Сандра Браун
Добре пазени тайни (36)

Глава XXXVI

Джуниър са промъкна незабелязано в кафе-бара на мотел „Уестърнър“. Чаровната му усмивка се стопи, когато видя лицето на Алекс.

— Скъпа, да не сте болна?

Тя се усмихна едва-едва и даде знак на сервитьорката.

— Не. Едно кафе?

— Моля — каза той разсеяно. Когато сервитьорката му подаде листа с менюто, махна с ръка. — Само кафе.

След като му наляха една чаша, Джуниър се облегна на масата и тихо каза:

— Наистина останах приятно изненадан, когато се обадихте тази сутрин, но явно нещо не е наред. Вие сте бяла като платно.

— Трябва да ме гледате без слънчеви очила — каза тя, опитвайки се неуспешно да се пошегува.

— Какво има?

Алекс опря лакти на масата и обърна глава към прозореца. Навън беше слънчево, тъмните й очила нямаше да изглеждат неестествено.

— Рийд ми каза, че Селина се е опитала да абортира.

В началото Джуниър не каза нищо. След това тихо изруга. Отпи от кафето си и поклати глава с явно отвращение.

— Какво му става, по дяволите? Защо ви е казал?

— И така, значи е вярно?

Той наведе глава и се загледа в кафето си.

— Тя беше само на седемнадесет, Алекс, и бременна от момче, което дори не обичаше. Момче на път за Сайгон. Страхуваше се. Тя…

— Знам подробностите, Джуниър — прекъсна го нетърпеливо. — Защо винаги я защитавате?

— По навик, предполагам.

Алекс, засрамена от избухването си, замълча за момент, за да се овладее.

— Знам защо го е направила. Но не мога да си обясня как е могла.

— Ние също — призна той с неохота.

— Ние?

— Рийд и аз. Той й даде само два дни, за да се възстанови, преди да я откараме обратно в Ел Пасо и да се погрижим за това. — Джуниър отпи отново от кафето си. — Срещнахме се на пистата, точно след залез-слънце.

Алекс беше питала Рийд дали някога е летял със самолет със Селина през нощта. Беше й отговорил: „Веднъж. И Селина я беше страх.“

— Откраднал ли беше самолета?

— Беше го взел назаем — поне така каза. Мисля, че Моу знаеше какво беше намислил, но не го спря. Приземихме се в Ел Пасо, наехме кола и отидохме до военната база. Рийд подкупи охраната и каза да предадат на Ал Гейдър, че негови роднини искат да го видят. Предполагахме, че не е наряд. Както и да е, той дойде на портала и ние успяхме да го убедим да дойде с нас в колата.

— Какво се случи?

Той я погледна засрамен.

— Заведохме го на едно безлюдно място и го спукахме от бой. Страхувах се, че Рийд ще го убие. Вероятно щеше да го направи, ако Селина я нямаше. Тя изпадна в истерия.

— Вие го заставихте да се ожени за нея?!

— Още същата нощ. Преминахме границата с Мексико — поклати глава и направи кисела физиономия при спомена за това. — Гейдър едва стоеше на краката си, но беше в съзнание, за да повтори клетвите за вярност. Рийд и аз го подкрепяхме по време на церемонията, след което го изхвърлихме пред портала на Форт Блис.

— Има още нещо, което не мога да си обясня. Защо Рийд е настоявал Селина да се омъжи?

— Казваше, че няма да допусне детето й да се роди копеле.

Алекс го погледна внимателно иззад тъмните очила.

— Тогава защо той не се е оженил за нея?

— Той й предложи.

— Тогава защо?

— Заради мен. И аз й предложих — като видя объркването й, Джуниър каза: — Всичко това се случи на следващата сутрин…

— Разбирам. Продължавайте.

— Селина все още беше разстроена и каза, че не може да мисли трезво. Помоли ни да не я преследваме. Но Рийд каза, че трябва да се омъжи колкото се може по-скоро, защото иначе всички щяха да разберат какво се е случило.

— И без това всички са научили.

— Искаше да я предпази от клюки колкото се може по-дълго време.

— Може би съм глупава, но все още не мога да проумея. Селина е имала двама мъже, които са я обичали и са я молили да се ожени за тях. Защо не го е направила?

— Тя отказа да избира между нас — той сви вежди замислено. — Знаете ли, Алекс, това беше първото зряло решение, което Селина някога беше вземала. Бяхме последна година в гимназията. Рийд нямаше пари. Аз имах, но родителите ми нямаше да позволят да се оженя, преди да завърша, още повече за Селина, която беше бременна от друг мъж. Имаше и други причини, много по-важни от парите и съгласието на родителите ми. Тя знаеше, че ако избере един от нас, това ще разруши приятелството ни завинаги. Тогава реши да се ожени за баща ви. По този начин искаше да запази триъгълника. Забавно, нали? Но това се случи въпреки всичко.

— Какво имате предвид?

— Не беше същото, както преди да замине за Ел Пасо. Постоянно бяхме нащрек, докато преди това бяхме искрени един с друг.

Гласът му стана тъжен.

— Докато беше бременна, Рийд, както и аз, не я виждахме често. Ние бяхме заети в училище, а тя си стоеше повече вкъщи. Все още бяхме добри приятели, но когато бяхме заедно, беше доста трудно да се преструваме, че всичко е както преди. Онази нощ, когато направи опит за аборт, вие застанахте помежду ни като някаква бариера. Никой вече не можеше да я премине, прескочи или заобиколи. Вие бяхте там. Разговорите вървяха трудно. Смеехме се насила.

— Но вие не сте я изоставили.

— Не. В деня, когато ти се роди, Рийд и аз се втурнахме към болницата. Освен баба ти, ние бяхме първите хора, на които те показаха.

— Радвам се да чуя това — каза тя поласкана.

— Аз също.

— Ако бях на мястото на Селина, бих се омъжила за един от вас, ако съм имала такава възможност.

Саркастичната му усмивка бързо изчезна.

— Рийд престана да й предлага женитба.

— Защо?

Джуниър даде знак на сервитьорката да му допълни чашата с кафе. След това я разклати в ръцете си и се загледа в течността.

— Той никога не й прости.

— Заради Ал Гейдър ли?

— Заради вас.

Смаяна, Алекс закри устата си е ръка. Вината, която беше носила през целия си живот, я притисна като в менгеме.

Джуниър усети безпокойството й и побърза да каже:

— Не беше заради това, че ви е заченала. Той не можеше да й прости това, че се опита да направи аборт.

— Не разбирам.

— Вижте, Алекс. Рийд с оцелял въпреки трудностите. Господи, ако някога някому е било съдено да пропадне — това е Рийд. Нямаше почти никакъв шанс да излезе нещо от него. Всички в Пърсел го сочеха с пръст и казваха: „Животът му е съсипан. Той ще пропадне. Само почакайте и ще видите.“ Но не. Не и Рийд. Ставаше все по-силен в нещастията. Той е скъперник, но е силен. Когато го повалят, става отново и продължава да се бори. А аз? — каза той с подигравателен смях. — Аз мога да си затворя очите пред слабостите на другите хора, защото самият имам много слабости. Можех да разбера паниката и страха, които е изпитвала Селина. Тя е предприела отчаяни мерки, защото се е страхувала да си покаже главата навън от къщи. Рийд не може да разбере мекушавите хора. Той не допуска, че някой може да прояви слабост. Очаква винаги много от себе си и мисли, че всички трябва да са като него. Нормите за живот, които той е определил, са просто нереални за обикновените хора. Ето защо постоянно се разочарова от другите. Иска винаги да бъде на върха.

— Той е циничен.

— Разбирам защо мислите така, но не му позволявайте да ви прави на глупава. Когато хората го разочароват, което те неминуемо правят, защото са човешки същества — това му причинява болка. Когато е наранен, Рийд става грубиян.

— Беше ли груб и с майка ми?

— Не, никога. Отношенията им бяха такива, че тя му причиняваше болка и го разочароваше повече от всички други. Но той не можеше да се държи грубо с нея, защото я обичаше прекалено много — Джуниър погледна спокойно Алекс. — Той просто не можа да й прости.

— Ето защо се с оттеглил и ви е дал възможност да се възползвате.

— Която аз хладнокръвно приех — той се засмя. — Не съм толкова упорит, колкото Рийд. Не изисквам от никого да бъде съвършен, дори и от себе си. Да, Алекс, въпреки недостатъците на Селина аз я обичах и исках тя да бъде моя жена повече от всичко на света.

— Защо майка ми не се омъжи за вас, Джуниър? — попита Алекс искрено озадачена. — Тя ви е обичала. Знам, че ви е обичала.

— И аз знам, че ме обичаше. А и не изглеждам лошо — той й намигна и тя се усмихна.

— Малко хора ще повярват на това, което ще кажа сега, но аз бях верен на Селина и щях да бъда отличен баща, Алекс. Исках да опитам на всяка цена. Но Селина винаги ми отказваше, колкото и да я молех.

— И вие продължихте да й предлагате да се ожени за вас до вечерта, когато е била убита?

Той я погледна право в очите.

— Да. Онази вечер аз я поканих във фермата, за да й направя предложение.

— Направихте ли го?

— Да.

— И?

— Както винаги тя ми отказа.

— Знаете ли защо?

— Да — той се намести по-удобно в стола. — Тя все още обичаше Рийд. Винаги го беше обичала и винаги щеше да го обича. Тя го желаеше.

Алекс погледна настрани, защото знаеше колко му беше трудно да признае това и каква болка му причинява.

— Джуниър, къде бяхте онази нощ?

— Във фермата.

— Имам пред вид после, след като изпратихте Селина до вкъщи.

— Не съм я изпращал. Предположих, че баща ми ще я изпрати.

— Енгъс?

— Аз бях много разстроен, защото тя отново ми отказа. Вижте, бях казал на родителите си да свикват с мисълта, че ще имат снаха и внуче в къщата съвсем скоро — разпери ръце безпомощно. — Бях ядосан и уморен — просто си взех шапката и оставих Селина там.

— Къде отидохте?

— Обиколих всички места, където продават алкохол, и се напих.

— Сам ли?

— Сам.

— Имате ли алиби?

— Джуниър няма нужда от алиби. Той не е убил майка ви.

Бяха толкова вглъбени в разговора, че никой от тях не забеляза приближаването на Стейси. Когато вдигнаха глави, тя стоеше до масата. Погледът й беше още по-враждебен в сравнение с първата им среща.

— Добро утро, Стейси — каза Джуниър неловко, изглежда не му беше приятно внезапното й появяване. Седни и пийни чаша кафе е нас. — Той се отмести, за да направи място до него.

— Не, благодаря — тя гледаше Алекс. — Престанете да безпокоите Джуниър с безкрайните си въпроси!

— Стейси, престани. Не ми досажда — каза той, опитвайки се да смекчи ситуацията.

— Защо не се откажете?

— Не мога.

— Но трябва. Така би било по-добре за всички.

— Особено за убиеца — каза спокойно Алекс.

Тялото на Стейси потрепери като току-що изстреляна стрела от лък.

— Махнете се от нашия живот. Вие сте една себелюбива, отмъстителна кучка, която…

— Не тук, Стейси — намеси се бързо Джуниър, стана от мястото си и я хвана за ръката. — Ще те придружа до колата ти. Какво ще правиш тази сутрин? Ще играеш ли бридж? — Той посочи към една група жени наблизо, които закусваха. — Колко хубаво.

Алекс забеляза, че всички бяха вперили очи в тях. Пъхна една петдоларова банкнота под чинийката и напусна кафе-бара няколко минути след Джуниър и Стейси.

Държеше се на разстояние от тях, но успя да види как Джуниър прегърна Стейси и я погали утешително по гърба. Целуна я нежно по устните. Тя се вкопчи в нето, молейки го за нещо, което я беше накарало да се разтрепери от ужас. Изглежда отговорът му я успокои. Тя се отпусна на гърдите му.

Джуниър се освободи от прегръдките й, но по такъв чаровен начин, че Стейси продължи да се усмихва, когато той я напъха в колата на седалката зад волана и й махна с ръка за сбогом.

Алекс беше вече в стаята си, когато той почука на вратата й.

— Аз съм.

Тя му отвори.

— За какво беше всичко това?

— Мислеше, че съм прекарал нощта с вас. Тъй като закусвахме заедно в кафе-бара.

— Боже мой! — прошепна Алекс. — Хората в този град наистина имат богата фантазия. По-добре си вървете, преди някой друг да си помисли същото.

— Това интересува ли ви? Мене — не.

— Мен също.

Алекс неловко хвърли поглед към неоправеното легло. Всяка сутрин камериерката идваше, докато беше в банята, и оправяше стаята. Тази сутрин за първи път й се случваше да закъснее. Тя се страхуваше, че леглото ще издаде тайната й. Стаята напомняше за Рийд. Неговият парфюм се носеше из въздуха. Страхуваше се от това, че Джуниър ще го усети.

Той свали внимателно слънчевите й очила и забеляза тъмните кръгове под очите й.

— Тежка нощ?

„Меко казано“ — помисли тя.

— По-добре ще бъде, ако го научите от мен. Сигурна съм, че ще се разчуе. Вчера късно следобед ходих в дома на Нора Гейл.

Джуниър се изненада.

— При оная кучка?

— Трябваше да говоря с нея. Изглежда тя е алибито на Рийд за нощта, когато е била убита майка ми. Както и да е, докато бях там, застреляха един мъж. Целият беше в кръв. Арестуваха един човек.

Джуниър се усмихна недоверчиво.

— Шегувате се.

— Бих искала да е така — каза тя намръщено. — Аз съм представител на областния прокурор, а се замесих в престрелка между двама каубои в публичен дом.

Изведнъж всичко се струпа върху главата й. Вместо да заплаче, започна да се смее. Започнеше ли веднъж, трудно можеше да спре. Смееше се, докато не й потечаха сълзи от очите.

— Боже мой, не ми ли вярвате? Ако Гарет Харпър научи за това, той…

— Нат Честейн няма да му каже. Той ходи при едно момиче от…

— Знам — каза тя. — Рийд ми каза. Той пристигна и ме измъкна оттам. Мислеше, че няма да има последствия.

— Добре е човек да се посмее от време на време за разнообразие — Джуниър също се усмихна. — Бих искал да ви посещавам по-често и да ви разсмивам. — Постави ръце на бедрата й и започна да ги движи бавно нагоре. Алекс го отблъсна.

— Ако искате да утешавате някого, трябваше да отидете със Стейси. Тя изглежда има нужда от вас.

Той погледна виновно настрани.

— Не е трудно да я направя щастлива.

— Защото все още ви обича.

— Аз не я заслужавам.

— За нея това няма значение. Тя ще ви прости всичко. Вече ви е прощавала.

— За убийството ли?

— Не. За това, че сте обичал друга жена — Селина.

— Този път не, Алекс — прошепна той и се наведе да я целуне.

Тя се изплъзна от устните му.

— Не, Джуниър.

— Защо?

— Знаете защо.

— Все още ли съм само приятел?

— Да.

— Защо само приятел?

— Настоящето непрекъснато ми напомня за миналото. Когато чух да казвате, че сте искал да ми бъдете баща, желанието ми се изпари.

— Сега като ви гледам, не мога да повярвам, че вие сте онова малко бебе, което видях в детското легло. Станала сте красива жена. Искам да ви прегърна, да ви обичам, но не като баща.

— Не — неотклонно поклати глава Алекс. — Това с невъзможно, Джуниър. Забравете го.

Трябваше да каже същото и на Рийд. Защо не му го каза? Защото не беше истина. Ето защо. И защото в различни ситуации не можеха да се прилагат едни и същи закони, дори и да искаше това. И защото губеше контрол пред човека, в когото беше влюбена. По това си приличаха със Селина.

— Не можем никога да бъдем любовници.

Той се усмихна без злоба.

— Аз съм упорит. След като това приключи, ще направя всичко възможно, за да ме видите в нова светлина. Ще се престорим, че се срещаме за първи път, и вие ще се влюбите в мен.

„Щом като това му доставя удоволствие, нека си вярва“ — помисли Алекс.

Тя знаеше, че това никога няма да стане, както не беше станало с него и Селина.

И в двата случая причината беше Рийд Ламбърт.