Сандра Браун
Добре пазени тайни (29)

Глава XXIX

Рийд се обърна, когато ламаринената врата на хангара се отвори е трясък. Слънцето залязваше и лицето на Алекс беше в сянка, но не беше нужно да вижда изражението й, за да разбере, че е ядосана. Светлината, която падаше отзад върху косата й я правеше да изглежда като огнена.

Той привърши с миенето на ръцете си, изплакна ги и посегна към една салфетка.

— На какво дължа това неочаквано посещение? — попита с приятен глас.

— Вие сте лъжец, измамник, а може би и убиец!

— Смятате ме за такъв от самото начало. Кажете ми нещо, което не знам.

Той се отпусна на един стол и опря ботушите си на най-долната стъпенка. Безцелно плъзгаше ръце нагоре и надолу по бедрата си. До този момент, през целия си живот, никога не му се бе искало толкова много да докосне някоя жена.

Тя пристъпваше към него войнствено, с нарастваща енергия. Изглеждаше нежна, но толкова жизнена, че можеше да усети кожата й под дланите си. Искаше му се да вплете пръсти в косата й и да обсипе устните й с безброй целувки.

Алекс носеше кожено палто, което винаги го възбуждаше с еротичните, дълбоки гънки по него. Впитите по бедрата й дънки само усилваха това впечатление. Рийд усещаше как ядът й ще се излее върху него всеки момент.

Разделяха ги само няколко инча. Тогава тя размаха един лист пред очите му. Той разпозна писмото, което беше получила от няколко загрижени граждани скоро след пристигането си в Пърсел. Щеше да изкара мръсните му ризи наяве, добре. Очакваше това и знаеше, че тя ще дойде да му каже веднага след като разбере.

— Още от самото начало знаех, че нещо не е наред — каза младата жена през зъби. — Днес, докато разглеждах материали и търсех улики, най-накрая разбрах какво е то.

Рийд се престори, че не разбира за какво намеква. Сложи ръце на кръста си и каза:

— Е, и какво?

— В писмото е цитирано името на още една влиятелна личност, чийто подпис липсва. Летище „Моу Блейкли“ — каза тя, сочейки с пръст името в писмото. — Но господин Моу Блейкли не го е подписал!

— Трудно би го направил, тъй като почина преди седем години.

— Моу Блейкли е мъжът, за който ми разказвахте, нали? Онзи, който ви е научил да летите и ви е черпил със сироп от ягоди.

— Много се задълбочавате.

— Вие сте собственик на това летище, господин Ламбърт.

— Точно така. Моу ми го завеща. Учудвате ли се?

— Поразена съм!

— Повечето от хората също бяха поразени. Някои дори вбесени — онези, които искаха да получат това летище. Това стана, когато навсякъде пробиваха дупки и търсеха нефт.

— Обсъждахме това писмо подробно — Алекс говореше през зъби. — Казахте, че вече сте го виждал, но пропуснахте да споменете, че в него фигурира и вашата компания.

— Хората, които са писали писмото, не са се консултирали предварително с мен. Ако го бяха направили, щях да им кажа да не ме замесват в това.

— Защо? Вашите интереси напълно съвпадат с техните.

— Точно така. Права сте, но не е в моя стил да заплашвам хората. Казах ви в лицето да се махате от Пърсел и да се върнете в Остин. Освен това, не съм човек, който обича да действа колективно. Груповите проекти не са ми по вкуса.

— Това не обяснява защо не ми казахте, че летището е ваша собственост, когато имахте толкова възможности да го направите.

— Не го направих, защото знаех как ще реагирате.

Тя отстъпи назад.

— Не съм загубила чувството си за мярка. Вие сте законен собственик на това летище и имате големи планове за неговото разширение и подобрение.

Той стана от стола и се надвеси над нея. Очите му бяха ледени.

— Откъде знаете за това?

— Поработих малко днес следобед. Представих се за ваша секретарка и се обадих до три въздушни компании. Попитах за статута на нашата молба за обслужване. Ако се окажеше, че не са чували никога за вас, моите предположения щяха да се окажат неверни.

Тя се усмихна студено.

— Но те бяха чували за вас. Бяха нетърпеливи да ви поздравят за полученото разрешително за хиподрума. И трите компании бяха въодушевени от идеите ви за чартърни полети и в момента подготвят офертите. Ще ви се обадят съвсем скоро, веднага след като проучат пазара. Между другото, дължите ми десет долара за междуградски разговор.

Той я хвана за ръката.

— Нямате право да се бъркате в моя бизнес. Това няма нищо общо с вашето разследване.

— Имам всички права да водя следствието както намеря за добре.

— Това, че съм собственик на летище, което ще процъфти, ако се построи този хиподрум в Пърсел не означава, че съм убил Селина със скалпел.

— Вероятно искате да прикриете някого! — изкрещя тя.

— Кого? Енгъс? Или Джуниър? Това е абсурдно и вие го знаете.

Тя освободи ръката си.

— Вие пречите на това разследване по всякакъв начин. Носите шерифска значка и това означава, че сте длъжен да служите на закона. Ето кое е абсурдното! Вие не искате да открия убиеца, независимо кой е той, защото всяко обвинение би означавало сбогом на хиподрума и на плановете ви за трупане на пари. Не се учудвам на лоялността ви към семейство Минтън — каза презрително. — Тя няма нищо общо с приятелството, нито с компенсирането на услуги в миналото. Вие защитавате общите финансови интереси.

Гърдите й се надигнаха под пуловера, когато си пое дъх. Тя добави:

— Мога да ви кажа също, че сте вие.

— Убиецът ли? — гласът му беше съскащ и застрашителен. Той опря гърба й в корпуса на самолета, който се опитваше да поправи преди нейното пристигане.

— Да, мисля, че вие сте я убил. Струва ми се, че знам как.

— Целият съм в слух.

— Обичал сте Селина до полуда, но тя ви е измамила. Аз непрекъснато съм напомняла за това, още преди да се родя. Не сте могъл да й простите и да забравите, но Джуниър е могъл. Той се е възползвал от шанса и е заел мястото ви. Започнал е да я ухажва и опитите му са били успешни. Когато сте забелязал, че тя започва да се влюбва в него, просто не сте могъл да понесете мисълта, че най-добрия ви приятел ще ви я отнеме, и затова сте я убил. Щом като вие не сте могъл да я имате, тогава е било по-добре никой да не я притежава, дори и Джуниър.

Той примигна.

— Много добре, следователю. Но има един проблем — пристъпи по-близо до нея и наведе лицето си над нейното. — Не можете да го докажете. Не можете да докажете нищо от това, което казахте. Това са само предположения. Не разполагате с никакви улики нито срещу мен, нито срещу когото и да било. Така че защо не направите живота на всички по-лек и не се откажете?

— Защото не мога.

В думите й се долавяше отчаяние и Рийд много добре разбра какво чувства.

— Защо не можете? — попита с насмешка.

— Защото искам този, който я е убил, да бъде наказан.

— Ха-ха! — поклати глава той. — Не го правите заради Селина, а заради себе си.

— Не е вярно!

— Баба ви е разказвала само хубави неща за Селина. Изградила е един кумир и вие не можете да си простите, че сте се появила на този свят в неподходящо за нея време и сте объркала живота й.

— Да съм казвала подобно нещо? — ядоса се тя. — Познавам ви достатъчно добре, за да мога да кажа, че сте егоист, Рийд Ламбърт. Не сте могъл да понесете мисълта, че друг мъж може да притежава нещо, което е било ваша лична собственост.

Изражението на лицето й беше победоносно и предизвикателно.

— Кое ви беше най-трудно да простите, Рийд? Че Селина е спала с друг мъж? Или не можехте да си простите, че не сте се оженил за нея, когато сте имал такава възможност?

— Защо искате да знаете за кого съм могъл и за кого не, да се оженя? — попита той и се наведе напред, като се доближи плътно до нея. — Веднъж ви предупредих да не си пъхате носа, където не трябва — прошепна заплашително. — Не правехте ли точно това, когато бяхте с Джуниър? Не искахте ли да задоволите любопитството си относно това, защо майка ви го намираше толкова привлекателен? — Изпита огромно удоволствие, когато тя пребледня.

— Не! — отрече Алекс рязко.

— Прав съм.

— Вие не сте добре!

— Не аз, скъпа! — дъхът му докосваше устните й. — Вие сте тази, която иска да задоволи любопитството си.

Наведе глава и я целуна. Тя упорито се съпротивляваше, но накрая успя да я накара да разтвори устните си. Езикът му докосна зъбите и вътрешната част на устата й.

Усети дъха й. Възбуди се и усети остра болка в слабините. Пъхна ръка под палтото и докосна гърдите й. Усети, че зърната са се втвърдили и когато леко ги погали, тя издаде тих звук.

Вдигна глава и я погледна право в очите. Тя беше облегната на самолета. Дишаше тежко. Гърдите й се издигаха и спускаха плавно. Почувства, че сърцето й бие като на малко уплашено животинче, което е попаднало в капан. Устните й бяха леко разтворени и влажни. Беше затворила очи и след миг бавно ги отвори. Погледнаха се смутено.

„Боже мой“ — това бяха последните свързани мисли на Рийд. Наведе устни към нейните и я целуна още по-жадно от преди. Докосна я с език, но този път много по-нежно, и започна да гали гърдите й с неподозиран финес.

Накрая, когато търпението му се изчерпа, спусна ръка към кръста й. Извади пуловера от дънките, разкопча сутиена и докосна меката й топла кожа с ръка. Тя се изпъна назад инстинктивно, като по този начин го улесни да достигне гърдите й с мазолестите си пръсти. Разтри ги и след това продължи надолу, докато стигна между бедрата й.

Целуваше я така, сякаш го правеше за първи или за последен път. Раздели краката й с коляно и застана между тях. Стори му се, че тя издаде тих стон и повдигна ръце, с които обви врата му, но той не виждаше нищо друго, освен устните й и усещаше колко много иска да я обладае.

Със свободната си ръка я прихвана отзад и я повдигна. Постави коляното й на бедрото си и я притисна плътно до себе си. Тя усети тялото му между бедрата си. Той се впи в нея и започна да прави бързи движения с ханша си. Изведнъж тя промълви името му, което разпали още повече страстта му.

Няколко секунди по-късно той отново чу името си — този път идваше отнякъде много далеч. Запита се, как Алекс може да говори, когато в същия момент го целува така страстно.

Чу отново името си и този път разбра, че това не е гласът на Алекс.

— Рийд, къде си момчето ми?

Рязко вдигна глава. Алекс застина, а Рийд бързо извади ръката си от пуловера й. Тя притвори палтото си.

— Тук съм — гласът му беше пресипнал.

Енгъс се показа зад вратата, която Алекс беше оставила отворена.

Рийд забеляза, че слънцето е залязло.