Сандра Браун
Добре пазени тайни (34)

Глава XXXIV

— Боже мой, какво беше това? — Алекс скочи на крака.

— Изстрел, предполагам — Нора Гейл остана учудващо спокойна, но вече беше стигнала до вратата, когато мъжът, който посрещаше клиентите, влезе в стаята. — Ранен ли е някой, Питър?

— Да, мадам. Застреляха един клиент.

— Обади се на Рийд.

— Да, мадам.

Питър се наведе към телефона на бюрото. Нора Гейл излезе от кабинета си. Алекс я последва. Мадам рязко дръпна завесата и двете влязоха в салона.

Двама мъже, които Алекс сметна за телохранители, бяха хванали един мъж и го бяха притиснали до бара. Няколко момичета се криеха зад мебелите, тапицирани в яркочервено кадифе. Друг мъж лежеше на пода. Под него имаше локва кръв, която беше изцапала килима.

— Какво стана?

Тъй като не получи отговор, Нора Гейл повтори въпроса си по-настоятелно.

— Те се сбиха — отговори накрая една от проститутките. — След това разбрахме, че пистолетът е гръмнал. — Тя посочи към пода, където близо до простряния крак на мъжа лежеше един пистолет.

— За какво се сбиха?

След продължително мълчание едно от момичетата страхливо вдигна ръка.

— Иди в кабинета ми и ме чакай там — гласът на съдържателката беше леден. Това предполагаше, че момичето е трябвало да знае как да предотврати този инцидент. — Всички останали да се качат горе и да останат там, докато не ги извикам.

Никой не се противопостави. Момичетата минаха покрай Алекс като ято пеперуди. По стълбите срещнаха няколко мъже, които тичаха надолу, като се обличаха в движение. Всички без изключение гледаха само напред, докато излязат през външната врата.

Сцената беше абсурдна, но и дума не можеше да става за присмех. Алекс стоеше вцепенена. Беше й се случвало често да слуша за сцени на насилие. Но да чете за криминални престъпления в полицейски доклад беше доста по-различно от това, което виждаше в момента. Имаше нещо поразяващо и истинско при гледката и миризмата на прясна човешка кръв.

Нора Гейл махна с ръка на Питър, който се беше присъединил към тях и стоеше до ранения. Той коленичи до него и притисна с пръсти сънната артерия на мъжа.

— Жив е.

Алекс видя, че бледостта по лицето на Нора Гейл постепенно взе да изчезва. Държеше се самоуверено, но все пак не беше от камък. Положението я тревожеше много повече, отколкото показваше в действителност.

Чувайки воя на сирена, мадам се обърна към вратата и вече беше на прага, за да посрещне Рийд, когато той връхлетя в стаята.

— Какво се е случило, Нора?

— Скарали са се за едно от момичетата — информира го тя. — Един мъж е ранен, но е жив.

— Къде е той? Лекарите са… — Рийд спря, когато забеляза Алекс. Отначало я гледаше и не можеше да повярва на очите си; след това лицето му потъмня от гняв. — Какво правите тук, по дяволите?

— Провеждам моето разследване.

— Разследване, глупости — изръмжа той. — Изчезвайте веднага!

Раненият мъж изстена и привлече вниманието му.

— Предлагам да се заемете с работата си, шериф Ламбърт — каза Алекс язвително.

Той изруга и коленичи до мъжа. Забеляза локвата с кръв и се съсредоточи върху жертвата.

— Как сте, каубой? — мъжът стенеше. — Как се казвате?

Той примигна с очи. Разбра въпроса, но не беше в състояние да отговори. Рийд внимателно свали дрехите му и откри откъде изтича кръвта. Куршумът беше проникнал над кръста.

— Ще оживееш — каза му ободрително. — Само почакай още няколко минути. Линейката е на път.

Изправи се и тръгна към мъжа, който стоеше до бара с наведена глава.

— А ти какво ще кажеш? Как стана? — Рийд разтърси брадичката му. — Е, добре, Луис — каза с провлачен глас. — Мислех, че повече няма да се срещаме. Не си приел предупреждението ми сериозно, нали? Не мога да опиши какво удоволствие ще бъде за мен да те пратя отново в затвора.

— Върви по дяволите, Ламбърт — отвърна дръзко мъжът.

Рийд го хвана за ръката и я изви назад зад гърба му. Луис само се сви в очакване на удара. Шерифът го хвана за реверите на якето и го притисна до стената.

— Много говориш, Луис — каза му спокойно. — Ще те видя колко си умен след месец или два, когато отидеш там, където лошите момчета ще те карат да ядеш превъзходни неща за закуска всеки ден.

Мъжът захленчи безпомощно. Когато Рийд го освободи, той се свлече до стената и падна на пода. Двама от помощниците на шерифа влязоха в стаята.

— Той оказа съпротива при арестуване — каза Рийд равнодушно, сочейки към Луис. След това заповяда да му сложат белезници и го обвини в опит за убийство. Консултира се с лекаря от бърза помощ, който току-що беше дошъл и преглеждаше ранения.

— Изгубил с много кръв — съобщи той, докато правеше инжекция на пострадалия. — Сериозно е, но не е фатално.

Доволен, че всичко върви както трябва, Рийд отново насочи вниманието си към Алекс. Хващайки я за рамото, той я избута към вратата.

— Оставете ме.

— Ако Нора Гейл не ви е наела на работа тук, няма защо да стоите повече. Нора, затвори за през нощта — каза той, обръщайки се към домакинята.

— Днес с петък, Рийд!

— Добре. Не позволявай на никого да напуска. Скоро ще дойде следовател, за да разпита всички.

Шерифът грубо поведе Алекс надолу по стълбите към колата си и почти насила я накара да седне на седалката. Затръшна силно вратата и седна зад волана.

— Колата ми е ей там — каза упорито тя. — Мога и сама да се прибера в града.

— Ще изпратя някой от моите помощници да я прибере по-късно — завъртя ключа, запали двигателя и попита — Какво, за Бога, ви накара да дойдете тук?

— Не знаех що за място е, до, преди да дойда.

— Добре, а когато разбрахте, защо не си тръгнахте?

— Исках да говоря с Нора Гейл. Доколкото разбрах, тя е ваша стара и скъпа приятелка — каза Алекс с престорена любезност.

На разклона срещнаха една патрулна кола, която тъкмо завиваше по магистралата. Рийд даде знак на помощника си да спре и отвори прозореца на колата.

— Дайте ми вашите ключове — каза на Алекс.

Тя му ги даде, защото нямаше друг избор, а и колкото и да се преструваше на смела усещаше, че цялата трепери.

Рийд хвърли ключовете й на помощника си и го инструктира да закара колата на госпожица Гейдър до мотел „Уестърнър“ след като приключи предварителния оглед. После рязко потегли по магистралата.

— Не се ли чувствате поне малко виновен? — попита Алекс.

— За какво?

— Задето се правите на сляп, че в областта ви има действащ публичен дом?

— Не.

Тя го изгледа доста учудено.

— Защо не? Защото дамата е ваша бивша любовница?

— Не е точно така. Домът на Нора Гейл привлича на едно място много потенциални нарушители на реда. Нейните телохранители ги държат под око.

— Днес не успяха.

— Било е изключение. Този мошеник създава неприятности навсякъде, където се появи.

— Трябва да докладвам за небрежност от ваша страна.

— Последният път се измъкна лесно, но сега ще прекара дълго време зад решетките. Между другото, заловили са Лил Търнър в Ню Мексико. Той си признал, че прерязал гърлото на Пейсти Хикъм, защото е спал с жена му — Рууби Фейе. Няма нищо общо с вас, така че можете да бъдете спокойна.

— Благодаря, че ми казахте — новината наистина накара да се успокои. — Не се опитвайте да ме отклоните от темата. Аз няма да се откажа.

Рийд се засмя. Свали шапката си и прокара пръсти през косата си. После поклати глава, изненадан от нейната наивност.

— Виждала ли сте някога госпожа Честейн?

— Какво значение…

— Виждала ли сте я?

— Не. Един път разговарях с нея по телефона.

— Тя членува в един изискан клуб. Има матова кожа добро телосложение. Носи повече златни бижута от сводниците, дори когато играе тенис. Мисли се за нещо голямо. Представяте ли си? Харесва й да е жена на областния прокурор, особено в леглото.

— Не се интересувам от…

— Девизът й е „Побързай, но не ми разваляй прическата“ и по-скоро би умряла, отколкото да му разреши да я целуне.

— Вие сте отвратителен.

— Нат има едно любимо място — при Нора Гейл, така че никога няма да разреши този дом да бъде затворен. Ако бяхте малко по-умна, в което наистина започвам да се съмнявам, не е необходимо да му съобщавате, че съществува такова място наблизо. Да не говорим за съдията Уолис. Той никога не ходи там, но всички негови приятели го посещават. Сигурен съм, че не би искал те да престанат да се забавляват.

— Боже мой, всички ли в тази област са корумпирани?

— За Бога, Алекс, кога ще пораснете? Всички на този свят са корумпирани. Може би вие сте единственият човек, който все още вярва, че законът е основан на морала. Всеки има някаква вина. Всеки има своята тайна. Ако вие сте щастлива, то другите хора имат много повече тайни от вас. Те използват това, за да държат някого в ръцете си.

— Радвам се, че ми казахте тези неща. През нощта, когато е била убита майка ми, вие сте бил с Нора Гейл.

— Моите поздравления. Най-накрая отгатнахте нещо.

— Не съм го отгатнала. Уенда Пламит ми каза.

Той се намръщи.

— Как я разкрихте?

— Разпознах снимката й в албума на класа — призна тя неохотно. — Можехте да ми кажете, Рийд.

— Мислех, но вие щяхте да започнете да я обсипвате с въпроси.

— Не съм й досаждала. Тя ми помогна много.

— Уплашила сте я. Като я гледа човек, може да си представи в какъв ад живее.

— Бих искала да поговорим по-скоро за сестра й — Нора Гейл. С нея ли бяхте през цялата нощ, когато с била убита майка ми?

— Наистина ли искате да знаете?

— Какво правехте?

— Отгатнете. Имате право на три опита.

— Любихте ли се?

— Чукахме се.

— Къде?

— У тях.

— Нора Гейл каза, че сте били в колата й.

— Може и така да е било. Кола, къща — какво значение има? Не си спомням.

— Преди това сте бил във фермата.

— Да, и какво от това?

— Вечерял сте там.

— Вече говорихме за това.

— Тази вечер е била по-особена — Селина също е била там на вечеря.

— Не помните ли, че вече говорихме за това?

— Помня. Казахте ми, че сте тръгнал точно преди да сервират десерта, защото не обичате ябълков най.

— Сгрешихте. Пай от череши. Все още не мога да го понасям.

— Не това е била причината, за да си тръгнете, Рийд.

— Не? — той рискува и отдели очите си от пътя, за да я погледне.

— Не. Тръгнал сте си, защото сте се страхувал, че Джуниър ще предложи на Селина да се омъжи за него онази вечер. Нещо повече — страхувал сте се, че тя ще приеме.

Рийд спря рязко пред стаята й в мотела. Слезе и заобиколи колата, доближи до вратата й и я отвори с такъв замах, че едва не я извади от пантите. Хвана я за раменете и я избута към входната врата. Тя устоя и се обърна към него.

— Значи бях права, така ли?

— Да. Излязох с Нора Гейл, за да си излея яда на някого.

— Успяхте ли?

— Не, затова се промъкнах незабелязано във фермата и намерих Селина в конюшнята. Откъде съм знаел, че ще бъде там, това трябва да разберете сама — ухили се подигравателно. — Извадих скалпела от джоба си. Защо го бях взел от чантата на ветеринаря, като можах да я удуша с голи ръце — това е още едно нещо, което също трябва да разгадаете. А през това време помислете къде съм скрил скалпела, защото бях съблякъл всичките си дрехи, за да чукам Нора Гейл, която вероятно го е забелязала. Няма значение, аз използвах скалпела, за да пробода Селина няколко пъти. След това просто оставих тялото й там, за да може Гууни Бъд да го намери, когато се шляе наоколо — да я види, да се опита да й помогне и през това време да се изцапа с кръвта й.

— Мисля, че е било точно така.

— Глупости. Съдебните заседатели ще ви кажат същото.

Той отново я затласка към вратата. С треперещ глас Алекс каза:

— Има кръв по ръцете ви.

Рийд ги огледа продължително.

— И преди имаше кръв по тях.

— През нощта, когато сте убил Селина ли?

Гласът му беше изпълнен със злоба, когато наведе лице близо до нейното и каза:

— Не. През нощта, когато тя направи опит да абортира.