Соня Бирмингъм
Цвят от скреж (7)

Глава 7

Денят на Рейвън започна зле — стъпи накриво, докато ставаше от леглото, изгуби ножа си, видя, че солта е свършила, а бравата на тоалетната се е развалила и вратата зее широко отворена, пропускайки вътре вятъра. Облече се и седна в средата на колибата, за да изпие чаша кафе, но мисълта, че трябва да каже на Мисти истинското си име не му даваше покой. Докато се опитваше да събере кураж, не сваляше поглед от нея. А тя беше коленичила до огнището, неизменно в еленовите си панталони, и печеше тънки резенчета шунка. Решен най-сетне да отхвърли този проблем, той остави чашката си на масата и отиде до нея, взе тигана от ръката й и го сложи на решетката на огнището. Тя го погледна с широко отворени очи, а той нежно я накара да се изправи и я притисна до себе си.

Все още затоплена от съня, тя въздъхна и обгърна врата му с ръце, леко усмихната.

— Не вярвам някога да си губиш времето, така ли е? — каза шеговито тя, без да сваля очи от него. Изненадата й беше очевидна.

Рейвън се стегна, решен да изпълни неприятната задача.

— Има нещо, което трябва да ти кажа — каза той и погали розовата й буза с пръст.

— Ммммм… Така ли? — отговори тя с дрезгав глас, с очи, вперени над рамото му — към масата. — Е, да седнем тогава.

Прекоси стаята и дръпна единия от столовете, изненадана, че той все още стои прав до огнището.

— Чичо ми, Джеси Малоун, направи този стол — каза тя, за да подготви Рейвън за дългия разказ, който предполагаше, че ще последва. — Баба непрекъснато говореше за него — добави тя и седна. Лицето й придоби замислено изражение. — Чичо можеше да направи каквото си пожелае от дърво. Правеше най-добрите люлеещи се столове за веранда в цялата долина. — Изведнъж на гладкото й чело се появиха бръчки. — Наистина е срамота, че той умря по този начин.

Рейвън отиде до масата с чувството, че сега ще чуе точно онова, което очаква.

— Какво му се е случило? — попита той, защото искаше първо да я чуе и едва тогава да започне признанието си.

— Девънпортови го убили, преди да напуснат планините — отговори тя и настроението й се промени от носталгия към гняв. Погледна го мрачно. — Да, тези плъхове го убили! — Рейвън се отпусна на стола, много разочарован от посоката, в която разговорът беше тръгнал. — Но те не се задоволили само с него! — продължи тя. — Същата година убили прачичо Ефраим Малоун. Застреляли го в гръб, докато той бил на лов. Убили и Елмър Малоун — добави тя, като тонът й се повишаваше с всяко име. — Застреляли коня му, а той бил много далеч от колибата си и измръзнал до смърт. Не успял да се прибере.

Рейвън си пое дълбоко дъх и бавно издиша. Беше разбрал, че и този път няма да успее да й каже истинското си име. Тя удари с юмрук по масата, толкова силно, че захарницата подскочи.

— Понякога си мисля, че Езра може и да е прав в омразата си. — Рейвън направи усилие и се усмихна леко, но му се искаше да си е в Сейнт Луис или където и да е по света, само не в тази колиба. — В думите му има истина.

— И какво казва Езра?

Тя смръщи вежди.

— Казва, че е добър само онзи Девънпорт, който е мъртъв! — Мисти се изправи, зелените й очи блестяха опасно. Започна да се разхожда из колибата и да сипе хули против Девънпортови.

Постепенно толкова се разгорещи, че Рейвън се запита дали ще може да я успокои. Изведнъж обзет от гняв, той скочи от стола и отиде при нея. Обгърна я с ръце и я целуна диво, с което най-после заглуши думите й. Той задълбочи целувката, а тя затвори очи и се отпусна в ръцете му, притихнала. Нададе тих стон и обгърна врата му с ръце. Той почувства как зърната й се втвърдяват, чу ритъма на сърцето й. Продължи да я целува дотогава, докато в мускулите й не остана и капка напрежение. Тя полуотвори очи и отлепи устни от неговите. Погледна го страстно изпод полуспуснатите си клепачи.

— Почти бях забравила — каза тя бавно, сластно, — че искаш да ми кажеш нещо. Какво е то?

Рейвън си каза, че по-скоро би ходил бос през тръни или би преплувал Мисисипи със завързани ръце, отколкото да разкрие самоличността си на жената, която държи в прегръдките си.

— Е, какво е то? — настоя тя. — Предполагам, че ако пропуснем закуската, ще успеем да се любим четири или пет пъти, преди да е станало обяд. И то само ако не говорим цялата сутрин.

Рейвън се закашля смутено и се огледа из колибата, чудейки се какво да каже.

— Е? — потрети тя и повдигна вежди. — Тих си като мишка, свряла се в дупката си.

Рейвън отново се изкашля, защото още не беше намислил какво да каже.

— Ами… — И изведнъж погледът му попадна на бъчвичка с царевично зърно. Той кимна по посока на нея и каза: — Зърното има гъгрица. Видях това вчера.

Мисти премигна, силно изненадана.

— Това ли искаше да ми кажеш?! Че зърното има гъгрица?!

— Точно така — отговори той малко нервно. — Ще трябва да го изхвърлим всичкото. Съмнявам се, че става за нещо.

Тя го притисна към себе си с усмивка.

— Ще мислим за това по-късно. Точно сега има по-вълнуващи неща, които можем да правим.

Рейвън разбра правилно намека. Сведе глава и отново я целуна, доволен, че толкова лесно се измъкна от трудното положение. Но какво ли щеше да се случи следващия път, когато реши да повдигне въпроса за своите прадеди, питаше се той с нарастваща тревога. Когато я излъга първия път, за да защити и себе си, и нея от разни усложнения, не знаеше как ще се развият събитията. Но знаеше, че не може вечно да отлага проблема. Чувстваше се като осъден на обесване, на когото вече затягат примката.

 

Този следобед Рейвън реши да се възползва от намерението на Мисти да отиде на гости на Лъки и да се отдаде на една дълга гореща баня и на собствените си мисли. Беше сложил няколко кофи вода на решетката на огнището и сега, гол, наливаше топлата вода в най-голямото корито, което успя да намери. Хвърли калъп домашно приготвен сапун в коритото, после стъпи в пенестата вода и се отпусна блажено. Отметна глава назад с едно дълго „ааах“ и започна да натрива със сапун гърдите си.

И отново се замисли за неразрешимия проблем — как да каже на Мисти, че името му е Девънпорт. Осъзна, че никога не й е казвал, че я обича. Някак си думите не бяха излезли от устата му. С чувство за вина си помисли, че Мисти го беше сметнала достоен за подаръка, който му беше направила — своята девственост. Той беше сигурен, че тя го обича. А той се интересуваше живо от нея, но не беше сигурен каква е истинската любов. Разбираше страстта, разбираше желанието, но не умееше да изразява с думи любовта, видяна като романтично чувство. Смътно съзнаваше, че това сигурно има нещо общо с миналото му, но точно в този миг не можеше напълно да осъзнае обърканите си чувства.

Изведнъж отвън долетяха смях и гласове. Той разбра, че Мисти се връща и Лъки е с нея, и се изправи толкова рязко, че почти преобърна коритото. От него капеше вода, той се оглеждаше диво наоколо, сипейки проклятия. Най-после видя хавлията — в другия край на стаята. Вратата заплашително се заклати. Рейвън нямаше друг изход, освен отново да се потопи във водата. И ето, че двете засмени момичета нахълтаха в стаята, като пуснаха и малко студен въздух вътре.

— Какво има? — попита го царствено Мисти, като го гледаше широко усмихната. — Струваш ми се малко раздразнен.

Тя го свари неподготвен и той се чувстваше така, сякаш са му отрязали езика.

— Малко раздразнен? — повтори глуповато.

Мисти погледна Лъки.

— Затвори вратата. Мисля, че може да му стане студено.

Рейвън отново пусна сапуна във водата. Мислеше си, че за първи път в живота е свидетел на разговор между трима души, единият, от които е гол.

— Студено, а? Не виждате ли, че се къпя?

— Е, продължавай да се къпеш — посъветва го Мисти с дяволити пламъчета в очите. — Ние няма да те безпокоим.

Лъки затвори вратата и двете отидоха до скрина в другия край на стаята и коленичиха пред него. С радостен поглед, Мисти отвори скрина.

— Мисти! — извика Рейвън.

Тя обърна глава към него.

— Искаш да ти измия гърба или нещо подобно?

— Не — отговори той, като чувстваше как вените на слепоочията му пулсират. — Искам и двете да излезете, за да мога да се облека!

Мисти извади от скрина дълга бяла рокля и започна нежно да я гали с длан.

— Но ние няма да те гледаме — каза му тя, като фокусира вниманието си върху старата рокля. — Продължавай да се къпеш.

— Нима не сте чували думата уединение? — изкрещя той, като се питаше какъв ли е протоколът на планинците в такива случаи. — Знаете ли какво означава тази дума?

— Разбира се, че знам какво означава — каза тя. — Но вече съм видяла всичко, което имаш. — Тя обърна роклята, за да види дали всичките копчета са на мястото си. — Видях те снощи, докато се любехме на рогозката, не помниш ли?

— Добре, но Лъки не ме е виждала!

Лъки се обърна към него. Гледаше го сладко, замислено.

— Разбира се, че те е виждала. Видя те в нощта, когато те намерихме. Така че няма за какво да се тревожиш. — Въздъхна и го загледа така, като да беше някакво бавноразвиващо се дете.

Лъки покри устата си с ръка и се изкикоти.

— Няма от какво да се срамувате, мистър Рейвън — каза тя. — В нито едно отношение. — И се изчерви силно.

Рейвън изпусна шумно въздуха си.

— Какво правите вие двете тук, между другото? — попита той. Вената на слепоочието му все още пулсираше.

Мисти хвърли роклята на капака на скрина и тръгна към него.

— Търсим сватбена рокля за мен — обясни му мило. — Тази беше на мама и сигурно ще ми е малко голяма, но… Не бих казала, че ние, планинците, понякога не впрягаме каруцата преди коня, както правят и жителите на равнината, но когато това се случи, се опитваме да оправим нещата все пак.

Сърцето на Рейвън подскочи и се заблъска в гърдите му. Господи, момичето говореше за женитба — за тяхната женитба! Животът му, приличен на сън, изведнъж доби страшна реалност. Не че имаше нещо против да прекара остатъка от дните си с Мисти, но ако се оженеше за нея, какво щеше да стане, когато й кажеше, че е Девънпорт? Щеше да настъпи истинска катастрофа! А най-лошото беше, че нямаше кого да обвини за създалото се положение, освен себе си!

Искаше му се да се изправи и да изкрещи, че не могат да се оженят, защото роднините им биха възразили, защото тя е Малоун, а той — Девънпорт, но като се имаше предвид какво се беше случило снощи, а и това, че беше гол, прецени, че не би могъл да спори точно сега. Тя сложи ръце на хълбоци, закрачи из колибата и каза:

— Ще трябва да позволим на Алвайни да пее на сватбата ни. Тъй като тя няма ухажори, това е единственото й развлечение, нали разбираш?

Като видя, че Лъки също се приближава към коритото, той каза на Мисти:

— Подай ми хавлията.

Улови я сръчно, когато тя му я хвърли, и покри с нея срамните си части. И отново възвърна самоуважението си. Доволна усмивка се разля по лицето на Мисти.

— Ще се оженим според планинските обичаи. Отец Джубал ще завърже един наистина много здрав възел. — Тя коленичи до коритото. Лъки направи същото, без ни най-малко да се смущава, че разговаря с мъж, който се къпе. — Отец Джубал наистина умее да извършва сватбени церемонии!

Точно в този момент Роло се събуди и реши, че и той може да се изкъпе. Цопна с едната си лапа във водата, а Рейвън изстена и го отблъсна. Момичетата се засмяха. На Рейвън му се струваше, че може би сънува. Погледна лицето на Мисти, а то сияеше от щастие.

— Знаеш ли, струва ми се, че сватбата беше предопределена. Няколко дни преди да те открием, чух присмехулник да се обажда посред нощ, а това е сигурен знак, че човекът ще се задоми.

Лъки я погледна и кимна в знак на съгласие.

— А помниш ли онази пеперуда, която кацна на главата ти онова лято? И това е знак за предстояща женитба.

Мисти щракна с пръсти.

— Точно така. Как съм могла да го забравя? — Тя сложи длан на голото рамо на Рейвън. — Надявам се, че нямаш нищо против, че си говорим така. Не искаме да бъдеш съвсем невежа, когато започнат да ти задават въпроси.

— Кой ще ми задава въпроси?

— Ами хората, които ще дойдат на сватбата.

Изведнъж Лъки се изправи, свали календара от стената и отново коленичи до коритото.

— Погледнете тук.

— Господи — извика Мисти, — ще има пълнолуние в края на седмицата! Ужасен късмет е да се ожениш по пълнолуние.

Момичетата продължиха да си бъбрят по този начин, а Рейвън потъна в собствените си мисли. Как, по дяволите, се беше стигнало до това! Той и Присила щяха да се оженят в най-голямата катедрала на Сейнт Луис. А после щяха да приемат гостите си в хотел „Сейнт Реджис“ където цяла армия слуги щяха да разнасят шампанско и хайвер, пържоли и омари. Оркестър от четирийсет души щеше да свири валсове на Щраус, а елегантните гости щяха да танцуват до зори. А ето, че плановете за женитбата му се правеха, докато той седеше гол в коритото в колиба насред планините Озарк.

Мисти бъбри още десетина минути, после се изправи и въздъхна тежко.

— Е, мисля, че вече за всичко се погрижихме. — И погледна загрижено Рейвън. — Имаш ли някакви въпроси?

— Кога?

— В събота следобед — отговори тя, извади бележка от джоба си и му я подаде. — Ето. Виж дали ще можеш да ми намериш тези билки днес. Тъй като сватбата наближава, няма да имам време да се погрижа за всичко. — Силно изненадан, Рейвън втренчи поглед в листчето, поизправи се малко, но навреме се усети и отново седна във водата. Мисти преметна роклята през ръката си и каза: — Ние отиваме у Лъки, за да поработим над шева. Можеш да се къпеш колкото си искаш. — Спря се на вратата, където я чакаше приятелката й, и му се усмихна лъчезарно. — Хайде, стига си стоял там и си кривил очи. Излез, водата сигурно вече е студена. Тъй като си лекар, знаеш, че това не е полезно.

Момичетата излязоха, а Рейвън остави хавлията да падне във водата. Никак не вярваше на онова, което видя и чу. После, изпълнен с гняв, отиде до огнището и отново прочете бележката. Обърна се към Роло и промълви:

— Откъде, по дяволите, ще взема яйца на гущер и жило от скорпион посред зима? — От тялото му все още капеше вода. Усети се, че говори на енота, плесна се с ръка по челото и нададе стон.

Не знаеше нито как да се справи с поставената задача, нито как да излезе от създалото се положение. Щеше да се ожени за планинско момиче и да се сдобие с девер, чието име будеше страх у жителите на долината. Смачка листчето на топка и го хвърли на пода. Издиша шумно, но това не му помогна. Господи, помисли си, понякога е по-добре сутрин да ставаш от леглото!

 

Следобедната светлина заливаше каруцата. Мисти седеше на капрата и си мислеше, че ще закъснее за собствената си сватба заради проклетото енотче, което не искаше да остане само в колибата. Според обичая, Рейвън беше тръгнал по-рано и двамата с отец Джубал щяха да я чакат в църквата. Роло скочи в каруцата до Лъки, която, облечена в зелена вълнена рокля, държеше юздите в ръце. Мисти бързо пъхна животинчето под шала, който си беше наметнала, и хвърли поглед към луничавото лице на приятелката си.

— Не се тревожи — каза тя, като видя тревогата в очите на Лъки. — Ще го накарам да остане в каруцата. Той няма да пречи.

— Господи, никога не съм чувала за енот, който да е ходил на сватба! — възкликна Лъки и подкара каруцата. Все още мърморейки недоволно под нос, тя излезе на дърварската пътека. По клоните на дърветата се белееше току-що паднал сняг.

Чуваше се само скърцането на хамутите и шумът от колелата, а Мисти мислеше за Езра, който би трябвало да даде ръката й в този ясен и студен ден. Без съмнение, той щеше да бъде ядосан и объркан, когато се върне и разбере, че тя се е омъжила за човек, когото той не познава, и при това толкова различен от него самия. Предполагаше, че и бъдещият й свекър няма да е доволен от развитието на нещата. Но реши да остави тревогите на бъдещето. Днес имаше значение само това, че щеше да се омъжи за Рейвън.

И ето, че църквата се появи пред очите им и сърцето на Мисти подскочи. Беше я виждала стотици пъти, но, кой знае защо, днес тя й изглеждаше някак си страшна. Спряха и Мисти видя дълга редица каруци, мулета и коне. Като знаеше какви бяха чувствата на планинците към Рейвън, беше изненадана. Очевидно смятаха сватбата й за голямо забавление или бяха дошли от чисто любопитство. Мисти се обърна към Роло и му заговори строго:

— Ще стоиш тук и няма да мърдаш нито на сантиметър, докато не се върна! — Поклати глава и му се закани с пръст. — Чу ли?

Хвана полите си, повдигна ги и скочи на земята. Енотчето покри муцунката си с лапички и премигна. В това време Лъки завърза мулето, повдигна задния край на роклята на Мисти и двете забързаха по пътеката към входа на църквата.

Когато Лъки отвори вратите, ги заля топлината от печката, поставена до входа. Събралите се вътре хора зашумяха възбудено. Мисти влезе вътре и чу вратите да се затварят след нея. Огледа присъстващите, които бяха облекли най-хубавите си празнични дрехи. А пред олтара, с Библия в ръка, стоеше отец Джубал, облечен от главата до петите в черно. И когато Рейвън стана от първата пейка и срещна погледа й, у нея се надигна силна нежност. Облечен в тъмния костюм на Езра, който подчертаваше широките му рамене и стройна фигура, с бялата колосана риза, която подчертаваше тена на лицето му, той беше прекрасен. Взе ръката й и двамата се изправиха пред свещеника. Мисти гледаше Рейвън и отново се почувства привлечена от красотата му така, както беше в първия ден, когато го видя да лежи под дъба. Но какво ли се криеше зад великолепните му тъмни очи? Долавяше, че той има някаква тайна, но не можеше да се досети каква е. Дали не съжаляваше, че се жени за нея? В този миг видя Алвайни Хъфсетър, която седеше на първата редица заедно с родителите си. Тя имаше ново боне, толкова скъпо, че другите момичета не биха могли и да мечтаят за него. Очите й гледаха надменно, но Мисти долавяше, че Алвайни й завижда, ядосва се, че не е успяла тя да хване Рейвън, и изпита гордост.

Преди още Мисти да разбере какво става, Лъки свали шала от главата й и гласът на отец Джубал се извиси.

— Всички да станат на крака, моля!

Сърцето й биеше лудо. Мисти разбираше, че прекрачва от един свят в друг, че когато напусне олтара, ще бъде съпруга на Рейвън.