Сандра Браун
Добре пазени тайни (18)

Глава XVIII

— Госпожица Гейдър?

— Да?

Алекс не искаше да я безпокоят. Последният спор с Рийд я беше изтощил. От предната вечер нервите й бяха опънати. Нито хладнокръвното обяснение на Рийд за това, че Пейсти Хикъм е бил убит от някакъв ревнив мъж, нито каквото и да било друго можеше да я убеди, че тя самата не е в опасност.

Ето защо, когато някой почука на вратата на стаята й в мотела, Алекс се приближи предпазливо до нея и погледна през шпионката. Странна, но явно безобидна двойка стоеше на прага й. Отвори вратата и погледна към тях въпросително.

Изведнъж мъжът подаде ръка за поздрав. Учудена, Алекс се дръпна назад.

— Пастор Фъргюс Пламит — каза той.

Чувствайки се неловко, Алекс се здрависа с него.

— Изплаших ли ви? Много съжалявам. Без да искам.

Обноските на пастора бяха толкова почтителни, а гласът му толкова приятен, че той едва ли представляваше опасност. Беше слаб, с войнишка осанка. Черният му костюм беше излъскан на места и неподходящ за сезона. Не носеше връхна дреха и беше гологлав. Косата му беше по-дълга от модата в момента. В общество, където почти всеки мъж от дванадесетгодишна възраст носеше или каубойска шапка, или шапка с козирка, беше необичайно да видиш гологлав мъж.

— Това е съпругата ми, Уенда.

— Здравейте, госпожо Пламит.

Госпожа Пламит беше едра жена с голям бюст, който се опитваше да прикрие с вълнен пуловер в маслинен цвят. Косата й беше прибрана в кок на тила.

— Откъде знаете името ми? — попита Алекс с любопитство.

— Всички го знаят — отговори той с бегла усмивка. — Хората в града говорят за вас.

Пасторът носеше една библия, която беше пъхнал под мишницата си. Алекс нямаше представа какво прави той пред вратата й — може би набираше нови енориаши?

— Предполагам, че се чудите защо съм тук — каза той, разгадавайки правилно озадаченото изражение на лицето й.

— Да си призная — да. Ще влезете ли?

Госпожа Пламит изглеждаше неспокойна и несигурна, не знаеше къде да седне, докато пасторът не й посочи края на леглото. Той самият зае единствения стол в стаята. Алекс седна на ръба на леглото, но сравнително далече от госпожа Пламит, за да се чувстват по-удобно и двете.

Пасторът гледаше втренчено пред себе си. Изглежда не бързаше да изложи причината, поради която беше дошъл. Накрая Алекс попита с нетърпение:

— Мога ли да ви помогна с нещо, пастор Пламит?

Той затвори очи, повдигна ръката си нагоре към небето и произнесе тържествено:

— Нека Бог ви благослови!

След това започна да се моли на висок глас. На Алекс й идваше да се изхили. Мърл Греъм се беше погрижила да я възпита в традициите на протестантската вяра. Двете редовно ходеха на църква. Въпреки че никога не прие строгите канони, към които се придържаше баба й, религиозното чувство у Алекс беше доста силно.

— Пастор Пламит, моля ви — прекъсна го тя, когато молитвата му стана прекалено дълга, — имах тежък ден. Може ли да ми кажете целта на вашето посещение?

Той не се засегна от това, че го прекъснаха, и каза с тайнствен глас:

— Аз мога да помогна на вашето разследване във връзка със семейство Минтън.

Алекс остана смаяна. Изобщо не беше очаквала той да е свързан по някакъв начин с нейното разследване. Припомни си обаче, че трябва да бъде предпазлива. Какви ли дълбоки тайни би могъл да знае този странен дребен мъж за Селина, Рийд, Ламбърт или семейство Минтън? Пасторите често ставаха свидетели на най-съкровени изповеди, но от опит знаеше, че религиозната етика им забранява да правят каквито и да е изявления. Изключено бе да дават изобличаващи сведения за някого, освен в случаи, когато е застрашен човешки живот.

Не мислеше, че Енгъс или Джуниър биха разкрили душата си пред такъв страхливец като Пламит. Имайки предвид външния му вид, не можеше да повярва, че Рийд Ламбърт би изповядал греховете си пред него.

Каза си, че Грег Харпър би бил доволен от това.

— О, наистина ли? Как можете да направите това? Познавахте ли майка ми?

— За съжаление, не. Но мога да ускоря вашето разследване. Ние — моето паство и аз — вярваме, че сте на наша страна. А Бог е с нас.

— Б-благодаря — заекна Алекс, надявайки се, че това беше правилния отговор.

Очевидно позна. Госпожа Пламит произнесе тихо едно „амин“, след като до този момент се молеше наум.

— Пастор Пламит — каза Алекс неуверено. — Не съм сигурна, че ме разбрахте. Аз съм тук по нареждане на областния прокурор да…

— Бог използва святи хора за своето дело.

— … да разследвам убийството на моята майка, която е живяла тук, в Пърсел, преди двадесет и пет години.

— Слава на Бога… тази грешка скоро ще се поправи! — вдигна юмруци към небето Пламит.

Алекс беше изумена. Изсмя се нервно.

— Да, надявам се, но не успях да разбера каква връзка има моето разследване е вашето паство. Да не би да знаете нещо за убийството?

— Да, госпожице Гейдър — започна да нарежда Пламит. — Затова ние можем да ускорим разследването и да накажем грешниците.

— Грешниците?

— Да! Грешниците! — извика той пламенно. — Онези, които искат да разорят този град и всички деца на Бога, които живеят тук. Те искат да построят игрище на Сатаната, да натъпчат децата ни с наркотици и алкохол, да опорочат чистото им съзнание!

С периферното си зрение Алекс видя госпожа Пламит, която седеше с наведена глава. Ръцете й бяха скръстени на скута, а краката й прибрани, сякаш бяха залепени един за друг.

— Хиподрумът в Пърсел ли имате предвид? — попита нерешително.

Точно както се опасяваше, тези думи предизвикаха пламенни евангелски излияния. От устата на пастора като от фонтан бликнаха пророчества. Алекс търпеливо изслуша неговата проповед за злините от хиподрума и хазарта. Но когато Пламит започна да я агитира да стане мисионерка и да я убеждава, че е изпратена в Пърсел от Бога, за да победи синовете на дявола, тя се принуди да прекъсне пламенната му проповед.

— Пастор Пламит, моля ви!

Едва след няколко неуспешни опита да го прекъсне той спря да говори и я погледна смутен. Тя стисна устни, тъй като не искаше да го обиди, а да му изясни мнението си по този въпрос.

— Нямам нищо общо с това и не ме интересува дали предприятията „Минтън“ ще получат или не разрешително за хазарт. Факт е, че те вече са одобрени от комисията по надбягвания. Остават само формалностите.

— Но семейство Минтън са заподозрени в убийство!

Подбирайки внимателно думите си и изпускайки преките обръщения към семейство Минтън, тя каза:

— Ако се намерят достатъчно доказателства или вероятна причина, делото може да бъде разгледано от съдебните заседатели. От тях ще зависи дали ще ги подведат под отговорност. При всички случаи заподозреният се счита за невинен, докато не се докаже вината му. Така е според конституцията.

Тя вдигна ръка и не му позволи да я прекъсне.

— Моля, разрешете ми да завърша. Каквото и да се случи с бъдещия хиподрум, след като завърша разследването си, отговорност за това ще носи комисията по надбягвания. Аз няма да имам нищо общо с крайното й решение, нито пък с разрешителното за хазарт. Всъщност, случайно съвпадение е, че семейство Минтън са лично ангажирани едновременно е издаването на двете разрешителни. Аз поднових делото за убийство на майка ми, защото като следовател не бях доволна от неговото разрешаване и мислех, че е необходимо по-задълбочено разследване. Не изпитвам лична злоба срещу този град, нито към определени хора.

Пламит гореше от нетърпение да говори и тя му позволи.

— Не искате да има хазарт в Пърсел, нали? Не сте ли против хитрините на дявола, който изтръгва храната от устата на децата, разрушава бракове и води по-слабите по пътищата към ада?

— Моите възгледи за залаганията или за каквото и да било друго от този род не ви интересуват, настоя Пламит.

Алекс се изправи. Беше уморена, а той не бе с всичкия си. Отделила му беше повече време, отколкото заслужаваше.

— Сега трябва да ви помоля да си тръгвате.

Пасторът не беше образован и красноречив духовник и не познаваше добре библията. Просто имаше твърди аргументи за своята теза. Но Алекс нямаше нищо общо с това, дали хазартът щеше да навлезе в Пърсел или не.

— Ние няма да се откажем — каза Пламит, следвайки я до вратата. — Склонни сме да направим всякаква саможертва, за да видим Божията воля изпълнена.

— Божията воля ли? Ако тя е да бъде отказано разрешително за хазарт на предприятията „Минтън“, то тогава нищо не би могло да помогне или попречи, така ли е?

Той не можеше да бъде уловен в капан с логика.

— Бог ни използва за своето дело. Той използва и вас, въпреки че вие все още не го знаете — в очите му тлееше фанатичен пламък. — Вие сте отговорът на нашите молитви. О, да, госпожице Гейдър, отговорът на нашите молитви. Обадете ни се. Вие сте миропомазана и ние сме ваши покорни слуги.

— Ще го имам предвид. Довиждане.

Теологията на пастор Пламит беше изкривена. Той я накара да потръпне от страх. Едва успя да затвори вратата след него и телефонът иззвъня.