Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (20)

7.

— Сигурен ли си, че ми разказа всичко, което се случи след излизането ми?

Парното на ферарито беше надуто до последно, така че зъбите на Фийб тракаха не толкова от студ, колкото от свръхдоза адреналин.

— Всичко, което си спомням.

Тя все още не можеше да схване удивителния факт, че точно сега Рон и Джейсън Кийн бяха в процес на преговори за нов договор за стадиона. Замисли се за баща си и внезапно я завладя необичайно спокойствие, защото разбра, че не е трябвало да доказва нещо на баща си, а на самата себе си.

Ферарито подскочи по някаква неравност на пътя и тя внезапно забеляза пейзажа наоколо.

— Мислех, че ще ме водиш у дома.

— Точно така. В моя дом.

— Защо?

— Защото последния път, когато наминах през вас, Моли беше там с още три нейни приятелки. Май никога не бях осъзнавал колко пискливи са гласовете на младите момичета. — Той я погледна. — Мина ми през ума, че двамата с теб се нуждаем от малко тишина, за да обсъдим някои неща.

Фийб не можа да се сети за нещо, което имат да си говорят и което не може да чака до следващия ден. След случилото се миналата седмица в залата, тя не искаше да я отблъскват повече, затова беше наясно, че не бива да остава насаме с него. Но той вече караше по пътя, който водеше към дома му, така че беше малко късно да му казва да кара обратно.

— Първо ще говорим — каза той. — После ще изгорим тази твоя рокля.

Той гледаше навъсено и това я караше да се съмнява, че в забележката му има нещо сексуално, но докато ферарито се носеше под голите дървета, чиито клони се очертаваха върху нощното небе, тя осъзна, че дланите й са влажни.

— Това е Версаче.

— Моля?

— Роклята ми. Версаче. Дизайнерът. Поне е копирана от Версаче. Имам една приятелка, която може да копира всеки дизайнер.

— Какво ти има на гласа? Звучи смешно.

— Зъбите ми тракат.

Пътят беше набразден и колата подскочи.

— Включил съм парното. Топло е.

— Не ми е студено. Предполагам, че това е закъсняла реакция. Бях малко притеснена тази вечер.

— Имаше защо. Фийб, през целия си живот не съм виждал подобно нещо. Но Рон малко ме разочарова, защото не ми каза за плановете ви, още повече, че ме покани с вас.

— Рон не знаеше какво точно имам предвид.

— Искаш да кажеш, че той импровизираше?

— Не съвсем. Казах му как трябва да се държи, но не и подробностите от това, което бях намислила. Той има този негов проблем със сърдечната аритмия. Появява се, когато е много притеснен, затова се страхувах да не ме издаде. Но той стана много добър в импровизациите, така че не се тревожех прекалено.

— Уважението ми към моя добър приятел Рон расте всеки ден.

Те спряха пред каменната фермерска къща. От прозорците на всекидневната върху верандата попадаха леки петънца светлина. Лозата в края на верандата висеше изсъхнала върху решетката си, но въпреки това успяваше да изглежда красиво в студената декемврийска нощ.

Фийб изчака Дан да й отвори вратата, но когато той го направи, тя трябваше първо да завърти краката си навън, защото роклята й беше прекалено тясна.

Той протегна ръка, за да й помогне. Когато пръстите му стиснаха нейните пръсти, тя се опита да потисне тръпката, която я прониза. Докато двамата с Дан се изкачваха по стълбите, под пръстите на черните, обшити с мъниста високи обувки прошумоля настъпен лист.

— Мислех си, че всичко свърши, когато Кийн поиска да се обади на близкия ти личен приятел Доналд Тръмп.

— Доналд има чувство за хумор. Въобще не ми се наложи да го убеждавам, за да подкрепи историята ми.

Коридорът беше осветен от една месингова лампа с черен абажур, поставена върху малък античен шкаф.

Фийб го последва във всекидневната. Дан светна още няколко лампи и стаята се изпълни с приятна светлина. Тя отново остана шокирана от уюта в дома му.

Тъмносин анцуг лежеше захвърлен върху кушетката, застлана с карирана покривка в зелено и червено. На пода до едно от креслата бяха разхвърляни чикагски вестници заедно с „Уолстрийт джърнъл“. Усещаше се мирис на карамфил и канела.

— Това място е толкова уютно — каза тя с копнеж.

Той проследи погледа й. Тя гледаше към плетен кош от папур, пълен с цепеници за огъня.

— Обичам около мен да има неща от вън.

Той съблече смокинга си и разхлаби вратовръзката си, докато вървеше по килима към камината. Краищата й се поклащаха на врата му, когато се наведе, за да запали огъня. Свърши с това, сложи паравана и се изправи.

— Няма ли да свалиш мантото си?

Сигурно беше в резултат от седмиците, през които носеше перли и прибрана коса, но просто не искаше да стои пред него в тази вулгарна рокля, която беше използвала, за да обезоръжи Джейсън Кийн. Не и когато бяха обградени от уюта на тази прекрасна стара къща.

— Все още ми е малко студено.

Дори и да знаеше, че тя лъже, той не го показа.

— Аз ще пия бира. Искаш ли нещо за сгряване? Кафе? Чай?

— Не, благодаря.

Той отиде в кухнята, а тя свали мантото си и го замени с анцуга, оставен на кушетката. Усети свежата миризма на прах за пране, заедно с още някакъв аромат, който не можеше да определи, но който несъмнено беше на Дан Кейлбоу. Тъкмо седна на единия край на кушетката и той се върна в стаята, с бутилка бира в ръка.

Дан седна на другия край, облегна се и метна стъпалото на единия крак върху коляното на другия.

— Двамата с Рон ставате все по-добри в залагането на капани. Тази вечер го изиграхте още по-добре, отколкото в моя случай. Между другото, признавам, че ти беше права за Рон, а аз сгреших.

— Благодаря.

— Ще призная дори, че може би донякъде беше права, че играчите бяха прекалено напрегнати в началото на сезона.

— Само донякъде?

— До голяма степен — отстъпи той. — Но това не означава, че няма да ми бъде приятно да изживея остатъка от живота си, без да слушам повече речи за голи футболисти. — Той потръпна. — Мислиш ли, че ще може вие двамата с Рон да ми кажете за следващия си капан предварително? Надявам се, осъзнаваш, че тази вечер едва не се хвърлих в ръкопашен бой, само че не съм сигурен кого точно щях да сграбча — Кийн или теб.

— Най-вероятно Кийн. Въпреки че много викаш, не мога да си представя, че ще удариш жена.

— Забравяш Валери.

— Трябва да я запознаеш с Джейсън. Те са идеални един за друг.

— Откъде знаеш?

— Инстинктивно. Този мъж би се наслаждавал на всяка извратена игричка, която тя успее да измисли.

— Не знам. Някои от тях…

— Няма значение. Имам слаб стомах.

Дан й беше казал, че вече не се среща с Валери, но когато си ги представяше двамата, имаше чувството, че в нея се забиват множество малки шипове и затова гласът й прозвуча по-остро, отколкото й се искаше.

— След като си бил женен за извратена дама от Конгреса, другите жени сигурно ти се струват безинтересни.

Той въздъхна.

— Решила си да се скараш с мен, нали?

— Няма нищо такова.

— Има. А аз нямам настроение за борба. — Той свали краката си и остави бирената бутилка на килима. — Това, за което имам настроение, е да взема едни клещи и да се опитам да те измъкна от тази рокля.

Дъхът й спря и топлина заля тялото й, последвана от несигурност.

— Дан, не се шегувай с мен.

— Не се шегувам.

Изражението му беше толкова мрачно, че едва не я изплаши.

— Повярвай ми, опитах се да си държа ръцете далеч от теб. Но не мога повече.

— Това сега ли е — попита тя тихо.

— Казах ли сега?

— Не.

— Тогава не е сега. То е точно това, което казах.

— О… — Тя навлажни пресъхналите си устни.

— Първо искам да съблечеш анцуга ми. Запалил съм силен огън и е достатъчно топло.

— По-добре да остана с него.

— Това означава ли, че не искаш да се любим?

— Не. — Каза си, че не биваше да бърза толкова с отрицанието, затова се опита да продължи по-спокойно. — Ще се разкрещиш, веднага щом видиш тази рокля.

— Фийб, всяка жена, дори с половин мозък, би разбрала, че точно сега крещенето е последното нещо, за което си мисля.

— Така казваш сега, но твоят нрав е непредсказуем. Не ти ли минава през ума, че аз направих точно това, което ти очакваше да прави отборът.

— Би ли ми обяснила това последното?

— Аз изложих тялото си на риск за доброто на играта. Цялата работа във футбола не е ли точно за това?

— Започваш да ме влудяваш. Знаеш го, нали?

Не можеше да му устои, когато в очите му танцуваха тези весели зелени пламъчета.

— На тила има малка кукичка.

— Ела тук и ми покажи.

Тя направи онова, което Дан й каза. Той натисна леко раменете й, за да й покаже, че иска тя да сложи глава в скута му.

Той погали косата й и освободи кичурите, които се бяха мушнали под анцуга му.

— Знаеш ли какво си мисля. Ще започнем тук, на кушетката и може да се каже, че ще си проправяме път от стая в стая.

— Звучи ми като пролетно чистене.

Той свали нежно грубата дреха от раменете й и я пусна на пода. Пръстите му докосваха гърба й през мрежестата материя.

— Като че ли могат да се направят някои сравнения. Сещам се за някои интересни неща, за които могат да послужат водата и сапунът.

— Като се има предвид миналото ти, вероятно можеш да се сетиш за интересни неща с почти всичко.

Тя затаи дъх, когато той докосна едно особено чувствително място на тила й.

Той се разсмя и сложи ръка на задника й.

— Сигурна ли си, че не обичаш да те пляскат?

Тя се усмихна до бедрото му.

— Сигурна съм.

— Още едно нещо, което обичам в теб.

Той я галеше през тънкия копринен плат, проследяваше всяка извивка и тя не можа да издържи повече. Обърна глава и притисна устни до ципа му.

Той изстена.

— Ще свърша още преди да сме почнали.

Повдигна я за раменете и я притегли в прегръдките си. Очите им се срещнаха за миг и тя се изплаши, че той ще се отдръпне, както последния път, но големите му ръце на спортист я притеглиха по-плътно до него. Устните им се срещнаха. Тя обви ръце около врата му и те се отпуснаха на кушетката.

През мрежата усещаше ръцете му навсякъде по себе си. Той се премести, като дърпаше роклята й, за да се добере до тялото й. Тя започна да разкопчава ризата му. И двамата не осъзнаваха колко опасно е положението им, докато не се претърколиха на пода. Когато тупнаха на килима, той се извъртя така, че да не се стовари върху нея с цялата си тежест.

Дори и след като се приземиха, те не престанаха да се целуват. Когато тя най-после отвори очи, за да погледне надолу към него, видя, че той се усмихва.

— И ти ли се забавляваш колкото мен?

— Повече.

Тя не се сдържа и целуна малкия белег на брадичката му.

— Фийб, мила, трябва да те измъкна от тази рокля.

— Не крещи — прошепна тя.

— Мисля, че ти обясних…

— Нямам нищо под нея.

Той премигна.

— Нищо? Знам, че си с чорапогащник. Видях…

Тя поклати глава.

— Няма чорапогащник. Няма жартиери. Роклята е прекалено тясна.

— Но ти имаш черни чорапи…

— От онези, които са стегнати на бедрото.

Той се отдръпна от нея.

— Фийб Съмървил, да не би да искаш да ми кажеш, че нямаш дори бикини?

— От тях остава черта.

— Само чифт черни чорапи?

— И малко парфюм.

Той скочи и я дръпна не особено нежно.

— Отиваме направо в спалнята, мила. Тъй като има голяма вероятност да получа сърдечен удар, преди да отмине тази нощ, предпочитам да умра в собственото си легло.

Глупостите, които мърмореше той, я караха да се чувства като най-желаната жена на света. Дан я притисна до себе си, докато минаваха обратно по коридора и тръгнаха нагоре по стълбите. Когато стигнаха горе, той я поведе по един коридор вдясно към обширна спалня, която сякаш беше съставена от няколко по-малки стаи. От двете страни таванът беше скосен, стената вдясно беше от камък. В единия край на стаята имаше удобно място, където можеше да се поседне, а в другия се ширеше старо легло на колелца, покрито с красиво индианско одеяло в оранжево, черно, зелено и бежово.

Дан спря в средата на стаята и мушна ръка под косата на Фийб, за да открие кукичката, която се намираше отзад на лентата плат, обгръщаща гърлото й. Ръцете му досетливо се спуснаха надолу, за да отпуснат и лентата, която пристягаше жестоко гърдите й. Тя въздъхна от облекчение, когато корсажът се свлече до кръста й.

— Боли ли?

— Малко.

Той се пресегна и докосна нежно гърдите й, а палците му разтъркваха леко зачервените места.

— Фийб, обещай ми, че няма да се показваш повече така.

Тя се извърна леко и го целуна, за да не й се налага да отговаря, защото нямаше намерение да дава някакви обещания, ако преди това не чуе други.

Големите ръце на Дан се плъзнаха по гръбнака й. Искаше му се да я целува цяла вечност. Не можеше да се насити на устните й, на допира до кожата й, на сладкото й женско ухание. Но не беше чакал толкова дълго, за да приключи набързо, затова я пусна.

Тя простена от разочарование, когато той отстъпи назад. Радваше се, че тя не иска да го пусне. Измъкна ризата от панталоните си и се отпусна на един стол, за да може да я гледа.

Около кръста й висяха ленти, а закръглените й гърди бяха толкова красиви, че не можеше да откъсне поглед от тях. Как можеше да си мисли за брак с Шейрън, когато изпитваше тези чувства към Фийб? Сърцето му беше узнало истината, още преди умът му да я възприеме.

Той вдигна очи, но несигурното й изражение го стресна. Тези бръчици между веждите й и това колебание бяха в пълно противоречие с тялото й на грешница. Страхуваше се да я вижда толкова уязвима. Някаква част от него искаше тя да бъде агресивна и знаеща, готова щом всичко свърши да вдигне острия си нокът и да отбележи до леглото нова чертичка срещу инициалите му. Но сърцето му не искаше нищо подобно.

Той се усмихна, за да премахне нарастващото напрежение помежду им.

— Можеш да ме направиш щастлив човек, мила, ако пуснеш съвсем бавно тази рокля надолу, за да видя дали не ме лъжеш за бельото си.

Устните й се разтвориха леко, а очите й се разшириха, сякаш никога през живота си не беше сваляла дрехите си заради мъж. Това срамежливо невинно изражение съчетано с тялото й, напомнящо за ядрен реактор, едва не стопиха желанието му.

Тя не помръдна и той я попита тихо, наклонил глава настрана:

— Нали не искаш и тази вечер да правим онова с девицата? Защото се опасявам, че тази вечер съм в настроение за нещо по-пикантно.

— Онова с девицата? О, не! Не, аз…

Тя стисна плата на кръста си и започна да го смъква.

— Не толкова бързо. Не може ли да се престорим… не го приемай погрешно, защото нямам намерение да показвам неуважение… но не може ли да се престорим, че аз се каня да оставя стодоларова банкнота на шкафа, след като свърши това и в такъв случай очаквам да получа нещо срещу парите си.

Усмивката й беше малко несигурна.

— Онова, което е под роклята, със сигурност си заслужава повече от сто долара.

— Можеш да назовеш цената, стига да приемаш Американ експрес^[1].

Тя се заигра с роклята, която беше стигнала под кръста й. Беше мушнала палци под плата, сякаш се готвеше да го смъкне, но не го помръдваше по-надолу от пъпа си.

— Мислех, че си се променил. Казваше, че вече не си падаш по извратености.

— Това беше, преди да те видя в тази проклета рокля.

— Ще махнеш ли първо тази риза? Приятно ми е да гледам гърдите ти.

— Наистина ли?

Не беше първата жена, която се възхищаваше от тялото му, но въпреки това той се почувства необяснимо доволен.

Той захвърли вратовръзката си върху една възглавница. Поясът му я последва. Без да помръдва очи от Фийб, Дан махна ониксовите си копчета за ръкавели и свали ризата си.

Очите й се плъзгаха по него и той се почувства още по-добре.

— Твой ред е — напомни й.

Тя свали още по-надолу роклята си, но спря точно там, където започваше интересното. После му отправи онзи палав поглед, който той обичаше.

— Колко е лимитът на кредитната ти карта?

— Престани да се притесняваш за лимита и започни да се притесняваш дали въобще ще можеш да вървиш, когато свърша с теб.

— Треперя, господин Кораво момче.

Тя нацупи долната си устна и изпъчи гърди. После свали черната прилепнала рокля сантиметър по сантиметър като минаваше върху закръглените хълбоци и добре оформените бедра. Изпълнението й беше толкова секси, че той имаше чувството, че ще избухне още преди да я е докоснал. Още преди тя да измъкне краката си във високи обувки от купчината мрежа и ленти, той видя, че не го е излъгала за бельото.

Бяха останали само чифт черни чорапи и обувки с висок ток. Тя беше буйна и палава, освен това беше негова за цялата нощ.

Искаше му се да докосва с ръце всеки сантиметър от тялото й, но за да го направи, трябваше да стане и да изгуби тази прекрасна гледка. Затова остана на мястото си, галеше я с очи и плъзгаше поглед по тези невероятни крака.

Секундите отминаваха, мълчанието се проточваше. Колебанието й се завърна. Защо не казва нищо? Колкото повече мълчеше той, толкова по-сигурна ставаше тя, че нещо в нея не е наред. Преди това кипеше от самоувереност, но сега си припомни, че няма нищо общо с кльощавите модели. Бедрата й не бяха достатъчно слаби, хълбоците й бяха твърде закръглени, а стомахът й беше наистина плосък само веднъж, когато караше грип. Той сякаш въобще нямаше намерение да проговори и тя се наведе, за да сграбчи роклята си.

Той веднага скочи на крака с чело, сбърчено от загриженост.

— Фийб, скъпа, нали знаеш, че се шегувах за проститутката?

Той издърпа роклята от ръцете й и я прегърна.

Гърдите му бяха топли. Тя притисна лице до стегнатите му мускули. Умът й говореше, че тя не е в безопасност в прегръдките му, но сърцето й се чувстваше като че ли е открило своя дом.

— Кажи ми какво има. Твърде много ли се шегувах? Знаеш, че не исках да те наранявам.

Можеше да се скрие зад предишното си флиртуваме или да бъде откровена.

— Притеснявам се като ме гледаш така.

— Как?

— Знам, че трябва да сваля четири-пет килограма, но не мога да пазя диети, а ти си свикнал с по-слаби жени. Валери е…

— Какво общо има Валери с това?

— Тя е кльощава, а аз съм малко… аз съм дебела!

— О, боже! Предавам се. Наистина се предавам. — Той мърмореше и я галеше, а кожата на слепоочието й помръдваше от движението на устните му. — Много жени се чувстват несигурни заради телата си. Знам, че трябва да бъда мил и да проявявам разбиране по този въпрос. Но, Фийб, скъпа, това че ти се притесняваш да не би да си твърде дебела, е същото, както ако някой милионер се притеснява, че парите му са твърде зелени.

— Ти ме гледаше.

— Така е, но вече ще знам. Затварям си очите.

Той повдигна с длани гърдите й и се наведе над тях.

По тялото й хукнаха поточета от удоволствие, горещи и бълбукащи. Несигурността й се стопи, когато се притисна по-силно до него.

Не знаеше как са стигнали до леглото и какво е станало с обувките й, само усети, че сега той я слага върху мекото карирано одеяло. Тя се загледа в него, докато той сваляше останалите си дрехи, след това легна до нея.

— Чорапите са все още на мен.

— Знам.

Той прокара ръка по черния найлон и после по голата й кожа. Виждаше се, че чорапите го възбуждат.

— Свий колене и поотмести краката си, мила.

Тя го направи.

— Отново гледаш.

Тя погледна към главата му.

— Тук си също толкова красива, колкото и на всяко друго място.

Тя едва дишаше, докато той я докосваше и гледаше. Понякога целуваше бедрата й и промърморваше нещо до кожата й.

После усети не един пръст, а два. Знаеше, че я наблюдава. Чу възторга му от страстта й.

— Не — ахна тя, почти неспособна да говори. — Не. Искам те!

— Наистина ли, мила?

— Да, аз…

Тези пръсти! Той нямаше срам.

Дан се разсмя с пъклен смях, земен и похотлив.

— Отпусни се, скъпа…

Нищо на света не можеше да я накара да му каже да спре.

Тя полетя в пространството, достигна слънцето, после отново падна на земята. И той беше там, за да я поеме.

Премина доста време, преди тя да отвори очи.

— Не можах да те дочакам — прошепна тя.

— Аз не ти позволих — каза той и се намести върху нея.

В един миг тя се дръпна и той замръзна.

— Наранявам ли те?

— Не — отвърна тя и отново потръпна.

Той се засмя. Тялото й беше негово. Сам беше спечелил битката. Всеки сантиметър му принадлежеше и можеше да вземе толкова, колкото пожелае. Можеше да й покаже властта на силата, толкова по-голяма от нейната. Да я използва безсрамно. Чувствено. Да я накара да вика от удоволствие.

Целият беше потен, но още не можеше да й се насити.

Не беше достатъчно! Искаше повече. Повече от плътта й. Душата й.

Тя извика тихо и нещо в него се разплете, нещо, което трябваше да остане свито и непокътнато. Изплашен от инстинкти, развити още през детството, инстинкти, които го предупреждаваха да се страхува от парещата непоносима болка на нежните чувства, той я завъртя като парцалена кукла. Косата й беше покрила възглавницата като златиста мрежа. Този път не можеше да я изпрати през върховете сама.

Лицето й беше скрито и той нямаше причина за тази всепоглъщаща нежност, за тези топли чувства, от които му се приискваше да завие.

Той я завъртя към себе си, за да вижда нежното й красиво лице, поруменелите бузи, устните й. Притисна я силно и стисна очи, като преграда срещу чувствата, на които отказваше да даде име.