Соня Бирмингъм
Цвят от скреж (8)

Глава 8

Когато шумът утихна и Алвайни запя „О, обещай ми“, Мисти гледаше със сияещ поглед лицето на Рейвън и нежността, която видя в очите му, й даде нова смелост. Но изведнъж й прилоша, защото чу, че по пътеката зад тях идва Роло. Децата се закикотиха тихичко, с блеснали очи. Е, не можеха да направят нищо, освен да се надяват, че енотчето ще се държи добре. Най-после Алвайни спря да пее и в църквата се възцари благословен покой. Мисти обърна лице към свещеника. Рейвън беше до нея, толкова близо, че можеше да усети аромата на сапун, който лъхаше от него, да почувства топлината на тялото му, да усети физическата връзка, която съществуваше между тях. Той стисна силно ръката й, а пламъкът в очите му повдигна духа й. Тя хвърли поглед през рамо и видя, че Роло е заспал на първата пейка, отпусна се и дори забрави за неговото присъствие. Отец Джубал намести очилата си и махна с крехката си ръка.

— Всички можете да седнете.

Присъстващите отново заеха местата си, а старият свещеник прочисти гърлото си и заговори:

— Бракът е свещена институция — каза той, без да бърза.

Рейвън се взря дълбоко в изумруденозелените очи на Мисти и се запита как можа да се увлече толкова силно по нея. Беше удивен, че нещата са стигнали дотук. Ето, че щеше да произнесе сватбената клетва, макар да беше напуснал Сейнт Луис с единствената цел да я избегне! Как беше позволил на чувствата и въображението да го подведат? Дълбоко в сърцето си знаеше отговора — лъжата беше виновна, тя ставаше все по-голяма и по-голяма и го беше хванала в капан. Връщане назад вече нямаше. Обхвана с поглед тялото на Мисти и сърцето му заби малко по-бързо. Никакъв грим нямаше по лицето й, но бузите й руменееха от вълнение, а очите й блестяха от щастие. Косата й падаше свободно, тя беше прелестна. Роклята подчертаваше извивките на тялото й и нейната женственост, подсилваше естествената й красота. Обзе го силна тъга, когато видя под роклята да се подават ботуши. Закле се, че някой ден ще й купи най-модерните обувки и всичко, което тя пожелае.

Свещеникът продължаваше да говори и ето, че каза:

— Кой ще даде булката на младоженеца?

Рейвън, който не очакваше въпроса, погледна Мисти и се изненада, като я чу да отговаря:

— Аз сама се давам.

Над тълпата се понесе шепот, но Рейвън, който познаваше силния й дух, сметна, че отговорът е напълно задоволителен. Отец Джубал каза на Мисти да повтаря след него сватбената клетва и като го гледаше със светнали очи, тя каза:

— Ще бъда там, където си и ти. Твоите хора ще бъдат и мои хора. И моите хора ще станат твои.

Сърцето му се стегна, защото знаеше, че семействата им враждуват от дълго време. Как му се искаше да върне времето назад с няколко месеца, но не можеше. Знаеше, че Джон Девънпорт ще почервенее от гняв още в мига, когато чуе какво се е случило в тази проста селска църквица. Казаха се още думи и после отец Джубал погледна многозначително Рейвън над очилата си и каза:

— Обещаваш ли да я обичаш, уважаваш и да споделяш живота на Мисти в болест и здраве, докато смъртта ви раздели?

Рейвън усещаше мрачните погледи на присъстващите, които не спираха да го гледат, откакто беше влязъл в църквата.

— Обещавам — каза той високо и ясно и видя щастливата усмивка на Мисти. Той знаеше, че планинците много рядко носят брачни халки, но съжали, че не можеше да постави халка на нейния пръст сега. Закле се, че по-късно ще й купи най-красивата, която намери.

Тогава, за голяма изненада на всички, Мисти прекъсна отец Джубал и попита дали тя не може да добави свои думи към сватбената клетва. Зимната слънчева светлина проникваше през високите прозорци и вдигнатото й нагоре лице изглеждаше почти бяло, когато тя каза:

— Рейвън, намерих те на пътя, оставен там, за да умреш, и като Добрия самарянин, аз се грижих за теб и те лекувах. — Дългите й тъмни мигли запърхаха. — И цял живот ще те обичам и ще се грижа за теб по същия начин, докато в Голямата бяла река вече не остане вода, докато тези огромни планини не потънат в земята, докато кокошките не престанат да снасят яйца, докато майките не престанат да пеят песнички на децата си, а бащите — да се гордеят с тях. — Рейвън почувства как ръката й трепери в неговата, когато тя добави: — Ще следвам твърдо любовта си — така, както слънцето следва своя път. И ако между нас застане някое момиче, ще я бележа със знак, който никога няма да се заличи, защото аз ще бъда с теб винаги, дори да трябва заради това да сваля звездите от небето.

Гърлото на Рейвън се сви, защото той не беше свикнал да говори от сърце. Но този път го направи. Думите му бяха простички, но искрени.

— И аз ще бъда с теб дотогава, докато съм жив — обеща той с дълбокия си кадифен глас.

Миг по-късно отец Джубал присви очи и огледа събралата се тълпа.

— Ще започне ли някой от вас да стреля, ако съединя завинаги тези двамата? — Объркани, всички мълчаха. Някои от мъжете наведоха глави и размърдаха неспокойно крака. — А ще започне ли някой да стреля, ако не го направя? — попита ги старецът, предизвиквайки ги отново. Сега из църквата се понесе тих смях. Старият свещеник погледна булката и младоженеца със светнали очи. — Добре тогава. Вие сте мъж и жена! — Той намигна на Рейвън и го потупа по гърба. — Хайде, целуни я, момко. Тя е твоя.

Рейвън се усмихна и притисна Мисти към себе си. Целуна я толкова страстно и продължително, че крайниците й омекнаха и тя остана без дъх. Всички заръкопляскаха, а мъжете дори затропаха с крака. Когато най-после той престана да я целува, продължи да я притиска към себе си, загледан в лицето й, на което беше изписана изненада. Изведнъж в църквата се чу писък и като вдигна поглед, Рейвън видя, че Роло се е покачил на пейката на семейство Хъфсетър и се опитва да захапе изкуствените ягоди по шапката на Алвайни, а после, отвратен, да ги запраща на пода. Мисти, ококорила очи, гледаше как момичето, станало пурпурночервено, скача на крака и вперило поглед в баща си, вика:

— Татко, това енотче откъсна ягодите от новата ми шапка!

Роло като че ли разбра, че е център на внимание, скочи на земята и затича към олтара. Старият Хъфсетър се изправи пребледнял.

— Някой да хване този палавник! — извика той като посочи с пръст бягащото животинче.

Децата се смееха и дори се покачиха върху пейките, за да гледат енотчето, което сега хукна към печката. Едно дванайсетгодишно момче се спусна да го хване, но само го подплаши и Роло се скри зад печката. Момчето коленичи и понечи да го хване, но Роло беше по-бърз. Алвайни застана зад момчето и започна да вика:

— Хвани го… хвани го… Той съсипа шапката ми!

Мисти изтича до печката и протегна ръка, а Роло скочи върху нея и се сгуши, търсейки закрила. Рейвън хвана другата й ръка и с облекчение видя, че Лъки е отворила двойните врати. Тримата побягнаха навън, а Алвайни крещеше:

— Мисти Малоун, това твое енотче съсипа шапката ми! Ще направя нещо по въпроса, ще видиш!

В този момент се чу ужасен трясък. Рейвън погледна назад и видя, че тромавото момиче е успяло да събори тръбите на печката. Двамата с Алвайни бяха покрити със сажди от главата до петите. От Алвайни се виждаха само две светли петна около ококорените й от изненада очи. Отец Джубал, заклет привърженик на мира, се спусна, за да оправи положението, но тръбите се разпаднаха на части в ръцете му и настана още по-голям хаос.

Мисти и Рейвън затичаха с всички сили към каруцата, гълтайки жадно студения въздух. Рейвън й помогна да се качи, а после забърза към другата страна, където Лъки вече го чакаше, готова да му подаде юздите. Седнал един път на капрата, той изсвири остро и мулето затича в тръс. Децата първи излязоха от църквата и започнаха бой със снежни топки в двора й. А после една черна фигура, която изпъкваше ясно на белия сняг, изтича навън и размаха юмрук. И последното, което чуха от сватбената церемония, беше гласът на Алвайни:

— Ще се добера до теб и твоето енотче, Мисти Малоун! Кълна се!

Макар да не беше суеверен, Рейвън си помисли, че бракът им няма да е особено безметежен, щом още от църквата започна с безредици. Знаеше, че ще има повече проблеми сега, когато беше длъжен да се грижи за планинското момиче и неговото енотче. Колко ли беди му предстояха? Нещо в него му подсказваше, че не са малко.

 

Точно в полунощ Рейвън угаси керосиновата лампа и колибата потъна в мрак. После отиде до прозореца и дръпна колосаните завеси.

— Чуваш ли? — обърна се той към Мисти. — Не мога да повярвам, че продължават така вече три часа. — Празнуващите вдигаха такъв шум, че можеха да събудят и мъртвец. Погледна Мисти, която лежеше на леглото, подпряна на лакът. — Как мислиш, още колко ще продължава това? — попита той, явно раздразнен, и вдигна поглед към тавана, когато се чу нов удар по покрива на съседната колиба.

Тя се усмихна и зави голите си рамене с одеялото.

— Не много — каза му нежно. — Повечето от планинците са възпитани и знаят, че не бива да вдигат много шум след полунощ. Скоро всичко ще утихне.

Рейвън се върна до леглото, като си мислеше, че все още не разбира тези странни планинци. Можеше да разбере отец Джубал и Лъки, които им бяха донесли прекрасна сватбена вечеря и я бяха споделили с тях. Но като се имаше предвид неговата непопулярност, беше изненадан да види толкова много хора на сватбата си, а още повече се изненада, като видя две дузини дървари да пристигат с каруците си, решени да вдигнат толкова шум, чеда накарат плъховете да се разбягат. Но след като Мисти му обясни, че сватбите са развлечение, което никой не бива да пропуска, логиката на жителите на Озарк започна малко по малко да му се изяснява.

— А всички ли новобрачни биват удостоявани с толкова много шум? — попита я сухо той, като седна в края на леглото и започна да събува ботушите си.

— Ами да — обясни Мисти. — Не вдигат шум специално заради нас. — Тонът й даваше да се разбере, че го смята за малко глупав.

— О, значи се трудят така за всички? — каза той, издърпа ризата през главата си и я захвърли настрани.

Мисти се засмя и погали нежно голото му рамо.

— Обичаят е стар колкото и самите планинци, а това, че ти си градски жител, ги забавлява много.

Рейвън събу панталоните си, запрати ги след ризата и забеляза, че, както беше казала тя, шумът започва да утихва. Заслуша се в гласовете, които все още се чуваха, и реши, че думите „лека нощ, друже“ са най-хубавите в английския език, макар и произнесени с провлачения говор, характерен за Апалачите. И ето, че погледът му беше привлечен от голите рамене и гърди на Мисти. Той взе ръката й и почувства как желанието се надига в него. Когато погледна прекрасното й лице и потъна в очите й, шумът отвън вече не се чуваше. Беше останала само тишината на нощта и шушукането на боровете.

— Слава Богу, че някои от тях са имали часовници в джобовете си и са казали на другите колко е часът — въздъхна той и погали с палец дланта й. — Защото ще е срамота да прекараме нашата първа брачна нощ в слушане на чуждите крясъци.

Мисти се усмихна, развеселена от думите му.

— Да — съгласи се тя. — Имам чувството, че много ти се иска да ме целунеш.

Той я взе в прегръдките си и тя видя усмивка на устните му.

— За нищо друго не съм мислил през последните три часа — каза той, а топлите му длани милваха гърба й с безкрайна нежност.

Погледът му, замъглен от страст, накара утробата й да тръпне сладостно, в очакване, и тя си каза, че е най-щастливата жена на света. Той обсипа лицето й с целувки, а тя изпита чувство на вина, задето го е хванала в капан, принудила го е да се ожени за нея — може би не нарочно, защото и тя като него беше робиня на страстта в онази нощ, но после, когато правилно си беше направила сметките и, без съмнение, беше организирала сватбата за нула време. Макар че бяха женени, тя не беше много сигурна в любовта му и се питаше дали не се е оженил за нея поради силно развито чувство за дълг или, още по-лошо, от жал.

— Понякога — каза тя стиха въздишка, изпитвайки силни съмнения, — ми се иска просто да затворя очи и да се откъсна от всичко в света.

Той се отдръпна назад и я погледна и тя видя на лицето му да се изписват най-различни чувства.

— Има нещо хубаво в идеята ти — отговори й тихо и добави със смях: — А ако успееш за малко да загубиш и слуха си, можеш дори да не чуваш досадните веселби на другите, но тогава, разбира се, ще се затвориш и за приятните неща в живота. Като например пращенето на дървата в огъня и онова пурпурно розово, което се появява на небето точно преди залез-слънце. — Той я погледна в очите, а на нея й се стори, че гледа в сърцето й. — И неща като това — завърши той и жадната му уста покри нейната.

Тя обви раменете му с ръце — жест, с който му показваше, че е негова. Чуваше сякаш някъде отдалеч горенето на огъня и шумоленето на вятъра. Дъхът й излизаше на пресекулки, тя се отдаде на страстта. Той задълбочи целувката и я притисна по-силно към себе си. Пъхна нежно език между устните й и започна да го движи напред-назад, с което я накара да стене от удоволствие. Тя откъсна устните си от неговите и плъзна пръсти по напрегнатия му гръб.

— Люби ме, Рейвън — прошепна. — И вземи цялата моя любов, защото ти давам и нея, и сърцето си.

Той сведе глава и нея я заля желание. Устните им се срещнаха отново, тя въздъхна и се отпусна в прегръдките му. Той я целуна толкова страстно, че тя се разтрепери, и изненадана от смелостта си, се притисна в него и позволи на езика си да поиграе с неговия. Плъзна ръка надолу и стигна до възбудения му член. Неговата мигновена реакция й достави силно удоволствие, тя нададе стон и се притисна в него, а чувствителните й от възбудата зърна потъркаха гърдите му. Тежкото биене на сърцето му накара тялото й да натежи от желание.

Той обсипа шията й с целувки, спусна се към гърдите й, а тя заби нокти в раменете му. С бавни, възбуждащи движения, езикът му започна да описва кръгове около гърдите й. Кръвта на Мисти бучеше в ушите й. Тя вече не беше срамежливото момиче от пролетта, беше жена, която копнее за ласките му.

Сърцето на Рейвън също биеше учестено. Той целуна вдлъбнатинката между гърдите й, а после погали копринената й коса. Това беше планинското цвете, за което беше копнял дълги, мъчителни седмици още от пристигането си в планините Озарк. И сега то беше негово. А той продължаваше да изпитва същия копнеж. Нададе стон и тръпнещ от желание, целуна бузите и клепачите й, преди отново да покрие устата й със своята. Вътрешното чувство му подсказваше, че им предстоят още много изпитания, но тази нощ той отхвърли неприятните мисли и се посвети на сладките й целувки и на мекотата на кожата й. Тя отвърна смело на целувките му и разпали кръвта му. Не можеше вече да устоява на страстта, покри тялото й със своето, като през цялото време й шепнеше нежни слова. Започна да смуче зърната й, а тя тръпнеше и извиваше тяло под неговото.

Страстта й беше неудържима. Тя стисна хълбоците му и разтвори бедра. И когато най-после твърдият му член се плъзна в нея, по тялото й се разля сладко, сладко до болка, удоволствие. Тя се отпусна в предчувствие за екстаза, който щеше да дойде.

Той започна да се движи бавно и сигурно, докосвайки струни, скрити дълбоко в утробата й. Тя посрещаше всеки негов тласък с тиха въздишка и следваше неговия ритъм. И точно когато й се стори, че не може да издържа повече и ще започне да крещи от наслада, някъде дълбоко отвътре се надигна топла сладка вълна и тя изпита острото удовлетворение на пулсиращото освобождение. Рейвън се отпусна върху нея, тръпнещ, и двамата заедно стигнаха до рая, достъпен единствено за влюбените. Тя прошепна името му, а той я държа в прегръдките си дотогава, докато страстта им не утихна съвсем. Тя беше затоплена, сънена, доволна и спокойна, както никога досега. „Сега съм омъжена жена“ — помисли си, изпълнена с благоговение. Въпреки че нямаше халка на пръста си, се беше омъжила в истинска църква, в присъствието на истински свещеник и никой, никой не можеше вече да й отнеме Рейвън!

 

През втората седмица на декември ужасна буря се развилия в долината Ред Оук. Падна най-големият сняг за годината. Силният вятър караше ледените шушулки по дърветата да тракат, но вътре в уютната колиба на Мисти гореше весел огън, а Роло, свит на кълбо, спеше спокойно в кутията си до огнището. Стаята беше изпълнена с аромата на горящи борови дърва и с недотам приятната миризма на керосин. Лампата, поставена на масата, хвърляше мека жълта светлина. Мисти, която седеше на масата срещу Рейвън, гледаше веселото му лице с нарастващо раздразнение. В тихите часове преди лягане той четеше една от нейните тетрадки, пълни с медицински рецепти. Устните му непрекъснато се извиваха нагоре, а понякога той не успяваше да сдържи презрителните си изсумтявания. Най-накрая, като не издържаше повече, той отметна глава назад и се разсмя с пълно гърло. Когато се посъвзе, погледна Мисти и каза:

— Слушай това:

За изкълчено се взема кал от мръсно лястовиче гнездо и се смесва с оцет. Намазвате глезена и превързвате с чорап.

Мисти се пресегна и взе тетрадката от ръцете му.

— Знам какво пише там. Чела съм го милиони пъти.

— Никога досега не съм виждал толкова много суеверия и грешни схващания на едно място — каза Рейвън тихо, но неодобрително.

Ядосана от поведението му, което имаше за цел да й покаже неговото превъзходство, Мисти започнала обяснява нещо, но после спря, забелязала играта на сенките по лицето му. Животът в планините му се отразяваше добре и той беше по-красив сега, ако това беше възможно. Гневът й утихна и тя отново се опита да му обясни някои неща.

— Повечето от тези лекарства наистина помагат — каза предизвикателно. — А онези, които не помагат, поне освобождават съзнанието от проблема. — Погледът й се плъзна по тялото му. — И, както ти казах и преди…

— Най-могъщото лекарство е силата на мисълта — завърши той вместо нея. Рейвън стана, заобиколи масата, Целуна Мисти по челото и каза много добронамерено: — Това ще трябва да ми докажеш, мила.

Тя скръсти ръце и въздъхна тежко.

— Всички жители на равнината ли са тесногръди като теб? — каза тя и духна кичура, който беше паднал на лицето й.

Той я хвана за лакътя и й помогна да стане, като й се усмихваше нежно.

— Не — каза, като раздели ръцете й и после ги сключи около врата си. — А всички планински момичета ли са красиви като теб? — Очите му светнаха дяволито, той се наведе и целуна жадно шията й.

Тя се отдръпна, за да може да надникне в очите му.

— Нима мислиш, че можеш да промениш мнението ми за медицината, като ме целуваш по врата?

Той взе гърдите й в ръцете си и прокара палци по зърната, които вече започваха да се втвърдяват.

— Не — отговори й с дълбок, чувствен глас, който възбуди желание у нея. — Но исках да стопя съпротивата ти заради някои други неща. — Усмихна й се дяволито. — Защо не се приготвяш за лягане?

Излъчването му беше така чувствено и самоуверено, че беше трудно да му устои дори когато му беше ядосана, какъвто беше случаят сега. Понякога наистина искаше той да е стар, грозен и прегърбен, за да може тя да отстоява мнението си, а и да му се сърди по-дълго време. Но после реши, че сега може да послуша сърцето си, а спора да продължи утре. Смръщи вежди, за да прикрие възбудата си, изплъзна се от ръцете му и се извини, че трябва да оправи леглото.

— Не си мисли, че сме приключили — предупреди го, придобила много делови вид. — Просто сключвам примирие за през нощта.

Като мина край прозореца, видя, че е забравила да спусне завесите. Като протегна ръка към тях, видя някой да излиза от гората. Когато лунните лъчи попаднаха върху него, тя отпусна ръце и ахна от изненада. Фигурата се спря, за да намести шала си, и Мисти разбра, че това е жена. От устата й излизаше пара, тя падна на колене, но бързо се изправи и продължи да върви към колибата им. Когато се приближи, Мисти я позна и изпита тревога. Беше съпругата на Слоупи. Сигурно някаква голяма трагедия се беше случила, защото всяко нейно движение издаваше дълбоко отчаяние. Краката на Мисти се разтрепериха. Тя се обърна към Рейвън, който отново беше взел тетрадката и се беше зачел в нея.

— Съпругата на Слоупи идва насам! Сигурно й се е случило нещо ужасно, виждам го по лицето й.

Той се изправи и захвърли тетрадката.

— Съпругата на Слоупи? Защо, за Бога, би дошла тук?

— Не знам. Но тя идва и върви така, като че ли я гони самият дявол.

Загрижен, Рейвън отиде до нея и също погледна през прозореца. После, без да каже нито дума, облече якето си и излезе да помогне на жената. Мисти го гледаше през прозореца как се доближи до нея и обгърна кръста й с ръка, за да й помогне да върви в дълбокия сняг. Мисти се запита дали Слоупи не беше набил жена си, но дори да беше така, защо тя идваше у тях? Не. Нещо друго се беше случило — нещо ужасно.

Като чу стъпките им отвън, тя изтича и отвори вратата. Рейвън помогна на ридаещата жена да влезе. Тя се подпря на него и нададе вик, който будеше съжаление. Имаше вид на човек, който не може да направи и крачка повече. Лицето и ръцете й бяха премръзнали и почервенели от студа. Мисти хвана ръката й и я заведе до огъня.

— Какво има? Какво се е случило? — попита тя, когато жената се отпусна на стария стол и свали мокрия си шал.

Жената на Слоупи рида още известно време, а после, когато се посъвзе, вдигна поглед към тях и каза на един дъх:

— Томи го хвана зимната треска. Става му студено и кашля ужасно и го боли стомахът. Той е ужасно зле. — Тя стисна здраво ръкава на Мисти, на лицето й беше изписано отчаяние. — Той гори от треската и не знам дали ще преживее нощта. Спасете сина ми — помоли ги тя с глас, който издаваше, че се задушава от мъка. — Слоупи каза, че не бива да идвам, че се правя на глупачка. — Гласът започна да й изневерява. — Но не знаех къде да отида… какво да правя… — извика тя. Една вена на врата й пулсираше бързо. — Ще спасите ли момчето ми? — попита ги с безкрайна мъка.