Сандра Браун
С дъх на скандал (15)

14.

Майръджейн Кауън Грифит нямаше да изглежда по-оскърбена, ако й бяха плиснали в лицето кофа студена вода.

— Ти си онази Спери! — каза тя и се постара думите й да прозвучат като обвинение. — Дявол да го вземе, какво правиш тук?

Джейд инстинктивно се хавана за месинговата дръжка на вратата с приковани в Ламър очи. Промените в него през последните четири години бяха незначителни. Косата му бе по-дълга. Тялото се беше поналяло и изглеждаше по-мъжествен. Но в тъмните му очи все още се четеше предпазливост, нервност, а когато погледна изненадано Джейд, и извинение.

— Може ли да влезем? — попита Майръджейн с лицемерна учтивост.

Джейд откъсна поглед от Ламър и го насочи към майка му. Не беше остаряла елегантно. По изписаното и набраздено лице преобладаваха противните черти на характера й. С неопитна ръка и козметични средства се бе постарала да прикрие ерозията на годините, но резултатът беше покъртителен — яркосините сенки се бяха събрали в гънките на клепачите, червилото се бе разтекло по бръчките край устата й.

Джейд им направи място да влязат в антрето. С несръчно намазани и изкривени в неодобрителна гримаса устни, Майръджейн я изгледа критично.

— Още не си ми казала защо ти отваряш вратата на дома на моя братовчед?

— Живея тук — отговори Джейд.

— Джейд? — Тя се обърна сковано и погледна приближаващия към тях Ханк. Майръджейн зяпна с осезаем ужас конската му опашка.

— Казвам се Ханк Арнет — и протегна ръка към Ламър. — Приятели ли бяхте с доктор Хиарън?

— Мичъл бе мой втори братовчед — обясни високомерно Майръджейн. — Къде е вдовицата му?

Тонът й подчертаваше колко лошо се справят със ситуацията хора, изобщо неподходящи за целта.

— Ще съобщя на Кети, че сте тук — каза Джейд и се отправи към стълбите. — Ханк, ако ти…

Гласът й заглъхна и тя едва посочи към всекидневната. Ханк я гледаше учуден. Беше забелязал, че нещо се е объркало, но и най-лошото му предположение не можеше да се сравни с нейното усещане при отварянето на вратата и срещата с Ламър.

Тя се обърна и бързо изтича нагоре. На площадката се облегна на стената и притисна юмруци към устата си. Затвори очи, но цветните петна избухнаха с нова сила отвътре. Ушите й бучаха.

Четири години! Болката би трябвало да се е притъпила за четири години. Но когато застана срещу Ламър, яростта й кипна така бурно, че й се прииска да му издере лицето и да го блъска с юмруци. Искаше да го нарани жестоко, както го бе направил той. Като по чудо запази самообладание, но мисълта, че е под един покрив с него, я накара да потрепери от погнуса. Искаше й се да се изкъпе, да се изтърка под горещия душ, както в нощта на изнасилването.

Нямаше друг избор, освен да търпи. Не можеше да прави сцени заради Кети. Днес тя имаше нужда от нея. Приближи унесено вратата на семейната спалня и почука.

— Кети, имаш гости долу.

— Влез, моля те.

Тя се затрудняваше да закопчее високата яка на черната си рокля. Джейд застана зад нея и й помогна. Кети се огледа в огледалото.

— Мич не ме харесваше в черно. Казваше, че е прекалено драматичен цвят за мен. — Наклони глава на една страна с любопитство. — Мислиш ли, че ми правеше комплимент?

Джейд облегна брадата си на рамото на другата жена и приближи главата си до нейната. Погледна отражението им в огледалото.

— Разбира се. Той ти се възхищаваше!

Кети се усмихна трепетно.

— Забравям, че го няма, Джейд. Обръщам се да му кажа нещо, изведнъж се сещам и болката се разнася отново. Като кървяща рана е, знаеш ли?

Джейд знаеше как кърви. Точно това беше почувствала, когато преди няколко минути срещна Ламър Грифит.

— Майръджейн Грифит от Палмето току-що пристигна. Чака те долу.

Кети си играеше с принадлежностите по тоалетната масичка.

— Къде ми е носната кърпичка? Искам да взема тази, която Мич ми купи онова лято в Австрия.

Бродираната кърпичка беше под носа й. Джейд я взе и я подаде на Кети.

— Каза, че е братовчедка на Мич.

— Сигурно имаш предвид Майръджейн Кауън.

— По съпруг е Грифит.

— Забравила съм. Мисля, че нейната майка и майката на Мич са били първи братовчедки. Не сме я виждали от години, но тя е от типа хора, които се чувстват пренебрегнати, ако лично не ги известиш. Обадих й се вечерта, когато Мич почина.

— Госпожа Грифит и… нейният син Ламър бяха почти толкова шокирани да ме видят тук, колкото и аз.

Кети спря да си търси часовника сред пръснатите дрънкулки по тоалетката. Въпреки скръбта си, забеляза празнотата в гласа на Джейд.

— Кети, аз не напуснах Палмето при нормални обстоятелства. Имаше… скандал. Искам да го чуеш първо от мен, в случай че те ти кажат нещо.

Кети премигна ядосано.

— По-добре да не се опитват.

— Не искам да разберат за Грейъм. Никой в Палмето не знае за него. Имам причини да го пазя в тайна.

— Не можеш ли да споделиш с мен?

Джейд погледна настрани и поклати глава.

— Джейд — Кети я хвана за ръката. — Мич те обичаше. И аз те обичам. Нищо не може да ни промени. Ако знаех, че Майръджейн ще бъде повод за лоши спомени, нямаше да й телефонирам.

Двете жени се прегърнаха.

— Благодаря ти — прошепна Джейд.

Слязоха по стълбите под ръка й отидоха във всекидневната. Майръджейн седеше вдървено на ръба на дивана. Ламър, напрегнат и притеснен, бе седнал на стола до нея. Ханк крачеше пред прозореца. Видимо му олекна, като се появиха.

— Някой спира на алеята — съобщи той. — Ще отида да отворя.

Кети продължаваше да държи Джейд за ръка, докато пресичаше стаята да поздрави Майръджейн.

— Благодаря ви, че дойдохте, Майръджейн. Здравей, Ламър. Мич би се радвал да ви види. Сигурно познавате вече Джейд.

— Разбира се — отвърна тя и я погледна строго, но Кети не й обърна внимание.

— Джейд живее с нас повече от три години. Мич я приемаше като родна дъщеря. Обожаваше я, аз — също. Джейд, би ли сервирала кафе да почерпим гостите! Майръджейн, моля да ме извиниш. Трябва да поздравя новодошлите.

Както обикновено, Кети умело беше избегнала неловката ситуация. Скоро семейство Грифит се сляха с другите гости, дошли да покажат уважението си преди погребението. Джейд бе заета — посрещаше хората на вратата и пълнеше каните с кафе.

По време на траурната служба в параклиса на колежа, тя почти забрави за неочакваното появяване на Ламър и майка му. По молба на Кети седеше до нея, а погледът й бе прикован върху покрития с цветя ковчег. Спомените за Мич нахлуваха в съзнанието й, докато членовете на факултета произнасяха хвалебствените си слова. Той бе уважаван преподавател, предан съпруг, внимателен и любящ баща за нея и дядо на Грейъм. Техният живот щеше да бъде по-различен без неговото присъствие. Ужасно щеше да им липсва.

На гроба хората я похвалиха, че е силна опора на Кети. Не заплака, но ако някой можеше да види сълзите в душата й… Денят изглеждаше безкраен. Непрекъснат поток от приятели и колеги на Мич се стичаха към къщата, за да изразят почитта си към вдовицата. Едва на свечеряване хората намаляха. Накрая останаха само няколко души. Те също си тръгнаха и най-после Кети и Джейд бяха сами.

— Трябва да прибера Грейъм — обади се Джейд.

— Защо не го оставиш още една нощ там? Те предложиха. Знаеш, че се грижат добре за него. Цял ден си на крак. Уморена си.

— Наистина съм изтощена — призна Джейд и се отпусна на дивана до Кети, като събу черните си обувки. — Но не повече от теб, сигурна съм.

— Всъщност беше ми приятно да говорят за Мич. Той означаваше много за хората.

Джейд хвана ръката на Кети и я задържа в своите.

— Много!

Помълчаха малко, после Кети се обади.

— Не забелязах кога си тръгна Ханк и не можах да му благодаря за помощта през тези дни.

— Изпратих го с възрастната двойка от Бирмингам. Не бяха си взели стая в мотела и изглеждаха объркани как да стигнат до там. Ти говореше с някого и затова не ти каза довиждане.

— Той е симпатично момче.

— Да, много симпатично. — Отново се умълчаха за няколко минути. — Благодаря ти, че се справи с госпожа Грифит и Ламър. Стоях колкото се може по-настрана от тях през цялото време.

— Злобната вещица успя да ме посрещне на излизане от тоалетната. Сграбчи ме за ръката и ме попита дали съм наясно със скандала, след който си напуснала Палмето. Заявих й, че ако ще говори нещо лошо за теб, по-добре да напусне дома ми. — Гладкото чело на Кети се набръчка от безпокойство.

— Джейд, този „скандал“ ли те възпира от романтичната ти връзка с Ханк?

Джейд дръпна черната панделка и разпусна косите си. Гледаше я съсредоточено и я провираше между пръстите си. Каза тихо:

— Когато завършвах гимназията, бях изнасилена от три момчета. Ламър Грифит беше единият. — Въпреки че не бе го обмисляла, моментът й се видя подходящ да разкаже всичко на Кети. — Естествено, Майръджейн не знае за това. Чула е само, че съм виновна за самоубийството на моя приятел.

След като отприщи бента, думите рукнаха. Почти половин час се изливаха от нея. Не влагаше никакви емоции, описа случката почти на един дъх, защото си я бе припомняла всеки път, когато се разколебаеше в решението си за отмъщение. Първоначалният шок на Кети бе преминал и сега тя плачеше тихо в кърпичката си.

— О, Джейд — подсмърчаше тя. — Радвам се, че ми разказа. Не трябваше да изживяваш всичко сама. Това обяснява много неща. Как е могла майка ти да ви изостави?

— Тя се съмняваше в моята невинност и ми се разсърди, че не останах в Палмето и не накарах някое от момчетата да признае Грейъм, а после да се ожени за мен.

— Боже Господи! Как е възможно да си го помисли дори?

Джейд се наведе и прегърна Кети.

— Ти си първият човек, който чистосърдечно и напълно ми вярва. Знам, че и Мич би ми повярвал. Много пъти се изкушавах да ви разкажа. Сега се радвам, че не съм го направила. Мич и Ламър са роднини.

— Аз също се радвам. Той щеше… — Спря и вдигна глава. — Ох, но как ми се иска да е тук, Джейд! Не мога да живея, без да го виждам, без да чувам гласа му, без да го докосвам.

— Не трябваше да те занимавам с моите проблеми, поне не тази вечер.

— Мич също би те подтикнал към това. Бяхме близки и той би се радвал.

Джейд я държа в прегръдката си, докато най-после се поуспокои и спря да плаче.

— Качвам се, Джейд — прошепна дрезгаво тя и стана. Лека нощ.

— Ще се оправиш ли?

Кети се усмихна едва-едва.

— Не, но искам да съм сама… с него… да се сбогувам за последен път.

След като тя се оттегли, къщата изглеждаше необичайно тиха.

Джейд събираше салфетки и чаши из стаите и си даваше сметка колко много й липсва суетенето на Грейъм и малките му пакости. Той можеше да запълни празнотата след Мич.

Тя не беше сигурна дали някога отново ще влезе в кабинета му, без да го види отпуснат в стола. Никога нямаше да го забрави, убедена беше в това. Но си налагаше да си го представя жив, прелистващ любима книга, разхождащ Грейъм за ръка по алеята или разказващ една от чудесните си истории.

Звънецът на входната врата прекъсна мислите й. Хвърли бегъл поглед в антрето на огледалото и отвори вратата.

— Джейд…

Тя се опита да я блъсне, но Ламър здраво я подпря.

— Моля те, Джейд! Дай ми една минута да ти кажа нещо.

Тя го гледаше, а гърдите й се повдигаха и отпускаха възбудено, бушуващи от омраза.

— Махай се от тук!

— Моля те, Джейд! Цял ден търся подходящ момент да си поговорим.

— Никога няма да има подходящ момент! Особено днес.

Отново се опита да затвори вратата, но той се промъкна между нея и рамката.

— Господи, Джейд! Мислиш ли, че ми е лесно да дойда тук?

— Не мога да преценя. Виждаш ли, никога не съм изнасилвала някой. Не знам дали е трудно, или лесно да се изправиш след това пред жертвата си, въпреки че ти и твоите приятели не изглеждахте разтревожени, когато ме срещахте в училище всеки ден. Затова не мога да проумея колко ти е трудно да дойдеш тук тази вечер!

Той имаше нещастен вид.

— Каквото и да ми кажеш, Джейд, няма да е чак толкова лошо, колкото заслужавам. Не съм в състояние да поправя злото, Бог ми е свидетел. Ако обичаш, нека да си поговорим! Само няколко минути — това е всичко, за което те моля.

Тя го пусна вътре — сигурно защото той призна, че станалото край канала е било против волята й. По-късно, когато обмисляше всичко, реши, че това е единствената причина.

Ламър затвори тихо вратата.

— Къде е госпожа Хиарън?

— Горе.

— Може ли да седнем някъде?

— Не! — защитавайки се подсъзнателно, тя скръсти ръце пред гърдите си. — Кажи за какво си дошъл.

Той изглеждаше по-добре, отколкото в училище, но не и по-самоуверен. Не му се искаше да се натрапва.

— Джейд, това, което ти направихме…

— Натикахте ме в колата, държахте ми ръцете и краката и се изредихте да ме изнасилите! Това направихте с мен, Ламър!

— О, Господи! — изпъшка той.

— Очевидно спомените ти от онази нощ са мъгляви. Но не и моите. Нийл ме удряше жестоко, докато ме принуждаваше да млъкна. Хъч бе най-груб. Той ме нарани най-много.

Кожата на Ламър придоби зеленикав оттенък под полилея в хола.

— Ти се поколеба, но също го направи.

— Нямах друг изход, Джейд.

— Друг изход?! Ами аз, какъв изход имах аз?!

— Можех ли да ги спра, ако бях поискал? Да се бия с Нийл и Хъч? — засмя се нервно. — Как ли не, представям си. Не разбираш ли?

— Не! — отвърна тя и очите й проблясваха. — Дори и да не можеше да ги спреш, не трябваше да участваш! Можеше да останеш и да ми помогнеш. Можеше да ме подкрепиш, като потвърдиш моите признания.

— Нийл щеше да ме убие.

— Ти също допринесе за поругаването на честта ми. Мълчеше си, когато Нийл се надсмиваше на Гари и го докарахте до самоубийство.

— Нищо не можех да кажа, Джейд. Трябваше да съм на страната на Нийл. Съжалявам! — В очите му блеснаха сълзи. — Ти си силна, винаги си била. Хората те уважават. Не знаеш какво е да имаш само двама приятели.

— Знам какво е да нямаш нито един! — Последните месеци преди завършването всички, освен Патрис Уотли, се бяха отдръпнали от нея.

Ламър искрено се задавяше от извинения.

— Ти не можеш да си представиш какво е да си под влиянието на Нийл. Едва тази година успях да се отърва от него и той страхотно се вбеси. Живяхме заедно в старата къща…

— Не ме интересува!

— Както и да е, преместих се миналата пролет преди края на семестъра и той не ми говори седмици наред. Държеше се по същия начин и когато Хъч се ожени. Между другото, знаеш ли, че се ожени за Дона Ди Монро?

— Лика-прилика.

— Хъч тренира футбол две години. Нийл го ревнуваше дори от отбора. След втори курс Хъч ни изненада със записването си във флотата. Нийл каза, че просто искал да се отърве от Дона Ди, защото го преследвала да направят бебе. Сега живеят в Хаити, но чувам, че ще се връщат окончателно. Хъч още не е станал татко.

А може би той вече беше. Мисълта я накара да потръпне.

— Затова ли дойде тук, Ламър? Да ме информираш за моите нападатели?

— Джейд, почти не припаднах, когато отвори вратата сутринта. Онемях от страх.

— Страх? — попита тя и горчиво се засмя. — Да не би да се страхуваш, че ще те убия?

— По-лошо. Помислих си, че ще насочиш обвинително пръст към мен и ще започнеш да крещиш за изнасилването.

— Опитах веднъж, но не помогна.

— Презрението ти е оправдано.

— О, много ти благодаря, Ламър! Радвам се, че одобряваш постъпката ми.

— Не исках да прозвучи така. — Наведе глава, загледа се в пода и въздъхна дълбоко.

— По-добре да си вървиш.

— Все още не съм ти казал за какво дойдох. — Тя го измери с поглед, подтикващ го да побърза. — Искам да разбереш защо… Защо трябваше да тръгна с тях онази нощ. По онова време Хъч изпълняваше всички заповеди на Нийл. Освен това смятам, че бе хлътнал по теб.

— Как смееш да изкарваш изнасилването романтично! — Отпусна ръце и ги стисна в юмруци. — Единствената разлика между вашата постъпка и убийството е, че аз все още съм жива. Ако Нийл ви бе наредил да ме убиете, сигурно отдавна щях да съм мъртва.

Очите му я молеха за прошка.

— Обвиненията ти са основателни, Джейд. Престъпление си беше, насилствено отмъщение заради превъзходството на Гари в боя в Деъри Барн. Поне така бе за Нийл. Той разправяше насам-натам колко надменно си се държала с него, как си го гледала отвисоко. Беше обиден, защото ти предпочете Гари пред него. За Хъч… — Той сви рамене. — … само той си знае защо го направи.

Млъкна и пое дълбоко дъх.

— За мен това бе тест за мъжественост. Трябваше да докажа на тях и на себе си, че съм мъж. За съжаление, не се оказа истина.

Джейд го изгледа остро. Той вдигна глава и погледът му се заби право в очите й.

— Джейд, аз съм хомосексуалист… — и се засмя презрително. — От класическия случай — слаб баща и властна майка. Подозрението ми се потвърди след края на първи курс в колежа, където морално се покварих. Свалях много момичета, но не изпитвах удоволствие.

— През лятната ваканция срещнах един мъж в Палмето. Той преподаваше в прогимназията, докато не го спипаха да милва ученик в мъжките тоалетни. Майка ми не подозираше колко ме разстрои, когато се обади да ми съобщи местната клюка и разбрах за жалката история на моя любовник. Предполагам, че са го уволнили заради подвеждане на младежи с обратни наклонности. Както и да е, замина някъде на изток. Първата ми любов завърши трагично.

— Моята също.

— Да-а — каза той тихо и погледна настрани. — В училище срещнах нови приятели и любовници. Един от тях бе особено ревнив по отношение на сексуалните ми връзки с жени в оргиите на Нийл. Участвах, защото не исках той да разбере за мен. Не дай си боже, пък майка! Сигурно би насъскала Клана срещу сина си. Можеш ли да си представиш каква ще е реакцията й като узнае, че родословното дърво на Кауънови ще изсъхне поради педерастията ми?

Грейъм може би беше продължение на рода, но Майръджейн никога нямаше да разбере.

— Още не съм се ориентирал наникъде — призна Ламър. — Но след като те видях днес, исках да знаеш. Помислих си, че това ще ми помогне да ти обясня причините.

Джейд го наблюдава няколко минути със затаено презрение.

— Ламър, ти не си дошъл тук да обясниш нещата заради мен. Призна си отвратителния грях, защото искаш да ти го опростя. Но няма да стане. Твоите сексуални предпочитания не оправдават изнасилването.

— Ти не само ме обезчести, ти причини и смъртта на Гари. Дори да можех да ти простя за първото, то за другото, кълна ти се, нито за момент не мога да простя! Не, Ламър, докато съм жива, винаги ще си прокълнат!

— До тази сутрин се заблуждавах, че времето е излекувало болката ми. После те видях и целият ужас отново оживя. Отново лежах по гръб в калта, отново ви молех и тримата да ме пощадите. — Очите й се присвиха нападателно. — Никога няма да го забравя, винаги ще помня и няма да ви простя!

Той се бе втренчил в една точка зад рамото й. Красивите черти на лицето му бяха опънати от тъга и отчаяние. Най-после я погледна.

— Така си и мислех. Но реших… надявах се, че си струва да опитам. — Запъти се към вратата, спря и се обърна. — Едва ли ще има смисъл да добавя, че страшно съжалявам!

— Не!

Кимна обезсърчено с глава и излезе, затваряйки вратата след себе си. Джейд се втурна и бързо я заключи. Притисна чело към дървото, заболя я. Подигравателните им думи отекваха в съзнанието й. Нийл държеше ръцете й и подтикваше Ламър да се възползва от реда си. Хъч, запъхтян от скорошното напрежение, го нарече дръвник, защото се гнусеше. Джейд закри ушите си, опря гръб до хладната повърхност на вратата и се свлече на пода. Наведе глава върху сгънатите си колене и, както в онази нощ, застена жаловито:

— Не, моля ви! Не…

Ламър също го бе направил и изглеждаше изключително горд от себе си. Как се осмеляваше сега да дойде при нея, да парадира с гузната си съвест, да разкрива мъчителната си тайна и да я моли за прошка?

На него сигурно му се струваше, че тя лесно е оцеляла след инцидента и си живее добре. Не знаеше, че дори и дълготрайната терапия не можеше да й помогне да отвръща и приема обичта на другия пол. Онази нощ се бе запечатала в душата й незаличимо, като белег по рождение. Никога нямаше да се отърве от него. Сякаш беше доживотна присъда, която не можеше да сподели с никого, най-малко пък с най-ценения от нея човек — Ханк.

Днес успя да избяга от него заради обстоятелствата. Но утре щеше да му каже, че никога няма да изрази любовта си физически. За нея бе невъзможно да бъде такава, каквато я искаше той, каквато я заслужаваше. Този път трябваше да го убеди да приеме истината.

 

Мракът в сърцето й бе като мрака в нощта. Тишината на къщата я обгръщаше. Скърбеше за Грейъм, който нямаше да има друг Попи в живота си. Сърцето я болеше за Кети, загубила съпруг и най-добър приятел. Тъгуваше за Ханк и мъката, която щеше да му причини.

В студените часове на нощта Джейд почти завидя на Мич за новооткрития покой.

 

Джейд завърши колежа Дендър с най-висок успех в групата си. В речта в началото на практиката тя благодари публично на покойния декан, доктор Мичъл Хиарън, за доверието му към нея. Кети й направи много снимки с мантията и академичната шапка и даде прием в нейна чест.

В Деня, в който Джейд си тръгна завинаги от магазина на госпожица Дороти, старата жена остана гордо изправена, както обикновено, но очите й плуваха в сълзи.

— Добре че обявих магазина за продан — подсмръкна тя. — Иначе ще ми отнеме седмици, докато намеря някой да те замести.

Всъщност и двете знаеха много добре, че с това признава Джейд за незаменима. Последната година младата жена въртеше цялата дейност в магазина. Другите служители я слушаха. Госпожица Дороти беше просто фигурант.

— Искам да приемеш това — каза тя и подаде на Джейд бял плик. Вътре бе първият чек, който госпожица Дороти подписваше от дълги години насам.

— Пет хиляди долара! — възкликна Джейд като прочете разкривения почерк.

— Спечели си ги. Ако ти ги оставя в завещанието си, проклетите адвокати ще им видят сметката — заяви заядливо тя.

— Не знам какво да кажа!

— Кажи довиждане. Нали ни напускаш?

На Джейд й се искаше да прегърне силно госпожица Дороти, но се страхуваше да не изпочупи крехките й кокали.

Магазинът и ексцентричната му собственичка щяха да й липсват, но не чак толкова, колкото Кети. Да я изостави бе по-лошо от раздялата с майка й.

Когато си пристигна у дома, поседя в колата, гледаше към къщата и си спомни за онази сутрин, в която бе дръзнала да се понесе с бебето по стъпалата към нея. Сега той изтича навън през същата врата. Беше здраво момче, с ирландско сини очи и вертикална трапчинка на брадата. Дори не се запъхтя, докато стигна до нея.

— Кети иска да знае защо седиш тук в колата.

„Защото се страхувам да вляза да й съобщя новината“, помисли си тя, но на него каза:

— Чаках моето добро момче да излезе и да ме посрещне.

— Мене ли?

— Разбира се, кой друг? Какво прави днес?

Докато вървяха към къщата, той бърбореше за някаква улица „Сезам“ и пътуването до „мястото с много цветя“.

— Разсадника — намеси се Кети, дочула края на разговора им. Тримата се разположиха в кухнята, където Джейд обикновено седеше с Кети и приготвяха вечерята.

— Купих няколко цветни разсадника за саксиите на предната веранда.

— Добре ще стоят там. Какъв цвят?

Джейд се опитваше да поддържа разговора, но скоро той замря и тя разбра, че грешката е нейна, а не на Кети. Не можеше повече да отлага неизбежното.

— Кети, трябва да ти съобщя нещо.

— Чудех се кога ще изплюеш камъчето. Усетих, че има нещо.

Седна на масата срещу Джейд. Грейъм оцветяваше картинка в голяма книжка, извадил език в единия край на устата си.

— Не знам как да ти го кажа, освен направо. — Джейд си пое дълбоко дъх. — Приех да работя във фирма за облекло в Шарлът.

— Северна Каролина?

— Да. Надявах се да намеря нещо по-близо до Моргънтаун, но знаеш, че колежът е единственото занимание тук. Работата там е добра и с внушителна начална заплата. Ще работя пряко със заместник-директора по търговските въпроси. — Погледна към Кети със скрита молба за разбиране. — Това означава, че с Грейъм трябва да се преместим, но не ми се иска да изпускам добрата възможност.

Джейд бе готова да успокои Кети, ако много се натъжи и разплаче. Но лицето на възрастната жена грейна като коледна елха.

— Харесва ми идеята за промяна. Кога заминаваме?