Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (25)

12.

Рон срещна Фийб точно до вратата на съблекалнята. След като се увери, че не е наранена, той я поведе към една малка платформа, където всичко беше нагласено, за да може телевизионен екип да заснеме интервютата и раздаването на наградите.

— Говорих с полицията — надвикваше той хаоса покрай тях. — Ще говорят с теб веднага щом свърши церемонията. Никога през живота си не съм бил толкова уплашен.

— Моли как е?

Играчите размахваха бутилка шампанско и Фийб се оказа под пенест душ.

— Беше разстроена, но сега е добре.

Когато стигнаха до платформата, Фийб видя, че О’Джейс Симпсън интервюира Дан. Той беше нахлупил шапка върху мократа си коса. Рон я отведе до него и тя го чу да прескача въпросите му за втората половина на мача като му обеща пресконференция веднага щом хаосът поутихне. Не погледна към нея, но когато се приближи, той сложи ръка на кръста й.

Тя се прикри от една струя шампанско, но попадна под друга. Косата й увисна над очите й и тя тъкмо подсушаваше лицето си, когато президентът на Националната футболна лига се приближи с купата на Американската футболна конференция. Той застана между Дан и Фийб и започна да говори:

— От името на…

— Извинете ме за минутка.

Фийб отиде до Рон, взе ръката му и го придърпа до Дан и себе си.

Дан й се усмихна одобрително, грабна бутилка шампанско от Колиър Дейвис и я изпразни върху главата на Рон. Управителят им мърмореше, но Фийб се засмя и се обърна към представителя на Националната футболна лига.

— Може да продължите.

Той се усмихна.

— От името на Националната футболна лига, с най-голямо удоволствие давам купата на Американската футболна конференция на собственичката Фийб Съмървил, треньор Кейлбоу и на целия клуб „Старс“.

Играчите завикаха бурно и отвориха нова бутилка шампанско. Фийб се опита да държи кратка реч, но толкова се развълнува, че Рон трябваше да се заеме с това. О’Джейс все се опитваше да намери отговор на въпросите си за необичайното развитие на мача през втората половина, затова се обърна към Джим Бийдерот.

Фийб подаде купата на Рон.

Дан сграбчи ръката й, издърпа я от платформата и я отведе зад група празнуващи играчи, за да се отдалечат от журналистите.

— Хайде. Имаме само няколко минути.

Той я поведе през банята, през стаята за екипировката, през тренировъчна зала, докато най-после излязоха в един коридор. В следващия миг той я мушна в някакъв склад, малко по-голям от шкаф. Едва затворил вратата, той я притисна до себе си и започна да я целува.

Те се прегръщаха буйно, телата им бяха лепкави от шампанското. Усещаха вкуса му и по устните си.

— Не знаех дали някога пак ще те държа в ръцете си — промърмори той дрезгаво.

— Толкова се уплаших…

— Толкова те обичам. Господи, обичам те!

— Страхувах се, че не ме обичаш и не можех да го понеса. — Тя потрепери в ръцете му. — Дан, толкова ужасно беше.

— Така е.

— Не само отвличането, но и…

Тя потръпна и започна да му разказва за Рийд.

Усети как мускулите му се стегнаха, докато му разказваше и зачака избухването на гнева му. Но той й предложи утеха и тя усети още по-силна обич към него, за това, че разбираше толкова добре от какво има нужда тя.

— Съжалявам — каза той с глас, прегракнал от чувствата. — Толкова съжалявам, мила…

Нещата станаха по-поносими, когато му разказа всичко. Тя се сгуши до мократа яка на ризата му.

— Иска ми се да останем тук завинаги — промърмори тя.

— На мен също. Иска ми се единствено да те отведа вкъщи и да се любим.

— Чакат ме от полицията.

— И аз ще трябва да говоря с тях. И с журналистите.

— Трябва да видя и Моли.

Той взе лицето й в ръце и погали бузите й.

— Ще се оправиш ли?

— Да. Просто ми се иска да приключим с всичко това. Ще се срещнем на празненството, което дава Рон в чест на победата.

— Не си мисли, че ще прекараш кой знае колко време там.

Той я целуна за последен път, после я хвана за ръка и излязоха в коридора.

 

 

В склада всичко беше тихо още миг, после се чу шумолене в най-далечния ъгъл.

— Дарнъл? — Гласът на жената беше тих и нежен, но и очевидно шокиран. — Чу ли какво каза тя? За Рийд Чандлър?

— Чух.

Чърмейн Дод, която вярваше твърдо в честната игра, бе възмутена.

— Ама че плъх! Не бива да се измъкне безнаказано след такова нещо.

— Няма, мила. Познавам треньора и мога да ти обещая, че Чандлър въобще няма да се измъкне.

— Радвам се.

Тя спря търсещата ръка на Дарнъл, която беше започнала да докосва гърдите й през бялата й блуза по един изключително сладостен, но много непристоен начин.

— А, не. Не. Още не сме женени.

— Но скоро ще бъдем и аз ще те докосвам на места, за които ти дори и не знаеш.

— Не съм казвала, че ще се омъжа за теб.

Думите бяха малко приглушени, защото тя се опитваше едновременно да го целуне и да говори. Прегръдката с футболист, който все още беше с по-голямата част от екипировката върху себе си, приличаше твърде много на опит да гушнеш танк. Въпреки това тя не беше готова да го пусне. Не че имаше намерение да улесни нещата за него, като му позволи да узнае колко много го беше обикнала. Дарнъл и така си беше достатъчно самонадеян.

— Чърмейн, мила, аз тъкмо се връщам от игрището. Не съм ходил до душовете, но въпреки това ти дойде с мен в този склад. Ако това не е знак, че си готова за брак, не знам кое тогава е.

— Може пък просто да ми е жал за теб.

Той се засмя и мушна ръка под полата й. Докосването му беше толкова нежно, че за няколко мига госпожица Чърмейн Дод забрави принципите си. Вместо това тя го целуна и си каза, че от Дарнъл Пруит ще стане един много добър съпруг.

 

 

Стана осем часът, преди Дан да приключи с полицията, с представителя на Националната футболна лига, с журналистите. Дългата драматична пресконференция беше най-трудна за Фийб, но тя се справи като войник и вече бе обявена за героиня на вечерните новини. Не му харесваше фактът, че журналистите се опитваха да го изкарат герой, но знаеше, че този вид истории отмират след някоя и друга седмица. Тогава животът им отново щеше да се върне в нормалния си ритъм.

Рей Хардести беше получил силен сърдечен удар и беше в болница, под полицейска охрана. Дан се огледа в притихналата съблекалня, където най-после бе успял да се изкъпе и да се преоблече. Знаеше, че няма да съжалява, ако Хардести не се възстанови.

Всички си бяха тръгнали отдавна и бяха отишли на празненството по случай победата. Дан облече якето си. Беше уморен до мозъка на костите си и единствената му мисъл беше да се добере до Фийб. Но преди това трябваше да свърши нещо.

Той излезе в притихналия коридор, но спря рязко, когато видя Джим, Дарнъл, Уебстър и Боби Том, облегнати на отсрещната стена. Всички бяха спортно облечени.

Той ги изгледа притеснено.

— Мислех, че вече сте на празненството.

— Решихме да те изчакаме — каза Джим.

— Трябва да намина през едно място. Ще се видим у Рон.

Боби Том вдигна върлинестото си тяло от стената.

— И ние обичаме Фийб.

— За какво говорите?

Дарнъл пристъпи напред.

— С годеницата ми бяхме в същия склад, в който бяхте и вие с Фийб. Чухме какво ти разказа за Рийд Чандлър. А аз споделих дочутото със съотборниците си.

Дан ги гледаше изучаващо и секундите се нижеха.

— И сам мога да се погрижа за Рийд.

— Знаем. Смятахме да дойдем само за морална подкрепа.

Дан започна да спори, но замлъкна, когато осъзна, че днес те бяха приели Фийб за една от отбора.

След двадесет минути спряха пред двуетажната къща на Рийд от тухли и камък. Дан с облекчение видя, че в дома му свети. Рийд си беше вкъщи. Значи нямаше да отлагат нещата.

Когато поеха по алеята, той пусна ръкавиците в джоба си и изгледа мъжете, които бяха дошли с него.

— Рийд е мой. Не искам друг да го докосва.

Боби Том кимна.

— Само се постарай от него да не остане нищо.

Вратата им отвори Рийд. Щом видя Дан, той доби объркан вид, после очите му се разшириха от уплаха, когато забеляза взвода зад него. Опита се да им затвори вратата, но не беше достатъчно бърз. Дан успя да мушне рамото си и да го изблъска навътре.

Мъжете се намъкнаха в коридора. Рийд се запрепъва по коридора към всекидневната.

Дан усещаше страха му.

Дан тръгна напред.

— Мисля, че знаеш какво искам. Ако си вярващ, предлагам ти да започнеш да се молиш.

— Не знам за какво говориш! Тя те е излъгала нещо за мен, нали? Казала ти е някаква лъжа.

Дан замахна и го улучи по челюстта. Рийд излетя към кушетката. Зави от болка, изправи се отново на крака, задъхан от страх.

— Махайте се оттук, Кейлбоу. Ще се обадя в полицията. Ще…

Уебстър спокойно измъкна кабела на телефона от стената.

— Много неприятно, Чандлър. Телефонът не работи.

— Ако ме докоснете, ще направя така, че да ви арестуват!

— И как ще го направиш? — Боби Том мушна една клечка за зъби в ъгълчето на устата си. — Точно сега треньорът е с нас четиримата у дома, за да пийнем по нещо. Всеки, който каже нещо друго, е лъжец. Така ли е?

— Точно така, Боби Том.

Дарнъл избърса обувката си в едно кресло, тапицирано с бяла дамаска.

— Момчета, вие сте луди! Проклети маниаци.

— Не сме маниаци — каза Дан. — Просто смятаме, че е недопустимо мръсник като теб да се измъкне безнаказано след изнасилване.

— Това ли ти каза тя? Не съм я изнасилвал! Лъже. Тя си го искаше. Тя…

Следващият удар на Дан счупи носа на Рийд. Той започна да скимти, опитвайки се да го намести обратно на мястото му, докато по лицето му се стичаше кръв.

— Не бях виновен — хълцаше той. — Бях пиян. Не съм искал нищо лошо.

Дан пусна якето си върху кушетката.

— Когато свърша с теб, наистина ще те боли страшно много.

Рийд се опита да стане на крака.

— Не! Не се приближавай! Не ме удряй!

Дан тръгна към него.

— Ще те боли, но ще останеш жив, стига да не се объркам нещо. Ако искаш всичко да спре дотук, никога повече не се приближавай до Фийб. Ако я застрашиш по някакъв начин, по-добре се подготви да прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка.

— Не!

Това беше последната дума на Рийд, преди Дан да го направи на парчета.

 

 

Фийб пристигна на празненството в чест на победата след десет. Беше изтощена от изпитанията, към които се прибави и дългата пресконференция. Когато най-после се прибра вкъщи, Моли се залепи за нея, като кокошка за пиленцето си, и настоя тя да си легне. Беше толкова изтощена, че заспа веднага.

Събуди се след няколко часа, освежена и нетърпелива да види Дан. Изкъпа се и побъбри с Моли, докато се обличаше. Сестра й беше потресена от събитията през този следобед, но когато Фийб й предложи едно празненство по пижами, духът й се възвърна. Пег се съгласи да остане. Момичетата пристигнаха точно преди Фийб да замине.

Рон беше наел за тази вечер един уютен ресторант със селски интериор. Дори подът беше от тухли, а медните съдове висяха от открити греди.

Когато Фийб пристигна, косата й все още беше влажна и падаше на къдрици около главата й. Температурата ставаше все по-ниска, затова беше облякла широк тъмночервен пуловер с подходяща пола от меко падащ вълнен плат. Облеклото й беше непретенциозно, с изключение на средната цепка, която стигаше точно над коленете й. Но всичко изглеждаше съвсем подходящо, когато към него се прибавеше къдравата й коса и масивите сребърни обици.

Тъкмо оставяше палтото си, когато чу, че някаква група влиза в ресторанта. Обърна се и видя Дан, който влизаше заедно с Джим, Дарнъл, Уебстър и Боби Том. Всичко в нея омекна и се сгря, когато той застана пред нея.

— Мислех, че ще бъда последна. — Гласът й звучеше малко задъхано.

Изражението му беше толкова нежно, че сърцето й се разтопи.

— Беше много трудно да се измъкнем.

Двамата стояха насред фоайето, загледани един в друг, докато мъжете започнаха да търсят приятелките и съпругите си.

Боби Том се закашля.

— По-добре вие двамата да дишате от време на време или нещо такова, защото може да закачат някое палто върху вас.

Дан не отместваше очи от Фийб.

— Нямаш ли си работа, Дентън?

— Да, господин треньор — разсмя се той и ги остави сами.

Фийб би могла да го гледа цяла вечност, но и двамата имаха задължения.

Дан взе ръката й и я поведе към залата.

— Половин час. После си само моя.

Рон ги посрещна точно до вратата. За своя изненада, Фийб видя до него Шейрън Андърсън и поздрави и двамата с топла усмивка.

Дан дори не се опита да скрие колко му е приятно да види Шейрън и веднага я привлече в мечешката си прегръдка.

— Здравей, мила. Как се държи Рон с теб? Предложи ли ти вече да се ожените?

Фийб се опита да прояви поне малко ревност, но чувствата му към Шейрън бяха толкова открити и истински, че не успя. Осъзна, че той се отнася към Шейрън точно както и с Моли. Как ли въобще си беше въобразил, че могат да са щастлива брачна двойка! Дан беше един от най-интелигентните мъже, които беше срещала, но без съмнение в някои неща беше доста глупав.

Тя съжали Шейрън, когато червенината заля всичките й лунички, чак до корените на рижавата й коса.

— Не му позволявай да те дразни, Шейрън. Представата му за добри маниери е да притеснява само онези, които харесва.

— Не я притеснявам — възпротиви се Дан. — Просто това е първият ми сериозен опит да уредя някоя двойка и искам да знам какво става.

— Не е твоя работа — каза меко Рон. — А сега защо не се погрижиш за собствения си любовен живот и не донесеш едно питие на Фийб?

Двамата с Шейрън се усмихнаха срамежливо един на друг и се отдалечиха.

Фийб се изкиска, а Дан взе за себе си бира и чаша вино за нея от един минаващ сервитьор. Усмивката й угасна, когато видя, че кокалчетата на ръката му са издраскани и натъртени.

— Какво е станало с ръката ти?

— Аз, ъъ… — Той отпи от бирата си. — Страшно се радвам, че Рон е успял да скрие от журналистите мястото на това празненство.

— Дан? Какво е станало с ръката ти?

Той се поколеба и на нея й се стори, че няма да отговори, но той махна кичур коса от лицето й и каза:

— Ходих да видя Рийд. Двамата трябваше да се разберем по въпроса за онова, което ти е причинил.

Очите й обходиха тялото му, но като че ли нямаше друго наранено място, освен кокалчетата му.

— Какво му направи?

— Нека просто да кажем, че съм приложил малко погранично правосъдие. Той няма да те притеснява повече, скъпа.

Фийб имаше желание да го разпита, но изражението на лицето му й показваше, че няма да стигне далече. Тя реши, че и без това няма кой знае какво желание да чуе подробностите.

Дарнъл се приближи и ги запозна с новата си годеница. Фийб хареса Чърмейн Дод на вид и ги поздрави. Приближиха се и други играчи със съпругите си и Фийб и Дан останаха разделени. Тя минаваше от една групичка към друга, като от време на време мяркаше и Дан, който правеше същото.

Тя тъкмо бъбреше с Боби Том и две добре оформени червенокоски, когато чу, че някой вика.

— Тишина, всички! Тихо!

Всички осъзнаха с изненада, че това е гласът на Рон и замлъкнаха. Той стоеше в единия край на залата, в едната си ръка държеше слушалката, а с другата я притискаше, за да не се чува шумът.

— Фийб! — Той повдигна слушалката. — Фийб, за теб е.

Тя го изгледа въпросително.

— Президентът!

Той изрече думите с театрален шепот, така че можеха да го чуят чак на паркинга.

Тя беше разговаряла с президента на Националната футболна лига само преди няколко часа, затова не можеше да разбере защо Рон се вълнува чак толкова.

— Смятах, че сме оправили всички въпроси.

— Президентът! На Съединените щати! Обажда се, за да те поздрави.

Тя преглътна. Ръката й се заигра с яката на пуловера. Играчите се разсмяха, после се смълчаха, когато тя отиде до телефона.

Един женски глас каза:

— Госпожице Съмървил, давам ви президента.

Точно тогава някой я потупа по рамото. Тя видя, че Дан е застанал до нея, с усмивка по-широка и от футболно игрище.

— Сега, Фийб.

Тя го изгледа объркано.

— Какво?

— Сега.

Значението на думата проникна бавно в мозъка й и тя го изгледа невярващо. Той искаше да каже сега! Тя покри с ръка слушалката.

— Дан, това е президентът! Не мога…

Той скръсти ръце на гърдите си, а изражението му беше нетърпимо самодоволно. Тя осъзна, че той е чакал точно такъв миг. Този мошеник! Беше я спипал и цял живот щеше да я дразни безмилостно, че не е имала смелостта да приеме предизвикателството му. Този нафукан спортист я вбесяваше! Със сигурност някой трябваше да му посмачка фасона.

Гласът на президента избумтя в телефона.

— Поздравления, госпожице Съмървил. Мачът беше изключителен.

— Извинете ме. — Тя преглътна. — Сега ще ви дам госпожица Съмървил.

Тя тикна телефона в ръцете на удивената Шейрън Андърсън.

Дан избухна в смях. Тя го сграбчи и го помъкна през тълпата. Проговори, едва когато стигнаха до вратата.

— По-добре се постарай да си струва, сухарче.

А вътре Шейрън Андърсън, след като се позапъна в началото, успя да се издигне на висотата на случая. Рон се шашна, когато я чу да казва:

— Сега съм добре, господин Президент. Да, доста мъчително беше. Между другото, господине, бих искала да знаете, че всички ние от дружеството споделяме загрижеността ви за подходящото финансиране на предучилищното образование…

 

 

— Сухарче? — Дан излезе на магистралата. — Нарече ме сухарче!

Фийб все още не можеше да си поеме дъх.

— Тази игра има две страни, треньоре. Не се учудвай, ако през последните две минути на мача за Суперкупата…

— Няма да го направиш.

— Може и да го направя.

Той я изгледа и се усмихна.

— Като си говорим за Суперкупата… Ще се омъжиш ли за мен, щом това приключи?

— Какво ще кажеш за деня на Свети Валентин?

— Дотогава има много време.

— Споразумение?

— Дадено. — Ферарито хвърчеше по магистралата, после излезе на шосето. — Но знаеш, че трябва да обсъдим някои неща, преди да се оженим.

— Няма да изхвърля Пух.

— Виждаш ли, веднага започваш да се опъваш. В брака трябва да се научиш да правиш отстъпки.

— Не съм казала, че няма да правя отстъпки. Обещавам да махам панделките от главата му, когато го извеждам на разходка.

— Каква душичка си ми ти!

Усмивката на Фийб се стопи.

— И аз искам деца. Винаги съм искала. Просто исках да знам, че ме обичаш.

— Радвам се.

Тя прехапа устни, после се отпусна.

— Не искам да отпращам Моли. Искам да остане с нас.

Той я погледна.

— Разбира се, че ще остане. Къде ще ходи?

— Мислех си, че може да предпочиташ по-голямо уединение.

— Щом се затвори вратата на спалнята, ще бъдем достатъчно уединени. Всъщност, когато говорех за проблеми, имах предвид „Старс“.

— Знам, че не се жениш за мен заради „Старс“. Не биваше да ти казвам онова нещо. Но бях наранена.

— Радвам се, че го осъзнаваш. Но виж, ние пак имаме проблем. Погледнато исторически — жените се омъжват за шефа. Щом си сложат пръстена, те зарязват работата си и си стоят вкъщи. И двамата не искаме това. Но искам да ти кажа, че съвсем не ми харесва мисълта да спя цял живот до някого, който може да ме уволни, ако не си пускам бельото в коша за пране.

Тя потисна усмивката си.

— Светът се мени. Вие мъжете ще трябва да намерите начин да се справите с това.

— Това ти доставя удоволствие, нали?

— Просто съм леко развеселена.

Въпреки шегите, тя вече си беше мислила как да уравновеси огромните изисквания на положението си като собственик на „Старс“ с брака и децата, които се надяваше да има.

— Всъщност, имам някои идеи по въпроса. Все още не съм обмислила всичко, но когато го направя, ти ще бъдеш първият човек, с когото ще разговарям.

— Тогава по-добре да ти кажа, че нямам намерение да тренирам „Старс“ през целия си живот.

— Дан, не можеш да работиш за друг отбор! Положението ще бъде абсурдно.

— Засега няма да ходя никъде. Но ти видя какво представлява това през сезона. Искам да бъда с теб и с децата ни, затова отдавна обмислям тази идея. Реших, че в деня, когато се събудя и осъзная, че не мога да си спомня лицата на съпругата и децата си, това ще бъде денят, в който ще изоставя професионалния футбол. Ще намеря някой университетски отбор от трета дивизия и ще остана там до края на треньорската си кариера.

— Трета дивизия? Не знам какво означава това.

— Това са по-малки учебни заведения, които не предлагат спортни стипендии. Професионалистите никога не търсят там играчи. Хлапетата не са най-страшните и най-бързите и никой не им дава пари под масата. Те играят футбол по една-единствена причина, и тя е, че обичат играта. Така че когато ти започнеш да хвърчиш по сделки с големите клечки, аз ще се забутам в някое хубаво малко училище и ще си припомня защо въобще съм започнал да играя футбол.

— Звучи прекрасно.

Той смени платната.

— Нали имаш шал под яката на палтото си. Имаш ли нещо против да си завържеш очите с него?

— Какво?

— Сега.

— О, по дяволите!

Тя измъкна шала изпод яката на палтото си и го завърза около очите си.

— Това е смешно! Не си намислил нищо извратено, нали?

Последва дълго мълчание.

— Дан?

— Ами зависи колко консервативна е гледната ти точка.

— Каза, че изоставяш всичко това. Че искаш приятен, обикновен сексуален живот.

— Ъхъ.

— Сякаш не си много сигурен.

— Виж, нещата стоят така. След като цял живот съм имал нещо по-особено, може би е по-добре да го променям постепенно. Така няма да преживея твърде силен шок. А точно за това мисля от доста отдавна.

— Страшно ме притесняваш.

— Хубаво, скъпа. Много хубаво.

И той започна да й говори такива неща, че тя се изчерви дотолкова, че й се наложи да разкопчае палтото си. Но така и не й каза къде отиват.

Когато той спря колата, тя осъзна, че монологът му съвсем я е разсеял и е забравила да внимава. По чакъл ли се движат гумите? Тя се заслуша, но въпреки че чуваше други коли, не беше съвсем сигурна дали я е откарал до дома си.

— Ще трябва да почакаш малко, докато пооправя някои неща. Веднага се връщам, не се притеснявай. — Той я целуна леко. — Обещай ми, че няма да развалиш всичко и няма да надничаш. Това ще бъде знак, че ми нямаш доверие, а що за брак ще имаме в такъв случай?

— Наистина малко прекаляваш. Знаеш го, нали?

— Знам, мила. — Той продължи да я целува. — Докато чакаш, защо не вземеш да си мислиш за всички онези неща, които ти казах, че ще направя. Така няма да се отегчиш.

Със сатанинска усмивка той притисна бедрото й и отвори вратата си.

Беше отвратително от негова страна да й дава такава идея, защото сега тя не можеше да мисли за нищо друго. Когато той се върна, тя тръпнеше от очакване.

Усети нахлулия студен въздух, когато той отвори вратата.

— Погрижих се за всичко. Сега ще те отнеса там.

Той мушна ръка под коленете й, но веднага я пусна обратно на седалката.

— Фийб, скъпа, ама ти си още с бельо. Съвсем ясно си спомням, че ти казах да го махнеш, докато се върна.

— Не си.

— Сигурен съм, че го направих. Сега предполагам, че аз трябва да се погрижа за това.

Той свали чорапогащите и бикините й.

— Ще замръзна. Вън температурата е толкова ниска.

— Мисля, че няма да ти се наложи да се тревожиш за това. Откъде, за бога, си взела тези бикини?

— Купих ги.

— Те не са нищо повече от две лентички и парченце коприна. Да не би само заради мен да си изоставила здравото си, топло бельо?

— Само заради теб.

— Много мило, скъпа. Оценявам го. Сега си обуй пак тези високи обувки.

Щом го направи, той я взе и я измъкна от колата. Полата й се развя и тя усети студения въздух върху задника си, който беше изваден на показ и целият свят можеше да го види.

— Моля те, кажи ми, че няма цяла дузина хора, които се мотаят наоколо.

— Само половин дузина, мила. Но те са твърде заети с карбураторите на мотоциклетите си, за да могат да те гледат.

Тя се сви до него и се разсмя. Той беше страхотен и невъзможен, а тя никога не се беше чувствала по-добре. Но къде ли я носеше?

Той премести тежестта й и отвори някаква врата. Тя усети с облекчение, че тук въздухът е по-топъл.

— Здраво ли са завързани очите ти?

— Ъхъ.

— Добре. Не обръщай внимание, ако чуеш особени звуци.

— Какви звуци?

— Пиянски смях. Чупене на стъкло. Грамофон. Разни такива неща.

— Въобще няма да им обръщам внимание.

— И ако някой те попита какво търсиш тук, просто му кажи, че си с мен.

— Ще го направя.

Той започна да я целува и когато се спря, тя осъзна, че отново е отвлякъл вниманието й и тя не забеляза къде вървят.

Дълго или късо разстояние бяха изминали? Той не дишаше тежко, но физическата му форма беше толкова добра, че това не означаваше нищо. Тя дори не беше сигурна дали са изкачвали стълби или са вървели по равно място.

— Сега ще те пусна. Не искам да се приближаваме много до бара, в случай че там се бият.

— Може ли вече да си развържа очите?

— Страхувам се, че не, мила. Дрехите ти са все още върху теб. Смятах, че си разбрала как ще стане работата. — Той съблече палтото й. — Но не се притеснявай. Ще ти помогна.

— Толкова си мил.

Той махна обиците й, съблече пуловера й и го захвърли.

— Фийб, мила, не искам да те притеснявам, но знаеш ли, че през това се вижда всичко?

— Ти виждаш ли го?

— Страхувам се, че е така. Само те моля да не помръдваш въобще за минутка.

Устните му докоснаха гърдите й през тънката материя. Усети как краката й се подгъват. Желаеше го толкова силно, че сграбчи раменете му.

— Моля те… Ще ме побъркаш…

— Шшт. Тук само започвам и честно казано, очаквам да си малко по-жилава. Можеш да броиш наум тухли или нещо такова например.

Тя се разсмя, но внезапно ахна, когато той я докосна отново. След миг сутиенът й изчезна и тя остана гола до кръста.

— Ти си една красива жена, мила. Нали, момчета?

Той наистина имаше нужда да го поставят на мястото му. Тя вдигна ръце, за да свали превръзката на очите си, но той я спря.

— Още не, скъпа. Сега съм много жаден.

Той взе в ръце гърдите й. Тя се пресегна отчаяно, за да го докосне. По някое време той беше свалил сакото си и тя мушна ръце под пуловера му, плъзна ги нагоре, докато стигна гърдите му.

Той изстена. Тя усети докосване до кръста си, после полата й се плъзна надолу и падна.

Той проговори с тих, дрезгав глас:

— Не искам да те плаша, мила, затова е по-добре да ти кажа какво ще става тук.

Тя съвсем не се страхуваше и той го знаеше, но реши, че ще бъде много неучтиво, ако го прекъсне.

— Направил съм легло от палтата ни и ще те сложа да легнеш върху него. Така. Сега се отпусни назад. Мила, не си спомням да съм ти казвал, че може да си местиш така краката. Искам да гледам.

Ръцете му се оказаха върху бедрото й.

— Вече мога ли да сваля превръзката?

— О, мисля, че не. Какъв смисъл има да те ядосвам, преди да съм свършил.

Някой ден щеше да се разплати с него. Но не и преди да се е насладила докрай на всичко.

Чу, че той съблича дрехите си и сърцето й се изпълни с любов. Само преди шест месеца не можеше да си представи, че ще има толкова голямо доверие на някой мъж, още повече пък на мъж, с физическата сила на Дан. Но ето че сега лежеше пред него, въпреки че нямаше никаква представа къде я е отвел. Никога не се беше чувствала по-защитена. Сега осъзна, че заедно с любовта си Дан й е дал спасение от страха.

Той легна до нея на леглото от палта и я привлече в прегръдките си.

— Малко ще те поцелувам. Ако ти стане скучно, може да кажем на оркестъра да посвири или нещо такова.

— Определено не ми е скучно.

Тя вдиша свежия аромат на тялото му и го целуна по рамото. Мускулите му се стегнаха, усети желанието му. Устните му се сляха с нейните и всичко друго започна да се изплъзва от мислите й, докато останаха само усещанията. Гласът му, влажната му кожа, желанието му да й даде удоволствие. Устните му бяха навсякъде по тялото й.

Нямаше представа кога е загубила превръзката на очите си. Не знаеше дали е паднала сама или някой от двамата я е махнал. Осъзнаваше само бушуващата си кръв и прекрасното усещане да бъде едно цяло с този мъж.

— През целия ми живот…

— Знам, мила…

— Завинаги…

— Да. Завинаги.

Те си даваха обет с думите и телата си, замаяни от любовта, която преливаше между сърцата им.

Всичко свърши, но той я държеше до себе си, сякаш нямаше намерение да я пусне. В гласа му напираха чувства:

— Толкова те обичам. Липсвала си ми през целия ми живот.

От ъгълчетата на очите й се изплъзнаха сълзи.

— Ти си най-прекрасният мъж в целия свят.

Тя усети усмивката му върху челото си.

— И не си ядосана?

— Защо да съм ядосана?

— Искаше ми се да излича лошия спомен, мила. Исках да го заменя с някой по-добър.

Нямаше представа за какво й говори той, а и беше прекалено отпусната, за да пита. Въздъхна от задоволство, потри буза до врата му и отвори очи.

Усети леките удари на сърцето му, видя звездите, които блестяха на небето и извисяващата се метална конструкция.

Тя вдигна рязко глава.

— Какво има, скъпа?

— О, господи!

Лежаха голи на средната линия, в самия център на Двореца на спорта.