Сандра Браун
Размяната (42)

Четирийсет и втора глава

— Трябваше и аз да ти окача предавател.

Когато бе отворила вратата на хотелската стая, Джилиън бе видяла Чийф да стои, опрял ръце от двете страни на касата, сякаш за да препречи пътя й. Беше намръщен.

— Чукам на тази врата от пет минути.

— Бях под душа.

Това бе очевидно, защото бе загърната с бял хавлиен халат, предоставен от „Меншън“. Мокрите й коси бяха сресани, но от краищата им по шията й капеше вода.

— От три дни оставям съобщения в офиса ти и на домашния ти телефон. Защо не отговаряш?

— Кой ти каза, че съм тук?

— Тъбайъс.

— Издал ме е?

— Заплаших го, че ще трябва да отговаря за отдел „Връзки с обществеността“ на НАСА. И без това има достатъчно грижи.

— Не можех да се върна в къщата си, Чийф. Не искам никога вече да стъпя там. А в дома на Мелина… бих имала чувството, че смущавам покоя й, ако отида там. Преди едва издържах.

— В коридора ли ще ме държиш?

Тя се отдръпна встрани и затвори вратата след него.

— Днес следобед говорих с Кейдънс Андерсън.

— Получили са обратно детето си, зная. Тъбайъс ми каза. Полудели от радост. Твърдели, че дори не им е хрумвало да се откажат от него.

— Синът им е едва на седем месеца. Да се надяваме, че ако има емоционални увреждания, няма да се окажат сериозни.

— Те ще се справят.

Джилиън бе уверена в това, колкото и Чийф.

— Видя ли се с Пакс?

— Бандита е добре. Той също. Следващата седмица ще излезем да пийнем по една бира. Всичко е наред. Сега…

— Искаш ли нещо за пиене?

— Не! — раздразнено каза той. — Как беше пътуването обратно до Далас? Мислех, че ще летиш с мен.

— Как е лицето ти?

— Няколко шева.

— Колко?

— Мисля, че седем. Отидох до тоалетната на летището и когато се върнах и не те видях, предположих, че вече си се качила в самолета.

— Ще ти останат белези.

— Ще изглеждам страховит и опасен.

— Вече изглеждаш така.

— Но ти не беше в самолета и се наложи да возя Лоусън. Който впрочем си пада по теб.

— Лоусън?

— Ненавижда ме. Мръщи се всеки път, когато ме види.

— Пътувах с друг самолет.

— За да ме избегнеш?

— Трябваше да свърша нещо важно, Чийф.

— Какво?

— Да направя кръвния тест.

Той рязко повдигна брадичка, сякаш някой бе дръпнал косите му над тила.

— А!

Не се осмели да попита за резултата, но изражението му бе така тревожно, че сърце не й даде да го държи в напрежение.

— Отрицателен.

Той преглътна с мъка:

— Можеше да бъде мое.

Джилиън забеляза, че крайчецът на устните му леко затрепери, навярно в израз на разочарование.

— Но можеше да бъде и негово. Ако беше… Затвори очи, но не можа да сдържи сълзите си. Потекоха под клепачите и се търкулнаха по бузите й.

Чийф нежно прошепна името й и обхвана с длани лицето й.

— Извинявай, Чийф.

— За какво?

— За всичко. — Погледна го. — Не знаех с какъв човек ще се запозная в онази вечер. Не знаех какво ще изпитам към теб още щом те видя. Когато отидохме в стаята ти и започнахме…

— Шшт.

— Дори за миг не се сетих за изкуственото оплождане. Кълна се.

— Вярвам ти.

— Наистина ли?

Той кимна.

— Защото аз също не мислех за нищо друго.

Джилиън протегна ръка и приглади един тъмен кичур над челото му.

— Знаеш ли колко трудно ми бе да запазвам самообладание всеки път, когато те погледна? Онзи следобед, в офиса на Лоусън, бяха минали едва дванайсет часа, откакто бях станала от леглото ти, а трябваше да се държа като напълно непозната. Изгарях от желание да ме притиснеш в прегръдката си. Бях видяла Мелина мъртва и толкова много кръв в спалнята! Скръбта бе непоносима. Страхувах се. Чувствах нужда някой да ме прегърне и исках да бъдеш ти.

— Знаеш ли колко отчаян бях, защото желаех Мелина толкова силно, колкото Джилиън?

— Кога прозря истината?

— Докато бях в килията.

— Как се досети?

— Не можех да престана да сравнявам Мелина е Джилиън. Всеки път откривах хиляди прилики и никакви разлики. Нито една. Спомних си как Джилиън хапваше „такос“ в онази вечер. Бе порязала пръста си на опаковката и го засмука, когато в раничката попадна сол. Беше адски секси. Както и когато Мелина стори същото онзи следобед.

Тя внезапно си спомни и широко отвори очи.

— Когато ядях пържени картофи в пикапа на Лонгтрий. Раничката се бе отворила и усетих парене от солта. Дори не съм осъзнала, че смуча пръста си.

— И аз не обърнах внимание. Но после се замислих. Двата образа се сляха в съзнанието ми. Същият пръст. Същото движение. Започнах да подреждам парчетата и си обясних всичко.

Отново бликнаха сълзи.

— Постъпих толкова несправедливо с теб! Накарах те да страдаш. Можеш ли да ми простиш?

Чийф пристъпи заднишком към леглото, седна и я притегли върху коленете си. Свали сакото, разкопча маншетите на ризата си и я свали. Тя го освободи от джинсите. Развърза колана на халата й и разтвори предниците. И двамата бяха нетърпеливи. Джилиън се настани в скута му.

— Знаех си — прошепна до шията й. — Прав бях. Не е възможно да изживея това с друга жена. Подобно нещо не се случва два пъти в живота. Не и в разстояние на няколко дни.

Дълго останаха притиснати един към друг. След това той плъзна ръце под халата по гърба и ханша й и най-сетне ги задържа върху талията й. Джилиън зарови лице в косите му и леко го целуна по ранената буза. Чийф внимателно докосна синината на ключицата й.

— Как е?

— Вече не боли.

— Трябваше да убия онова копеле.

Сведе глава към гърдите й и езикът му ласкаво докосна зърното й. Тя замърка в отговор.

— Невероятно чувствително — промълви той и леко всмука плътта й. — Тук също.

Сложи ръка между телата им и я докосна така, че я накара да затаи дъх.

— Каза ли на Мелина за това?

За миг тя остана безмълвна и само поклати глава.

— Не си?

— Не, Чийф. Този път не й се доверих напълно. Беше твърде лично. Твърде специално.

— Нали сте споделяли всичко?

— Не и за теб. — Прокара пръсти надолу по гърдите и корема му. Повдигна ръката му към устните си и леко я целуна. — Исках да те запазя изцяло за себе си.

— Значи всичко, което „Мелина ми каза, че е чула от Джилиън“, всъщност е било…

— Моите чувства. Собствените ми думи. Неща, които не можех да ти кажа, а исках да знаеш.

Обхвана гърдите й и леко потърка с длани твърдите им зърна.

— Защо заплака, след като се любихме?

— Защото исках да ти кажа какво чувствам, а не можех. Когато изрече името ми — Джилиън, — сърцето ми подскочи. От радост. И отчаяние.

— Както каза самата ти, когато мъжът изрече нещо в онзи върховен миг, то е жестоката истина.

— Не е ли така?

— Тогава беше — увери я той.

Джилиън бавно раздвижи ханш. Напред-назад. Съвсем леко движение, но достатъчно. Всяко поклащане го караше да стене от наслада. Притисна тялото му между бедрата си.

— Чувствам пълна близост с теб.

Чийф едва прошепна:

— Да.

Енергично разпери пръсти под талията й. Оставиха дълбоки отпечатъци в плътта й, докато направляваше еротичните й движения. Бяха толкова близки…

Джилиън бе изумена, когато той каза:

— Почакай!

Повдигна я от скута си. Бавно я завъртя и я притисна към леглото. Трескаво свали бельото си, напълно разтвори халата й и телата им отново се сляха. Тя чувствено повдигна ханш.

— Не, кротувай — простена той.

— Но…

Устните му се впиха в нейните. Дългата, дълбока и жадна целувка бе искрено признание за взаимно привличане и неудържимо желание. Следващата бе различна. Размениха усмивки и устните им се докоснаха съвсем леко, ласкаво и закачливо. Чийф задъхано произнесе името й и тя отвърна. Отново се целунаха в сладостен и нежен израз на привързаност. Страстта ги завладя и последва откровено еротична целувка. Начинът, по който езикът му навлезе в устата й, бе съвършено единение на мъжествеността му с нейната женственост.

Най-сетне Чийф се отдръпна и погледна лицето й.

— Ти си невероятно красива — прошепна.

Макар и без бижута и грим, наистина се чувстваше красива. Страните й бяха поруменели. Усещаше пулсираща топлина в тях. Устните й бяха подути, зачервени и съблазнително влажни. Прокара език по долната и долови вкуса на целувката им.

— И адски секси.

Джилиън обви ръце около врата му и каза:

— Не сдържай нищо.

Изцяло се отдадоха на порива. След това, потни и блажено изтощени, дълго лежаха един до друг. Когато най-сетне събра сили да се надигне, той я целуна по челото, носа и бузите и щом достигна до устните й, докосвайки ги със своите, промълви:

— Влюбен съм в теб, Джилиън.

— Зная. Вече ми го каза.

— Не се брои. Мислех, че говоря на Мелина.

Тя поклати глава и прошепна:

— Но аз бях тази, която слушаше.