Сандра Браун
Размяната (15)

Петнайсета глава

Алвин тихо се приближи и видя двойката да се „натискат“ върху едно одеяло на тревата. Алвин отлично знаеше какво е това. Една вечер, когато бе седемгодишен, бе чул братята си да си шепнат и бе разбрал, че са намислили нещо. След вечеря се бяха измъкнали от къщата и той ги бе проследил до дома на момиче, известно с лекото си поведение, където бе наблюдавал през прозореца как всеки от тях по реда си го прави е нея.

Единият от братята му го видя да наднича, завлече го вътре и го фрасна по главата за това, че ги шпионира. Но другите се закикотиха и подигравателно го попитаха какво си мисли, че е видял, а Алвин се засмя и отвърна, че му се е сторило интересно. Те избухнаха в още по-силен смях и направиха демонстрация с момичето. Оттогава той знаеше всичко за „чукането“.

Но никога не му бе хрумвало, че Преподобният го прави за удоволствие. При това на открито, посред бял ден. Мислеше, че с жена му се любят на тъмно, под завивките, след като кажат молитвите си. А видя пастора да се държи почти като братята му. Отначало му се стори смешно, когато зърна белия задник на проповедника да се повдига и снишава. Но забеляза колко стройни са краката, увити около неговите. Определено не бе възможно пълна дама като съпругата на пастора да има толкова красиви крака. Освен това по ръцете, които обгръщаха врата на Преподобния, не се виждаха лунички.

Жената, която лежеше под тялото на пастора, не бе съпругата му. Беше мис Джоунс, органистката.

Откритието така разстрои Алвин, че се отказа от риболова. Не отиде и на следващия ден. Потърси уединение в една разнебитена кола, изоставена и забравена в отдалечения край на автоморгата на баща му. Долната част на шасито бе ръждясала и през нея бе поникнала трева. Овехтялата вълнена тапицерия бодеше и пареше, но Алвин прекара в старата кола половината ден и целия следващ, чувствайки гняв и разочарование.

Пасторът бе долен измамник. Беше го видял да прави онова, срещу което разпалено крещеше. Пасторът не бе по-добър от неговите братя — хулигани, които пиеха, пушеха, ругаеха, играеха комар, танцуваха и развратничеха, без да ги е грижа, че ще отидат в ада.

Алвин сериозно се замисли дали в неделя сутринта да не застане пред всички в църквата и да не разкрие истината за техния пастор и мис Джоунс и това, което ги бе видял да правят край потока.

Но първоначалното чувство на разочарование постепенно бе изместено от по-силно — възхищение.

Пасторът караше всички да вярват, че върви по път, който води право към Всевишния. Проповядваше за огън и катран за грешниците, но не изглеждаше твърде обезпокоен за ада, докато се „натискаше“ с мис Джоунс до потока посред бял ден. Пасторът извличаше полза и от двата свята. Той притежаваше билета за рая. Ключа към щастието.

Несъзнателно този пропаднал духовник даде цел в живота на Алвин Медфорд Конуей.

Дълбоко в себе си той отдавна знаеше, че е създаден за величие. По-рано нямаше представа как да го постигне. А сега откри посока. Спомни си за всички онези хора, които ходеха на църква неделя след неделя, за да бъдат укорявани за греховете и слабата си вяра. Спомни си как не откъсваха очи от човека, който говореше от амвона, и как въодушевлението му ги караше да седят като вцепенени на твърдите пейки, а после го прегръщаха на стъпалата отпред и споделяха колко важна роля е изиграл в живота им. Доверяваха му се с целите си души.

Пасторът се усмихваше, хващаше ръцете им и приемаше даренията и доверието им като нещо, което му се полага по право. Пасторът бе открил верния път. Алилуя и амин.

През август следващата година мис Джоунс внезапно напусна града. Скришом се говореше, че е „загазила“ и отишла да живее при роднини в Оклахома. Пасторът и пълничката му съпруга, бременна с четвъртото им дете, бяха преместени в друга църква, в друг град. Миряните бяха съкрушени. При последната неделна служба плакаха и го обсипаха с дарове.

Заместникът му бе по-възрастен и грозен. Проповедите му бяха сухи и отегчителни и Алвин се съмняваше, че би успял да прилъже някого. Съпругата на новия свещеник бе хилава жена със съсухрено лице и държане, което би накарало човек да мисли, че страда от хроничен запек.

Алвин престана да ходи на църква, но започна да репетира проповеди пред огледалото и край потока. Поработи върху правоговора и гласа си, докато се научи да се изразява като мъжете по телевизията. Отрепетира и жестовете. Съчини вълнуващи проповеди и запамети ключовите фрази.

Когато бе четиринайсетгодишен, получи възможност за изява. Негова съученичка го покани на литургия в своята църква. Когато слушателите бяха призовани да споделят какво е за тях вярата, той стана и произнесе реч, с която разплака всички.

Същата вечер, докато се прибираше с момичето, Алвин заяви, че Светият дух му се е явил и казал да спрат край пътя и да се помолят. Съученичката му сви в една горичка, пропълзяха до леглото в пикапа на баща й, който бе поискала да ползва вечерта, и започнаха спонтанната си молитва.

Не след дълго Светият дух прошепна на Алвин да „освети олтара на тялото й“, което означаваше да зарови лице между бедрата й. После тя, на свой ред, „освети“ неговото тяло. Тръгна си, повярвала, че бог наистина върши чудеса. А Алвин — убеден, че е на път да постигне нещо велико.

Трийсет и две години по-късно, докато лежеше в легло със златни табли, той се усмихна на себе си при спомена за хилавото хлапе е мръсни боси ходила, изцапани с лепкав асфалт, което се биеше с братята и сестрите си за последното парче от пърженото пиле.

Сега ястията му се приготвяха от професионални готвачи и имаше личен дегустатор, който се грижеше пикантната храна да не се отрази на фигурата му. Частен шивач изработваше елегантни костюми, които подчертаваха съвършената му физика.

Обичаше тялото си, изваяните мускули, които излъчваха сила. Имаше широки гърди, обрасли с косъмчета, наподобяващи златни нишки. Вяло прокара пръсти по тях, любувайки се на мъжествеността, която му придаваха.

Енергично протегна дългите си мускулести крайници, стегна ги и ги отпусна. Вдигна ръце към тавана и ги разгледа. Бяха достатъчно силни, за да огънат стомана, но и достатъчно нежни, за да полюлеят новородено.

„Безспорно“, помисли си той и бавно се усмихна, когато плъзна ръка надолу към слабините си. Тестисите му бяха твърди, както вечерта, когато бе замъкнал изпълненото с вяра момиче в леглото във фургона на пикапа. Погали пениса си и почувства как се изпълва с кръв и се втвърдява.

Жената до него помръдна и се събуди. Надигна се и му се усмихна. Беше майка на едно дете. Зърната на гърдите й бяха едри и кафеникави. Предпочиташе по-малки и розови, като на девица, но понякога човек трябваше да прави жертви.

Тя застана на колене и понечи да го възседне, но той я спря.

— Този път — само с уста. Много бавно.

Затвори очи и отново се унесе в спомените си за Алвин. На кой ли ген в наследствеността на Конуси дължеше красотата си? Почти не помнеше как са изглеждали роднините му, но не мислеше, че сред тях е имало някой с впечатляваща външност.

Бе напуснал дома си скоро след като бе завършил училище и никога не бе поглеждал назад. Дори не бе предупредил никого, че заминава. Известно време се питаше какво ли са си помислили, когато на сутринта са открили, че е изчезнал, и дали изобщо са забелязали отсъствието му. Вероятно едва след ден-два. Навярно бяха решили, че се е удавил или че се е случило нещо подобно. Едно гърло по-малко.

Може би родителите му вече бяха покойници, но със сигурност някои от братята и сестрите му все още бяха живи. Дали го бяха познали по телевизията? Не. Иначе досега биха дошли да му искат пари.

Определено бе най-красивото дете в семейството, но си спомняше, че често бе търпял подигравки заради необичайно светлите си коси. Тогава ги мразеше, но сега бе доволен, че не бяха потъмнели, когато бе пораснал. Светлозлатистият им цвят се бе превърнал в негова запазена марка. Подтикваше към сравнения с архангел Михаил или вестителя Гавраил, чието име бе приел.

Но това бе станало доста по-късно, след като бе завършил колеж и семинария. Беше се записал просто за да научи основните неща, но постепенно бе осъзнал, че учението му харесва повече, отколкото бе очаквал. Прекарваше също толкова време в изучаване на философията на неверниците, колкото в трупане на теологически познания, не биваше да добива едностранчива представа. Ако искаше да спечели, трябваше да опознае силните страни на противниците си.

Веднага след дипломирането си стана пастор в църква. Но скоро се убеди, че пропилява таланта си сред шепата вярващи. Свикна да слуша изповеди, да кръщава деца, да посещава болни и да чете погребални слова. Струваше му се забавно така лесно да манипулира хората, да получава покани за вечеря в неделя и множество дарове. Доста повече му харесваше предизвикателството да просвещава дъщерите им. Но бе роден за нещо по-значимо. Не му бе достатъчно да властва над простолюдието в малко градче.

Премести се в по-голям град, с по-голяма църква. Единствената разлика бе в ястията, сервирани на неделните вечери, и в размера на даровете. Дъщерите бяха еднакви навсякъде. Естествено на всичките им харесваше да бъдат прелъстявани. Единствената трудност бе да ги накара да запазят тайната за падението на своя пастор. Една жена почти го бе принудила да падне на колене и да се откаже от проповедничеството. Обичаха да играят ролята на прелюбодейки. Колкото повече се вживяваха, толкова по-забавно ставаше.

Третата църква, в която започна да проповядва, бе достатъчно богата, за да излъчва неделните сутрешни литургии по местен телевизионен канал. Скоро станаха най-гледаното предаване в този час и славата му се разнесе из целия щат. Постигна толкова голям успех, че скоро напусна църквата и се посвети на целодневни телевизионни проповеди. Но защо да се ограничава в рамките на щата? Можеше да се прочуе в цялата страна, в цял свят.

„Останалото, приятели, е история.“

Изпита желание силно да се засмее, но бе трудно, когато бе така замаян.

Днес брат Гейбриъл притежаваше храм за милиони долари. Алвин Медфорд Конуси имаше множество почитатели в света, които се надяваха на благословията му. Контролираше съзнанието на безброй последователи и навярно оказваше повече влияние върху мисленето на хората, отколкото който и да е държавен глава.

Преди година бе участвал в религиозна конференция в Белгия заедно с папата. Старецът бе приветстван доста по-кратко при представянето си, отколкото брат Гейбриъл. Папата и всички други религиозни водачи принадлежаха на миналото.

Брат Гейбриъл бе бъдещето, надеждата на новото хилядолетие. Властта му изглеждаше неограничена. Но по-важно бе, че имаше гениален план да разшири влиянието си още повече.

— Брат Гейбриъл?

Отвори очи, когато чу гласа на мистър Хенкок от скрития интерком.

— Да?

— Извинете, че ви безпокоя, но току-що позвъни човекът, когото очаквахте да се обади. Да ви свържа ли?

— Нека почака пет минути.

— Разбира се.

— Да довърша ли, брат Гейбриъл?

Усмихна се на жената и отново побутна главата й надолу.

— Разбира се.

— Ще събирате ли?

— Тази вечер не.

Разхищението бе проява на егоизъм, но дори от най-пълноценните мъже не можеше да се очаква да работят непрекъснато.

След като благослови жената и леко я целуна по бузата, той я изпрати обратно в общежитието, където живееше с детето си. Взе душ, излезе от спалнята си, загърнат е бял хавлиен халат, и седна на бюрото. Точно пет минути след като бе уведомен за обаждането натисна примигващия бутон на телефона.

— Говори брат Гейбриъл.

Въпреки че разговорът се чуваше в цялото помещение, не се боеше, че някой ще го подслуша. Залата бе шумоизолирана и се претърсваше за подслушвателни устройства по три пъти на ден. Компютрите и телефонът имаха защитни системи, които се подновяваха в съответствие с най-новите технологии… и постоянно се следеше за предателство от страна на някого в комплекса.

След кратката размяна на любезности му бе докладвано:

— Брат Гейбриъл, имам добра и по-добра новина.

Мистър Хенкок сложи пред него чаша бренди. Той кимна и благодари за услугата.

— Слушам.

— Случаят с Дейл Гордън е официално приключен. Според далаския полицейски участък убийството на Джилиън Лойд е разкрито.

— Това се казва добра новина.

— Дейл Гордън изпълни мисията си.

— Стараеше се. Беше предан докрай. Но лесно може да бъде заменен. Вече работя по въпроса. Все пак жалко, че загубихме Джилиън Лойд. Изглеждаше идеална кандидатка.

— Това ме подсеща за по-добрата новина. — Брат Гейбриъл му позволи да направи драматична пауза. — Явно сте забравили един факт от досието на Джилиън Лойд. Тя има сестра — близначка.

— Близначка?

Въпреки спокойната поза, която бе заел, сърцето на брат Гейбриъл започна да бие учестено. Наистина бе забравил. Когато бе прочел информацията, му се бе сторила несъществена. Но сега!

— Приликата е невероятна. Казва се Мелина.

— Мелина. — Името й му хареса. Звучеше почти като библейско. — Трябва да се възползваме. Какви пречки ще срещнем?

— Мисля, че са няколко.

— Омъжена ли е?

— Не. В момента няма сериозна връзка. Близначките бяха много близки и сега е съкрушена от смъртта на Джилиън. Отчаяно се нуждае от обич и нежни грижи.

Брат Гейбриъл се засмя:

— Идеална възможност за вас.

— Точно това ми хрумна. Има само една спънка.

На хиляди километри разстояние, брат Гейбриъл смръщи вежди. Повдигна чашата към устните си и дълбоко вдъхна от аромата, преди да отпие.

— Каква?

— Кристофър Харт.

Брат Гейбриъл още повече се намръщи:

— Какви проблеми създава?

— Мисля, че я привлича.

Гласът му затрепери от гняв, когато каза:

— Този мъж провали една от най-добрите ни кандидатки. Не желая да загубим и друга заради него.

— Може би греша. Надявам се да е така. Но долових някакви вибрации. Мисля, че бихте искали да знаете за тази пречка. Може би е единствената.

Брат Гейбриъл отпи глътка бренди и я задържа в устата си, преди да преглътне. Тихо прошепна:

— Тогава трябва да се направи нещо.

— Ще се погрижа.

— Отлично. Оправяте се добре и ще бъдете възнаграден, мистър Хенингс.

— Благодаря, брат Гейбриъл.

— Мир и любов.

След като затвори, брат Гейбриъл помоли мистър Хенкок да му донесе досието на Джилиън Лойд.

— Всичко е на дискета, брат Гейбриъл.

— Заредете файла, ако обичате.

Той пристъпи към компютрите и вяло отпи бренди, докато мистър Хенкок извика кодирания файл. Когато снимката й се появи на екрана, мистър Хенкок изрази съжаление за загубата.

— Мислите ли, че сестра й ще се окаже също толкова подходяща?

— Чухте какво каза мистър Хенингс, той би трябвало да прецени.

Брат Гейбриъл пожела да остане насаме с нея и отпрати мистър Хенкок. Седна пред монитора и прочете информацията, извлечена от файловете на клиника „Уотърс“. След като опресни спомените си за биографията на Джилиън, насладата да знае, че тя има сестра — близначка, го изпълни с топлота, както скъпото бренди.

Докосна екрана и си представи допира на кожата й до пръстите си.

— Мелина — нежно прошепна той, сякаш говореше на любима. — Ще ми свършиш добра работа.