. Не можеше да й предложи нищо, освен живот, изпълнен с измама. За жена с чувствителността на Никол, която ценеше истинските стойности в живота, такъв живот би бил изпълнен и с болка, докато го гледа как се жени за друга жена и има деца от нея. Не виждаше никакъв изход.

Този проклет древен закон. Какво точно гласеше? Той се опита да се съсредоточи, да си спомни някои от Формулировките, но замаяният му от питието мозък правеше това невъзможно. Не можеше да си спомни дали някога го е знаел точно, но пък и не беше в най-добро състояние да го разгадае точно сега.

И все пак някаква надежда заблещука в съзнанието му. Той се намръщи и се опита да се концентрира, но източникът на надеждата не искаше да се появи. Поклати глава. Нямаше сили да се бори с това, без да разбере какво чувства тя. А след внезапната им и разочароваща среща тази нощ той имаше ужасното чувство, че нищо не би нарушило внимателно граденото равновесие.

Никол без съмнение бе загубена за него. Часовникът отмерваше времето, а над главата му продължаваше да тегне заплахата на краля да оттегли издръжката му. Повече от всеки друг път парите му бяха жизнено необходими, за да осъществи плановете за бъдещето на страната. Трябваше да вземе решение, трябваше и да го изпълни.

Трябваше да започне да умира вътрешно.

Отиде с несигурни крачки до масата и взе бутилката уиски. Гърлото изтрака по чашата, докато си наливаше. Вдигна чашата към светлината. Докато се, вглеждаше в нея, знаеше, че не е намерил никакъв отговор в упойващата забрава.

Обзе го внезапна, сляпа ярост. Запрати чашата в стената на къщата и тя се пръсна на хиляди парченца.

 

Никол тъкмо отваряше вратата на стаята си, когато чу шума от счупването на стъклото. Знаеше, че идва от терасата. Наложи си да не му обръща внимание и влезе в стаята, после затвори вратата и я заключи.

Изтощена, неспособна да остане права и минутка повече, тя се хвърли в леглото, зарови лице във възглавницата и плака, докато заспа.