Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб (19)

6.

Фийб се загледа в отражението си в дългото, тясно огледало, което заемаше стената в дъното на единствената дамска тоалетна в комплекса на „Старс“.

Днес беше подбрала за работа широк, сив пуловер с яка — качулка, който я покриваше от врата до бедрата. Под пуловера беше облякла сива пола, която падаше меко до средата на прасеца й, а плътен сив чорапогащник и непретенциозни обувки покриваха останалата част от нея. Косата си беше прибрала в стегнат кок, придържан от лента от сиво кадифе. Само огромните сребърни обици с особена форма и широките гривни на китките й не й позволяваха да изглежда като президент на бридж клуб от предградията.

Добре че Виктор не можеше да я види, защото щеше да си умре от смях. Не й пукаше. За пръв път в живота си усещаше, че й е приятно да се облича по различни начини. Сега щеше да облича бляскавите дрехи, защото й е приятно да ги носи, а не защото се опитва да промени себе си. Ластичните материи и златистото ламе винаги щяха да бъдат част от гардероба й, но тя вече не се страхуваше да се облича по-малко очебиещо.

Завъртя се леко и се намръщи, като прокара ръце върху бедрата си. Въобще не можеше да се нарекат момчешки слаби. Дан сигурно смяташе, че е дебела и затова не показваше никакво желание да се любят след онази нощ в тоалетната на самолета преди почти два месеца. Излезе от тоалетната замислена дали той ще се възползва някога от онова сега, както й беше обещал.

Пух подскачаше до нея, а панделките му в червено и зелено, които Фийб току-що беше завързала, вече се полюшваха развързани.

Персоналът беше излязъл преди час. След хаоса през работния ден сградата изглеждаше неестествено тиха. Тя минаваше покрай офисите, украсени със саксии с коледна звезда и със златисти гирлянди, напомнящи за коледните празници, до които имаше по-малко от седмица.

Пух изтича във фоайето, за да отбележи едно от любимите си места близо до вратата.

Дан предпочиташе да тренира в часа за вечеря, защото цялата зала беше свободна. Фийб придоби навика да минава оттам, за да си поговорят, преди да си тръгне към къщи.

Ритмичното му дишане се чу още преди да влезе в залата. Той лежеше върху една пейка, с прегънати колене и крака на пода, като повдигаше плашещо грамаден куп тежести над гърдите си. Мускулите му се очертаваха, а вените по ръцете му изпъкваха като дебели, тъмни въжета, докато повдигаше и смъкваше бавно тежестите. Тя се загледа в гръдните му мускули под мократа му от пот фланелка и усети, че устата й пресъхва.

Все още не беше я забелязал, така че не се налагаше да крие копнежа в погледа си. Мускулите на бедрата му се напрегнаха и тя плъзна очи нагоре към сивите торбести шорти. Ценеше засилващото се приятелство помежду им, въпреки че то оставяше в нея разочарование. Искаше да бъде негова любовница, не само приятелка, но това желание започваше да й се струва толкова недостижимо, колкото и да свали луната. Оказа се, че е трудно да бъдат преодолени задръжките към мъжете, натрупани през цяло едно десетилетие и тя все повече се страхуваше, че не би могла да му даде онова, което той искаше от една жена.

Той изпусна шумно въздуха си, пусна тежестите на мястото им и седна. Влажната му коса беше разрошена, потта блестеше и по врата му. Усмихна й се.

— Кога ще облечеш и ти анцуг, за да поработиш над себе си?

— Ще тръгна пак на аеробика в близките дни — каза тя без особено въодушевление. — Освен това двамата с Пух се разхождаме всяка вечер.

— Хващам се на бас, че това е тренировка и половина.

— Не бъди толкова самодоволен. Не всички хора искат да имат мускули от световна класа.

Той се ухили.

— Значи смяташ, че моите мускули са от световна класа?

— Без съмнение. За мъж на твоята възраст.

Той се разсмя, изправи се и отиде до друга пейка. Докато беше извърнат с гръб към нея, за да нагласи тежестите, тя събу обувките си и стъпи на кантара в ъгъла на стаята. Ако приемеше, че дрехите й са два килограма и половина, значи беше точно толкова, колкото искаше.

Скалата беше голяма почти колкото уличен знак, затова тя слезе, преди той да е успял да види какво показва.

Фийб отиде до пейката, която той беше освободил, и седна. Меката вълнена пола падаше на красиви гънки около краката й. На мача миналата неделя беше с разкроена рокля, която се хареса страхотно на почитателите им, но появяването с нова дреха всяка седмица затрудняваше портфейла й.

— Днес беше лудница в офиса — каза тя. — Откакто „Беърс“ излязоха от играта, целият град е болен от треска по „Старс“.

Дан беше пъхнал стъпалата си така, че да може да повдигне внушителен куп тежести и сега наместваше краката си.

— Чикаго обича спортистите си.

Още две победи бяха последвали победата им над „Джайънтс“, после загубиха от „Сейнтс“ и „Бъфало Билс“ през последните седмици на ноември, а след това спечелиха три мача срещу страховити противници. Все пак резултатите им даваха надежди за титлата на Централната дивизия на Американската футболна конференция.

Най-изненадващо беше развитието в Западната дивизия на Американската футболна конференция. Дан й беше казал какъв опустошителен ефект за резултатите може да имат нараняванията. И точно това се случи с „Портланд Сейбърс“. Те започнаха блестящо сезона, но всичко се обърна, когато загубиха талантливия си куотърбек и трима други ключови състезатели. След като излязоха победители в пет последователни мача, те загубиха всички следващи, с изключение на един. Сега куотърбекът им отново беше здрав и специалистите очакваха, че ще вложат много усилия в плейофите.

— Нека видим дали съм разбрала правилно.

Тя полюшваше едната сива обувка напред-назад на върха на пръстите си. Сребърната гривна на глезена й и миниатюрните кристалчета по нея проблясваха на светлината.

— Можем да вземем титлата на Централната дивизия на Американската футболна конференция, ако спечелим тази седмица и ако „Хюстън“ изгуби мача си срещу „Редскинс“. Така ли е?

— Само ако „Бенгълс“ бият „Стийлърс“. — Той изпъшка от усилието. — А трябва да ти напомня, че тази седмица ще играем с „Чарджърс“. Последния път, когато играхме с тях, защитата им не ни пусна на повече от седем ярда.

— Боби Том ми каза, че не се страхува от защитата на „Чарджърс“.

— Боби Том ще ти каже, че не се страхува и от ядрена война, така че не бих се доверил прекалено на мнението му.

Системата за класиране беше толкова объркана, че на Фийб й трябваше цяла вечност, за да се ориентира. Все още не можеше да се оправя съвсем добре, но знаеше, че ако „Старс“ спечелят шампионата на Централната дивизия, те ще участват в плейофите, които ще завършат с финала за титлата в Американската футболна конференция през третата седмица на януари. Ако те спечелеха, тя щеше да бъде безспорния собственик на „Старс“ и баща й щеше да се обърне в гроба си.

Вече не можеше да си спомни в кой момент точно мисълта да задържи „Старс“ започна да й се струва много по-привлекателна, отколкото да се върне в Ню Йорк и да отвори галерия. Тук я задържаше не само увлечението й по Дан или желанието да отмъсти посмъртно на баща си. Всеки работен ден представляваше ново предизвикателство. Беше й приятно да включи компютъра си и да се занимава с цифрите. Обичаше срещите, обажданията по телефона, въобще цялата тази невъзможна задача да изпълнява работа, за която е страхотно неквалифицирана. По някое време през изминалите месеци тя започна да се ужасява от мисълта да предаде отбора на Рийд.

— Честно казано, бих искала да си малко по-самоуверен. Къде са всичките онези приказки, които чувам, когато си с играчите.

— Сега сме само двамата… — Той си пое дълбоко дъх. — … А твоят залог е по-голям и от техния. Не искам да ти давам лъжливи надежди. Имаме великолепен футболен отбор, който с всеки мач става все по-добър. — Той непрекъснато я поглеждаше и по някаква незнайна причина сякаш ставаше все по-раздразнителен. — Никой не ни вярваше особено в началото на сезона, но колкото и да се отдават на играта, играчите са още млади и правят прекалено много грешки. „Чарджърс“ са дяволски добър отбор, а и след като Мъдри от „Сейбърс“ не е вече сред контузените… Имаш ли нещо против да престанеш?

Тежестите паднаха с трясък.

— Да престана с какво?

— С това, което правиш.

Той гледаше гневно сивата кожена обувка, която се полюшваше на върха на пръстите й. Тя спря да поклаща обувката.

— Какво толкова си се начумерил?

Той стана от уреда.

— Просто се опитвам да се съсредоточа, а ти си седнала там и ми се перчиш с краката си!

Полата й се беше надигнала нагоре, достигайки скандалните осем сантиметра над коляното.

— Шегуваш се. Да не би това да те притеснява?

— Точно това казах, нали?

Той се изправи пред нея с ръце на кръста. Упоритото изражение на лицето му й подсказваше, че той няма намерение да отстъпи, въпреки че сигурно беше наясно, че е на път да стане смешен.

Тя си каза, че не бива да се усмихва, но в нея нарастваше балон от щастие.

— Наистина съжалявам. — Тя се изправи с разкаяно изражение. — Нямах представа, че си толкова чувствителен.

— Не е точно чувствителност.

Тя пристъпи към него.

— Да, разбира се.

Той я изгледа предпазливо.

— Май е по-добре да не се приближаваш повече. Доста съм потен.

— Боже, вече почти не обръщам внимание. Сигурно така става, когато човек прекарва прекалено много време с футболен отбор.

— Да, е…

Със смелостта на отчаяните тя сложи ръка върху мократа му фланелка, точно върху сърцето му.

— Доста си потренирал.

Той не помръдна. Фийб усещаше силното забързано туптене на сърцето му. Надяваше се това да не е резултат само от тренировката. Когато я погледна в очите, тя усети силен копнеж, който със сигурност се беше отразил и върху лицето й.

— Идеята не е добра.

Думите му прозвучаха приглушено и задавено, но той не се опита да се отдръпне.

Тя се постара да задържи смелостта си.

— Нямаше нищо против да те докосвам по време на полета от Медоуландс.

— През онази нощ не мислех нормално.

— Тогава пак не мисли нормално.

Тя затвори очи, притисна ръце до раменете му и го целуна. Той не отговори на целувката й и тя се замоли да го направи, преди да е загубила смелостта си.

Той изстена и впи устни в нейните. Притисна я силно до себе си, като я улови с едната си ръка през кръста, а с другата докосваше тила й. Ръцете й го галеха навсякъде, толкова силно го желаеше. Усети, че и той е възбуден. Може би сега.

Той я стисна за раменете и леко я отдръпна от себе си. Виждаше се как се опитва да се контролира.

— Не бива да правим това, Фийб.

— Защо?

Замаяна, тя се опита да преглътне факта, че той я отблъсква.

— А, ето ви.

Тя се завъртя към вратата, откъдето се зададе Рийд. Черното му вълнено палто беше разкопчано и под него се виждаше бял кашмирен шал. Какво ли беше видял?

Когато „Старс“ започнаха да печелят, дружелюбието на Рийд започна да се пропуква. Не беше очаквал, че ще е необходимо толкова много време, преди отборът да мине под негово ръководство. Все още внимаваше как й говори пред другите, но когато останеха сами, тя долавяше чертите на малкия тиранин, който накъса снимката на майка й.

Той свали от ръцете си чифт черни кожени ръкавици.

— Радвам се, че те хванах, Дан. Искам да се срещнем тези дни, за да поговорим за новите играчи. Имам няколко идеи, които трябва да обсъдим.

— Ще ми бъде много приятно да си побъбрим, Рийд — каза Дан учтиво. — Но се опасявам, че докато не загубим, не мога да слушам други идеи, освен тези на Фийб.

Рийд се подразни, че го отрязаха и тя видя това, но той беше прекалено хитър, за да позволи на Дан да забележи нещо. Отправи й онази покровителствена усмивка, която предизвикваше в нея желание да му издере очите.

— Фийб не знае нищо за тази работа.

— Ще останеш изненадан колко много знае Фийб. Всъщност, в момента тя тъкмо ми казваше мнението си за Рич Фъргюсън от „Мичиган“. Нали, Фийб?

— Това хлапе наистина си струва — отвърна тя със завидна самоувереност, като се има предвид, че никога не беше чувала за Рич Фъргюсън.

— Учудващо е колко много може да научи една умна жена само за няколко месеца. Все пак това не означава, че съм съгласен с теб за Дженкинс.

— Може и да си прав. Ще го обмисля.

Господи, не ме наказвай за лъжата!

Тя оцени защитата на Дан, но това не компенсираше неоспоримия факт, че тя направо му се беше хвърлила в ръцете, а той я беше отблъснал.

Рийд усети, че те се бяха съюзили и това не му хареса.

— Рано или късно ще трябва да работиш с мен — изрече той рязко. — Страхувам се, че методите ми на управление ще бъдат по-категорични от тези на Фийб.

— Очаквам, че ще вършиш нещата както намериш за добре — отвърна Дан, отказвайки да налапа въдицата.

Гейри Хюит, който работеше почти толкова часа на седмица, колкото и Дан, надникна през вратата.

— Извинявай, че ви прекъсвам, Дан, но донесоха един нов филм, който искам да погледнеш. Мисля, че ще получим отговор на проблема с Колие.

— Разбира се, Гейри.

Той се обърна към Фийб. Повдигна леко вежди, за да я попита дали иска да остане с нея, за да й предложи подкрепата си.

Тя се усмихна.

— Ще завършим обсъждането утре.

Дан метна една кърпа на врата си и излезе, като кимна на двамата.

Рийд плесна с черните кожени ръкавици по дланта си.

— Нека да те заведа на вечеря. Това ще ни даде възможността да поговорим.

— Съжалявам. През седмицата се опитвам да се храня с Моли.

Очите му се присвиха леко.

— Не съм ти казвал, че наистина съм възхитен от начина, по които се зае с нея. Ти съвсем не си майчински тип жена и знам, че това е голяма жертва.

— Приятно ми е с Моли. Така че нищо не съм жертвала.

— Радвам се. Сега, когато го няма Бърт, не мога да не се чувствам поне малко отговорен за вас. Предполагам, че е съвсем естествено, щом като съм единственият ви жив родственик — мъж.

— Благодаря ти за загрижеността, но се справяме добре.

— Благодарен съм, че си светска жена. От това, което видях, когато влязох тук, беше очевидно, че акулите кръжат наоколо.

— Акулите?

Той се разсмя.

— Всичко е наред, Фийб. Няма нужда да се преструваш пред мен. Сигурен съм, че ухажванията на Дан са толкова забавни за теб, колкото и за мен. Никой не очакваше, че „Старс“ ще постигнат толкова много… дори и техният треньор. Предполагам, че е естествено да иска да си остави отворена вратичка, въпреки че очаквах да го направи по-изтънчено.

— Рийд, нямам представа за какво говориш — възпря го рязко тя.

Челото му се смръщи загрижено.

— О, боже, Фийб, съжалявам. Мислех… Отношението ти към него е сериозно, нали? Боже, чувствам се като мръсник. Нямах намерение да ти го стоварвам така.

— Защо просто не кажеш каквото си намислил.

Фийб демонстрира спокойствие — нещо, което не чувстваше.

Той я изгледа като добрия чичо.

— Футболът е най-важното нещо в живота на Дан. И двамата го знаем. Дори и най-малката възможност да се добере до „Старс“ сигурно го подлудява. Сега той те използва без никакъв риск за себе си. Ако „Старс“ загубят, той може да се измъкне от връзката без неприятности. Но ако не загубят… — Той стисна зъби. — Мисля, че можеш да очакваш от нашия главен треньор предложение за брак, което ще дойде толкова бързо, че ще ти завърти главата.

Дан си имаше своите недостатъци, но не би я използвал, за да се добере до „Старс“. Едва ли някога беше харесвала Рийд по-малко, отколкото в този миг. Той беше мазен и подъл, съвсем безпринципен и пълен егоист. Дори и така да беше, тя знаеше, че той си вярва, защото би направил точно това, ако беше на мястото на Дан.

— Благодаря за загрижеността, но мисля, че приемаш отношенията ни с Дан по-сериозно, отколкото аз.

Лъжкиня!

— Радвам се да го чуя. Сигурно не трябваше да говоря за това. И без това този разговор е безсмислен до неделя. „Старс“ са по-слабите тази седмица. Надявам се, че си подготвена за загубата.

— Ще видим.

Рийд си отиде и тя остана в празната стая, замислена колко смешни са подозренията му за Дан. Ако Дан я омайваше, за да се добере до „Старс“, съвсем беше оплескал работата.

 

 

В последната минута се наложи Рон да се обади по телефона от колата, затова Фийб влезе сама във внушителното фоайе, обзаведено в сребристо и синьо, на един от най-новите и най-престижните клубове в окръг Дюпейдж. Бяха минали само три дни след Коледа и фоайето все още беше украсено с вечнозелени клонки и пухкави сребристи гирлянди. Не се изненада, когато Джейсън Кийн избра трапезарията за частно ползване за място на срещата, която тя беше поискала, защото той беше основният покровител на клуба.

Фийб все още се опитваше да приеме факта, че надеждите й за „Старс“ могат да останат живи, поне още седмица. Противно на предсказанията на Рийд, „Старс“ биха в неделя „Чарджърс“ с гол от игра в един непоносимо напрегнат мач, успявайки да измъкнат титлата на Централната дивизия на Американската футболна конференция от „Стийлърс“, които загубиха от „Бенгълс“, след доиграване. Сега отново имаше възможност да запази мечтата си жива.

Тя се настройваше за загуба този път. Години наред Бърт беше опитвал да измени договора за стадиона с Джейсън Кийн, но без успех. Тя нямаше причини да си мисли, че ще се справи с положението, което баща й не беше успял да промени. Седмиците работа й бяха дали относително ясна представа за финансите на отбора, но в сложните преговори нямаше опит.

Логиката й подсказваше просто да подпише новия договор, представен от адвокатите предната седмица. За „Старс“ вече не можеше да има промени на резултата в последната минута. Следващото им поражение щеше да ги извади от играта. Ако успееше някак да подобри условията на договора за стадиона, тя само щеше да помогне на Рийд. От друга страна, докато „Старс“ не загубеха следващия мач, тя все още беше собственичка и щеше да направи онова, което е най-добро за отбора.

Мисълта за това, което й предстоеше тази вечер, си беше казала думата и стомахът й се свиваше. Усещането се засили, когато в другия край на фоайето се отвори стъклена врата с надпис „Само за членове“. Фийб си пое дълбоко дъх, когато разпозна Дан във високия, добре сложен мъж в смокинг.

Плановете за тази вечер бяха заемали мислите й, затова тя не се чуди дълго над това, че той я отблъсна предната седмица в залата. Сега болката се върна отново и тя се стегна, когато видя, че той тръгва към нея.

— Какво правиш тук?

— Член съм. Да не си помисли, че ще проваля срещата ти с Кийн?

— Откъде знаеш за срещата ми?

— От Рон.

— Срещата беше тайна.

— Не съм казал на никого.

— Нарочно се правиш, че не разбираш. Ти не трябваше да знаеш.

— Това въобще няма смисъл, Фийб. Как да ме покани Рон, без да ми казва, че имате среща?

Тази вечер щеше да й бъде достатъчно трудно и без да трябва да търпи присъствието му на нещо, което можеше да се провали.

— Страхувам се, че трябва да оттегля поканата на Рон. Бяхме решили това да бъде среща между нас двам… Джейсън Кийн и няколко от съветниците му.

— Извинявай, Фийб, но Рон става злобен, когато не правя каквото ми каже. Страхувам се да му се опъвам, откакто ми направи онази синина.

— Той не… е правил синина! Ти си… Това е най-смешното…

Докато тя заекваше, Дан едва се сдържаше да не целуне нацупените й устни. Стопроцентово чисто желание го заля още в мига, когато я видя. Вместо да свикне да се държи далеч от нея, с всеки ден му ставаше все по-трудно да не я докосва. Всичко в нея го възбуждаше, точно сега, например. Косата на повечето жени изглежда твърда и неподвижна, когато се издокарат. А косата на Фийб имаше такъв вид, сякаш тя излиза от спалнята. Падаше на меки вълни почти до раменете й и леко се къдреше в краищата, сякаш току-що е прокарала пръсти през нея. Освен това имаше най-прелестната шия, която беше виждал някога — дълга и изящна.

Каза си, че би трябвало да е благодарен, че тя все още е покрита от черното официално манто. В последно време и широките дрехи, с които идваше понякога на работа, не помагаха много, за да скрие онова, което е под тях. Знаеше, че трябва да е доволен от това, че тя вече се облича като делова жена, но истината беше друга. Оказа се, че чака с нетърпение дните, в които тя се появяваше в стария си вид. Не че имаше намерение да й признае това.

Най-трудното нещо, което беше правил в живота си, беше да спре да я целува онзи път. Въпреки че отдръпвайки се от нея се опитваше да направи онова, което е почтено, отчаяното изражение на лицето й го беше накарало да се почувства като червей. С изключение на онези няколко секунди, в които изгуби контрол над себе си, той почти два месеца не бе правил нищо, с което да я подведе. Трябваше да се радва на това, а се чувстваше потиснат. Непрекъснато си повтаряше, че Фийб скоро ще се върне в Манхатън и всичко ще се оправи, но вместо да го ободри, това още повече го тормозеше.

Фийб продължаваше да го напада. Тези нейни дръпнати очи потъмняха до цвета на старо бренди, докато тя беснееше тихо заради неочакваното му присъствие тази вечер.

Искаше му се и Шейрън да държи на мнението си така, както го правеше Фийб, но не можеше да си представи това, защото Шейрън беше малка сладка женичка, която въобще не притежаваше дързостта на Фийб.

С Шейрън се виждаха поне веднъж на седмица, но тъй като сега за пръв път се обвързваше със скромна жена, той все още не можеше да свикне. Понякога мекият характер на Шейрън го дразнеше, но той си напомняше какви са предимствата. Никога през живота си нямаше да се притеснява, че Шейрън Андърсън ще напердаши децата му, когато я ядосат. Нямаше да се притеснява, че тя ще се държи с децата му както неговата старица се държеше с него.

Фийб потропваше с пръстите на високите си обувки, а обиците й блестяха и се полюшваха напред-назад между къдриците й.

— Защо те е извикал Рон? Не ми спомена нищо.

— Ще трябва да питаш него.

— Опитай се да познаеш.

— Добре де, той наистина спомена нещо за резервен куотърбек, в случай, че се навреш между шамарите.

— Така ли?

— Знаеш, че имаш навика понякога да го правиш.

— Не е вярно!

Тя откопча мантото си. Когато Дан видя какво е облякла отдолу, веселото му настроение се стопи.

— Нещо не е наред ли?

С влудяваща усмивка тя плъзна мантото надолу по заголените си ръце.

Сякаш го посякоха с брадва. Как можеше тя да постъпва така? Беше се въздържал твърде много и сега избухна.

— По дяволите! Тъкмо започвам да си мисля, че си поумняла и ти ми доказваш, че греша! Аз си въобразявах, че вече ти просветва за какво точно става дума в цялата тази работа, но сега разбирам, че дори не се и досещаш!

— Охо. Някой наистина е крив тази вечер. Може би е по-добре да си гледаш работата и да си вървиш вкъщи.

Тя съблече мантото си и отиде да го остави, а бедрата й се полюшваха. Когато се обърна към него, той усети, че слепоочията му затуптяха. Само допреди миг си мислеше колко много харесва ексхибиционистките дрехи на Фийб, но това беше, преди да види сегашното й облекло.

Беше облечена като проститутка от публичен дом. Той огледа дългата тясна, черна рокля, която изглеждаше повече като мазохистична амуниция, отколкото като дреха.

Горната част беше изработена от мрежа и черни ленти. Едната лента се увиваше около врата й, следваха ленти, които слизаха надолу във формата на ветрило и стигаха до малко по-широка лента в средната част на гърдите й, която едва прикриваше върховете им. През черната мрежа с дупки колкото пет цента, той виждаше извивката на гърдите й, които изпъваха тясната лента.

В кръста мрежата отстъпваше на някаква разтегателна материя, която прилепваше като боя по ханша й. Някъде около бедрата й роклята беше украсена със златни орнаменти, които изглеждаха почти като жартиери, само дето жартиерите трябваше да са скрити, а не да висят навън, където всички можеха да ги видят. И като капак на всичко, тази дреха имаше цепка отстрани, която стигаше чак до края на света.

Ужасно му се прииска да я увие в смокинга си и да я скрие от света, защото не искаше другите да виждат толкова много от тялото й, което беше адски абсурдна мисъл, като се има предвид слабостта й да си съблича дрехите. Той я сграбчи за ръката и я поведе към една ниша, встрани от фоайето, където можеше да я скрие от погледите и да се нахвърли отгоре й.

— Така ли си мислиш, че трябва да бъдеш облечена за делова среща? Това ли си мислиш, че трябва да облечеш, когато водиш преговори за договор? Не разбираш ли, че единственото, за което можеш да преговаряш в това облекло е колко ще изкараш, за да нашибаш с камшик голия задник на някой мъж?

— А ти колко плати последния път?

Преди да успее да се съвземе от тази дързост, тя се изплъзна покрай него. Когато се завъртя, той видя влизащия Рон.

От смаяното му изражение стана ясно, че той е също толкова шашнат от облеклото на Фийб. Очите на двамата мъже се срещнаха и Дан се зачуди дали и той изглежда толкова безпомощен, колкото и Рон. Не осъзнаваше ли тя, че това е окръг Дюпейдж? Жените не се обличаха по този начин в окръг Дюпейдж, за бога! Те ходеха на църква и гласуваха за републиканците, точно както им нареждаха техните съпрузи.

Той тръгна към нея с неясното намерение да я сграбчи и да я отнесе на рамото си, когато се появи един от лакеите на Кийн. Преди Дан да успее да я спре, тя вече беше тръгнала с него.

Нямаше друг избор, освен да я последва. По негласно споразумение двамата с Рон забързаха и разкараха лакея, заставайки от двете й страни. В края на коридора с огледални стени, те минаха през една врата и влязоха в личната трапезария на Джейсън Кийн.

Дан познаваше Кийн почти от десет години. Бяха се срещали на празненства няколко пъти, бяха играли голф от време на време. Веднъж прекараха събота и неделя в пиене и подводен риболов, заедно с два модела, представящи бельо.

Кийн привличаше жените и според онова, което Дан беше чул, четиридесетте години не бяха предизвикали желание у него да се установи.

Малката трапезария изглеждаше като библиотека в къщата на английски земевладелец, с ориенталските си килими, удобните кожени кресла и тъмната дървена ламперия. По тавана имаше тежки гипсови венци и гроздове, върху които играеха сенките, хвърляни от горящите в камината дънери. Тежките кадифени завеси бяха дръпнати и скриваха гледката на зеленината наоколо. Покритата с дамаска овална маса беше приготвена за шестима. Бяха сложени прибори от гравирано сребро и порцеланови съдове в тъмночервени и златни кантове.

Джейсън Кийн и двама от приятелите му стояха до камината с тежки кристални чаши в ръце. В атмосферата имаше нещо съвсем мъжко и когато Дан влезе заедно с облечената в лентички Фийб, в главата му се появи неприятният спомен за една от любимите порнографски книги на Валери. Той отхвърли неприятното усещане, че Фийб ще бъде предлагана на братството, за да бъде издигната.

Кийн се приближи към тях с протегната ръка. Мултимилионерът беше хладнокръвен човек, но не успя да скрие удивлението си от роклята на Фийб. Удивлението бързо премина в нещо по-интимно и Дан едва се сдържа да не застане пред Фийб и да не каже на Джейсън да си изпраща знаците на нечия друга празноглавка.

Кийн се здрависа с Дан.

— Как върви голфът, приятел? Стигаш ли осемнайсет във всеки случай?

— Страхувам се, че не.

— Добре звучи.

Кийн поздрави Рон, а той го представи на Фийб. Дан с неприязън забеляза, че тя отново се връща към старите си номера — задъхан глас, притеглящи погледи, изпъчени гърди, които напират да се освободят от тази тясна черна лента. Докато си показваше стоката на Кийн и момчетата му, тя нито веднъж не погледна към Дан.

Дан наблюдаваше със смесица от неприязън и гняв как Кийн слага дланта си на голото рамо на Фийб и я повежда към камината. Кийн излъчваше милионерски чар в ушития си по поръчка смокинг и бялата набрана риза, с половинкаратови диамантени копчета. Беше среден на ръст, с не съвсем лошо телосложение. Имаше права, тъмна коса и високо чело. До тази вечер Дан смяташе, че Джейсън изглежда горе-долу добре, но сега реши, че носът му е прекалено голям, а очите — прекалено хитри.

Дан взе едно питие от сервитьора и поздрави останалите присъстващи мъже — Джеф О’Брайън, административен асистент на Джейсън, и Чет Дийлейънти, негов адвокат. Веднага щом успя да се измъкне, той отиде до камината, за да подслушва. Очевидно и Рон имаше същата идея, защото го последва.

Фийб беше с гръб към тях и Дан беше почти сигурен, че вижда абсолютно всяка извивка на задника й под прилепналата материя. Тя изпиваше Джейсън с очи и се подпираше на него, сякаш той беше стълб на улична лампа. Кръвното на Дан се качи чак до стратосферата.

— Мога да те наричам Джейсън, нали? — пропя тя. — Още повече при всичките ни общи приятели.

Дан зачака думите на Кийн.

— Кои например?

— Половината Манхатън. — Тя сложи собственически ръка на ръкава му. Червените й нокти изпъкваха като капки кръв, изтръгнати от камшика. — Познаваш Блакуелс и Майлс Грийг, разбира се. Не е ли разбойник този Майлс? А и Мици Уелс, дявол такъв.

Джейсън очевидно усещаше ефекта от всичките тези гама-лъчи от обожание, които го засипваха, защото усмивката му стана още по-широка.

— Познаваш ли Мици?

— Разбира се. А ти почти си й разбил сърцето.

— Не съм аз.

Тя сниши гласа си, докато той се превърна в омаен шепот, после прехапа долната си устна така, че Дан имаше чувството, че главата му ще избухне.

— Ако ти призная нещо, ще обещаеш ли да не си помислиш, че съм ужасна.

— Честна дума.

— Бях я помолила да ни запознае… това беше, преди да започнете да се срещате сериозно… а тя отказа. Това едва не развали приятелството ни. Но сега, като те срещнах, разбирам защо те е крила.

Дан виждаше как Джейсън оглежда роклята и закопчалките, за да не губи с тях време после, когато я съблича. Изръмжа отвратено, повдигна глава и изпразни чашата си.

Кийн щеше да съблича тази рокля само през трупа му.

Вечерята беше готова и те заеха местата си. Начело на масата беше седнал Джейсън, а от двете му страни бяха Рон и Фийб. Дан седна в края, между Джеф О’Брайън и Чет Дийлейънти. Храниха се сякаш цяла вечност. По времето, когато сервираха десерта, мъжете в края на масата се бяха отказали и от най-слабите опити да разговарят, за да могат да подслушват.

Дан гледаше Фийб, която смучеше една ягода с устните си, излъчващи рентгенови лъчи. Тя отправи поглед към Кийн и Дан си каза, че ще направи предложение на Шейрън Андърсън още в края на тази седмица.

Рон почти не беше вдигнал очи от чинията си през цялата вечер, но когато наляха кафето, той като че ли се пооживи. С почти деветдесет минути закъснение, ако питаха Дан.

— Извинявай, че прекъсвам разговора ти, Фийб, но мисля, че е редно да обсъдим причината за нашата среща.

Фийб го изгледа толкова изумено, че на Дан му се прииска да я разтърси. Толкова ли нямаше търпение да прибави и Кийн към колекцията си от скалпове, че не помнеше вече защо са тук?

— Причината?

— Договорът за стадиона — напомни й Рон.

— О, миличък. Промених решението си, Рони. Не искам да говорим за това тази вечер. Просто се отпусни и се наслаждавай. Сега с Джейсън сме приятели, а всеки знае, че човек не бива да смесва работата с приятелите си.

— Точно такава жена ми е по сърце — изсмя се Джейсън.

— Рони мисли само за работа. Толкова е досадно. В живота има по-важни неща от някакъв глупав стар договор.

Дан се стегна на мястото си. Нещо не беше наред тук. Фийб наистина се интересуваше от договора, а и никога не беше наричала управителя си Рони.

Кийн се усмихна самодоволно на Рон.

— Защо не си налеете още вино, Макдърмит?

— О, не, благодаря.

— Не се дърпай, Рони. Можеш да се обадиш утре на Джейсън и да му кажеш какво съм решила.

— Какво има да се решава — каза Кийн спокойно. — Всичко си е вече решено.

Пръстите й отново хванаха ръкава му.

— Не съвсем, но нека не си разваляме вечерта, като говорим за работа.

Кийн застана нащрек, почти без да промени изражението си.

— Изпратихме ви почтен договор. Същият, който баща ти подписваше. Надявам се, че си доволна.

— Аз не съм доволен — намеси се Рон, толкова властно, че заслужи възхищението на Дан.

Той зачака с интерес отговора на Кийн.

— О, и аз не съм доволна — изкиска се тя. — Рони толкова ме тормозеше за лошата сделка на „Старс“, че успя да ме убеди да направя нещо. — Като малко дете, което рецитира добре научения си урок, тя продължи: — Рони непрекъснато ми напомня, че сега съм делова жена, Джейсън. И независимо че най-вероятно ще притежавам отбора още малко, аз трябва да мисля като собственик.

Като се стараеше да не промени изражението си, Дан се облегна назад, за да наблюдава представлението.

Какво ли е намислила тази малка умна празноглавка?

Тя завъртя очи към тавана.

— Знам какво си мислиш. Мислиш си, че Фийб Съмървил не е достатъчно опитна, делова жена, за да прави грубички стъпки, но това просто не е вярно.

— Въобще не си мисля такива неща. — Ленивата усмивка на Кийн противоречеше на ястребовия поглед. — Какви грубички стъпки трябва да направиш? Може би ще мога да ти помогна. Имам голям опит в тези неща.

Устните на Рон се извиха в нещо, което при всеки друг мъж би било подигравателна усмивка.

— Опитва се да те манипулира, Фийб. Внимавай.

Фийб смръщи чело.

— Не бъди груб, Рони. Джейсън не би направил такова нещо.

Очите на Кийн прогаряха дупки в черепа й, сякаш искаше да види дали между ушите й има нещо повече от въздух.

— Разбира се, че е така. Всички ние трябва да правим грубички стъпки от време на време.

Мъркането на Фийб се превърна в нещо подобно на мяукане.

— Но тази е наистина трудна, Джейсън. Рони непрекъснато ми повтаря, че това няма да те ядоса, но аз не съм толкова сигурна. Не разбирам как може да останеш доволен от преместването на „Старс“.

Джейсън едва не се задави с кафето, което тъкмо преглъщаше.

— Преместване? — Чашката се приземи с трясък върху чинийката и желанието му за флиртуване изчезна. — За какво, по дяволите, говориш? Къде ще се местите?

Дан се загледа в долната устна на Фийб, която действително се разтрепери.

— Не се ядосвай. Рони ми го обясни. Всичко ще се уреди. Ще останем и през следващия сезон, за да изпълним едногодишния срок, който е по договор. Не сме тръгнали да се местим на момента. Ще имаш достатъчно време да намериш друг отбор да играе на твоя стадион.

Кийн заговори през стиснати зъби:

— И точно къде смяташ да преместиш „Старс“?

— Може би в Манхатън. Няма ли да е върховно? Разбира се, не съм съвсем сигурна, че другите собственици на отбори ще приемат това, но Рони нае онези пънове да направят едно голямо пазарно проучване и те му казаха, че Ню Йорк със сигурност може да поеме още един футболен отбор.

Кийн, очевидно решил къде да търси истинската власт в „Старс“, отправи към Рон гневен поглед.

— Това е смешно! „Старс“ няма да имат възможност да използват Джайънтс стейдиъм. Там вече играят два отбора.

Но Фийб още не беше готова да пусне на сцената своя управител. Тя отново покри ръката на Кийн.

— Не Джайънтс стейдиъм. Та това е в Ню Джърси, за бога, а аз никога не ходя в Ню Джърси, освен когато съм на път за Филаделфия. Това, че вече няма да бъда собственик на отбора, не означава, че не се каня да ходя на всеки мач. Сега, когато познавам всички играчи, съм луда по футбола.

— Не може да местиш отбора, ако нямаш стадион! — Кийн почти крещеше. — Макдърмит не ти ли го каза.

— Но точно там е най-хубавото! Доналд вече почти се е съвзел от онези ужасни неща, които му се случиха преди няколко години и сега иска да построи закрит стадион върху собствената си земя в Уест Сайд. — Веждите й помръднаха многозначително. — Знаеш ли, ние сме близки приятели и той каза, че ще ми подари цяла ложа, ако подпиша договор с него, преди Рийд да поеме от мен отбора. — Тя изглеждаше съкрушена. — Не се ядосвай, Джейсън. Трябва да правя онова, което ми казва Рони. Той толкова се разстройва, ако не се държа като истинска делова жена.

Дан беше благодарен, че никой не му обръща внимание, защото усети, че му се завива свят от височината. Все пак трябваше да признае, че хлапето е опасно. Рон се облегна назад със самодоволния вид на мафиот, който държеше контролния пакет акции в компания за производство на бетонни блокове.

Отношението на Кийн претърпя лека промяна и той започна да се отнася с Фийб едновременно недружелюбно и покровителствено. През главата на Дан мина мисълта, че колкото и хитър да е Кийн, за него ще бъде по-добре да внимава. От собствен опит знаеше колко е лесно човек да стане жертва на тези двама артисти-мошеници.

— Трябва да те предупредя, че цялата тази работа ми изглежда много несигурна. Много се съмнявам, че Лигата ще разреши на още един професионален отбор да отиде в Ню Йорк. Ако бях на твое място, не бих се захващал да местя „Старс“ в Манхатън.

Фийб отново се изкиска. Само преди десет минути същият този кикот беше накарал Дан да стисне зъби. Сега звучеше мелодично като църковна камбана. Как можеше въобще да се съмнява в нея? Не само че умът й режеше като бръснач, но тя имаше и смелост.

— Точно това ми каза и Рони — изчурулика тя, — но аз имам резервен план.

— Наистина ли?

Тя се наведе към него.

— Няма да повярваш колко силно е желанието в Балтимор да имат свой собствен отбор от Националната футболна лига. Още откакто…

Тя погледна през масата към Дан. Сега вече я познаваше достатъчно, за да разпознае пламъчето в очите й. Лицето му не трепваше, но гърдите му бяха изпълнени с гордост.

— Как се казваше отборът, които напусна Балтимор? — попита тя.

— „Колтс“.

— Точно така. Откакто „Колтс“ са си заминали, Балтимор си умира за друг отбор. Ами Орландо? — Върху лицето й се разля чисто блаженство. — Онези мъже са най-големите симпатяги на света. Миналата седмица, когато разговаряхме, те ми подариха страшно сладка малка писалка със златни миши уши. — Тя изписка тихо и въздъхна от удоволствие. — О, просто съм влюбена в Орландо. Техният стадион е точно до Дисни.

Кийн беше смаян.

— Ето, виждаш ли, че знам как да правя грубичките стъпки. — Тя махна салфетката от скута си и се изправи. — Моля да ме извините, господа, но трябва да отида в тоалетната. Рони, бъди любезен с Джейсън, докато ме няма. Получи всичко, което искаше и можеш да си позволиш да бъдеш снизходителен.

Всички очи бяха залепнали за нея, докато излизаше. Вратата се затвори.

Дан изпитваше желание да стане и да я аплодира. В този момент той осъзна, че без съмнение не иска да се ожени за Шейрън Андърсън и усети как от плещите му се смъкна огромен товар.

Фийб изпълваше сърцето му, не Шейрън. Щеше да му се наложи да премисли всичко отново. Бъдещето, в което беше толкова сигурен, сега му изглеждаше неясно — факт, който би трябвало да го потиска. Вместо това почувства вълна от възторг.

Джейсън хвърли салфетката си на масата и скочи на крака, после се обърна към Дан.

— Мислех, че сме приятели! Какво, по дяволите, става тук?

Дан прикри въодушевлението си с повдигане на рамене.

— Това е работа на администрацията. Там не се бъркам.

— Даже и когато отборът ти може да се окаже с проклетите миши уши върху шлемовете!

Дан остави чашката с кафе, после нарочно попи със салфетката устните си.

— Като се има предвид миналото й, мисля, че Балтимор е по-вероятния избор. По-близо е до Манхатън.

Джейсън насочи гнева си към Рон.

— Всичко това е твоя работа, Макдърмит! Ти си манипулирал проклетата малоумница. Боже мили, ти я водиш за проклетия нос!

Усмивката на Рон откри зъбите на мъничка акула.

— Направих каквото трябваше, Кийн. Ти ни прекарваш от години, и аз най-после намерих начин да те спра. Бърт никога не би помислил да премести отбора, но Фийб няма неговото усещане за традицията, така че беше доста лесно да я убедя да погледне и на други места. Тя има чудесни познанства, както знаеш, а аз не се интересувам как ги е придобила. Веднъж говори с Тръмп. Друг път с Дисни. Те й обещаха ниски наеми, големи проценти от печалбите. Те ще поемат разходите за охраната. Осъзнавам, че така оставаш с празен стадион, но „Беърс“ сигурно…

— Майната им на „Беърс“! — кресна Кийн. — Да не мислиш, че искам Маккаски да ми диша във врата!

Очите му преминаха от Рон върху Дан, после се върнаха обратно. След това се присвиха подозрително. Той се обърна към адвоката си.

— Остани отвън и задръж Фийб, ако се върне. О’Брайън набери ми Тръмп.

Дан забеляза уплахата, която проблесна в очите на Рон и не можа да потисне собствената си тревога.

Ти направи каквото можа, Фийб.

За съжаление Кийн не се лъжеше толкова лесно, колкото него.

В стаята се възцари неловко мълчание, докато мъжете изчакваха телефонния разговор. О’Брайън каза нещо приглушено в слушалката, после я подаде на работодателя си.

Кийн заговори с фалшиво дружелюбие.

— Доналд, обажда се Джейсън Кийн. Извинявай, че те притеснявам извън работа, но проследявам един интересен слух. — Той отиде до камината. — Тук се говори, че се каниш да строиш стадион на твоята земя в Уест Сайд. Ако е вярно, тази работа може да ме заинтересува и да се включа. В случай, че си си подсигурил отбор.

Той стисна по-здраво слушалката, докато от другата страна говореха.

— Така ли? Не, разбирам те. Мислех, че може би „Джетс“… Наистина ли? Е, случват се такива неща. Да, наистина. О, сигурно.

Последва дълга пауза.

— Ще го направя. Разбира се. И на мен ми беше приятно да поговорим.

Когато затвори с трясък телефона, лицето му беше посивяло.

— Този мръсник иска „Старс“. Каза ми, че е обещал на Фийб ложа от розов мрамор. Подлецът дори имаше наглостта да се смее.

В стаята се възцари тишина.

Рон прочисти гърлото си.

— Искаш ли да взема имената на хората от Орландо и Балтимор, с които тя е говорила?

— Не си прави труда — тросна се той.

Дан имаше чувството, че вижда как се въртят колелцата в добре смазания мозък на Кийн.

— Дан, помня, че се възхищаваше от онзи мой стар стик за голф. Твой е, ако махнеш оттук Фийб.

— Винаги ми е приятно да помогна на приятел — каза бавно Дан.

— А ти — Кийн мушна пръста си в Рон, — ти няма да мърдаш никъде, докато не съставим новия договор.

През това време Рон си избираше пура от кутията, която се появи на масата заедно с брендито и после я завъртя между пръстите си.

— Предложението ти ще трябва да бъде много привлекателно, Джейсън. Много привлекателно. Самият аз бих предпочел Орландо.

— Съвсем привлекателно ще бъде, мазник такъв!

— Тогава да преговаряме — усмихна се Рон и пъхна пурата между устните си. — И, Кийн… не забравяй кой държи Тръмп.