Сандра Браун
Добре пазени тайни (7)

Глава VII

Очакваха я. Това пролича още от момента, в който Джуниър я преведе през прага на двуетажната къща във фермата на семейство Минтън. Тя се беше съгласила да приеме поканата, защото гореше от нетърпение да проучи отблизо заподозрените в собствения им дом. Когато влезе във всекидневната обаче, Алекс се запита дали не прави грешка. Очевидно посещението й беше много умело предизвикано.

Реши да действа предпазливо.

Енгъс влезе в просторната стая и стисна сърдечно ръката й.

— Радвам се, че Джуниър с успял да ви намери и убеди да дойдете тук — каза той, като й помогна да си свали палтото и го подаде на сина си. — Ще го закачиш ли, ако обичаш?

Огледа я одобрително и допълни:

— Не бях сигурен дали ще приемете нашата покана и как ще я разтълкувате. Радвам се, че сте тук.

— Аз също се радвам.

— Е — потри ръце, — какво ще пиете?

— Бяло вино, моля — каза тя.

Сините му очи я гледаха приятелски, но Алекс забеляза, че е неспокоен. Явно той също усети нейната несигурност, която й беше трудно да прикрие.

— Бяло вино, така ли? Не мога да го понасям. Предпочитам бира, но съпругата ми пие бяло вино. Тя ще слезе след малко. Седнете там, Александра.

— Обича да я наричат Алекс, татко — обади се Джуниър и се доближи до бара, за да си налее уиски със сода.

— Алекс? — Енгъс й подаде чаша вино. — Признавам, че това име подхожда на жена — следовател.

— Защо ме поканихте тук?

Той се смути от директния й въпрос, но отговори любезно:

— Няма нужда да бъдем врагове. Искам да ви опозная по-добре.

— Точно затова дойдох, господин Минтън.

— Енгъс. Наричайте ме Енгъс — каза той, като я проучваше. — Защо станахте следовател?

— За да мога да разследвам убийството на майка си. Отговорът дойде съвсем спонтанно и изненада не само семейство Минтън, но и самата Алекс. Никога преди това не беше формулирала своята цел по такъв начин. Мърл Греъм й беше вдъхнала решителност още от малка.

Това признание й напомни, че тя беше главният заподозрян. Баба Греъм й беше казала, че тя е причина за смъртта на майка си и докато не докажеше обратното, това обвинение щеше да тежи на съвестта й до края на живота. Беше дошла в Пърсел, за да се освободи от тази вина.

— Вие май не се церемоните много-много, млада госпожице — отбеляза бащата. — Това ми харесва. Предпазливите действия са само губене на време.

— И аз мисля така — отговори Алекс, спомняйки си определения й от Грег Харпър фатален срок.

— Имате ли съпруг? Деца? — попита Енгъс небрежно.

— Не.

— Защо така?

— Татко! — намеси се Джуниър, притеснен от нетактичността му.

На Алекс й беше забавно. Не се обиди.

— Наистина нямам нищо против, Джуниър. Това е най-обикновен въпрос.

— Можете ли да отговорите? — Енгъс отпи от чашата си.

— Нямам нито време, нито склонност към тези неща.

— Ние тук имаме твърде много време, но недостатъчно склонност — измърмори той неопределено и хвърли смразяващ поглед към Джуниър.

— Баща ми намеква за моите провалени бракове — обясни Джуниър на гостенката.

— Бракове? Колко?

— Три — призна той.

— И нито един внук, който да напомня за тях — измърмори баща му.

— Както обикновено, Енгъс, обноските ти в компания са отчайващи.

Тримата се обърнаха едновременно. Една жена стоеше на отворената врата. Алекс си беше изградила представа за това как може да изглежда съпругата на Енгъс — едра, силна и агресивна жена, която прекарва по-голямата част от времето си с камшик в ръка.

Госпожа Минтън беше пълна противоположност на тази представа. Фигурата й беше грациозна, лицето имаше изискани черти. Цветът на посивялата руса коса, окръжаваща лицето й, наподобяваше цвета на двойния наниз от перли, който носеше на врата си. Беше облечена с бледоморава вълнена рокля, която падаше свободно по стройното й тяло, докато вървеше. Тя влезе в стаята и седна на един стол близо до Алекс.

— Скъпа, това с Алекс Гейдър — представи я Енгъс.

Той не се показа ядосан от забележката на жена си.

— Алекс, моята съпруга — Сара Джоу.

Сара Джоу Минтън кимна и каза с официален и невъзмутим глас:

— Госпожице Гейдър, за мен е удоволствие да се запозная с вас.

— Благодаря.

Бледото й лице светна и правите й тънки устни се извиха в лъчезарна усмивка, поемайки чашата вино, която Джуниър й беше налял, без да я пита.

— Благодаря, скъпи.

Той се наведе и целуна майка си по гладката буза.

— Мина ли ти главоболието?

— Не напълно, но дремнах малко и ми олекна. Благодаря, че попита — каза тя и го погали нежно.

Алекс забеляза, че ръката й беше бяла като мляко крехка като повалено от буря цвете. Обръщайки се към съпруга си, тя каза:

— Не можеш ли да оставиш разговорите за коне в конюшнята, където им е мястото, вместо тук във всекидневната?

— В собствената си къща мога да говоря всичко, което ми доставя удоволствие — отговори Енгъс, но не изглеждаше сърдит.

Джуниър очевидно беше свикнал с техните шеги, защото се засмя, заобиколи Сара Джоу и седна до Алекс на облегалката на креслото й.

— Ние не говорим за отглеждане на коне, мамо. Татко току-що се оплакваше от моята неспособност да задържа жена достатъчно дълго, че да създам поколение.

— Ти ще имаш деца и подходяща жена, когато му дойде времето — каза тя повече на Енгъс, отколкото на Джуниър.

След това, обръщайки се към Алекс, продължи:

— Правилно ли чух, че никога не сте се омъжвала, госпожице Гейдър?

— Точно така.

— Странно — каза Сара Джоу и отпи от виното си. — Майка ви никога не чувстваше липса на мъжка компания.

— Алекс не е казвала, че й липсва мъжка компания — поправи я Джуниър. — Тя просто е прекалено придирчива.

— Не, не е това. Аз избрах кариерата пред брака и семейството — поне засега, разбира се — веждите й се извиха изразително при този внезапно хрумнал й отговор. — Майка ми някога проявявала ли е интерес към кариера?

— Никога не съм чувал да споменава подобно нещо — отговори Джуниър, — въпреки че почти всички момичета от класа искаха да станат актриси и да се снимат във филм заедно с Уорън Бийти.

— Родила ме е много рано — каза Алекс с нотка на съжаление. — Може би ранната женитба и детето са й попречили да преследва каквато и да е кариера.

— Никога не съм чувал да казва, че иска да стане нещо друго, освен съпруга и майка. Спомням си добре деня, в който говорихме за това. Би трябвало и ти да го помниш, татко. Случи се през лятото и беше толкова горещо, че ти каза на Рийд да си вземе почивен ден, след като почисти конюшните. Ние тримата решихме да си направим пикник на открито до онова малко езеро, нали помниш?

— Не — каза Енгъс, стана от стола и отиде до бара, за да си отвори още една бира.

— Но аз помня — продължи Джуниър замечтано, — като че ли беше вчера. Постлахме едно одеяло под мескитовите дървета. Лууп беше опаковала храна за из път и след като я изядохме, се проснахме по гръб на тревата. Селина беше между Рийд и мен. Гледахме небето през клоните на дърветата. Те хвърляха рехава сянка. От слънцето и пълните кореми ни се приспа. Наблюдавахме мишеловки, които обикаляха наоколо, и ни се искаше да ги преследваме, за да разберем какво ще стане, но ни мързеше. Просто лежахме и разговаряхме за това какви ще станем, когато пораснем. Аз казах, че искам да стана плейбой и да скитам по света. Рийд каза, че ако го направя, тогава той ще купи на едро стока от компания, произвеждаща презервативи, и ще забогатее от търговия. Не го интересуваше какво ще прави, след като стане богат. Това, което искаше Селина, беше да стане съпруга — той спря за миг и сведе поглед към ръцете си — съпруга на Рийд.

Алекс се сепна.

— Говорим за Рийд — каза Енгъс, — а мисля, че чух гласа му.