Соня Бирмингъм
Цвят от скреж (6)

Глава 6

Бледата луна се беше появила на небето. Мисти и Рейвън вървяха бързо по дърварската пътека. Искаха да се приберат у дома, преди мракът да се е сгъстил. Рейвън се опитваше да скрие безпокойството заради силуета, който бяха видели, но един поглед към напрегнатото изражение на Мисти му подсказа, че и тя се тревожи.

Изминаха още стотина метра и Рейвън чу шум, който накара кожата му да настръхне — тропот на конски копита. Преди да успеят да се скрият в гъстака отстрани на пътеката, зад завоя се показаха конници. Тъмните им силуети се откроиха зловещо на мрачното небе. Той разпозна едрото тяло на Слоупи. Заобикаляха го петима-шестима мъже, всички до един разбойници. По дяволите, бяха го издебнали сам и невъоръжен. Видя дулата на карабините и инстинктивно взе Мисти в ръцете си, за да я предпази.

— Спокойно — каза й и помилва треперещите й рамене. — Аз ще се погрижа за тях.

За миг всички застинаха, приготвяйки се за действие. Чуваше се само дишането на конете и тихите въздишки на вятъра. После Слоупи се наведе напред, над шията на коня, и посочи Рейвън с пръст.

— Ти! — извика той ясно и високо. — Изглежда, че в днешно време човек не може да иде в града да се позабавлява, без да попадне на някой държавен доносник. — Той слезе от коня, а останалите последваха примера му.

Рейвън изгледа един по един мъжете със свит стомах. Мислеше, че те всички някога са били порядъчни граждани, но трудната работа, лошият късмет и неблагоприятното време са ги накарали да изгубят гордостта си и да изпаднат до това състояние. Сега не им беше останало нищо, освен да си разказват измислени истории, да ходят на лов и да се напиват и да защитават територията си от външни хора, в случая — от него. Лицата им не излъчваха топлота, а само безразличие и едва прикрита омраза.

Слоупи кимна с глава първо към Мисти, а после към високия мъж с дългата брада, който беше с него. Той и още един моментално сграбчиха Мисти за ръцете. Рейвън се завъртя и удари високия по челюстта, но другият заби приклада на карабината си в стомаха му и го накара да отстъпи. В същото време високият обгърна Мисти с ръце и започна да я влачи, докато тя го риташе и блъскаше с лакти. У Рейвън се надигна силен гняв и той се спусна към нея, но нападателите му насочиха към него карабините си.

— Още една крачка и ще те простреляме в стомаха, негоднико! — извика Слоупи. — А Джейк ще се позабавлява с момичето, ха-ха!

— Моля те… остани на мястото си! — извика Мисти. — Ще те убият!

Рейвън изгледа високия мъж, който беше най-близо до него, с насочена карабина, и разбра, че тя е права. Ако направеше още една крачка, мъжете, които държаха Мисти, можеха да счупят ръцете й. А и като го убиеха, негодниците щяха да имат с какво да се хвалят. Още двама излязоха напред с насочени карабини и Рейвън беше обграден от всички страни. С грозна усмивка, Слоупи се приближи към него и Рейвън видя, че яката на ризата му е много мръсна.

— Тук, в гората, няма свещеник, който да се бърка в работата ни — каза Слоупи, широко разкрачил нозе. — Ще те убия, негоднико. Мястото ти е под земята и ще идеш там!

Мисти риташе и се бореше, за да се освободи от ръцете на нападателите си.

— Вие сте малоумници! Вече ви казах, че той не е държавен агент. Той е лекар!

Слоупи я изгледа гневно.

— Млъквай! — извика той. — Мислиш, че ще ти повярвам? Може да е успял да заблуди теб, но нас няма да може. — Обърна се отново към Рейвън. — Страх ли те е, гражданче — присмя му се той и извади няколко куршума от джоба си. Зареди карабината и добави: — Защото трябва да се страхуваш вече.

Приятелите му също се засмяха презрително. Известно време се чуваше само шепотът на вятъра в листата на дърветата, а напрежението беше непоносимо. Слоупи стреля в краката на Рейвън и изцапа ботушите му. Последва дрезгав смях. Рейвън си пое дълбоко дъх, за да се успокои. С периферното си зрение виждаше силуета на конника, когото беше видял най-напред. Предположи, че той е един от другарите на Слоупи в лова, и, естествено, е на негова страна. Не биха могли да избягат, защото той им препречваше пътя. Но не можеше да стои бездеен и да чака. Беше обзет от гняв и не можеше да не се противопостави на планинците.

— По-добре се прицели втория път, защото трети няма да има — предупреди той Слоупи с усмивка.

— Чу ли какво каза той, Слоупи? — каза един от мъжете и се засмя нервно.

Слоупи замахна с големия си юмрук.

— Ня’а дъ има нужда от трети изстрел, негоднико, щот шъ тъ поваля мъртъв с голи ръце.

Изведнъж проехтя изстрел и пръстта пред краката на Слоупи се вдигна във въздуха. Рейвън премигна и се зачуди какво ли се е случило. А после разбра, че непознатият се е оказал приятел. Изненаданите негодници се огледаха объркано наоколо.

— Откъде, по дяволите, дойде това? — извика онзи, който беше най-близо до Мисти.

Неговият приятел бутна шапката си назад и посочи към билото на планината.

— Ей оттам. Онзи също има карабина.

— Убийте го! — изрева Слоупи.

— Не може. Той се скри зад дърветата.

Онзи, който беше на тяхна страна, обсипа негодниците с куршуми, карайки ги да подскачат нервно, за да запазят краката си. Не можеше да се спори с непрекъсната стрелба, затова онзи, който държеше Мисти, отстъпи назад.

— Господи, карабината му е двуцевна, ще избие всички ни! — извика той, преди да се метне на коня си. Другите нададоха изненадани викове и също си плюха на петите. Когато Слоупи видя, че е останал сам, побягна след останалите. В този миг мъжът изстреля куршум толкова близо до него, че го накара да подскочи. Всички се метнаха на конете. Рейвън изтича след Слоупи, хвана го за крака и се опита да го смъкне от седлото, но не успя. Всички подкараха конете. Мисти взе няколко буци пръст и ги замери с тях, като викаше:

— Вие сте тъпи говеда! Нямате мозък колкото на едно пиле!

А Рейвън, на когото още му беше трудно да повярва на късмета им, отиде при нея. Обгърна я с ръце и потърси с поглед непознатия. Видя го и за пореден път се запита кой ли е той. Мъглата се разпръсна за миг и те видяха мъжа по-отблизо, но в следващия миг той изчезна в гората като призрак. Мисти полуотвори устни от изненада.

— Да ме вземат дяволите! Мисля, че знам кой е този човек!

 

Рейвън седеше до огнището и гледаше Мисти, която отмерваше с лъжичка кафето, което да постави в малката тенджерка. Току-що се бяха върнали в колибата и тя все още трепереше от студ и от възбуда.

— Треперя като лист — каза тя и сложи тенджерката на огъня. После разтри дланите си една в друга, за да ги стопли. Рейвън я погледна, докато се навеждаше, за да прибави дърва в огъня. — Мислиш ли, че Слоупи ще дойде тук, в колибата? — попита го тя с тревожно блеснали очи. — Ако го направи, ще го накараме да си плати!

Рейвън се изправи и хвърли последната цепеница в огъня. После отиде до масата и взе карабината на Мисти, която лежеше там сред разпръснатите амуниции.

— Само да дойде, така ще го подредя! — каза той гневно. — Но мисля, че няма да дойдат тази вечер. — И той я погали нежно по лицето. Усмихна й се. — Мисля, че сега са в града и се наливат с уиски, за да победят нервността си.

Мисти се засмя.

— Видя ли ги как препускаха по пътя? — Напрежението беше изчезнало от лицето й и очите й вече светеха весело. — Избягаха като страхливи плъхове, каквито всъщност са, когато старият отшелник ги засипа с куршуми.

Беше разказала съвсем малко на Рейвън за техния спасител по пътя към дома. Той я заведе до масата.

— Можеш ли да ми разкажеш нещо повече за него? — попита я той, когато двамата заеха местата си един срещу друг.

— Да, разбира се. Дойде в планините преди няколко години. Живее съвсем сам. Никой не знае истинското му име и хората с право се страхуват от него.

— Къде живее?

Тя въздъхна и се отпусна назад.

— Никой не знае — продължи. — Мисля, че аз го срещам най-често от всички в долината, защото ходя най-често в гората. За да събирам билки, нали знаеш. — Тя понижи глас, като че ли споделяше с него някаква тайна. — Един път попаднах на него, като спеше под един дъб. Тогава успях добре да го разгледам. А една вечер той дойде в колибата и ме помоли да му дам билки. Дадох му и малко хляб и месо. — Тя се усмихна леко и сви рамене. А после втренчи поглед в огъня, отдала се на спомените. — Той ми плати за билките и благодари за храната. И си отиде. — В колибата се разнесе ароматът на кафе. Мисти стана, наля черната течност в две нащърбени чаши, подаде едната на Рейвън, а другата взе в ръка и започна да обикаля колибата и да отпива от чашата си. — Предполагам, че хората не го обичат, защото страни от тях. Но не виждам той да представлява заплаха за някого.

Рейвън разтърка брадата си.

— Все още не разбирам как успя да го познаеш в мрака и мъглата.

Тя го погледна изненадано.

— Беше лесно. Той единствен по тези места носи червено шалче дори и през зимата. Видях го.

— А той има ли име?

Тя остави чашата си на масата.

— Били Червеното шалче — така го наричат хората от долината. Мисля, че извадихме късмет дето той беше по петите ни тази вечер.

Рейвън смръщи вежди.

— Да — каза замислено, — но е странно да ни следва през цялото време само за да ни защити от Слоупи.

— Предполагам, че е искал да те види отблизо, защото си жител на равнината — каза тя. — А после се е отказал заради престрелката.

Погледът й накара кръвта на Рейвън да потече бясно в жилите му, а напрежението в слабините му му напомни колко отдавна не беше задоволявал сексуалните си желания. Докато отпиваше от кафето, той се наслаждаваше на извивката на хълбоците й, на пълните й гърди, но онова, което най-силно разпалваше страстта му, беше нежното й лице с влажните устни и къдриците, които обгръщаха румените й бузи. Той остави чашата на масата, отиде при нея и нежно я взе в прегръдките си.

— Ти си много красива, знаеш ли — каза й нежно и отметна косите й назад. — Лицето ти, усмивката ти, всичко, което правиш или казваш. Никога не съм срещал човек като теб. — Взе малката й нежна длан в своята и започна да я гали леко с палеца си, изненадан от силата на желанието, породено от този прост жест. — Виж какво правиш с мен — каза той и постави дланта й на широките си гърди, за да може тя да усети тежкото биене на сърцето му.

Тя се изчерви, а зелените й очи се замъглиха от страст. Случилото се тази вечер го беше накарало, да осъзнае колко много означава тя за него. Ръцете му, като че ли придобили собствена воля, се придвижиха към гърба й и започнаха да разтриват напрегнатите мускули на раменете и врата й.

— Мммм… много е приятно — прошепна тя с въздишка.

— Наистина ли? — попита я той с дрезгав глас и я притисна по-плътно към себе си. Устните му погалиха вдлъбнатинката между ключиците й и дълбоко в него лумна огън. А когато устните му докоснаха нейните, желанието стана почти непоносимо. Въпреки че всеки ден изгаряше от копнеж по нея, той не се осмеляваше да мисли, че може да я люби. А ето, че вече не може да сдържа страстта си. Вече не.

— Мисти — прошепна той, като обсипа лицето й с леки, жадни целувки, — не трябваше да става така. Аз…

— Шшш — прошепна тя и постави пръст на устните му. Очите й блестяха дяволито, тя обви раменете му с ръце. — Приятно ми е да ме целуваш…

Рейвън се усмихна и я притисна по-силно до себе си, зарови ръце в косите й и ги обсипа с целувки. Знаеше, че връзката между тях е изпълнена с рискове, но чувства, които изпитваше, бяха дълбоки и силни, не можеше да им се противопостави. Нададе дрезгав стон и реши да остави благоразумието настрана. Покри устата й със своята.

Когато целувката му стана по-настоятелна, Мисти почувства топлината на ръцете му да прониква през дрехите й и тежкото биене на сърцето му до своето. Изпита силно желание и се притисна плътно до него. И тя не можеше да се съпротивлява на чувствата. Но след няколко секунди се изплъзна от ръцете му и погледна в потъмнелите му от страст очи.

— Дали негодниците нямат нещо общо с тези целувки? — попита го шепнешком.

Той се засмя, а тя зарови пръсти в дългата му коса и отново съедини устните си с неговите. А той развърза панталоните й с нежните си пръсти и ги плъзна надолу по хълбоците. После ги обхвана и започна леко да ги масажира.

Когато панталоните й паднаха на пода, Мисти се изчерви силно. Тя ги изрита настрани, заля я гореща вълна, сърцето й преливаше от чувства, които не познаваше. Вътрешният й глас я предупреждаваше да се пази, но той ставаше все по-слаб и по-слаб, докато накрая въобще не се чуваше. Единственото, за което мислеше Мисти, беше, че има нужда от Рейвън така, както лавровото дърво има нужда от слънце и дъжд. Да, каза си тя, беше готова да рискува и бъдещето, и щастието си, защото точно за този миг беше копняла толкова много.

Той помилва нежно голите й хълбоци и тя почувства дълбока наслада. За свое изумление откри, че се бори с копчетата на ризата му, а пръстите й треперят от желание. Разтвори устни, за да пусне вътре жадния му език. Тръпнеше, а той започна да движи ръката си, която оставяше огнена диря по кожата й. Докосна влажната плът между краката й, а после започна настоятелно да гали пъпката на удоволствието. Тя трепереше, струваше й се, че ще умре от страст.

Много нежно, Рейвън я взе на ръце и я занесе пред огнището. Светлината на пламъците караше очите му да изглеждат още по-сластни. Той я остави на рогозката, без да сваля поглед от лицето й. Измъкна ризата й през главата и я захвърли настрани, легна до нея и погали гърдите й, а после засмука зърната й. Обсипа цялото й тяло с целувки, запалвайки нов огън в нея.

Той съблече ризата си, изу ботушите си, а тя плъзна свободно поглед по тялото му, наслаждавайки се. Усещаше ръцете и устните му навсякъде по тялото си. Най-после той се наведе и жадно я целуна. Струваше й се, че ще започне да крещи — толкова силна беше нуждата й от неговото тяло. Тогава тя видя гордата му мъжественост и силно се изчерви. Струваше й се, че той е прекалено голям и решителен. Тя отново изпита съмнения, запита се дали е достойна за този красив и образован мъж. И дали беше редно да се отдаде на мъж, когото едва познава. И дали той щеше още да се интересува от нея, когато страстта му се поохлади. Но отново реши да не обръща внимание на тези трудни въпроси и за да отхвърли реалността, се отдаде изцяло на страстта.

Той лежеше така, че да може да я притиска до тялото си. Започна с нея изкусна любовна игра. Твърдият му член докосна бедрото й и утробата й потръпна сладостно, вече влажна и готова. Той целуна клепачите й, бузите й, после устните му се спуснаха към ухото й и палавият му и опитен език започна да гали неговата вътрешност. Мисти тръпнеше и се притискаше до широките му гърди. Той отново я целуна жадно, собственически. А тя инстинктивно спусна длани по гърба му, прокара пръсти по стройните му хълбоци, чувствайки тяхната сила и напрегнатост.

Преди тя да разбере какво става, ръката й инстинктивно докосна члена му и тя почувства как той потръпна под пръстите й. Обзе я същинска еуфория, когато той покри дланта й със своята и й показа как да му достави удоволствие. Той нададе стон и откъсна устните си от нейните.

— Сигурно си ме омагьосала — прошепна дрезгаво. — Толкова силно те желая!

Рейвън отметна косите й назад и плъзна поглед по нея, опитвайки се да запомни, да погълне красотата й. Устните й трепереха, тя беше уязвима, но замъгленият й от страст поглед му казваше, че тя го желае също толкова силно, колкото и той — нея. Дълбоко в себе си той знаеше, че това ще ги доведе най-вероятно до нещастие, но реши да не обръща внимание на лошите мисли. Слабините го боляха от копнеж по нея, как би могъл да разсъждава в такъв момент?!

Тя лежеше толкова тихо, че той можеше да чуе как кръвта тече във вените й и дори да долови мислите й. Тя продължаваше да гали нежно члена му, той стенеше от удоволствие. Пъхна ръката си в гънките плът между краката й и започна възбуждащи движения. Тя затвори очи и вече едва си поемаше дъх, толкова силно беше удоволствието й. Той отново я целуна, пъхна език в устата й, притисна я към себе си. Зърната я боляха, искаха той да ги докосне, у нея се надигаше нещо, което отчаяно търсеше освобождение. Повдигна бедра и ги притисна към неговите, усещайки болезнено допира на кожата му, мъжкия мирис на тялото му.

— Мисти, сладка Мисти — каза той тихо, като стон, и тя разбра, че това е въпрос. Сърцето й лудо заби. Тя му отговори, като постави длан на гърба му и го притисна надолу, към себе си. Той отново я целуна, хвана между пръстите си зърното й, после плъзна длан между бедрата й и я милва дотогава, докато на нея й се стори, че ще избухне и ще се разкъса на парчета от удоволствие. Той се надигна на лакти, за да не й тежи, и се намести между бедрата й. Сърцето й заби още по-лудо, тя изпита някакъв неясен страх. Почувства кадифено мекия връх на неговия член в плътта си. Разтвори по-широко крака, но той не влезе. Играеше си на входа, първо по-бавно, после по-бързо, а на нея й се струваше, че ще полудее.

— Готова ли си за мен, мила? — попита я той.

— Да… Люби ме. — И тя се изви към него. Виеше й се свят от удоволствие. Усещаше как мускулите му играят под пръстите й, притискаше го надолу, към себе си. Струваше й се, че не може да чака и секунда повече.

— Мисти! — Името й приличаше на стон. Тя ахна изненадано, когато той силно и властно влезе в нейната женственост. Членът му я галеше дълбоко, бавно, с обич. Тя стисна с всички сили раменете му и отхвърли и последните си страхове. Отдаде се на вълните удоволствие, които я заливаха. Всеки негов тласък й носеше все по-голямо удовлетворение. Тя се нагаждаше към бързината на движенията му и въздишаше сладостно. У нея започна да пулсира непознат екстаз, който най-накрая я отведе в рая.

Когато разбра, че тя е готова за края, той се отдаде на собственото си удоволствие. Оргазмът им беше толкова продължителен, че когато се върнаха в реалността, им се струваше странно, че чуват само пукането на дървата в огъня. Стаята беше странно тиха без техните стонове на удоволствие. Рейвън я целува дотогава, докато сърцата им не започнаха да бият нормално, после легна до нея и я притисна към себе си.

Мисти лежеше задоволена и отпусната. Обзе я усещане за мир и покой. Обгърната от ръцете му, тя чувстваше, че не само телата, а и душите им са се слели. Знаеше, че нуждата на телата им беше довела до това, но знаеше също така, че чистата им любов беше превърнала акта в нещо не само красиво, но и вълшебно.

Рейвън докосна разкошната й коса, бялата й кожа. Разтърсиха го чувства, които не би могъл да изрази с думи, колкото и да се опитва. Гърдите й се вдигаха и спускаха равномерно, клепачите й трепкаха сънено. Изпитваше огромна, необятна нежност към нея.

В полумрака тялото й изглеждаше почти ефимерно. Видът му отново го изпълни с желание и той разбра, че когато тръгне за Сейнт Луис, ще я вземе със себе си. Тя имаше огромно значение за него. Нямаше представа, как ще я накара да напусне планините Озарк. Знаеше, че преди това ще трябва да й каже истинското си име. И това трябваше да стане скоро.