Сандра Браун
С дъх на скандал (18)

17.

Лос Анджелис, 1991 г.

— Грейъм? Аз съм.

— Здрасти, мамо. Видя ли вече някоя филмова звезда?

Джейд, седнала на една страна върху краката си, се усмихна в телефонната слушалка. Можеше да си представи четиринадесетгодишното лице на Грейъм — кичури чуплива тъмна коса над веждите, а под тях блестящи сини очи.

— Още не, но днес ти купих подарък — и погледна към пуловера с емблемата на футболния клуб в Лос Анджелис.

— Какъв?

— Ще трябва да почакаш да го видиш.

— Хубав ли е? Ще го харесам ли?

— Върховен е, ще ти хареса.

Попита го как са нещата вкъщи. Той я увери, че няма фалове в отлично организираната им програма. Кети Хиарън беше роден ръководител.

— Още ли вали в Ню Йорк?

— Да-а — отговори тъжно Грейъм. — Като из ведро.

— Лошо. А тук е чудесно и слънчево.

— Ходи ли да плуваш?

— Много съм заета.

— Мамо, трябва ли да се преместим в онова място в Южна Каролина?

Усмивката на Джейд изчезна. Много се тревожеше от нежеланието на сина си да напусне Ню Йорк.

— Знаеш отговора, Грейъм. Защо непрекъснато ме питаш?

— Никого няма да познавам там — измърмори той унило. — Ще трябва да зарежа всичките си приятели тук.

Колкото повече наближаваше времето на преместването, толкова по-често водеха този разговор. Грейъм знаеше колко важно е за нейната кариера да живеят на новото място. Но нищо не подозираше за личните мотиви — както всички останали.

Лесно се справяше с предишните промени. Но вече беше юноша и приятелствата му означаваха много за него. Не му харесваше идеята да ги изостави.

— Ще си намериш нови приятели, Грейъм.

— Няма какво да се прави там.

— Не е вярно. Палмето е близо до океана. Ще можеш да ходиш на плаж, когато пожелаеш. Ще ходим за раци и риба.

— Не обичам раци.

— Има училищен отбор по футбол, вече проверих. Ще продължиш да тренираш.

— Но няма да е същото.

— Не, няма да е същото. Много по-различно е от големия град.

— Забутана провинция!

Така си беше. Излишно бе да спори. В сравнение с Ню Йорк, Палмето наистина представляваше село. След кратката пауза Джейд продължи развълнувано:

— Утре ще се срещна с предприемача, заради когото бих целия този път. Пожелай ми успех.

— Наслука. Надявам се, че ще можеш да го наемеш. Мамо, и внимавай. В Калифорния има наистина много особняци.

— А в Ню Йорк няма ли?

— Тук поне лесно се разпознават.

— Ще внимавам — обеща тя. — Предполагам, че след два-три дни ще приключа с работа и ще се върна вкъщи. Ще излезем заедно и ще си организираме нещо специално. Разбрано?

— Разбрано.

Обзе я тъга, като затвори телефона. Имаше дни, когато той бе твърдоглав, но като цяло беше идеален син. С годините започна да се отнася към нея собственически и покровителствено, което за Джейд бе вълнуващо и забавно.

Вече бе по-висок от майка си. Трябваше да свикне с това — силен, атлетичен, невероятно енергичен. Джейд тайно се гордееше с физическата му привлекателност, но когато някой споменеше нещо за красотата му, тя подчертаваше неговата интелигентност и характер. Той имаше развито чувство за хумор и чувствителност, която на нея лично й харесваше.

Джейд не преставаше да мисли за неохотата му да напусне приятелите си и училището и да се премести в друг щат, в друг свят. Той щеше да дойде след няколко месеца, след като завърши текущата година. Надяваше се, че дотогава психически ще е подготвен, въпреки че отдавна знаеше за идеята.

Джейд си спомни за онзи зимен ден миналата година, когато бе одобрен проектът за Палмето. Представянето й пред съвета на директорите беше безупречно. Темата бе толкова детайлно проучена, че тя ги засипа със статистики, подкрепящи аргументите й. Отговори на забиващите въпроси на членовете на съвета точно и кратко — искаше да спечели доверието им, но да не звучи подкупващо. Нищо не им обеща, просто остави фактите и цифрите сами да говорят.

Джордж Стайн, главният изпълнителен директор, бе последният от основателите на фирмата Джи Ес Ес. Въпреки че беше почти на осемдесет години, държеше кормилото на конгломерата, основан по времето на бума на Чарли Чаплин. Бяха започнали с един стоманолеярен завод и през десетилетията постепенно се разрастваха. Сега осигуряваха чадъри за фирми по целия свят и обхващаха безброй предприятия — търговски и технически.

За Джи Ес Ес бе обичайно да купуват закъсали компании, като закриваха или реорганизираха производството им, с цел да ги направят печеливши. В началото Джейд бе наета да анализира три купени от фирмата завода. Нейният обширен доклад й проправи път в кариерата.

Препоръката й към съвета бе да закрият съществуващите три завода и да построят нов, по-голям и технически по-добре оборудван. Няколко директора се съгласиха веднага. Господин Стайн, чиито жълтеникави ръце и гола глава бяха покрити със старчески петна, дълго се взира в Джейд. Тялото му бе изхабено от възрастта, но очите му бяха проницателни като на двадесетгодишен младеж.

— Изглеждате безкомпромисна в позицията си, госпожице Спери.

— Да. Сигурна съм, че това е единственият начин Джи Ес Ес да направи пари в текстилния бизнес. И Палмето, Южна Каролина, е идеалното място за такъв завод поради близостта си до плавателния канал. Така ще използваме нашите собствени корабоплавателни интереси и ще достигнем до чуждите пазари.

— А какво ще кажете за ръководния състав на заводите? Да ги разпуснем ли?

— Не. Нека им предложим да се преместят в Палмето, а ако откажат, тогава да им дадем шестмесечно обезщетение.

В края на съвещанието Стайн обяви гласуване. Планът на Джейд бе единодушно одобрен.

— Отлично, госпожице Спери — каза Стайн, след като преброи ръцете. — Проектът е ваш. ТексТил, нали?

— Да — отговори тя, опитвайки се да прикрие силното си вълнение чрез професионална въздържаност. — Бих искала да се нарича ТексТил.

Разработваше ТексТил вече повече от година. Адвокатите на Джи Ес Ес тихомълком купуваха земя. С малко спекулации зоната бе одобрена от градския съвет на Палмето. Работейки заедно с Дейвид Сефрин, който проучваше терена под егидата на Джи Ес Ес, Джейд подкрепи архитекта и вече имаше готовия проект.

Сега беше в Лос Анджелис, за да наеме главен инженер. След като се уредеше съществената работа, всичко щеше да си легне на мястото, ще се премести в Палмето, което без съмнение щеше да шокира жителите му. Нямаха причини да я свързват с откупуването на огромния парцел земя. После ще започнат изкопните работи за основата на сградата. Ще уреди разместването на останалия ръководен състав.

Когато Джейд постъпи в Джи Ес Ес, сред изпълнителните среди на фирмата настъпи смут. Малко мъже, още по-малко жени се назначаваха за вицепрезиденти. Не мина много време и нейната находчивост убеди колегите й, че младостта и хубостта не пречеха на компетентността й. В началото мъжете, на които съперничеше, я избягваха, заобикаляха я внимателно, душеха подозрително и се опитваха да разберат докъде се простират амбициите й и дали представлява заплаха за личните им аспирации.

Бяха любопитни и в друга насока. Обсъждаха краката й на чашка или в мъжката съблекалня на гимнастическия салон към фирмата. Някои от колегите й, свободни или женени, проявиха интерес към дължината на елегантните й бедра и отвъд тях. За съжаление желаещите да пробват водите не успяха дори да нагазят.

През цялата си кариера в света на бизнеса Джейд бе пренебрегвала дребнавите клюки и сексуални инсинуации по неин адрес. Ревниво пазеше личния си живот. Не обръщаше внимание на вътрешнослужебните интриги. Не предразполагаше към доверяване и самата тя не споделяше с никой. Отнасяше се към всички приятелски, но сдържано. Концентрираше се върху работата, а не към колегите.

За кратко време Джейд доказа способностите си в Джи Ес Ес и беше щедро възнаградена, като й повериха завода ТексТил. Никой, нито Джордж Стайн, нито някой друг разбра колко важно за нея е това преместване. Тя искаше добра работа и, разбира се, искаше да изпипа новия завод, да постигне с него търговски успех. Не можеха да допуснат, че желанието й да замине за Палмето е повече лично, отколкото професионално.

— Време е — прошепна тя, докато ставаше от фотьойла, в който си почиваше, говорейки с Грейъм.

Отиде до прозореца. Не беше избрала този хотел случайно. Срещу него имаше голям строителен обект. Другите гости сигурно приемаха факта като недостатък, но тя специално бе попитала за това при резервирането на стая.

От три дни наблюдаваше строежа и си отбелязваше подробности и впечатления. Не беше номер, просто здрав бизнесменски усет. Ако искаше да успее в опустошаването на несправедливата икономика на Палмето, не трябваше да се осланя на шанса.

Беше особено важно да намери подходяща предприемаческа бригада за ТексТил. Главният инженер не трябваше да бъде някой, който да реши по средата на работата, че Палмето не му харесва, или (от това най-много се страхуваше, защото й се бе случвало) да не иска да си сътрудничи с жена. И тъй като Джейд възнамеряваше да следи за всеки заводски детайл, трябваше да има силни съюзници. Изискванията й към самата нея бяха строги — необходимо бе да бъде максимално съобразителна и непреклонна. Същото се отнасяше и за хората около нея, особено за строителния инженер. Дълго време щяха да са единствените представители на Джи Ес Ес в Палмето.

Преди да тръгне от Ню Йорк, Джейд беше взела силно увеличителен бинокъл. Сега го използваше да наблюдава строителната работа през улицата. Искаше да научи как се справяха с всекидневните си задачи. Прилагаха ли мерките за безопасност? Прахосваха ли материали? Бяха ли екипите работливи или мързеливи?

Насоченият към обекта от стаята й на шестнадесетия етаж автоматично фокусиращ механизъм доближи строителните работници на педя разстояние. Беше време за обяд. Мъжете се шегуваха помежду си, докато отваряха термоси и развиваха сандвичи. По всичко личеше, че бригадата е весела, което бе добър белег и плюс за предприемача. Някакво движение извън полезрението привлече окото й и тя премести малко бинокъла. Беше той.

Този мъж привлече вниманието й още първия път, когато вдигна бинокъла и го насочи към недовършената постройка. Три дни подклаждаше любопитството й. За разлика от останалите, той не обядваше. Изглежда никога не почиваше и не общуваше с колегите си. Работеше непрекъснато и самостоятелно, с наведена глава, концентриран върху изпълняваната задача.

Както беше клекнал сега над някакви чертежи, лек ветрец духна целофанена торбичка от чипс към краката му. Тя видя как устните му се раздвижиха, после ритна торбичката към работниците. Един от тях я вдигна и набързо я натъпка в чантата си.

„Браво!“, помисли си Джейд. Поддържането на чиста работна площадка бе едно от изискванията й.

Вече беше видяла всичко необходимо, но съвсем неоправдано не й се искаше да свали бинокъла. Неговият сепаратизъм я заинтригува. Брадясалото му лице никога не се усмихна. Никога не го видя без тъмните слънчеви очила. Носеше дрехи, подобни на тези от вчера и онзи ден — стари джинси „Левис“, избеляла червеникава грейка, ботуши и работни ръкавици. Кожата му бе с бронзов загар, ръцете — гладки и мускулести. Времето беше меко, типично за Южна Калифорния, въпреки това можеше да види със силния бинокъл потта по косматия му гръден кош и навлажнената предница на грейката.

Видя как той си махна каската, за да отметне кичур изсветляла от слънцето кестенява коса, стигаща почти до раменете му. Точно тогава той обърна глава и погледна към хотела. Сякаш му беше дала знак — взираше се право в нейния прозорец. Изненада се.

Джейд пусна виновно бинокъла и се дръпна настрана от прозореца, макар че отвън стъклото бе потъмнено и огледално. Беше невъзможно да я е видял, но тя се почувства неловко. Ако погледът му зад тъмните очила е така напрегнат, както стойката, явно не е човек, който обича да го наблюдават.

Дланите й бяха влажни. Обърса ги в полата си. Усети безтегловност в корема си. Наля си бързо чаша вода и я изпи. Не можеше да си обясни какво я завладя. Години наред за нея двата пола бяха равнозначни. Опитът й да започне романтична връзка с Ханк бе завършил с разбитите им сърца. Професионалните сеанси не бяха помогнали. След няколкомесечна терапия психоложката беше казала:

— Знаем каква е причината за състоянието ви. Зависи от вас как ще се справите. За да ви излекувам, госпожице Спери, трябва и вие да участвате в процеса.

Откровеният отговор на Джейд бе:

— Не мога. Опитах се, но само нараних човека, на когото много държа.

— Страхувам се, че сме в безизходно положение. Трябва да съберете кураж и да започнете сексуална връзка.

На Джейд не й липсваше смелост, а по-скоро страх да не разбие още едно мъжко сърце. Тъй като нямаше гаранции, че ще се „излекува“, отказваше да се възползва за чужда сметка. Ето защо истинската й физическа реакция спрямо мъжа от строежа я шокира. Седна на малкото бюро и си отбеляза нещо в тетрадката. Нейната енергия не се възпроизвеждаше от мощен сексуален импулс. Ограбена от възможността да обича някой напълно или да приеме неговата любов, тя бе повече от всякога решена да търси възмездие. Никой в Палмето нямаше да се примири с несправедливостта на семейство Пачет. След всичките тези години тя бе близо до реализирането на целите си.

Времето й в Лос Анджелис не бе изгубено. След наблюденията и анализа през трите дни, Джейд беше убедена, че Дейв Сефрин е намерил предприемач за ТексТил. Утре щеше да излезе иззад бинокъла и да се представи.

Джейд стоеше пред огледалото на вратата на хотелската си стая и се разглеждаше обстойно. Преди две години навърши тридесет. Времето не беше я променило много. Запази младежката си елегантност, без да губи от женствеността. Бузите й бяха естествено румени. Нямаше бели косми в тъмната и лъскава коса. Сините очи продължаваха да бъдат най-атрактивната й особеност.

Любимият цвят на Джейд бе черният. Често го носеше. Избраният за днес елегантен костюм също беше черен, но достатъчно тънък, за да се чувства удобно при климата на Южна Калифорния.

Излизайки от хотела, Джейд си мислеше за всичките години след завършването на колежа, довели я до този момент. Беше останала в Шарлън, Северна Каролина, докато се появи по-добра работа в Бирмингам, Алабама. Задълженията й бяха в областта на продажбите, но я назначиха в управата на средно ниво. Последваха и други постове, но тя настояваше да остане в производството на текстил и облекло, прилагайки познанията си дори от обучението при госпожица Дороти Дейвис.

С Грейъм и Кети, вече член на тяхното семейство, се местиха няколко пъти. Джейд усещаше интуитивно кога бе изчерпила всичко от текущата работа и е време за промяна. Нейните началници винаги съжаляваха при напускането й. Имаше само едно изключение — бе заплашила шефа си, че ще го обвини в сексуално посегателство. Тъй като той не прие думите й насериозно, тя напусна само след шест месеца.

В повечето случаи опитът й помагаше. Практиката я научи как да се справя с техническата страна на бизнеса, пазарната стратегия и максималното увеличаване на производствената ефективност. Но нейната крайна цел излизаше от границата на тези насоки. Диапазонът й бе доста по-широк. Когато се появеше истинската възможност да действа, тя щеше да е подготвена.

Учеше непрекъснато. Преглеждаше стриктно бизнес — списанията и бе запозната с Джи Ес Ес доста преди да прочете в „Уолстрийт Джърнъл“ статията, оказала основно влияние върху нейното бъдеще. Вече знаеше, че фирмата е един от най-големите и разрастващи се конгломерати в света. Във фокуса на статията бе последната придобивка на Джи Ес Ес — три текстилни завода, които, според интервюирания вицепрезидент, бяха пред банкрут.

Джейд я прочете няколко пъти и в главата й се очерта план за действие. По това време работеше за фирма в Атланта, но вече знаеше къде иска да се премести. Вечерта поръча междуградски разговор с Ню Йорк.

— Ханк? Здравей. Джейд ти се обажда.

— Здрасти, какво става? Как си? Как е Грейъм?

— Непрекъснато расте. Скоро ще е висок като теб.

— Кети добре ли е?

— Да. Безценна за мен, както винаги.

След срещата на Джейд с Ламър Грифит на погребението на Мич тя разговаря сериозно и откровено с Ханк. Обясни му, че въпреки предприетата психотерапия, не може да започне физическа връзка с него. Въпреки риска да пожертва приятелството му, тя искаше той да разбере, че взаимоотношенията им ще останат напълно платонически.

Окуражен от взаимната целувка сутринта, той беше първоначално озадачен, а после се ядоса на внезапната промяна в поведението на Джейд. Избухна и тя не го видя месеци наред. После една вечер неочаквано се появи в дома им, сякаш нищо не беше се случило. Приятелството им се възстанови отново. Вместо обяснение Ханк каза просто:

— По-добре да съм ти приятел, отколкото нищо.

Докато тя се местеше от град на град и от работа на работа, те поддържаха връзка, като си пишеха и често се обаждаха по телефона. Така че той не се изненада, когато тя му позвъни в Ню Йорк, където се бе установил веднага след като получи степен по изкуство и дизайн. Приключиха с личните новини и тя го попита:

— Ти не работи ли по едно време за фирмата Джи Ес Ес?

— Да, миналата година. Днес има статия за тях в „Джърнъл“.

— Затова се сетих.

— Бяха ми поръчали да модернизирам канцелариите на корпорацията. Изчислих, че те се нуждаят от стабилно намаляване на данъците. Цената, която им представих, бе така надута, че дори аз се засрамих да искам толкова много.

— Съмнявам се.

Той се засмя.

— Както и да е, платиха я.

Ханк се беше справил доста успешно с кариерата си. След като работи няколко години за една търговска фирма по украсата, той се отдели самостоятелно, привличайки повечето от клиентите. Техните препоръки му осигуриха солидна и доходна клиентела. Сега проектираше интериори за нови търговски сгради или подновяваше стари. Голяма част от черната работа бе оставил на двама чираци, а той се наслаждаваше на творческото си свободно време, в което главно рисуваше.

— Струва ли си човек да работи за тях?

— Старецът Стайн, първото му име е Джордж, ръководи фирмата с желязна ръка. Всеки се бои до смърт от него.

— Ти познаваш ли го лично?

— Естествено. Той се консултира по моите проекти, за да види дали съответстват на идеята му за продуктивна работна среда. По-късно стана запален почитател на изкуството ми. Извини ме, моля те, за нескромността.

Джейд се бореше с нерешителността си. Колебаеше се дали да помоли Ханк за тази услуга. Досега не беше включвала никой друг в търсенето на възмездие. Дори Кети, която знаеше за изнасилването и ужасните последици, си мислеше, че напредването на Джейд в кариерата е нещо естествено. Изобщо не подозираше скритите й подбуди.

Ханк би се съгласил с всяка нейна молба, но тя не искаше да го използва. От друга страна, нищо нямаше да му струва. Просто щеше да се възползва от уникалната възможност.

— Ханк, можеш ли да ме запознаеш?

— С Джордж Стайн? — попита той, явно изненадан.

— Ако от него се страхуват всички, значи точно с него трябва да разговарям.

— Мога ли да попитам защо?

— Искам да работя за тях.

— Имаш предвид тук, в Ню Йорк? Боже, ще ми се да сте всички около мен, но по-добре да те предупредя, че хората говорят наистина много бързо. Никъде не можеш да намериш дори една свястно изпържена риба в града, а Джордж Стайн не е от най-приятните мъже.

— Напълно осъзнавам недостатъците, но е време да започна трудната игра с големите асове.

— Джи Ес Ес имат личен състав във всичките си филиали. Защо не подходиш по нормалния начин?

— Колко души кандидатстват за работа всекидневно? Моето резюме изглежда добро, но ще минат месеци, преди да го разгледат. Освен това искам да пробия във върховете, не в средния мениджмънт.

Ханк изсвири учудващо.

— Не можеш ли да ме помолиш за нещо по-лесно? Да остържа по пладне Емпайър Стейт Билдинг например.

— Знам, че искам много, Ханк. Ако е трудно да го уредиш, напълно те разбирам.

— Да не би да съм казал, че не мога? Проблемът е, че Джордж е капризен старец, към който трябва да се подхожда предпазливо, в противен случай изгаряш. Дай ми няколко дни да помисля откъде да го подхвана.

— По-добре да се запознаем в приятна, отморяваща обстановка, далече от фалангата на подчинените му. Съгласен ли си?

Ханк успя да се справи. Покани господин Стайн да види току-що завършена негова картина. Прилъга възрастния човек, като му подхвърли, че модерната творба би изглеждала фантастично зад бюрото му.

Джейд чакаше в ателието на Ханк, когато шофьорът на Стайн го докара. Беше представена като приятелка от друг град. Мъжът хареса картината, попазари се с Ханк за цената и я купи за кабинета си. Беше в чудесно настроение.

Докато си пийваха, Стайн учтиво попита:

— Вие също ли сте художничка, госпожице Спери?

Ако Джейд го бе нахвърляла предварително, пак нямаше да отговори по-добре:

— Не, работя в производството и търговията на текстил.

— Тя е вицепрезидент на асоциация в Атланта за серия от работно облекло — добави Ханк.

— Четох, че наскоро Джи Ес Ес е купила трите завода Келсо — отбеляза Джейд.

— Точно така. — Стайн надуши клопката и се намръщи.

— Хм. — Джейд показа незаинтересованост. Отпи от виното си. — Ханк, трябва редовно да поливаш онова растение в ъгъла. То…

Джордж Стайн я прекъсна:

— Запозната ли сте с тези заводи, госпожице Спери?

— Носи им се славата.

— По-точно?

Тя се поколеба.

— Предполагам, че Джи Ес Ес може да ги направи печеливши, но…

— Но? — подтикна я старият човек.

— Без съмнение ще е необходима цялостна реорганизация на производството като се почне от управата и се стигне до долу. Модернизирането на трите завода ще бъде скъпо. — Тя сви рамене и го остави сам да стигне до заключението.

— Ще си струват ли всичките тези разходи?

— За да се отговори на въпроса ви, са нужни месеци изчисления, господин Стайн. Аз едва ли съм в състояние да ви предлагам мнението си.

— Нали аз ви питам?

Ханк умираше от смях, който прикри като пъхна в устата си коктейлната малинка. Джейд добави:

— Познавам бизнеса от становете до фактурите. Мога да разпозная добре организирания завод от пръв поглед. Както и проблемите, които трябва да се решават. Убедена съм в способността си да се справям с тях. Но не предлагам мненията си току-така, освен като подхвърлена клюка от индустриалния свят. Няма ли някой от вашата фирма, който може да ви предостави по-аргументиран анализ? — Още, преди да попита, тя знаеше, че няма. Иначе Стайн не би я подпитвал.

Преди да си тръгне от студиото на Ханк, той я помоли да му изпрати резюмето си.

— Предполагам, че ще ви е интересно да работите при нас.

— Ако предложението е достатъчно привлекателно, господин Стайн.

Джейд се засмя сама на себе си, като се сети за това чудато интервю. Маранята на Лос Анджелис беше още по-гъста поради праха, идващ от строителния обект отсреща. Врявата бе оглушителна, но Джейд не й обръщаше внимание. Имаше само две преки до фургона на предприемача. Реши да отиде пеш.

Първата й среща с Джордж Стайн предизвика спомени, нямащи нищо общо с работата.

— Почти си назначена — каза Ханк, след като Стайн си тръгна. — Хайде да празнуваме.

Отвори бутилка изстудено бяло вино. Докато седяха на големите възглавници, служещи за мебели, той се протегна и я помилва по ръката.

— Джейд, срещнах един човек — започна Ханк.

— Имаш предвид жена?

— Ъ-хъ. Видях я в магазина за обзавеждане Мъкей. Опитваше се да продаде най-грозното канапе, което някога съм виждал, на също толкова грозна, лековата жена. Разменихме си погледи, а тя продължаваше да изтъква предимствата на тапицирания ужасен предмет. През цялото време, докато клиентката извади кредитната си карта, не можех да се стърпя да не се разсмея.

Джейд се наведе напред, нетърпелива да разбере повече.

— Как се казва?

— Диъдри. Има диплома за вътрешен дизайн и работи при Мъкей, докато намери нещо по-добро.

— Значи имате общи интереси.

— От малко градче в Небраска е, с нос на лунички, хубавичко задниче и заразителен смях.

— Доста я харесваш.

Той се взря в очите на Джейд, сякаш търсеше нещо.

— Да-а. Още по-чудно е, че и тя ме харесва.

— Изобщо не смятам, че е изненадващо. Как сте в секса?

Той се усмихна доволно.

— Явно в Небраска не се занимават само със земеделие.

— Радвам се, Ханк — каза Джейд и притисна ръцете му в своите. — Много се радвам.

— Мисля да се оженя за нея. — Погледна я колебливо, после многозначително. — Какво ще кажеш, Джейд? Да се оженя ли?

Не я питаше за съвет. Искаше да разбере дали да се откаже от надеждите си спрямо нея и да се насочи към друга жена.

— Ожени се за нея, Ханк — отговори тя с дрезгав глас. — Това ще ме направи щастлива.

Преди да тръгне за командировката в Лос Анджелис, Джейд се бе отбила при Ханк и Диъдри да види близначките им. Бяха на шест седмици. Ханк продължаваше да бъде най-добрият й приятел. Беше го ангажирала като дизайнер на канцелариите на завода ТексТил в Палмето.

Джейд се върна към реалността и видя, че беше стигнала. Адреналинът й се повиши, нещо характерно за всяко професионално начинание, особено когато е съпроводено от изненадваща атака. Дейвид Сефрин бе уредил срещата й с предприемача, но по нейна молба не бе уточнил деня и часа.

— Ще видя каква е програмата ми в Лос Анджелис и сама ще му се обадя — бе му казала тя. Искаше да разбере нещата такива, каквито са, а не каквито биха й ги представили.

Влезе дръзко във фургона, без да чука. Вътре имаше две бюра. На едното секретарката пишеше на компютър. На другото мъжът говореше по телефона. Беше с гръб към Джейд.

Жената вдигна алените си маникюри от клавиатурата.

— Мога ли да ви помогна?

— Искам да се срещна с господин Матиъс.

Секретарката погледна към другия край на фургона.

— Имате ли уговорен час?

— Не, но господин Сефрин е разговарял с него от мое име. Моля ви, предайте му, че госпожица Спери от Джи Ес Ес в Ню Йорк е тук да види…

— Госпожица Спери?

Колелцата на стола му изскърцаха и той се завъртя към нея. Джейд се обърна с хладно изражение.

— Господин Матиъс? Аз съм Джейд Спери. Приятно ми е.

Той я гледаше развълнуван и приключи набързо разговора по телефона. Стана, закопча сакото на костюма си и тръгна към нея с протегната ръка.

— Не знаех, че имаме уговорка за днес. — Хвърли на секретарката си озадачен поглед.

— Нямаме. Не бях сигурна как ще си организирал времето, докато съм тук в Лос Анджелис. Оказа се, че днес съм свободна. В случай, че нямате планове за обяд, реших да се отбия.

— Обяд? Днес? Ама разбира се.

— А господин Хемфил? — попита секретарката.

— Отложи срещата! — отряза я шефът неучтиво. — Вижте, кога бихте искали да тръгнем? — обърна се той към Джейд.

— Още сега.

— О! Аз… ъ-ъ… си помислих, че първо ще поразгледате наоколо.

— Вече разгледах, господин Матиъс.

— Добре тогава. Вижте, имате ли транспорт? Ако не, можем да вземем моята кола. — Втурна се напред и й отвори вратата на фургона.

След като се настаниха на кожените седалки на неговия ягуар и се уточниха за ресторанта, тя го попита:

— Прочетохте ли изпратената ви от господин Сефрин информация?

— Разбира се. Отначало докрай. Аз съм подходящият човек за проекта в Южна Каролина, нали?

— Какво ви кара да мислите така, господин Матиъс.

Джейд го слушаше, докато той, след забележка и фалшиво скромничене, изброяваше изключителните квалификации. Човек можеше да разчита на един добър служебен обяд поне от два часа. Въпреки натовареното улично движение на Лос Анджелис Джейд и господин Матиъс се върнаха пред фургона доста преди това време.

Тя отказа да продължат разговора вътре.

— Благодаря за вниманието, господи Матиъс.

Обърна се да си върви. Той я заобиколи и застана на пътя й.

— Вижте, почакайте. Кога ще ми се обадите?

— С господин Сефрин трябва да се срещнем с още няколко предприемача — излъга тя.

По време на обяда се бе опитвала да погледне трезво на въпроса, но всяка негова дума потвърждаваше първоначалното й отрицателно впечатление. Помисли си, че той сигурно сам беше написал отзивите в пресата и препоръките си, защото наистина имаше прекалено високо мнение за себе си.

Колкото повече се хвалеше, толкова по-малко се харесваше на Джейд. Много й се искаше да започне работата по проекта, но се изправи пред тъжния факт, че пътуването беше безсмислено и тя все още нямаше главен предприемач.

— Ще минат седмици, дори месеци преди да вземем окончателно решение — отбеляза уклончиво Джейд.

— Вижте, чуйте, нали не се сърдите за това, което стана там, в ресторанта?

— Имате предвид поканата ви да отидем за десерта във вашия апартамент? — попита студено тя, зарязвайки всякаква следа от професионализъм. — Не, господин Матиъс, не съм сърдита. Аз съм отвратена.

— Вижте, но вие сте първокласна дама. Струваше си да опитам — подхвърли той и глупашки се усмихна. — Не можете да вините един мъж, че ви сваля.

— О, мога, господин Матиъс!

— Тогава вие сте от онези феминистки — мъжемразки. Бутни колиба, така ви викам аз. Сигурно вече сте били решили преди още да излезем на обяд.

— Прав сте. — И тъй като той не бе й спестил нито дума, тя не виждаше причина да запази мнението си само за себе си. — Вашата канцелария е в пълен безпорядък. Не говоря за безредието, нормално при усилена работа, а за препълнените пепелници, празните разхвърляни кутии от сода, калния под.

— Второ, пристигнах без уговорена среща, за да видя как ще се справите със ситуацията. Предишният ви ангажимент заслужаваше лично обаждане и обяснение за отлагането. Освен това, не бих могла да работя месеци наред с човек, който започва почти всяко изречение с „вижте“. И последно, разбрах, че не сте подходящ за работата, щом видях ръцете ви.

— Какви са ми ръцете?

— Меки, с маникюри.

— Вижте, госпожице, откъде падате?

Сирената на приближаващата полицейска кола накара Матиъс да млъкне. Тя спря на метър-два от тях.

— Какво става по дяволите? — Забравяйки за Джейд, Матиъс се отправи към един от полицаите и го хвана за ръкава. — Какво правите тук?

— Кой сте вие?

— Уейн Матиъс. Аз съм шефът тук.

— Имаме оплакване. Очевидно един от работниците ви се е разярил и е нападнал друг някъде там горе — обясни полицаят и кимна към крайните етажи на недовършената сграда.

— Мамка им! Само това ми липсваше! — измърмори Матиъс и отпусна възела на вратовръзката си. Събра се тълпа от минувачи, любопитни да видят какво се е случило. — По-добре дръжте хората настрана. Не искам да ме съдят, ако някой пострада.

Джейд беше подбрана заедно със зяпачите, но се почувства заинтригувана да остане и разбере какъв проблем бе дал основание да се вика полицията. Стоеше сред тълпата и безмълвно очакваше бавния служебен асансьор да слезе. Когато спря, дрънкащата метална врата се отвори и отвътре избутаха мъж към чакащите да го арестуват униформени полицаи.

— Пак ли ти! — озъби му се Матиъс с отвращение. — Трябваше да се сетя, че си ти.

Беше мъжът, когото Джейд бе наблюдавала с бинокъла.