Сандра Браун
Добре пазени тайни (43)

Глава XLIII

Фъргюс Пламит стоеше до леглото на жена си и я гледаше как спи.

— Уенда, събуди се — каза той с леден глас, който би събудил и мъртвец.

Уенда отвори очи и седна в леглото, сънена и объркана.

— Фъргюс, колко е ча… — но когато видя, че той държи в ръцете си пет банкноти от по сто долара, изведнъж всичко й стана ясно.

— Ставай — заповяда й пасторът и излезе от стаята.

Уенда стана от леглото. Цялата трепереше от страх. Тя плахо се приближи до него, като разкаял се грешник.

— Фъргюс, аз… пазех ги за изненада.

— Тихо — изръмжа той. — Докато не ти кажа, няма да говориш, и се моли за спасението на душата си.

Очите му я пронизваха и тя засрамено наведе глава.

— Откъде ги взе?

— Пристигнаха вчера по пощата.

— По пощата?

Тя кимна с глава утвърдително.

— Да. Бяха в онзи плик — посочи плика, който лежеше на масата до чашата му с кафе.

— Защо ги скри от мъжа си, пред когото трябва да бъдеш смирена, съгласно светото писание?

— Аз… — започна тя и спря, като прехапа устни. — Скрих ги, за да ти ги дам като изненада.

Очите му я гледаха подозрително.

— Кой ги е изпратил?

Уенда вдигна глава и го погледна с недоумение.

— Не знам.

Той затвори очи и каза:

— Сатана, заповядвам ти да я освободиш от злия дух, който я е обсебил. Отнеми й езика, който изрича лъжи. Вземи го в името на…

— Не! — изкрещя Уенда. — Не лъжа! Мислех, че са от някой от онези хора, с които говориш по телефона за това, което извършихте във фермата на Минтън.

Той рипна от стола като ужилен. Заобиколи масата и се приближи до нея.

— Как се осмеляваш да говориш така? Не съм ли ти казвал, че никога не трябва да споменаваш за това?

— Забравих — каза тя разтреперана. — Помислих, че парите са изпратени от някой, който е оценил това, което направи.

— Знам от кого са — изсъска той.

— От кого?

— Ела с мен — той я хвана за ръката и я задърпа към вратата, която свързваше кухнята е гаража.

— Къде ще ходим, Фъргюс?

— Почакай и ще видиш. Искам грешниците да се срещнат лице в лице.

— Децата са…

— Господ ще ги пази, докато се върнем.

Фъргюс Пламит караше по безлюдните улици на града, а Уенда седеше на предната седалка в колата до него и трепереше. На магистралата той зави на запад. Преструваше се, че не му е студено. Когато взе завоя, Уенда го погледна. Не можеше да повярва на очите си. Той й хвърли осъдителен поглед и тя не посмя дори да погледне навън от колата.

Спря пред една голяма къща и заповяда на жена си да слезе от колата. Стъпките му отекнаха по стъпалата и почукването на входната врата наруши тишината, която цареше наоколо. Никой не отвори на първото почукване и затова той започна да удря силно. Когато и това не помогна, заблъска прозореца близо до него.

Самата Нора Гейл отвори вратата и насочи пистолет право към челото му.

— Господине, навярно имате сериозна причина, за да блъскате така по вратата ми и да ме вдигате от леглото в този ранен час.

Фъргюс вдигна ръце и започна да се моли на Бог да пречисти грешницата от нейните грехове.

Нора Гейл го отмести настрани и се доближи до сестра си. Те застанаха една срещу друга. Нора Гейл със златистата си коса изглеждаше чудесно за жена, която току-що е станала от сън. Непрекъснатата употреба на нощни кремове й гарантираше този вид на лицето. Беше облечена в розов атлазен халат, обшит с перли. Уенда бе пълна противоположност — тя изглеждаше като жена с наднормено тегло, която изобщо не се грижи за външния си вид.

— Тук е студено — отбеляза Нора Гейл така, сякаш не се бяха виждали от предния ден. — Да влезем вътре — предложи тя и поведе срамежливата си сестра през прага на публичния дом. Бутна с лакът Фъргюс, когато мина покрай него и каза: — Пасторе, ако не престанете с вашите молитви, ще ви пръсна черепа, разбрахте ли?

— Амин! — извика той и внезапно завърши молитвата си.

— Благодаря — каза Нора Гейл в добро настроение. — Сигурна съм, че в по-подходящо време бих могла да се възползвам от тях. Заповядайте. Исках да говоря с вас.

След няколко минути те вече седяха около масата в кухнята, която изглеждаше съвсем обикновена и ни най-малко порочна. Нора Гейл свари кафе и го сипа в малки чашки от китайски порцелан. Фъргюс заповяда на Уенда да не го пие, сякаш беше отровно.

— Не можете да ни победите — каза той разпалено. — Бог е с нас и ще ви накаже за греховете, а също и за това, че държите публичен дом.

— Спестете ми това — каза Нора Гейл и махна с ръка. — Страхувам се от Бог, добре, но всичко между нас с него е моя работа, а не ваша. Единственото нещо, което ме плаши у вас, пасторе, е глупостта ви.

Той се обиди. Лицето му почервеня от яд.

— Вие ли изпратихте тези пари на жена ми?

— Да. От външния й вид и от вида на децата ви помислих, че може да й свършат работа.

— Нямаме нужда от вашите пари!

Нора Гейл се наведе напред и с усмивка на лицето каза тихо на Фъргюс:

— Но не ми ги хвърлихте обратно в лицето, нали?

Той сви устни и каза:

— Никога не отхвърлям дар, който Бог толкова щедро ми дарява.

— Не. Сигурна съм, че няма да го отхвърлите — каза Нора Гейл и сложи две бучки захар в кафето си. — Ето защо искам да сключа една сделка с вас, пастор Пламит.

— Не сключвам сделки с хора, които не вярват в Бога. Дойдох тук като Негов пратеник, за да ви предупредя за Неговия гняв и да чуя вашето признание в…

— Какво ще кажете за една нова църква?

Пламит подскочи от изненада.

— Моля?

Нора Гейл бавно разбърка кафето си.

— Какво ще кажете за една нова църква? Голяма, величествена църква, която би засенчила всички останали в града, дори баптистката — тя спря за миг, колкото да отпие от чашката си. — Виждам, че онемяхте, и приемам това за знак свише.

Отново се усмихна хитро.

— Когато бъде построен хиподрумът в Пърсел, аз ще бъда много богата и уважавана. Ще ви бъде от полза, пасторе, ако приемете моите щедри дарения, които няма да бъдат малки и които ще ви отпускам редовно. След време, когато дойдат да ме интервюират от известни списания и ме обявят за най-богатата бизнес дама, могат да отбележат, че съм много щедра.

— В замяна на църквата, която ще построя за вас — каза тя и се наведе напред, — ще очаквам да си държите устата затворена и да не говорите против хазарта. Бихте могъл да се занимавате с нещо друго. Ако няма за какво да говорите по време на службите в църквата, с удоволствие бих ви осигурила нещо. Знам много грехове, защото всичките съм ги вършила, скъпи.

Той я гледаше със зяпнала уста. Дамата явно бе привлякла вниманието му.

— И тогава няма да бъде необходимо да правите такива изпълнения като във фермата на Минтън преди около седмица. Да — повиши глас и вдигна отрупаната си с пръстени ръка, за да не му позволи да й възрази, — знам, че вие сте го направил. Заради вас е загинал един много скъп кон, а това наистина ме интересува.

Тя присви очи и те заизпускаха искри.

— Ако направите още една такава глупост, аз лично ще ви отнема правото да проповядвате. Имам свои планове и ще се справя с всички, които излизат на пътя ми. Ако имате някакъв проблем и не можете да се справите с него, обадете се. Ако искате да отмъстите на някого, направете го така, че да не ви хванат.

Облегна се назад и повдигна въпросително вежди:

— Е?

— Вие… подхвърлихте много неща, върху които да помисля.

— Не ме разбрахте добре. Искам отговора ви днес. Веднага. Искате ли да имате нова църква, или искате да отидете в затвора? Защото ви е ясно, че ако не отговорите положително на моето предложение, ще се обадя на моя стар приятел Рийд Ламбърт и ще му кажа, че имам свидетел на нападението във фермата на Минтън. Какво избирате, скъпи — амвона или затвора?

Фъргюс преглътна трудно. Той се бореше със себе си, с разума си, но това не трая дълго. След малко кимна с глава в знак на съгласие.

— Добре. Щях да забравя нещо — продължи Нора Гейл. — Престанете да се държите със сестра ми като с парцал. Видели са ви да я хокате в кабинета на шерифа миналата вечер. Ако още веднъж чуя подобно нещо, ще ми платите скъпо. Разбрахте ли?

Той въздъхна тежко.

— Ще изпратя Уенда Гейл на един курорт с минерални бани в Далас, където ще остане две седмици, за да си почине и да се отърве от вас за известно време. Да не би да очаквате, че ще привличате хората в църквата с жена, която е потискана от мъжа си? Тази година децата ви ще отидат на лагер. Ще имат нови велосипеди и ръкавици за бейзбол, защото аз не зачитам вашите забрани за никакви игри от този род, а напролет ще ги запиша в някой клуб — тя примигна. — Тяхната леля Нора Гейл ще бъде най-хубавото нещо, което някога им се е случвало в този живот. Приемате ли всичко това, Пламит?

Той отново кимна.

— Добре — каза Нора Гейл и преметна крак върху крак. — Сега, след като изяснихме всичко, иска да поговорим за условията на сделката. Първото дарение ще получите в деня на получаване на разрешителното за строеж на хиподрума, а следващите — на всяко първо число от месеца. Ще теглите сумите от сметката на „НГБ&Ко“. Ще приспадам само данъците — добави с гърлен смях.

След това, обръщайки му гръб, погледна сестра си.

— Уенда Гейл, не чакай, докато те изпратя в Далас. Използвай парите, които ти изпратих, и веднага купи нещо за себе си и някои дрехи за децата. И, за Бога, погрижи се за косата си! Изглежда ужасно.

Уенда през сълзи прошепна:

— Благодаря, благодаря ти.

Нора Гейл посегна да хване ръката на сестра си, но след миг размисли и се отказа от решението си. Вместо това запали цигара. През облак дим каза сърдечно:

— Винаги си добре дошла, скъпа.