Сандра Браун
Размяната (22)

Двайсет и втора глава

— Плащаш на някого да пазарува за теб? — провлачено отбеляза Чийф, когато тя изключи клетъчния си телефон.

— Какво нередно има в това?

— Нищо. Всъщност впечатлен съм, Мелина. — Срещна смразяващия й поглед и се престори на уплашен. — Нали няма да ме халосаш с ваза по главата?

Не му обърна внимание и стана. Пътеката между двете двойни легла бе толкова тясна, че трябваше да се извърти встрани, за да й стори път.

— Днес се радвам, че има кого да помоля да напазарува. Казах й какво ми е нужно. Ще изпрати покупките дотук е такси.

— Това не е обичайният ти адрес. Не поиска ли обяснение?

— Навярно мисли, че имам тайна връзка. Сред клиентите й има богати и известни личности. Биха престанали да я търсят, ако разпитваше и издаваше тайните им. Дискретността е важно нещо.

— Както в твоята професия. Джилиън обясни, че не издаваш тайните на клиентите си един на друг.

— Би навредило на бизнеса ми.

— Все още не си обяснила защо ти трябват нови дрехи.

— Ако някой ни издирва, ще провери за покупки с кредитна карта, но навярно няма да се сети за „Неймънс“. Това е най-добрият начин, който ми хрумна да се сдобия с няколко тоалета за смяна. Каза ми да взема ключовете си. Грабнах ги и тръгнах. Бог знае кога ще мога да се върна у дома, а това изглежда малко подозрително. — Посочи тениската си с картинка на птиче.

Огледа полутъмната, невзрачна стая. След като бяха изтеглили от банкомат достатъчно пари, за да преживеят няколко дни, бяха отседнали в крайпътен мотел, на паркинга, пред който имаше безброй огромни камиони. Стаята бе стандартна.

Най-сетне отново го погледна.

— Чийф, слушай, може би ще се наложи да поживея тук известно време, но не е нужно и ти да оставаш.

— Как е ключицата ти? — попита той и я накара да осъзнае, че неволно бе започнала да разтрива мястото.

Отпусна ръка.

— Ще мине. Не биваше да ти казвам, че зная, че си спал с Джилиън. Ако не бях те нарекла страхливец и лъжец, щеше да си тръгнеш след онази среща с Лоусън — свободен и спокоен.

— Мислиш ли, че е счупена?

— Ключицата ми ли? Не.

— А пукната?

— Не — отвърна тя и раздразнено поклати глава. — Може би ще посинее, но нищо по-сериозно. — Закърши ръце и каза: — Съжалявам, че те въвлякох в тази бъркотия.

Той смирено въздъхна.

— Държиш да говорим за това, нали? Добре, нека поговорим. Не си ме въвлякла, Мелина. Бях замесен от самото начало. Може би не съм го осъзнавал, но бях замесен. Джилиън бе убита заради часовете, прекарани с мен. Сега изглежда, че аз съм следващата жертва. Искам да узная причината и за двете неща.

— НАСА ще те защити. Нападателите от снощи не биха се осмелили да опитат отново, ако имаш подкрепата на НАСА. — Настойчиво го помоли да се обади на ФБР.

— И какво да им кажа?

— Че тази сутрин си помислил, че съм нападната от крадци.

— Крадци! — извика той и тихо се засмя.

— Скочил си да ме защитиш. Когато си разбрал грешката си, си бил ужасен. Избягала съм, преди да успееш да ме спреш.

— Нима мислиш, че ще повярват? — попита той е гневен тон. — Не, няма да се хванат. Освен това отказвам да се крия зад НАСА. — Посочи към раните по лицето си. — Това е лична битка.

— Как се чувстваш сега?

— Не те интересува.

Носът му най-сетне бе престанал да кърви. Веднага щом бяха пристигнали в мотела, се бе измил и тя бе сменила превръзката на бузата му. Притискаше торбичка лед към клепача си и отокът почти бе спаднал. Но все още изглеждаше като боксьор след няколко рунда.

— Съжалявам, Чийф.

— Е, този път поне не им останах длъжник. — Въпреки че се шегуваше и я убеждаваше, че е бил замесен от самото начало, все още се чувстваше виновна.

— А колата ти?

— Нека стои там за примамка. Не мога да я взема.

— Ще търсят и моята. Какво можем да направим по въпроса?

— Мисля — каза той и потърка слепоочието си.

— Хубава двойка престъпници сме. — Седна срещу него и се засмя насила. — Никога не би ми хрумнало, че ще водя подобен разговор.

Той се усмихна.

— На мен също.

— Не зная какво е да бягаш от закона.

— Постепенно ще се научим.

— Предполагам.

Чийф извади клетъчния телефон от джоба на сакото си и позвъни в „Меншън“. Обясни на портиера, че неочаквано се е наложило да напусне хотела и помоли нещата му да бъдат опаковани и изпратени е такси до новото му местонахождение. Продиктува адреса на мотела, но не и името.

— По най-бързия начин, ако обичате. — След като затвори, добави: — Вече ми липсват.

Тя почти не слушаше. Опря своя телефон до брадичката си.

— Не вярвам.

— В кое?

— Че Тъбайъс и Патърсън са федерални агенти. Зная, зная, че картите им изглеждаха истински. Но измамниците знаят как да се сдобият със сполучливи фалшификати.

— Има само един начин да разбереш. Обади се на ФБР.

— На ФБР. — Изрекоха думите едновременно. — С Джилиън често говорехме в един глас — каза тя, докато набираше номера на „далечни справки“.

Погледите им се срещнаха. При всяко споменаване на името й усмивките им застиваха. И сега не бе изключение.

— Мога да забравя за момент — прошепна Чийф. — Но винаги споменът се връща със страшна сила.

— При мен също.

Посъветваха я да натисне клавиш, ако желае обаждането й да бъде пренасочено автоматично. Направи го и тихо каза на Чийф:

— Джилиън е прекарала страхотно.

Понечи да поиска подробности, но телефонната връзка бе осъществена.

— Да. Опитвам се да се свържа със специален агент Ханк Тъбайъс. Бихте ли ми дали номер?

— Ще ви свържа директно с офиса му.

Закри микрофона с ръка.

— Господи! Истински е.

— Значи сме загазили.

Отчетливо заговори любезен глас. Тя поиска да разговаря с Тъбайъс, но бе уведомена, че в момента е невъзможно.

— Някой друг би ли могъл да ви помогне?

— Мис… — Напрегна ума си и като по чудо успя да си спомни името: — Майрик.

— Почакайте, ако обичате.

Хвърли поглед към Чийф и виновно поклати глава.

— Поемам цялата отговорност. Грешката беше моя, Чийф. Ще ги убедя да проявят разбиране…

Прекъсна я познат глас:

— Люси е на телефона.

 

— Снощи се видях с Мелина — отговори Джем Хенингс на въпроса на Тъбайъс. — Защо? Какво има? Не ми казвайте, че и с нея се е случило нещо.

— Не желаем да правим прибързани изводи — спокойно отвърна Тъбайъс. — Имахме уговорка за среща тази сутрин, но тя не я спази. Просто се опитвам да я открия.

— Имали сте уговорка с Мелина? Защо? Какво е направила?

Тъбайъс избегна отговора, като му зададе друг въпрос:

— Имате ли представа къде може да е отишла сутринта? Проверихме в офиса й. Не се е обаждала.

— На фитнес. Каза, че ще ходи днес.

— В коя зала?

— Съжалявам, не зная в кой фитнес клуб членува.

След като даде указания на Патърсън да провери това, Тъбайъс отново се обърна към Джем Хенингс.

— В колко часа се разделихте снощи?

Хенингс смутено гледаше ту него, ту Патърсън, който говореше по клетъчния си телефон.

— Да видим. Около десет — десет и половина. Вечеряхме в дома й. Почина си известно време. Беше изтощена след всичко, което преживя през седмицата. Знаете за случилото се с годеницата ми, нали? Сестрата на Мелина?

— Днес имахме дълъг разговор с детектив Лоусън.

— О! Значи знаете. Убийството на Джилиън ли разследвате?

— Искахме само да зададем няколко въпроса на мис Лойд.

— За какво?

— Не сте ли се чували с нея от снощи?

— Не. Казах й, че ще намина по някое време през деня, но не сме имали специална уговорка.

— Сама ли остана, когато си тръгнахте?

— Така пожела, въпреки възраженията ми. Бе взела гореща вана и се канеше да си ляга. Всъщност изрита ме именно защото настояваше да бъде сама. Лично аз мислех, че е по-добре някой да постои при нея поне през следващите няколко дни. Но е много независима. Не искаше и да чуе.

Изражението на Тъбайъс не издаде нищо. Патърсън приключи разговора си и докладва, че една от помощничките на Мелина се е съгласила да се обади във фитнес залата, която посещава.

— Не е в стила й да не спазва уговорки — продължи Хенингс. — Тя е професионалистка. Бизнесът й е свързан със срещи. Но мисля, че след всичко, което я сполетя през тази седмица, като че ли не е на себе си.

— В какъв смисъл?

— Струва ми се някак разсеяна. Ще бъде потресена, когато си спомни за уговорката с вас. Опитайте да позвъните на клетъчния й телефон — предложи Хенингс, прекалявайки със старанието си да помогне. — Имам номера.

— Аз също.

Тъбайъс се бе обаждал няколко пъти, но винаги попадаше на телефонния й секретар.

— Може би не отговаря — каза Хенингс. — Джилиън често се ядосваше заради това. Мелина изключва мобифона си, за да не безпокои клиентите.

— Изглежда, добре я познавате, почти колкото годеницата си.

— Бяха толкова близки, че бе почти невъзможно ако човек познава едната, да не опознае и другата. Влюбих се в Джилиън, но вече смятах Мелина за своя сестра и затова искам да помогна с каквото мога — сериозно каза Хенингс. — Защо я търсите? В беда ли е?

Тъбайъс извади от джоба си визитка и я подаде на брокера.

— Бихте могли да помогнете, като ми се обадите незабавно, ако получите вест от нея.

— Само това ли?

— Засега.

— Бих искал да зная какво става.

— Просто желаем да разговаряме с нея.

— Нали ще ме държите в течение? — тревожно попита Хенингс.

— Обещавам.

Докато вървяха към асансьора, Патърсън отбеляза:

— Лоусън не преувеличава. Негодник от класа.

— Който ужасно неумело се преструва на услужлив.

— Мислите ли, че излъга, че снощи си е тръгнал от дома й? Той ли е бил там сутринта?

— Не зная, но не той е спал в стаята за гости.

— Как разбрахте?

— Косите му са светли и чупливи.

— Моля?

Клетъчният телефон на Тъбайъс иззвъня.

— Да?

— Невероятна новина!

— Какво има, мис Майрик?

— Току-що говорих с Мелина Лойд.

 

— Чернокож, метър и осемдесет и пет, шикозно облечен. Това бяха думите й. Привлекателен, според нея. Прилича на Дензъл Уошингтън. — Мелина повтори пред Чийф описанието на Ханк Тъбайъс, което бе чула от Люси Майрик. — Не познава Патърсън, защото той е от щаба в Далас.

— А когато попита онзи Патърсън за полета от Вашингтон, те излъга.

— Е, може би все пак няма да бъда изпратена във федерален затвор.

— Права си — съгласи се Чийф. — Защото нашият Тъбайъс не беше толкова висок и нямаше и най-малка прилика с Дензъл Уошингтън.

— Старомоден костюм, евтини обувки. Не бих нарекла това шикозно облекло.

— Всяка жена с личен закупчик би забелязала това.

— Моля те, престани.

— Твоята помощница си знае работата. — Бе приковал поглед в стегнатия й ханш. — Стои ти чудесно.

Новите й дрехи бяха доставени преди половин час. Беше настояла да бъдат неофициални и жената от „Неймънс“ й бе изпратила два удобни панталона, една пола и подходящи пуловери, тънка вълнена жилетка, три комплекта бельо, два чифта обувки и нощница. В по-малка торба имаше козметични и тоалетни принадлежности. Бе открила в нея шеговита бележка от продавачката, на която пишеше: „Забавлявай се!“ Набързо бе взела душ и бе облякла единия нов панталон и пуловера от коприна и кашмир.

Не обърна внимание на комплимента на Чийф и му каза, че мис Майрик е обещала незабавно да се свърже с агент Тъбайъс.

— Увери ме, че ще позвъни, затова оставих мобифона си включен.

— Какво ще му кажеш?

— Нямам представа. Каквото ми хрумне в момента.

— Кой знаеше за уговорката ти с него?

— Никой.

— Явно някой е знаел.

— Люси Майрик се обади снощи, докато бях във ваната. С Джем вдигнахме…

Впериха погледи един в друг.

— Хенингс е бил там, когато са се обадили?

— После попита кой ме търси.

— Каза ли му?

— Излъгах.

Чийф я изгледа многозначително, но не успя да каже нищо, защото мобифонът й запиука.

Провери номера, но не бе познат. Поне не беше на Джем. Наистина не знаеше какво би му казала, ако се обади. Изчака да позвъни четири пъти.

— Ало?

— Мис Лойд. Обажда се специален агент Ханк Тъбайъс.

— Извинете, че не спазих уговорката.

— Пристигнах точно в девет.

— Твърде късно, както се оказа.

— Добре ли сте?

— Не особено.

— Какво ви се случи тази сутрин? Бях в дома ви. Видях хаоса и кръвта. Пострадахте ли?

— Не.

— А полковник Харт? Ранен ли е?

Изведнъж втренчи поглед в Чийф, който внимателно следеше нейната част от разговора. Дългото й мълчание го накара въпросително да повдигне вежди. Тя леко тръсна глава.

След като не получи отговор на смущаващия си въпрос, Тъбайъс каза:

— Много бих искал да поговоря с вас. Кажете ми къде се намирате.

— Все още не. Не и преди да разбера защо се интересувате от убийството на Джилиън.

— Защото е била пациентка на клиника „Уотърс“.

— Тази клиника има много пациентки. Никоя, освен сестра ми не е била заклана през тази седмица. С какво го е заслужила, мистър Тъбайъс?

— Точно това се опитвам да открия.

— Навярно имате предположения.

— Все още не.

— Нещо ви е накарало да отделите внимание на убийството на Джилиън?

След кратко колебание той каза:

— Поредица други престъпления.

— Смятате, че Дейл Гордън е бил сериен убиец?

— Не. Проверихме — спокойно отвърна Тъбайъс. — Свързан е единствено с убийството на сестра ви.

— Тогава общата нишка е, че всички жертви са пациентки на клиника „Уотърс“? Там ли се крие отговорът ви?

— Може би. Но не всички са свързани точно с „Уотърс“ — обясни той. — Едната е била пациентка на частен лекар. Друга е посещавала клиника със стабилна репутация като на веригата „Уотърс“. Поразителната прилика между случая с близначката ви и още един в Оуклънд, Калифорния, е, че и двете жени са били изкуствено оплодени дни преди убийството и извършителите са отнели собствения си живот, преди да бъдат призовани за разпит.

— Господи! — промълви тя и гласът й затрепери. — За колко такива престъпления говорим?

Тъбайъс се въздържа от отговор. И двамата помълчаха няколко мига, в които проницателните сини очи на Чийф нетърпеливо се взираха в нея.

Най-сетне агентът каза:

— Това е цялата информация, която мога да ви дам засега, мис Лойд. Съгласете се да се срещнете с мен и агент Патърсън. Нека…

— Опитах веднъж. Не се получи.

— Кой дойде в къщата ви сутринта?

— Не зная кои бяха. А вие? Разпитахте ли ги?

— Да сме ги разпитали?

— Когато пристигнахте в жилището ми.

— Къщата беше празна, мис Лойд.

— Изчезнали са? — извика тя.

Чийф рязко се надигна. „Изчезнали?“, произнесе той, без да издаде звук.

Тъбайъс попита дали измамниците са били в дома й, когато е излязла.

— В безсъзнание. На пода в кухнята.

След няколко секунди размисъл я попита как изглеждат. Бегло описа двамата, като тихо се консултира с Чийф за ръста и теглото. Той кимна, за да потвърди преценката й.

— Отначало ме заблудиха.

— А после?

— Разкрих ги. Поне бях предпазлива и успях да се защитя и да избягам оттам.

— Кухнята беше в безпорядък, а по мокета в спалнята имаше следи от кръв.

Обясни, че е порязала петата си предишната вечер.

— С крака върху възглавницата ли спахте? — попита той.

— Моля?

— По възглавницата в стаята за гости имаше кръв. И един прав черен косъм. Предполагам, че и двете са на полковник Харт.

Нито потвърди, нито отхвърли предположението му.

— Прочетох доклада на Лоусън, мис Лойд. Зная, че Харт е прекарал вечерта преди убийството с Джилиън. Познаваха ли се преди тази среща?

— Получили сте доклада на Лоусън? Мислех, че разследването е официално приключено.

— Официално го възобнових.

— Разбирам.

— Защо? Това безпокои ли ви?

— Ще поддържам връзка.

Изключи и хвърли мобифона върху леглото, сякаш бе опарил ръката й.

— Какво има?

Чийф изглеждаше напрегнат.

— Подновяват разследването. — Може би гласът й прозвуча по-тревожно, отколкото би искала. — Слава богу, че тялото й беше кремирано. Иначе навярно щяха да го ексхумират. Впрочем той знае, че си с мен.

— На кого ще се обаждаш сега?

Отново бе грабнала телефона си и трескаво набираше номер.

— На фирма за коли под наем.

— Коли под наем?