Сандра Браун
Добре пазени тайни (44)

Глава XLIV

— Джуниър?

Той се обърна, за да види кой го вика. Беше на бара и пиеше второто си питие от десетина минути насам.

— Добро утро, мамо. Искаш ли водка с доматен сок?

Сара Джоу прекоси стаята и взе бутилката с водка от ръцете му.

— Какво има? — попита тя по-строго от обикновено. — Защо пиеш толкова рано?

— Не е чак толкова рано, като се има предвид кога съм станал.

— Ти излезе сутринта. Чух те, когато тръгна. Къде ходи?

— И аз бих искал да знам къде беше — каза Енгъс, който влезе в стаята. — Трябва да поговоря с теб.

— Позволи ми да отгатна — каза Джуниър е престорено добро настроение, — става дума за съдията Уолис.

— Точно така.

— И за женитбата ми със Стейси.

— Да — отговори Енгъс неохотно.

— Обзалагам се, че ще ми обясниш защо трябваше да се оженя за нея толкова прибързано?

— Беше за твое добро.

— Същото ми каза и преди двадесет и пет години. Това е било сделка, нали? Ти си го заставил да приключи делото по убийството на Селина, като в замяна на това си му обещал, че аз ще се оженя за Стейси. Прав ли съм? Очевидно, да. Алекс предполага същото. Когато е представила хипотезата си на съдията, той се е самоубил.

Сара Джоу закри устата си с длан. Лицето й беше много бледо. Енгъс ядосано сви ръце в юмруци.

— Това беше най-доброто, което можех да направя за момента. Не можех да позволя по-задълбочено разследване. За да предпазя семейството си и моя бизнес, нямах друг избор, освен да помоля съдията да ми направи тази услуга.

— Стейси знаеше ли за това?

— От мен — не. Съмнявам се дали Джо изобщо й е казал.

— Слава богу — Джуниър се отпусна на един стол. — Татко, ти много добре знаеш, както и аз, че Гууни Бъд беше невинен.

— Не знам такова нещо.

— Хайде, той беше безопасен. Знаеше добре, че не е убил Селина, но позволи да бъде наказан за това. Защо не остави нещата такива, каквито бяха? Сега всички щяхме да сме по-добре.

— Знаеш, че не е така, Джуниър.

— Наистина ли? — той вдигна глава и погледна към родителите си. — Знаеш ли с кого беше в леглото Рийд тази сутрин? С Алекс — отпусна глава на гърдите си. С горчив смях добави: — Дъщерята на Селина! Господи, можете ли да си представите?

— Алекс с прекарала нощта с Рийд? — извика баща му.

Сара Джоу издаде звук на отвращение.

— Това не ме учудва.

— Защо не го предотврати, Джуниър? — попита Енгъс.

Усещайки, че гневът на баща му се усилва, Джуниър изкрещя:

— Опитах се!

— Явно не си бил достатъчно упорит. Трябваше да бъде в твоето легло, а не в неговото.

— Тя е достатъчно голяма и не се нуждае от разрешение от мен, за да спи с някого. Може да го прави, с когото пожелае — Джуниър стана от стола и се отправи към бара.

Сара Джоу му препречи пътя.

— Не ми харесва това момиче. Покварена е като майка си, но ако си я желал, защо позволи на Рийд да я спечели?

— Положението е много по-сериозно, Сара Джоу — каза Енгъс. — Бъдещето ни зависи от Алекс. Надявах се тя да стане част от нашето семейство. Както винаги, Джуниър се провали.

— Не го упреквай, Енгъс.

— Защо не? Той е мой син. Ако искам, ще го критикувам — той въздъхна тежко. — Сега вече е твърде късно, за да се тюхкаме. Трябва да помислим за нещо по-важно от интимния живот на Джуниър. Страхувам се, че ще бъдем прекалено уязвими при едно евентуално разследване.

Той излезе от стаята и затръшна входната врата.

Джуниър стоеше до бара и си наливаше водка от бутилката. Сара Джоу го хвана за ръката, преди да успее да вдигне чашата към устните си.

— Кога ще разбереш, че си толкова добър, колкото и Рийд? Дори по-добър. Отново разочарова баща си. Кога ще направиш нещо, с което да се гордее? Джуниър, скъпи, крайно време е да пораснеш и да поемеш нещата в свои ръце.

 

Алекс гледаше втренчено Рийд и не можеше да повярва на ушите си. Той спокойно продължи да налива вода в кафеварката. След като свърши, се обърна с лице към нея.

— Изглеждаш така, сякаш си глътнала езика си. Не е ли това, което очакваше да чуеш?

— Вярно ли е? — попита тя с дрезгав глас. — Ти ли я уби?

— Не, Алекс. Не съм я убил аз. Ако съм искал да го направя, щях да го сторя много преди онази нощ, и то с голи ръце. Нямаше да търся скалпел и вероятно не бих допуснал онзи смахнат човек да пострада вместо мен.

Тя пристъпи напред и силно го прегърна.

— Вярвам ти, Рийд.

— Е, предполагам, че все пак това е нещо — той я притисна към себе си и я погали по гърба. Тя се сгуши в гърдите му.

Тъй като усети, че отново се възбужда, Рийд я отстрани от себе си и каза:

— Кафето е готово.

— Не ме отблъсквай, моля те. Искам да ме прегърнеш още малко.

— Аз също — погали я по бузата той, — но не искам само да те прегръщам, това не ми е достатъчно.

Наля две чаши с кафе и ги сложи на масата.

— Защо каза, че ти си я убил? — попита Алекс и седна срещу него.

— Защото искаш да разбереш кой е ходил в конюшнята онази нощ.

— Знаеш ли?

— Не, не знам — той поклати отрицателно глава. — Заклевам се пред бога, че не знам.

— Но знаеш, че е бил или Джуниър, или Енгъс.

Той сви рамене уклончиво.

— Никога не си искал да разбереш кой от тях, нали?

— Има ли някакво значение?

Тя го погледна втрещено.

— За мен има значение. Би трябвало и за теб да има.

— Защо? Дори и да знам, това няма да промени нещата. Няма да върне обратно Селина. Няма да промени твоето нерадостно детство, нито пък моето. Щеше ли това да накара баба ти да те обича? Едва ли.

Като забеляза смутеното изражение на лицето й, той продължи:

— Да, Алекс. Знам защо си решила да отмъстиш за майка си. Мърл Греъм винаги търсеше отдушник. Когато Селина правеше нещо нередно, тя обикновено обвиняваше мен за това. „Онзи хулиган Ламбърт“ — така ме наричаше и правеше кисела физиономия. Несъмнено цял живот ти е втълпявала, че ти си виновна за смъртта й. Тя не би поела вината за грешките на Селина върху себе си. Не допускаше, че Селина като всяко човешко същество на тази земя е правила това, което й е харесвало, било то с повод или без повод. Единствено върху теб е могла да стовари вината.

Той си пое дълбоко дъх.

— Имайки предвид всичко това, ти би ли се почувствала по-добре, ако разбереш кой я е убил?

— Аз трябва да разбера, Рийд — каза тя през сълзи. — Убиецът е бил и крадец. Той ме ограби. Майка ми щеше да ме обича, ако беше жива. Знам, че би ме обичала.

— За Бога, та тя дори не те искаше, Алекс! — извика той. — Така както и майка ми не ме е искала. Ако бях на твое място, изобщо нямаше да се интересувам от нея.

— Защото се страхуваш! — изкрещя тя отново.

— Страхувам се?

— Страх те е да не те заболи от това, което ще научиш!

— Не ме е страх — каза той. — Безразлично ми е.

— А на мен не ми е безразлично, слава богу. Не съм коравосърдечна и безчувствена като теб.

— Снощи не мислеше така — Рийд леко се усмихна. — Човек би си помислил, че си останала девствена досега, само защото не си намерила по-страстен мъж от мен.

Тя замръзна, сякаш я беше ударил. Не вярваше, че може да я нарани по този начин. Погледна го през масата. Изражението на лицето му беше враждебно, но нейната реакция го порази. Потърка слепоочията си и започна да й се извинява.

— Съжалявам. Не исках да кажа това. Ставаш непоносима, когато заговорим за това — свали ръце и впери очи в нея. — Откажи се, Алекс. Бъди по-разумна и отстъпи.

— Не мога.

— Не искаш.

Тя посегна към ръката му.

— Рийд, никога няма да се разберем по този въпрос, затова не искам да споря с теб — лицето й стана по-нежно. — Не и след миналата нощ.

— Някой хора биха помислили, че каквото става тук — той посочи към всекидневната, — би могло да заличи миналото.

— Затова ли допусна това да стане, защото се надяваше да простя и да забравя?

Той отдръпна ръката си от нейната.

— Доставя ти огромно удоволствие да ме изтезаваш, прав ли съм?

— Не, опитвам се да те провокирам. Искам да разбереш защо не мога да се откажа, когато съм толкова близо до истината.

— Не те разбирам.

— Тогава просто ми помогни!

— Как? Като вдигна ръка срещу моя настойник или срещу най-добрия си приятел?

— Преди малко не се държа с Джуниър като с най-добрия си приятел.

— Гордостта ми беше наранена, а и изпитах ревност.

— Той също е изпитал ревност през нощта, когато е била убита Селина. Тя е наранила гордостта му. Отхвърлила е предложението му за женитба, защото все още те е обичала. Това могло ли е да го накара да я убие?

— Помисли добре върху това, което казваш, Алекс — раздразни се той. — Ако Джуниър се е ядосал от отказа й, имал ли е подръка скалпел, за да я прободе? И наистина ли смяташ, че колкото и да е бил ядосан, би могъл да убие, когото и да е?

— Тогава е бил Енгъс — промълви тихо тя.

— Не знам.

Рийд стана от стола и започна нервно да се разхожда из стаята. Това беше позната хипотеза.

— Енгъс беше против Джуниър да се ожени за Селина.

— Енгъс е по-непостоянен и от Джуниър — каза тя повече на себе си. — Виждала съм го ядосан. Предполагам, че когато е сърдит, той е в състояние да убие човек, и със сигурност е предприел отчаяни мерки за по-бързо приключване на делото, преди да бъде заподозрян в убийство.

— Къде отиваш? — попита Рийд, когато тя стана от стола си и тръгна към спалнята.

— Трябва да говоря с него.

— Алекс! — извика той и я последва. Натисна силно дръжката на вратата, но Алекс беше заключила отвътре.

— Не искам да ходиш там! — провикна се Рийд.

— Трябва — тя отвори вратата. Беше напълно облечена. — Мога ли да взема блейзъра?

Той я погледна умолително.

— Ще разбиеш живота на всички ни. Помисли ли за това?

— Да. И всеки път, когато усетя угризения на съвестта, си припомням за самотното и нерадостно детство, което прекарах, докато той е трупал богатства — затвори очи и събра сили. — Не искам да унищожавам Енгъс. Просто си върша работата. Правя това, което трябва. И то ми харесва. Ако обстоятелствата бяха по-различни, бих се привързала към него. Но те са такива, каквито са, и аз не мога да ги променя. Когато човек сгреши, трябва да бъде наказан.

— Добре — той я притегли близо до себе си. — Какво е наказанието за следовател, който спи със заподозрян?

— Ти си вече извън подозрение.

— Не знаеше това снощи.

Ядосана, тя се освободи от него и побягна навън, като пътьом взе ключовете на колата от масата, където беше видяла да ги оставя Рийд предишната вечер.

Той веднага се обади в офиса си. Без встъпление изрева:

— Веднага изпратете една кола пред дома ми!

— Всички тръгнаха, шерифе. Само джипът е тук.

— Ще свърши работа. Докарайте ми го.