Сандра Браун
Сделка с дявола (11)

Единадесета глава

Кери с мъка изплува от блатото на отчаянието, в което бе затънала, и попита:

— Какви неприятности? — Отпусна се на стола, който Кейдж й поднесе. — Не с Джо, нали?

— Не — успокои я Рокси. — Чувства се добре физически, но е страшно потиснат. Лекарят предлага следобед да го изпише. Смята, че ще се възстанови по-бързо, ако е сред децата.

— Тук ли ще го докараме? Джени, ще те притесним още повече.

— Ни най-малко. Ще сложим още едно легло в стаята на Трент.

— Аз заминавам — рязко заяви Линк. — Ще има място.

— Мисля, че снощи се разбрахме. — Джени го стрелна с очи. — Няма да те пуснем. Пък и Джо ще е по-спокоен, ако си тук.

Думите й не бяха лишени от логика и нито Линк, нито Кери ги оспориха.

— Е, щом си сигурна — неуверено продължи Кери. — Ще бъде само за ден-два, докато осиновителите му го вземат.

Гари се прокашля прекалено високо. Рокси се размърда на стола си. Кейдж и Джени се спогледаха неловко.

— Нещо лошо ли казах? — интуитивно зададе въпроса си Кери. — Вероятно съм засегнала неприятностите, за които споменахте. Какво става? Да не би бъдещите родители на Джо да изпитват опасения от раната? Ако се безпокоят за травмата, лекарят ме убеди, че увреждането не е трайно.

— Всъщност, Кери — изрече Кейдж с явно нежелание, — никога не сме обсъждали Джо.

— Какво? — изкрещя Кери и се вторачи в него. — Бяхме се разбрали, когато доведа децата тук, за всяко да е осигурен дом.

— Да. — По лицето на Джени се изписа тревога. — Ето защо не те предупредихме. Двамата с Кейдж решихме, че независимо от всичко не бива да оставяш нито едно от тях.

— Повечето хора смятат, че Джо е твърде голям, за да бъде осиновен — тихо промълви Кейдж.

— Ясно.

Кери отпусна унило рамене. Още не бе дошло време за обяд, а й се струваше, че откакто се събуди тази сутрин, са минали години. Сърцето й се свиваше при мисълта, че се е влюбила в неподходящ мъж, и тя потърси утеха в самотната езда. Но в действителност вълшебното изживяване се превърна в кошмар.

А ето сега възникваше и проблем с Джо. Тъкмо да се поздрави, че е на път да осъществи успешно единственото важно начинание в живота си, и претърпя провал. Горкото момче! Джо най-добре от всички деца осъзнаваше какво означава за бъдещето му пристигането в Щатите.

— Не можем да го върнем обратно — разгорещено заяви тя.

— Естествено — отговори Кейдж.

— Кери, ти не знаеш какво представлява Кейдж. — Джени сложи ръка на рамото на съпруга си. — Няма да се даде лесно. Ще се обърне към Върховния съд, но не би позволил да върнат Джо в Монтенегро.

— Благодаря ти. — Кери се усмихна на Кейдж. — Ще ти бъда признателна за всичко, което успееш да постигнеш.

— И аз мога да помогна — обади се Линк. — Обзалагам се, че не му отстъпвам по инат.

— Ами? — Домакинът го измери с очи, после му се усмихна сърдечно. — Благодаря. Ще се възползвам от предложението ти.

— Да се надяваме, че няма да опрем дотам. — Кери се изправи. — Ще се преоблека и ще се заловя с този въпрос. Познавам хора в…

— Боя се, че това не е всичко — прекъсна я Кейдж.

Кери не можеше да си представи, че ще чуе още по-лоши новини. Свлече се на стола и се подготви психически за удара.

— Обадиха се съпрузите, които щяха да вземат Лиза — започна Кейдж.

— И? — Подът сякаш пропадна под краката й.

— Жената е бременна. Разбрала го е преди два дни.

— От години искат да имат бебе. — Джени запълни последвалата тишина. — Ето защо се зарадваха на възможността да осиновят едно от сирачетата от Монтенегро.

Огромни солени сълзи напълниха очите на Кери. Не и Лиза. Беше се опитала да не се привързва прекалено силно към никое от децата, понеже бе наясно, че раздялата ще е тежка. Но обикна най-малкото, Лиза, по особен начин, вероятно защото в сравнение с останалите бебето бе много по-зависимо от нея.

— Но ако са възнамерявали да си осиновят дете, любовта им сигурно би била достатъчна за две — каза тя.

— Проблемът е друг — обясни Джени. — Жената е направила няколко спонтанни аборта. Не желае да излага на риск бременността. Лекарят препоръчва да прекара следващите няколко месеца на легло и няма как да се грижи за Лиза.

Линк промърмори една от думите, които Джени бе успяла да изхвърли от речника на Кейдж.

— Имаш право, приятелю — кимна Кейдж.

— Разбирам я — отчаяно промълви Кери.

— Не им е било лесно да вземат това решение. С нетърпение очакваха Лиза.

— Да му се не види макар! — възкликна Рокси с типичната си непосредственост. — Щяхме веднага да я осиновим. Но трябва да мислим за Кара и Кармен. Сега ще ни е по-леко, но после ще учат в колеж и така нататък…

— Щедростта ви е безгранична — Кери се усмихна на Рокси и на Гари, — но не е възможно да поемете отговорност за още едно дете. Не би било справедливо. Но съм ви признателна, че сте разсъждавали върху тази вероятност.

Лиза шляпаше щастливо в плитката вода. Блестящите пръски обсипваха телцето й и тя пищеше от удоволствие.

— Толкова е сладка! Не би следвало да съществуват пречки да я настаним в изпълнен с обич дом.

— И ние смятаме така — съгласи се Кейдж.

— Но утре пристигат семействата. Ще се разстрои, ако се наложи да я задържим тук.

— Вече действаме чрез фондацията „Хендрин“. Естествено, междувременно…

— Кейдж! — Джени го прекъсна строго.

— Междувременно какво? — попита Линк.

— Междувременно сме длъжни да я предадем на имиграционните власти. — Кейдж сви безпомощно рамене в отговор на реакцията на съпругата си.

— По дяволите! — изруга Линк.

Сърцето на Кери се вкамени. Лиза щеше да се изплаши. Щеше да реши, че щедрите обещания не са довели до нищо друго, освен до страх и самота.

— Не бива да позволим това да се случи — отсече Кери.

— Разбира се — увери я Джени. — Тя заслужава специални родители. — Свали Трент от коленете си и се изправи. — Кери, Кейдж няма нищо против да гледа Трент, докато двете с теб отидем до града да напазаруваме. Спокойно можеш да носиш дрехите ми, но сигурно ти се иска да си купиш нещо свое.

— Ами другите деца?

— Нали ние сме тук? — намеси се Рокси. — Гари си е взел една седмица отпуск, за да бъдем на ваше разположение.

— Ние със Сара също няма да ходим никъде — присъедини се към нея Боб Хендрин.

— Ами Джо? Държа да съм тук, когато го изпишат от болницата.

— Дотогава ще се върнем — засмя се Джени.

— Хайде, поразходи се. Ще се поразсееш — нежно я бутна Рокси.

След като се изкъпа и се облече, Кери отново обиколи терасата. Кейдж и Линк бяха по бански в басейна. Кейдж подхвърляше Трент над главата си, а Линк си играеше с Лиза. Погледът й се замъгли от сълзи, докато наблюдаваше Линк и детето. На лицето на мъжа грееше усмивка, а очите му весело искряха. Линк я усети, вдигна глава и се втренчи изпитателно в нея. Кери се притесни. Почувства как я заля гореща вълна. Сега тялото й му бе познато. Вече нямаше тайни от него. Чудеше се дали мъжът знае, че изпитва приятна болка там, където я бе докосвал с ръце и с устни.

Лиза вдигна умолително ръчички към Кери. Тя коленичи. Линк притисна към гърдите си детето и го занесе до ръба на басейна. Кери се наведе и целуна мократа й бузка.

— Довиждане, скъпа.

— Довиждане — дойде неочакваният отговор, и то от страна на Линк. И двамата се изненадаха. Очите им се срещнаха и времето сякаш престана да тече. После Кери се изправи рязко и тръгна към Джени, която я чакаше в колата. Сърцето й биеше по-бързо, отколкото се движеха краката й.

 

Спряха на няколко места. Кери пазаруваше на кредит, който Кейдж й бе уредил. Купи си дрехи, бельо и обувки.

— Не съм и предполагала, че в една дрогерия човек може да намери толкова прекрасни неща — възкликна тя. Ровеше в торбата с покупките, докато пътуваха обратно към ранчото. — Сякаш съм попаднала на златна мина. Лосион за лице, балсам за коса, лак за нокти. Не съм свикнала с подобен лукс.

— Трябва да отидеш на почивка в някой първокласен курорт с минерални бани. Струва си да си го позволиш.

— Не — Кери поклати глава. — Още е рано. Имам много работа.

— Нали не възнамеряваш да се връщаш в Монтенегро? — Джени притеснено я стрелна с очи.

— Не. Вече е много опасно. Не ми се иска да умирам. Но е необходимо да свърша куп неща тук. Да събера пари за храна, за лекарства… — Гласът й заглъхна и тя се взря с невиждащи очи в пейзажа, който отминаваха.

— Не е възможно да продължиш до безкрайност да изкупваш греховете на баща си, Кери — изрече тихо Джени. — Рано или късно би следвало да се погрижиш и за личния си живот.

— Знам — Кери въздъхна тежко.

— Сутринта двамата с Кейдж май издадохме тайната?

— Не се тревожи. — Кери трепна, но лицето й остана съвсем спокойно. — Линк, така или иначе, щеше да научи.

— Извинявай. Предположихме, че е разбрал коя си. Когато изтърси, че те мисли за…

— Моля те! — Кери вдигна ръка, за да попречи на приятелката си да произнесе думата. — Достатъчно се срамувам. Не ми напомняй за мръсния номер, който му скроих.

— Давам си сметка, че не ти е приятно, но трябва да си изясня нещата. Защо го накара да вярва, че си монахиня?

— Не се притеснявай. Съвсем нормално е да полюбопитстваш. — Внимателно подбираше думите, за да може Джени да схване правилно мотивите й. — Вече ти е известно как го подмамих да тръгне от бара с мен.

— Преоблякла си се като проститутка.

— Да. Въобразявах си, че се държа като проститутка. — Кери извърна глава. — Линк е силен мъж и…

— Представям си какво се е случило после. Не е бил склонен да ти прости, когато си му обяснила ситуацията.

— Ти как би постъпила, ако беше на мое място? — попита Кери.

— Едва ли щях да проявя подобна находчивост. — Джени й се усмихна съчувствено. — Тази сутрин той беше доста… разстроен, когато узна истината.

— Меко казано.

— Беше ли се успокоил, когато те намери?

— Не.

Джени беше прекалено тактична, за да настоява Кери да я запознае докрай с по-нататъшния развой на събитията. Каквото и да бе станало, явно им се бе отразило зле. Когато се върнаха, и двамата бяха мрачни. И, както Джени вече бе забелязала, избягваха да се докосват и да се гледат до такава степен, че стигаха до абсурдни положения.

— Линк ме обвини, че съм измамница като баща си. Навярно е прав. Аз го използвах по непочтен начин. — От очите й потекоха сълзи. Джени я хвана за ръката. — Ти и Кейдж сте толкова щастливи, защото се обичате.

— Знам. Но връзката, която съществува между нас, не се получи лесно, Кери.

Джени не бе споделяла с никого, дори и с Рокси, какви бяха навремето отношенията й с Кейдж. Реши, че сега е моментът да го направи. Ако историята помогнеше на Кери, струваше си да я сподели.

— В нощта, преди да замине, Хал дойде в стаята ми — започна Джени. — Любихме се. Тогава ми беше за първи път. — Жената въздъхна. — Само че не е бил Хал, а Кейдж. — Без да обръща внимание на Кери, която изненадано отвори уста, тя продължи, преди съвсем да се е разколебала: — Когато разбрах, че съм бременна…

— Помисли, че бебето е на Хал.

— Всички смятаха така. Само Кейдж е знаел истината. Трябваха му месеци, за да събере смелост да ми каже.

— Какво се случи после?

— Бях сломена.

— Представям си.

— Наговорих му ужасни неща. — Джени потрепна от спомена. — Жестоко го отбягвах. Преживяхме истинска трагедия, докато се съберем. — И тя стисна ръката на Кери. — Линк ми прилича на Кейдж. И двамата са непостоянни. Избухливи. Жестоки и опасни. Когато Кейдж си идваше вкъщи, аз се страхувах. Стараех се да бъда колкото е възможно по-далеч от него. Един ден осъзнах, че всъщност онова, което ме плаши у него, в същото време ме очарова. Боях се не толкова от мъжествеността му, а от начина, по който ми въздействаше. Подскачах, когато го видех, и странях от него. Изкарваше ме от кожата ми, а аз не можех да се примиря от този факт. — Джени се втренчи в Кери. — Влюбена ли си в Линк?

Кери сведе глава и по бузите й се затъркаляха сълзи, които я издадоха.

— Да — изстена тихо. — Но е безнадеждно.

— И аз разсъждавах така. Но се убедих, че колкото по-трудно е спечелена, толкова по-трайна е любовта.

 

Семейство Хендрин смятаха, че е важно децата да се запознаят с американските обичаи колкото е възможно по-скоро. Кери се съгласи с тях. Ето защо приготвиха типични за страната ястия. Кейдж им инсталира видео, за да им пуска касети с филми на Уолт Дисни. Кери виждаше радостните им лица и си мислеше, че си е струвало да преживее всички трудности.

Докато си почиваха, децата опустошиха три купи с домашно приготвен сладолед. Родителите на Кейдж им поднесоха кейк с глазура. Макар че отклоняваха добронамерените съседи и журналисти, непрекъснато пристигаха храни, дрехи и играчки.

— Сестра Кери, не искаш ли сладолед? — Джо, когото посрещнаха възторжено в ранния следобед, докуцука до Кери с патериците.

— Чакам тълпата да се разпръсне. — Децата се бяха струпали около Рокси, която сипваше сладоледа. — Как е кракът ти?

— Само леко ме боли.

— Досега нямах възможност да ти кажа колко храбро се държа по време на бягството. — Момчето срамежливо махна с ръка. — Бях много горда с теб. Без твоята помощ Линк нямаше да успее да ни спаси.

— Но той дойде да ме вземе. — Джо сведе развълнувано очи.

— Може би трябва да му благодариш — предложи Кери, като си спомни за първоначалната враждебност на момчето.

— Той вече го стори.

Дрезгавият глас дойде от тъмнината зад тях и накара коленете на Кери да се огънат. Тя се обърна и затаи дъх. Линк беше ходил в града да пазарува с една от колите на Кейдж. Носеше нови джинси, които прилепваха плътно към хълбоците и бедрата му, и бяла памучна риза, чиито ръкави бяха навити над лактите. За първи път от него се носеше миризма на одеколон и изборът му се хареса на Кери. Напомняше й за дъжд и вятър. Беше се подстригал. Линк се приближи и сложи ръка на рамото на Джо.

— Момчето ми благодари още днес следобед, но аз му обясних, че не е необходимо. Той ме прикриваше, а всъщност е боец за свободата на родината си.

— Но сега родината ми е Америка — заяви гордо Джо и се усмихна лъчезарно.

Никой не намери сили да му съобщи, че липсват кандидати за осиновяването му и при тези обстоятелства съществува реална възможност да бъде върнат в Монтенегро. Линк бързо смени темата.

— Кейдж сподели ли с теб колко добре се оправя Джо с конете?

— Чух го вече сто пъти! — Кери се усмихна закачливо на Джо. — Защо си мълчал, че разбираш от коне?

— Не съм и предполагал! — възкликна момчето, а черните му очи заблестяха.

Следобед Джо категорично бе отказал да лежи и Кейдж го разведе из ранчото. Когато се прибраха, домакинът изрази възхищението си от лекотата, с която момчето общуваше с животните.

— Сякаш си служи с техния език — весело се смееше Кейдж.

Джо беше щастлив от похвалите на Линк. В Монтенегро изглеждаше прекалено възрастен за годините си. Сега се бе отърсил от преждевременната зрелост заедно с враждебността към Линк.

— Когато дойде при нас, си помислих, че ще навредиш на сестра Кери. Сега обаче съм сигурен, че не би й причинил зло. — Не забеляза лекото потрепване на мускулите на Линк. — Съжалявам, че хранех лоши чувства към теб. Ти ни извоюва свободата.

Преди Линк да намери подходящ отговор, Трент Хендрин връхлетя върху Джо. Спря навреме само защото се сети за раната на бедрото му.

— Джо, Джо!

Откакто Джо се прибра от болница, детето се бе превърнало в негова сянка. Момченцето посочи към телевизионния екран, където започваше нов филм. Джо се усмихна свенливо и тръгна към останалите деца. Трент крачеше до него.

— Хем дете, хем мъж — измърмори Кери, докато го наблюдаваше как пресича вътрешния двор.

— Надарен е с невероятна интуиция.

— По отношение на конете?

— По отношение на мен. — Кери обърна глава и се втренчи в него. — Бил е прав да се страхува, че ще ти причиня зло. Сбъркал е само времето.

— Нека да не говорим за това, моля те. — Кери сведе очи.

— Аз обаче изпитвам необходимост да го направя. — Гласът му бе тих, макар че едва ли някой щеше да ги чуе сред врявата, която вдигаха децата, скупчени пред телевизора. — Боли ли те?

— Вече ти обясних, не ме боли.

— Защо не ме предупреди?

— По този въпрос също се разбрахме. Не би ми повярвал.

— Тази сутрин може би не, но…

— Кога? Кога, Линк? В кой момент от нашето приятелство щеше да ми повярваш? Кога според теб щеше да е подходящо да спомена този факт? — Кери въздъхна тежко. — Пък и какво значение има? Рано или късно щеше да се случи.

— Но не толкова…

— Не толкова какво?

— Грубо.

— Е, нищо… — Тя първа извърна очи, след като дълго се взираха един в друг.

— Причиних ли ти болка, Кери?

— Не. — Физическото неразположение бе дребно, но емоционалното — фатално. Беше я обладал от гняв. Не от любов, нито пък за да получи удоволствие, а за да си отмъсти. Тялото й не бе наранено, но сърцето й беше съкрушено. Линк неволно бе нанесъл осакатяващ удар на чувствата й, но тя по-скоро би умряла, отколкото да му признае. Наклони упорито глава. — Нали това искаше да чуеш? Ако ме беше наранил, част от вината ти би отпаднала.

— Какво имаш предвид? — Линк застрашително сви вежди.

— Единствената ти цел бе да ме принудиш да ти призная, че ме привличаш. Беше решил да ме накараш да те моля, спомняш ли си? Е, аз го направих. Мечтата ти се сбъдна, нали?

— Не, по дяволите!

Приближи се до нея. Лицето му бе почервеняло от ярост. От тялото му се излъчваше топлина. Кери се почувства измамена, че не е усетила голата му плът. Бяха стигнали до края, но тя все още не познаваше удоволствието, което би изпитала от допира на гладката си кожа до мускулестото му тяло. „Проклет да е, искам да знам!“ — изкрещя тя наум.

— Желаех да те унижа, но не биваше да те наранявам. Нямах представа, когато… Опитах се да спра веднага щом почувствах… — Очите му се спряха на устните й. — След първия допир вече не успях да се въздържа.

Отново дълго се взираха един в друг. Всеки си спомняше приятното усещане, когато телата им се докосваха. Линк изгаряше от нетърпение да я прегърне, но знаеше, че не бива. Ето защо изля безсилието си, като извика гневно:

— Трябва да признаеш, че си позакъсняла с първия си… опит.

— Така и не намерих подходящия момент. Майка ми умря, когато бях на шестнайсет години. После придружавах баща си навсякъде. Беше ми трудно да вместя любовна връзка в графика на посланика. А през последните години…

— … се мъчеше да попречиш на баща си да влезе в затвора.

— Не! — Кери се изчерви. — Опитвах се да му попреча да се погуби. Не ми оставаше време за мъже.

— Не знаех — каза Линк, искрено притеснен от думите си.

— Това, което не знаеш за мен, господин О’Нийл, ще запълни цяла енциклопедия. От самото начало стигна до прибързани изводи, създаде си погрешно впечатление…

— А чия беше вината? — Гневът беше единственият начин да потуши пламъка, обгърнал тялото му. — Защо ти бяха нужни всичките тия преструвки? И имаш дързостта да ме обвиняваш в прибързани изводи! За твое сведение беше много по-убедителна като проститутка, отколкото като монахиня.

— Как смееш! — Кери едва се владееше.

— В бара ръцете ти ме опипваха твърде ловко.

— Докоснах те само по бедрото!

— Косата. Сочните устни. Прелъстителният поглед. Роклята, разголила гърдите ти.

— Забрави за нея.

— Трудно ще ми бъде, миличка. Всичките тези уловки наистина ли бяха необходими? Защо веднага не ми обясни кой е баща ти?

— Защото, ако си спомняш, те взех за наемен войник — подъл, долен, безскрупулен…

— Престани с обидите и ми отговори на въпроса. Защо не ме накара да изтрезнея и не ми каза коя си?

— Понеже не знаех кои са приятели и кои врагове на баща ми в Монтенегро. Враговете бяха повече от приятелите му. Реших, че заради себе си и заради децата е по-добре да не ти казвам коя съм. Ако бяха разбрали, бунтовниците щяха веднага да ме убият. Името ми се пазеше в тайна.

— Какво, по дяволите, търсеше там? Макар да си завършила Сорбоната, не си особено умна.

— Някой трябваше да помогне на децата. — Кери не обърна внимание на оскърбителните му думи.

— Съгласен съм. Някой. Не е било нужно да ходиш лично. Щом предложи на мен, нищо не ти пречеше да платиш петдесет хиляди долара на някой истински наемник. Нима не разбираш, можеха да те убият.

— Но не ме убиха!

— Струва ми се, че няма да спреш, докато наистина не се случи.

— Какво имаш предвид? — рязко попита Кери.

— Кога най-сетне ще решиш, че си изкупила греховете на баща си? Навярно когато започнат да сипват пръст върху лицето ти.

— Какво знаеш ти за моралните задължения? — Кери се изпъна. — Прекарал си целия си живот в бедняшките квартали и винаги си мислил само за себе си.

— Поне съм честен.

— О, ти си…

— Извинете, че ви прекъсвам…

Двамата едновременно се обърнаха към Кейдж, който ги наблюдаваше, весело ухилен.

— Така се бяхте разгорещили, че не ми се щеше да се намесвам, но се случи нещо… — И той намигна на Линк. — Не ме разбирайте погрешно.

Кери се изчерви. Беше благодарна на тъмнината. Надяваше се, че никой от двамата не е забелязал избилата по бузите й руменина.

— Какво е то, Кейдж?

— Елате при нас. Баща ми се кани да направи важно съобщение.

Когато стигнаха до осветената веранда, преподобният Хендрин излезе напред.

— Предполагам, всички ще се изненадате. Двамата със Сара цял ден размишлявахме и взехме решение, което със сигурност ще направи дома ни по-щастлив. — Обърна леко глава. — Джо, би ли желал да дойдеш да живееш при нас?

 

Това, което Боб и Сара Хендрин извършиха, бе невероятен жест на щедрост и благородство. Един час по-късно Кери се взираше през прозореца на спалнята си, а заседналата в гърлото й буца все още не се бе стопила. Естествено, беше се вдигнала страхотна врява, след като Боб зададе изненадващия си въпрос. В първия миг Джо не го схвана, но когато му стана ясно, на лицето му разцъфна усмивка. Кимна енергично с глава и отвърна на родния си език:

— Да, да.

Кери обясни на другите деца какво става. Те всички се струпаха около Джо и започнала да го поздравяват за добрия му късмет. Когато ги сложиха да спят, Кери отиде при Боб и Сара.

— Не можете да си представите колко се радвам. Надявам се, че не съм ви принудила да го сторите с думите, които наприказвах днес — загрижено добави тя.

— И двамата смятаме, че по този начин ще отдадем почит към паметта на Хал — обясни Боб и ласкаво я прегърна. — Джо ще бъде при нас само няколко години, преди да отиде в колеж. Междувременно ще се постараем да настигне връстниците си по отношение на учението и общуването.

— Знаеш ли, Кери — заяви майката на Кейдж, — къщата ни бързо се изпразни. Първо замина Кейдж, после Хал. Не след дълго Джени се омъжи за Кейдж. Двамата с Боб не сме в състояние да я запълним. Чудесно е, че при нас отново ще живее млад човек. Трент вече боготвори Джо и момчето ще свикне лесно със семейството. Ще има достъп до ранчото и до конете. Изглежда, много ги обича. Всичко стана както трябва.

Докато пускаше пердето, Кери разсъждаваше, че единият от възникналите проблеми бе намерил решение. Навярно в близките дни щяха да успеят да устроят и Лиза. Докато я завиваше, Кери я прегърна силно. Приличаше на кукла в новата си нощничка на точки. Детето се сгуши в нея й я целуна шумно по бузата.

Мисълта за съдбата на Лиза не беше единствената тревога, която й тежеше, когато си легна. Почувства се като пребита, след като си спомни отровните думи, с които се нахвърли върху Линк. Неоснователно го упрекна, че мисли само за себе си, а всъщност той се бе изложил на риск, за да спаси нея и децата. Защо му каза това? Защо именно той повече от всички я предизвикваше да говори и да върши неща против волята си?

Тъкмо дърпаше завивката, когато чу тежки стъпки по стълбите. Джени и Кейдж се бяха прибрали в стаята си. Стъпките можеха да бъдат на един-единствен човек. Преди да се е разколебала, Кери бързо се приближи до вратата. Отвори я точно когато Линк минаваше покрай нея.

— Нещо случило ли се е?

Кери поклати глава. Вече съжаляваше за спонтанната си реакция. Ризата му бе разкопчана, беше бос, с разрошена от неспокойните му ръце коса. Изглеждаше толкова красив, че сърцето й престана да бие.

— Съжалявам, ако съм те обезпокоил. Слязох долу да изпуша една цигара и…

— Не си ме обезпокоил — задъхано отвърна Кери. — Аз ти дължа извинение заради обидата. — Веждите му се повдигнаха въпросително. — Обвиних те, че мислиш само за себе си. Беше глупаво от моя страна след всичко, което направи за нас. Спаси живота ни. Моля те да ми простиш жестоките думи.

Когато се осмели да вдигне очи, Кери видя, че неговите бавно се движат по тялото й, облечено само с нощницата, която си купи същия ден. Нощната лампа я осветяваше и силуетът й се очертаваше под тънката материя.

— Радвам се, че ме спря, понеже и аз ти дължа нещо — изрече Линк с пресипнал глас.

— Вече ми се извини.

— Ти отново не ме разбираш.

— Моля?

— Дължа ти много удоволствие, скъпа.

Той я бутна лекичко и влезе след нея.