Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (26)

Епилог

Дан вървеше по притихналия път и вдишваше уханния майски въздух. Усети мириса на плодородната, влажна земя, едва се долавяха люляците, които двамата с Фийб посадиха малко след сватбата си.

От цялото му тяло струеше задоволство, въпреки че жена му беше сърдита и щеше да го подбере в мига, когато останеха сами.

Тя се тревожеше за най-странни неща. Само защото беше задал няколко съвсем невинни въпроса на Моли, за това да не я е ударил хормонът, че ходи толкова често да спортува, тя го обвиняваше, че се бърка твърде много в работите й.

Необичайно беше човек да започне брака си като баща на младо момиче, но той си знаеше, че е свършил много по-добра работа от Бърт Съмървил.

Двамата с Фийб се радваха тайно, когато Моли реши да отиде в Нортуестърн, вместо в едно от училищата на Айли Лийг. Не им се искаше тя да бъде прекалено далече от дома.

Толкова неща се случиха през тези три години.

Рей Хардести получи втори сърдечен удар още преди да го изправят пред съда и той се оказа фатален.

Рийд Чандлър разбра намека и изчезна от града. Последното, което чуха за него, беше, че продавал евтини жилища на мястото на западнало игрище за голф.

Имаше и сватби — Рон и Шейрън. Дарнъл и Чърмейн. Щеше да се изненада, ако Валери и Джейсън Кийн някога се оженят, но със сигурност бяха интересна двойка. Преживяха и мъчително погребение, когато приятелят му, Тъли Арчър почина от пневмония.

„Старс“ загубиха първите две Суперкупи, а на третата година не стигнаха до плейофите. Но тази година те най-после я спечелиха и сега трофеят стоеше във фоайето на комплекса на „Старс“, като доказателство за това.

И най-хубавото от всичко, че той беше станал женен мъж.

Усмихна се, като се сети за погледа, който му отправи Фийб през масата, докато той печеше на шиш Моли заради любовния й живот. Опитваше се да запази това в тайна, но раздразнението на съпругата му беше нещо, на което той не пропускаше да се наслади. По природа си беше състезател и предизвикателството да види колко време, след като я е раздразнил, ще успее да я съблече, допадаше много на спортната му натура. Досега рекордът му беше осем минути и то след сериозен спор.

Същата тази нощ двамата с Рон й бяха извадили душата да подпише новия договор на Боби Том за десет милиона.

Фийб обичаше Боби Том. Той и Виктор бяха кръстници на близначките. Но когато се стигнеше до договори за много пари, тя ставаше истински скъперник. Най-умното нещо, което някога е правил, беше да насъска адвокатите си по нея, веднага щом се ожениха. Беше битка и половина. Но, дявол да го вземе, толкова приятно беше да си женен за Фийб.

Малко преди да се родят дъщерите му, Фийб и Рон подписаха споразумение за нова организация на работата. За съжаление това споразумение сложи край на всички забавни конфликти. Сега Рон беше президент на „Старс“ и човекът, отговорен за ежедневните дейности, докато Фийб се оказа истинска магьосница в новата си работа като директор по финанси и бюджет.

Според условията на споразумението само Рон имаше право да взема решения по отношение на персонала. Много разумно решение от страна на Фийб беше прехвърлянето на тази отговорност. Тя обичаше да се занимава с цифри, но нямаше нерви за цялата работа с отстраняването и продажбите на играчи. Тя все още обичаше да си навира носа в треньорските методи на Дан, особено след като някой от играчите отидеше да й мрънка, че са го оставили на скамейката. В такива случаи той й напомняше с голямо удоволствие, че отговаря само пред Рон.

Фийб винаги беше в добро настроение и всички, освен агентите на спортистите, обичаха да работят с нея. Ставаше нервна само когато се преговаряше за заплати.

Вече целият свят знаеше колко умна е Фийб и тя не можеше да играе сценките с безмозъчната женичка. Дан беше притеснен, че тя бързо си извоюва репутацията на един от най-проницателните финансови директори в Националната футболна лига, което не означаваше, че няма намерение да я изненада, когато изтече договорът му през тази есен. Диамантената огърлица, която смяташе да й подари за раждането на следващото им бебе, щеше да й излезе през носа.

Не бяха говорили много по този въпрос, но и двамата знаеха, че това ще бъде последният му договор със „Старс“. Момичетата растяха и жестоката седемдневна работна седмица през сезона започваше да го отблъсква. Вече беше хвърлил око на един симпатичен малък отбор от трета дивизия, към един колеж в окръг Дюпейдж.

Усмихна се, като се сети за погледа, който му изпрати Фийб щом я целуна, точно преди да се измъкне от къщи за тази нощна разходка. Тя седеше на пода във всекидневната, облечена с един от старите му анцузи, който се опъваше около кръглия й корем и играеше на банички с момичетата. Те непрекъснато се опитваха да сграбчат гривните й или пък я дърпаха за косата.

Тази вечер щеше да вдигне този анцуг чак до брадичката й и да говори куп момичешки работи на корема й. Не му пукаше от шегите й. Приятно му беше да си има дъщери и се надяваше да има още една.

Спря се и се загледа към фермерската къща. Близначките бяха на две и половина — малки, палави, русокоси ангелчета, които успяваха да се набъркат в почти толкова неприятности, колкото и майка им.

Както си мислеше за тях, той усети, че гърлото му се свива. Радваше се, че наоколо няма никого, за да види сълзите в очите му. Харесваше това място, но тук липсваше нещо, преди Фийб да дойде с кристалните си очила и бляскавите си обици.

Отново въздъхна със задоволство.

Имаше всичко, за което беше мечтал.

Съпруга, която обичаше с цялото си сърце. Красиви деца. Къща в провинцията.

И куче.

Той изсвири тихо.

— Хайде, Пух. Да си вървим у дома.