Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (24)

11.

Дан извика от страничната линия към Джим Бийдерот. Надяваше се, че куотърбекът не е забелязал несигурността в гласа му.

— В следващите серии ще направим някои промени, Джим.

Когато Дан свърши с инструкциите, очите на Джим се бяха присвили възмутено.

— Това са идиотски комбинации. Щом видя свободен играч ще му подавам.

— Ще правиш каквото ти казвам, иначе сядаш на скамейката — кресна му Дан.

Бийдерот го изгледа гневно и тръгна към Чарли Крей, един от помощниците. След секунди беше грабнал и слушалките му и викаше в тях.

Дан знаеше, че Джим говори с Гейри Хюит, координатора на защитата, който седеше в треньорската ложа заедно с Тъли. Той се опита да преглътне страха си, за да подреди мислите си, преди Хюит да е започнал да му крещи.

Хардести беше казал, че гледа телевизия, което означаваше, че може да забележи всяко необичайно движение на страничната ложа или в която и да е част на стадиона, в обхвата на камерата. Затова Дан не можеше да рискува да уведоми полицията. Щом като разберат, че Фийб наистина е отвлечена, те щяха да плъзнат навсякъде, включително и тук, на страничната линия, за да му задават въпроси. И нещо по-лошо. Те можеха да решат да прекратят мача — обстоятелство, което много лесно може да накара Хардести да направи непоправимото.

Замисли се дали да не използва слушалките, за да се свърже с Рон, но се страхуваше, че Хардести може и да подслушва. Въпреки че не разбираше всички тънкости на вътрешната съобщителна система, Дан знаеше, че Хардести би имал достъп до нея, само ако се обажда някъде от Двореца. Това означаваше, че има вероятност той дори и сега да подслушва разговора между страничната линия и треньорската ложа. Освен това означаваше, че Фийб е скрита някъде наблизо.

Той изтри челото си с ръкав и се опита да измисли начин да съобщи на Рон. Тъй като не можеше да обяснява в слушалките какво се е случило, той грабна тетрадката си и надраска набързо една бележка, която беше достатъчно неясна и никой друг не би я разбрал.

„Говорих с играча, когото обсъждахме в средата на мача. Лошата ти оценка за положението беше правилна. Спешно прекрати всякакви по-нататъшни действия. Ще ти обясня след мача.“

Дан подаде бележката на един от спомагателните работници, за да я отнесе и си каза, че нищо няма да се случи с Фийб. Всичко друго беше немислимо.

За пръв път си позволи да помисли как ще се отразят действията му на собствеността й върху „Старс“, след като всичко свърши и тя е в безопасност. Такова нещо не се беше случвало досега, но Дан не можеше да си представи, че Националната футболна лига ще допусне резултатът от този мач да се зачете, стига „Старс“ да не спечелят въпреки треньорската му намеса, което той нямаше намерение да позволи. Щом в Националната футболна лига научат, че той е загубил мача нарочно, ще бъде определена нова среща и Фийб пак ще има възможност да задържи отбора.

Но тогава в гнева му се появи грозна мисъл. Ами ако полицията не повярва, че е била отвлечена? Ако Хардести се измъкне, няма да има никакво осезаемо доказателство — нищо, освен думите й. Само Дан можеше да потвърди историята й, но връзката им щеше да направи думите им подозрителни. Много лесно можеха да я обвинят, че си е измислила отвличането, просто защото „Старс“ са загубили и тя иска нова възможност да остане тяхна собственичка. Не, Националната футболна лига нямаше да позволи този мач да се преиграе.

Трябваше да приеме болезнения факт, че неспособността му да уведоми полицията ще струва на Фийб „Старс“. Но не можеше да направи нищо. Не би рискувал живота й за нищо на света.

Гласът на Гейри Хюит пропука в слушалките.

— Дан, какво, по дяволите, става? Джим никога не е подавал по-добре. Защо го спираш? Това не беше нашият план.

— Правя някои промени — изръмжа Дан. — Водим в играта, така че е по-добре да играем разумно.

— Едва трета четвърт е! Прекалено рано е да се успокояваме.

Дан не можеше да не се съгласи, защото просто свали слушалките и залепи поглед за игрището. Щеше да направи всичко, за да запази Фийб.

До средата на четвъртината „Сейбърс“ бяха постигнали първия си тъчдаун, докато променената игра на „Старс“ не ги доведе доникъде, така че преднината им намаля на седем точки. Привържениците им дюдюкаха толкова силно, че нападението не можеше да чуе сигналите на Бийдерот.

Помощниците на Дан побесняха, играчите бяха почервенели от гняв, а когато „Сейбърс“ изравниха в първите две минути на последната четвърт, дори и коментаторът по телевизията загуби търпение.

— Вярвате ли на очите си? — Той направо крещеше в микрофона. — През целия сезон Дан Кейлбоу беше един от най-агресивните треньори в Националната футболна лига и сега е ужасно, когато го виждаме да се свива така. Привържениците на футбола не са дошли да гледат такава игра.

Фийб се опита да не обръща внимание на разбираемо грубата оценка за действията на Дан от страна на коментатора, както и на освиркванията на тълпата. Не й се мислеше какво причинява това публично унижение на гордостта му. Осъзнаваше, че никога не го беше обичала повече.

Ръцете й кървяха, разранени от опитите й да се освободи от въжетата. Не обръщай внимание на болката, каза си тя. Продължавай въпреки болката. Тя си повтаряше думите на играчите, но вече й се струваше, че възлите никога няма да се разхлабят.

Хардести беше увил въжето на цифра осем около китките й, а свободните краища беше завързал за облегалката на стола. Пръстите й станаха лепкави от кръвта, докато се опитваше да развърже двойния възел, който я задържаше за стола, но той не се поддаваше.

Действай, въпреки болката. Отърси се от нея.

Загледан в екрана на телевизора, Хардести дръпна от цигарата си и се изкашля. Въздухът беше толкова задимен, че Фийб едва дишаше. Понякога си мислеше, че той я е забравил, но в един миг той я поглеждаше с очи, в които нямаше никакви угризения и тя осъзнаваше, че той няма да се поколебае и ще я убие.

Пет минути след началото на последната четвърт „Сейбърс“ хукнаха в атака. На страничната линия чувствата на играчи и помощници изразяваха всичко от гняв до униние, а тълпата започна да хвърля предмети по Дан. Той стоеше сам, изоставен от играчи и треньори. Само желязната му дисциплина го предпазваше да не се отпусне съкрушен на пейката.

„Сейбърс“ двадесет и четири, „Старс“ седемнайсет.

Когато „Сейбърс“ направиха и допълнителната точка, Бийдерот блъсна шлема си в скамейката с такава сила, че той изпука. Дан знаеше, че вече е само въпрос на време, преди Джим да пренебрегне заплахата да остане на скамейката и да започне свои собствени комбинации. Оставаха по-малко от десет минути до края и настроението на тълпата ставаше все по-отвратително, така че той вече не можеше да играе предпазливо.

През целия си живот Дан беше играл в отбор и ако продължаваше да прави това сам, щеше да стане твърде опасно. Като се молеше да не е направил фатална грешка, той извика Джим и Боби Том, точно преди играчите от нападението да отидат отново на игрището.

Лицето на Джим беше почервеняло от гняв, Боби Том гледаше навъсено. И двамата започнаха да му крещят обиди.

— Сложи ме на скамейката, гадняр такъв! Хич не ми пука, защото не искам да участвам в това.

— Не сме работили толкова, за да ни прекараш по този начин!

Една камера зажужа край тях. Дан хвана ръцете им и наведе глава. Гласът му беше тих и гневен.

— Млъкнете и слушайте. Фийб е отвлечена. Мъжът, при когото е тя, е луд. Казва, че ще я убие, ако спечелим мача. — Усети, че мускулите им се стегнаха, но не вдигна поглед, защото беше сигурен, че ги снимат. — Той гледа телевизия. Не мога да позволя никакви точки за отбора, защото той заплаши, че ще я наранява всеки път, когато покачваме резултата. — Пое си дъх и вдигна глава. — Наистина ще го направи.

Бийдерот изруга тихо, Боби Том имаше убийствен вид.

В очите на Дан се четяха всички негови чувства, докато им казваше какви ще бъдат следващите комбинации.

— Нека да изглежда както трябва. Моля ви! Животът на Фийб зависи от това.

Виждаше се, че имат десетки въпроси, но сега нямаше време за тях и за тяхна чест никой не започна да спори.

В мазето Фийб чуваше овациите на тълпата. Окървавените й пръсти замръзнаха върху възела, а погледът й отскочи към телевизора. Спря да диша, когато Джим хвърли дълъг пас на средната линия към Боби Том. Тялото на Боби Том се изпъна до грациозната линия, която бе снимана толкова често. Тежестта му падаше единствено върху върховете на пръстите. Колко пъти през този сезон Фийб беше гледала как той улавя топката във въздуха от тази позиция, преодолявайки гравитацията без усилие, като танцьор?

Но не и този път. Тълпата изстена, когато топката се изплъзна между върховете на пръстите му. Боби Том падна на земята и тя задиша отново.

За пръв път през втората половина на мача Бийдерот хвърляше дълъг пас. Дали Дан вече е изгубил контрол на мъжете? Не искаше дори да си помисля какво щеше да означава това. Не и сега. Не и когато най-после възелът, с който беше привързана към стола, поддаде.

Беше толкова развълнувана, когато се развърза, но триумфът й скоро се изпари, когато осъзна, че има още един възел. Вече не беше завързана за стола, но китките й не помръдваха заради възела, който преди това не беше открила. Той завършваше осмицата от въжета, увити около китките й. Освободи се от стола, но това не беше достатъчно, защото не можеше да използва ръцете си. Хардести имаше оръжие.

Камерата се премести върху Боби Том. Болката беше замъглила усещанията й, затова трябваше да изминат няколко секунди, преди да разбере, че нещо не е наред.

Ако се случеше Боби Том да изтърве топката, обичайното му добро настроение винаги го напускаше. Той се удряше и ругаеше. Но сега, дори и на малкия телевизионен екран се виждаше, че лицето му не трепва от никакви чувства.

Той знае.

Интуицията й подсказваше, че Дан му е разказал за случилото се. Знаеше колко много означава този мач за Боби Том и можеше да си представи какво му е струвало това съзнателно изтърване на топката.

Загледа се в гърба на Хардести и гневът й пламна. Нямаше право да им отнема този ден.

„Старс“ загубиха топката и „Сейбърс“ започнаха следващата си комбинация. Часовникът върху таблото продължаваше да отброява минутите.

7:14… 7:13… 7:12

„Сейбърс“ започнаха серия от пасове. Фийб се сети как изглеждаха мъжете след мач — мръсни, натъртени, с кръв по тях. Представи си ги в самолета, когато се завръщаха от среща в друг град. Коленете им бяха покрити с лед, рамената им бяха превързани и те гълтаха болкоуспокояващи, за да могат да заспят. Всеки един от тях не би се спрял пред нищо за „Старс“.

6:21… 6:20… 6:19…

Оставаше толкова малко време. Въобще не беше сигурна, че ще успее да развърже последния възел, преди да изтече времето. Поддаваше, но не достатъчно бързо. Изпитваше ужасното чувство, че някак изневерява на отбора, че не се старае достатъчно.

5:43… 5:42… 5:41…

„Портланд“ отново вкараха гол. „Сейбърс“ двадесет и седем, „Старс“ седемнайсет.

Трябваше да вземе решение. Можеше да отиграе положението предпазливо и да остане на мястото си, с надеждата, че той ще я пусне в края на мача. Или да рискува всичко, за да спечели свободата си.

На екрана се появи лицето на Дан и тя взе решение. Няма да загуби нито него, нито „Старс“ без борба. Мислите й препускаха. Щеше да има само една възможност, затова трябваше да подбере момента.

5:07… 5:06… 5:05…

Хардести се наведе, обхванат от пристъп на хрипливата си кашлица. Тя стъпи здраво на пода и се отблъсна. Столът полетя напред.

Той се завъртя тромаво, когато чу скърцането на колелцата. Издаде дрезгав вик и вдигна юмрук, за да я удари. Тя вдигна крак и заби ток в слабините му.

Той извика от болка и се преви напред. Тя скочи и измъкна ръце иззад облегалката на стола. Китките й все още бяха вързани зад гърба й. Хукна към вратата, завъртя дръжката и изскочи в коридора.

Бягаше неумело към асансьора и в същото време дърпаше китките си. Въжетата се бяха отпуснали, но тя все не можеше да се освободи. Зад гърба си чу някакъв хриплив звук и когато хвърли поглед назад, видя Хардести, който се подаваше на вратата.

Втурна се към сива метална врата с надпис „Стълбище“, спъна се и едва не падна. Още няколко ценни секунди отминаха, докато се обърне с гръб, за да отвори вратата. Част от въжето падна между пръстите й, което я затрудни още повече. Хардести, все така превит на две, тръгна напред.

— Мръсница… — изохка той.

Изпита ужас, когато той заопипва бедрото си за оръжието. Вратата към стълбището се отвори и тя се мушна през нея. После от стената пред нея избухнаха парчета, които се посипаха върху й. Изпищя и сви рамене.

Тя изхълца задавено. Заизкачва стълбите, преди той да успее да стреля отново. Дърпаше трескаво обърканите въжета, които затрудняваха движението й. Почти беше стигнала горния етаж, когато най-после въжето започна да се изплъзва. Тъкмо се беше освободила от въжето, когато чу онова ужасно хриптене да идва към нея, усилено от празното стълбище.

— Мръсница!

Завъртя се и го видя най-долу на стълбите. Лицето му беше виолетово и той се опитваше да си поеме дъх, сякаш се задушаваше. Парализирана, тя не отместваше очи от оръжието, насочено към нея.

— Няма… — Той се подпря на стената, притиснал с ръка гърдите си. — Няма… да ти позволя…

Оръжието трепна и тя превъзмогна вцепенението си. Тя зави нагоре по стълбите. Чу се нов изстрел и куршумът се блъсна в стената зад нея. Не посмя да спре, за да види дали я преследва. Когато стигна до вратата, чу почти нечовешки вик от болка. Натисна дръжката, точно когато проехтя звукът от строполилото се тежко тяло.

Тя хукна по коридора, като отчаяно се опитваше да се ориентира. Чу шума от тълпата и осъзна, че е попаднала в края на коридора, който води към съблекалнята на „Старс“. Без да губи време, хукна към тунела, по който се излизаше на игрището. Докато бягаше, тя захвърли синьото яке, чиито маншети бяха изцапани с кръв.

На изхода на тунела имаше охрана. Когато чу стъпките й, той се обърна. Тя побягна към него, а той стоеше зяпнал разрошената й коса, скъсаните чорапи и окървавените китки.

— Един мъж от охраната лежи на стълбището до съблекалнята! — Тя се опитваше да си поеме дъх. — Мисля, че получи сърдечен удар. Внимавайте. Той е луд и има оръжие.

Мъжът я гледаше, сякаш беше изгубила разума си. Преди да успее да я попита нещо, тя побягна към игрището. Пазачът до оградата я позна и отскочи от вратата.

На игрището бяха играчите от нападението на „Сейбърс“. Тя погледна към таблото.

2:58…

Вече виждаше единствено гърба на Дан. Проблемите помежду им се изпариха, докато бягаше към скамейката. Играчите се изпречваха на пътя й, затова тя ги задърпа.

— Пуснете ме! Пуснете ме да мина!

Един по един те отстъпиха, очевидно изненадани, че я виждат. Боби Том и Джим Бийдерот я видяха и тръгнаха напред.

— Дан!

Той се завъртя към нея. Никога не беше виждала на лицето му толкова дълбоко чувство. Тя се хвърли в прегръдките му.

— Фийб! Слава богу! О, слава богу, Фийб…

Той повтаряше името й отново и отново и я притискаше до гърдите си.

Камерата до страничната линия се спря върху тях. Рон, който беше в ложата горе, скочи на крака и хукна към вратата. Междувременно радиокоментаторите обясняваха объркано, че собственичката на „Старс“ прегръща треньора, който през втората половина на мача водеше хладнокръвно отбора й към поражение.

Тя обви ръце около врата му и го целуна. Той отвърна на целувката й и я стисна толкова силно, че тя едва дишаше.

— Може ли да спечелиш все още? — прошепна тя.

— Няма значение. Важното е, че си в безопасност. Нищо друго няма значение. — Гласът му беше прегракнал от вълнение.

Тя се отдръпна малко от него и видя, че очите му са пълни със сълзи.

— Мислех, че съм те загубил — каза той. — Толкова те обичам. О, боже, обичам те!

Тя скри думите му, като ценност, на която щеше да се радва по-късно. Сега можеше да мисли само за него и за онова, което той направи за нея.

— Искам да спечелиш. Работи толкова много.

— Не е важно.

— Да. Важно е!

Тя осъзна, че плаче.

Той я притисна силно.

— Не плачи, скъпа. Нека просто се радваме, че си жива.

Той си мислеше, че тя иска това заради себе си.

— Не разбираш. Не искам да спечелиш заради мен! Искам да го направиш заради себе си.

— Изоставаме с десет точки, скъпа. По часовник има по-малко от три минути.

— Тогава по-добре се захващай за работа.

Той приглади косата й, а очите му бяха пълни с толкова любов, че всичките й съмнения се изпариха.

— За да спечелим, ни трябват два тъчдауна, а точно в момента момчетата ме ненавиждат.

— Аз ще говоря с тях.

— Фийб…

Тя докосна лицето му.

— Обичам те, треньоре! А сега се залавяй за работа. Това е заповед.

Трябваше да напрегне цялата си воля, за да се отдръпне от прегръдките му. Той все още изглеждаше замаян от думите й. Едва беше направила две крачки, когато до нея застанаха Боби Том и Джим.

— Добре ли си? — Боби Том беше пребледнял от притеснение. — По дяволите, Фийб, толкова ни изплаши.

— Всичко е наред. — Тя стисна ръцете им. — Искам да спечелите този мач. Искам Дан да успее да спечели.

— Ако имахме повече време.

Фийб прекъсна Джим.

— Не ме интересува това. Не мога да позволя да му се случи такова нещо. Нито пък на всички вас.

Тя се обърна и хукна към Дарнъл. Трябваше да събуди отново доверието на играчите в треньора им, а имаше толкова малко време. Той се стресна, когато видя в какво състояние е тя и бързо пристъпи напред.

— Фийб, какво е станало?

Обясни му възможно най-бързо. Като се задъхваше, тя каза:

— Дан се опитваше да ме предпази. Кажи го и на останалите защитници. Ние ще спечелим този мач!

Преди да успее да я попита нещо, играчите, които не бяха на игрището, я заобиколиха и тя им повтори историята си. Докато я засипваха с въпроси, „Сейбърс“ вкараха гол.

Дан отново си сложи слушалките и започна да крещи инструкции. Джим го потупа по рамото и се втурна на игрището.

Прозвуча предупреждението за последните две минути.

Дан се наведе напред, с ръце върху бедрата. „Старс“ играеха, без да са се съвещавали преди това. Фийб заби нокти в дланите си, когато играта започна.

Джим хвърли топката, но играчът, който трябваше да поеме, не беше свободен. При втория опит изтърва за малко играча, а при третия също не успя.

Лекарят на „Старс“ се появи до нея и започна да бинтова китките й. Историята вече се разпространяваше из отбора. Уебстър Гриър застана до нея като телохранител.

На четвъртия опит Джим успя и Дворецът потрепери от овациите.

Защитата на „Сейбърс“ не можа да реагира на бързата атака. С пресъхнали устни Фийб гледаше как отборът й се премества на седемнайсет ярда.

1:10

Бийдерот подаде на Колиър Дейвис. Фийб изпищя, когато Дейвис хукна, за да отбележи тъчдаун. Тълпата полудя.

На страничната линия Дан се съвещаваше с играчи и помощник-треньори.

„Старс“ вкараха и допълнителния гол. „Сейбърс“ — двадесет и седем, „Старс“ — двадесет и четири.

0:58

Защитниците на „Старс“ се подредиха. Тълпата очакваше пряк сблъсък още на линията, защото „Старс“ трябваше да си възвърнат притежанието на топката. Дан беше карал играчите да правят тези неща стотици пъти, докато се научат да изпълняват всичко без грешка. Но това не беше тренировка, а и другият отбор знаеше, че се задава кратък, смъртоносен сблъсък.

Фийб погледна към Дан. Той беше напрегнат и прекрасен.

Топката се завъртя след началния удар. Едва беше изминала необходимите десет ярда, когато попадна в играч на „Сейбърс“. Той се опита да я задържи, но не успя. Елвис Креншоу се сблъска с него.

Топката излетя и двайсет и двама мъже се хвърлиха за нея. Шлемовете се сблъскваха с пукот, ръмженето на играчите се чуваше чак на страничната линия, въпреки виковете на тълпата.

Чу се изсвирване и съдиите започнаха да вдигат играчите. Фийб стисна ръката на Уебстър.

Мъжете ставаха един след друг… от „Старс“, от „Сейбърс“, докато останаха само двама играчи на земята — единият в небесносин екип, другият във виолетов.

Дан извика тържествуващо и остана само Дарнъл Пруит, който се беше вкопчил в топката.

Шумът от тълпата беше оглушителен. Дарнъл скочи на крака и вдигна ръце във въздуха. „Старс“ си бяха върнали топката на собствената си линия на четирийсет и осем ярда.

0:44

Дан тупна по гърба Бийдерот и той се втурна на игрището. След първия му пас, топката беше на четирийсет и втория ярд.

0:38

Защитата на „Сейбърс“, като предполагаше, че поредицата от пасове ще продължи, се изтегли, за да се противопостави на бомбата. Но бяха подмамени от един от най-страхотните ходове на Дан. Първо подаване и те бяха на двайсет и втория ярд.

0:25

Следващите два паса бяха лоши и Фийб започна да се подготвя за загубата.

0:14

Бийдерот хукна към Дан. Започна бурен разговор помежду им. Джим побягна обратно.

Атмосферата беше наелектризирана. Фийб погледна към таблото, докато отборите се подреждаха. Трябваше да хвърлят за трети път, а им оставаха двайсет и два ярда.

Пасът на Джим отново беше неуспешен.

0:08.

Дан правеше знаци, докато играчите отново се подреждаха. Вместо за гол, който нямаше да ги доведе доникъде, те се канеха да направят тъчдаун. Четвърти пас и двайсет и два ярда.

Джим огледа положението и потърси любимата си цел — осеммилионовия играч на Фийб, с бързокрилите крака и мускулестите ръце.

Боби Том спря рязко, за да се отърве от своя човек. Топката се понесе към него. Той скочи и я пое във въздуха с толкова грациозно движение, че то изглеждаше почти женствено.

Защитниците го погнаха.

Той се завъртя към голлинията. Спъна се. Тъкмо стъпи стабилно и го блъснаха от едната страна. Той отново се измъкна.

Но към него се насочваше Брюър Гейтс, най-добрият защитник на „Сейбърс“.

Боби Том знаеше, че ще го ударят, но той остави тялото си незащитено, когато се протегна с топката пред себе си към голлинията.

С оголени зъби и рев на чупеща кокали машина, Гейтс се хвърли, за да го пресрещне на линията на двата ярда.

Но се сблъска във въздуха с Дарнъл Пруит.

Боби Том падна тежко на земята и всеки мускул на тялото му беше изпънат. В главата му нещо звънтеше и той се опита да проясни картината пред очите си.

0:01

През маската на лицето си, той проследи линията на ръцете си. Бяха достигнали точно на голлинията.

Съдията вдигна ръце, показвайки, че има тъчдаун.

Виковете на тълпата разтърсваха стените на Двореца.

Фийб се смееше и плачеше едновременно. Уебстър я прегърна, после Елвис Креншоу, когато се чу последният сигнал на игрището и сред зрителите настъпи хаос.

Опита се да стигне до Дан, но не можеше да го направи през морето от играчи в сини екипи. Тя се добра до скамейката и го забеляза — пробиваше си път през играчите, за да стигне до нея. На лицето му имаше широка усмивка, когато очите им се срещнаха. Тя махна с ръка и се разсмя. Видя, че зад него се приближават няколко играчи, които носеха огромен зелен съд. Тя се разсмя още по-силно, когато го изпразниха върху главата му.

Той сви рамене и извика, докато получаваше посвещението. Имаше хора в тълпата, които дюдюкаха. Те не знаеха за задкулисната драма и все още искаха кръвта на Дан, заради този отчаян край на мача.

Той разтърси глава и изпръска всички наоколо. Разтърка очи, за да може да вижда Фийб отново.

Боби Том метна ръка на рамото му и му подаде топката.

— Тази е твоя, приятел.

Мъжете се прегръщаха. Дан притисна топката до гърдите си и отново се обърна към Фийб.

Той избърса лице с ръкав и видя, че тя все още стои на пейката. Изглеждаше като богиня, излизаща от морето сини екипи. Русата й коса блестеше под светлините. Тя беше най-красивото същество на света и той я обичаше с цялото си сърце. Вече не се плашеше от силата на чувствата си. След като веднъж едва не я загуби, вече не би поел този риск.

Мъжете се канеха да го вдигнат на раменете си, но той не искаше да ходи никъде без нея. Обърна се към нея, когато играчите го понесоха през тълпата. Тя се смееше. Той също се разсмя. Внезапно всичко в него се стегна, когато нещо зад нея привлече вниманието му.

В морето от викащи, движещи се насам-натам почитатели, Рей Хардести стоеше зловещо неподвижен. Всеки мускул от тялото му беше напрегнат от омраза, докато гледаше от първия ред към Дан. Дан забеляза проблясването на оръжието, още преди той да вдигне ръка.

Всичко стана само за секунди, но всеки миг се запечатваше в съзнанието му като образа на ужаса, който никога не можеше да се изтрие от съзнанието му. Дан, вдигнат високо над играчите, беше лесна мишена, но Хардести, с предвидливостта на болен мозък, беше намерил по-добър начин да унищожи човека, когото мразеше.

Пред Дан изскачаха микрофони, журналисти му задаваха въпроси и той трябваше да гледа в ням ужас как Хардести се прицелва точно в главата на Фийб.

Няколко души от охраната се запромъкваха към Хардести. Онези, които бяха отпред, видяха оръжието му, но не можеха да използват собствените си оръжия между тази тълпа.

Долу Фийб все още се смееше, без да знае смъртната опасност, в която се намираше. Дан нямаше оръжие, нямаше нищо, с което да предпази жената, която обичаше с цялото си сърце. Нищо, освен топката, която притискаше до гърдите си.

Той беше част от затвореното братство на великите куотърбекове, но сега, когато ръката му обхващаше топката, той вече не беше в разцвета си. Инстинктивно пръстите му заеха мястото си в положение, което му беше по-познато и от чертите на собственото му лице.

В главата му проблеснаха имената на незабравимите Барт Стар, Лен Досън, Неймън и Монтана и самият Джони Ю. Никой от тях не беше играл при толкова висок залог.

Той замахна с топката и стреля. Тя полетя над тълпата — ниско, бързо и гневно.

Хардести се завъртя, когато топката се удари в рамото му. Силата й го запрати върху седалките, а оръжието излетя от ръката му.

Фийб, която най-после беше усетила, че нещо не е наред, се завъртя точно в мига, когато видя точно зад себе си скупчени няколко души от охраната. Преди да успее да разбере какво става, Боби Том и Уебстър я грабнаха и я понесоха към изхода на тунела.